Рубен Пинто за пътя си от селото до ЦСКА, Роналдо и кой спорт харесва

7 Dni CSKA17.08.20189220
ЦСКА - Славия, Рубен Пинто

Халфът на ЦСКА Рубен Пинто даде интервю за колегите т БЛИЦ. Разговорът им с португалския футболист започна отзад-напред. Първо поговориха за самия играч, а след това засегнаха и горещата тема – участието на “червените” в квалификациите на Лига Европа.

– Рубен, как започна да тренираш футбол?
– О, мисля, че още, откатко съм се родил, наистина. Цялото ми семейство обича футбола. Когато бях много, много малък, започнах да тренирам футбол. С баща ми отивахме на плажа и играехме, а хората ми казваха: “Ей, ти играеш добре”. След това говорих с баща ми, а той ми каза: “Опитай, опитай да изградиш нещо”. Аз го направих от самото начало в селото ми, все пак играх 12 години в Бенфика, а сега дойдох тук в ЦСКА.

– Тренирал ли си нещо друго преди футбола?
– Не, не, от самото начало беше футболът, но обичам бойните спортове. Понякога в почивното си време тренирам бойни спортове, не само защото ги харесвам, а съм и на мнението, че те помагат, като те държат в добра форма във футбола. От тях харесвам муай-тай и кикбокс, но футболът ми е страст и е всичко за мен.

– Лесно ли се става футболист в страна като Португалия, която е дала имена като Еузебио, Луиш Фиго, Кристиано Роналдо и много други?
– Не, изобщо не е! Там има 3 или 4 милиона деца, които искат да станат футболисти. Ти трябва да работиш много. Главата ти трябва да е на правилното място, да бъдеш със своето семейство и да надграждаш стъпка по стъпка. Мисля, че тези нещат могат да те направят футболист.

– Аз споменах Роналдо и Фиго. Кой е любимият ти футболист?
– Роналдо, Роналдо със сигурност. За мен той е най-добрият футболист в света.

– Имаш ли идол от дете?
– Да, това е френската легенда Зинедин Зидан. Той е невероятен футболист.

– Кой ти е любимият отбор в Португалия? 
– Бенфика, разбира се! Играх там 12 години и това е отборът на сърцето ми. Ходя да ги гледам, когато имам възможност и съм в Португалия. Виждам се и с привържениците, обичам ги и винаги ще ги пазя в сърцето си.

– Португалия е настоящият европейски шампион. Какво е чувството да си португалец в днешно време, чувстваш ли се горд?
– Разбира се, че съм горд! Мисля, че футболистите направиха нещо страхотно за нашата страна, за младите португалски футболисти, които пък спечелиха европейската титла до 19 години. Младите ги гледаха и повярваха, че е възможно. Португалия е много силна страна, с много добри футболисти – Бернардо Силва, Жоао Кансело, Андре Гомеш. Има много, много футболисти. Също така аз съм горд, че съм играл с тях в Бенфика.

– Предполагам мечтаеш някой ден да облечеш фланелката на националния си отбор?
– Това е единственото нещо, за което много силно мечтая, наистина. Играх за Португалия до 21 години, но разбирам, че за първия отбор е много трудно. Но въпреки всичко никога не се отказвай от мечтите си и ги следвай, а някой ден – кой знае… Никой не може да ми отнеме тази мечта, която ще гоня до края на кариерата си!

– Ти сам спомена, че Кристиано Роналдо ти е любимец. Как ще коментираш трансфера му в торинския гранд Ювентус?
– Той е много умен човек и винаги иска най-доброто за себе си, винаги иска да се състезава. Иска да пораства, да бъде по-добър и по-добър. Мисля, че в Мадрид трябваше да му дадат повече на него, тъй като той направи много за тях, но както Кристиано сам казва, той е млад все още. Роналдо винаги поддържа добра форма и тренира като чудовище. Винаги е бил най-добрият и се надявам, че ще продължи по същия начин с екипа на Ювентус, който също е много голям отбор.

– Разкажи за семейството си. Имаш ли братя и сестри, колко е голямо?
– Да, имам сестра. В Португалия живея с майка ми и баща ми. В България съм с моето бебенце и жена ми. Ние сме много сплотено семейство и винаги се държим заедно. Когато съм в Португалия, винаги ходим на вечеря, забавляваме се заедно и така поддържаме нашия дух. Винаги си помагаме един на друг. Обожавам семейството си.

– Беше ли ти лесно да се адаптираш в ЦСКА, когато започна тук? Все пак имаше няколко твои сънародници в отбора. 
– Лесно беше, защото те бяха в отбора от два сезона вече. Мисля, че имах лесна адаптация в състава, българския футбол и страната. Сега го чувствам като у дома си и се надявам, че все още мога да израствам в ЦСКА.

– Чуваш ли се с някого от тях? 
– Да, разбира се. Поддържаме връзка постоянно. Виждам се с Арсенио, Диого Виана и Давид Шимао. Ние сме много добри приятели. Правим си “българска” вечеря, както ние му казваме, когато всички сме в Португалия.

– Харесваш ли българската кухня и какво ти харесва най-много в нея?
– Да, хубава е. За мен естествено португалската е по-добра, извинявайте все пак, но за мен нашата е най-добрата в света (смее се). Като цяло обаче двете кухни са близки. О, много обичам хляба ви, който се нарича пърленка. Също така тук правите и много добро агнешко месо, както в Португалия.

– Наскоро стана втори капитан. Как се чувстваш?
– Да, горд съм от този факт, разбира се. Това е голяма отговорност, но както казах и преди – всеки от нас е капитан в съблекалнята.

– Тук си от две години, а вече караш и трета. Какво ти направи най-силно впечатление тук?
– О, на първо място са феновете. Те са уникални, те винаги са с нас и са нашият дванадесети играч във всеки мач. Ние имаме и подкрепа от собствениците, треньорите и целият щаб. В началото, когато започнах тук някои от феновете се бяха отдръпнали от отбора, но постепенно виждам, че те се увеличават все повече и повече с всеки изминал мач, което може би се дължи на нашето израстване като състав.

– Какво се промени откакто си в отбора?
– В началото нямахме терен, на който да тренираме. Ходехме на различни стадиони, но сега всичко е различно. Имаме си собствен дом, имаме си наша съблекалня и наш терен. Собствениците направиха много неща, за да се случи това. Надявам се в следващите години да надграждаме. Това е най-важната промяна – вече имаме дом.

– Как ще коментираш мача с ФК Копенхаген? С какво датският отбор ви победи?
– Мисля, че всички видяха какво се случи в първата и втората среща. Мога да говоря 20-30 минути за играта, но всички видяха, че ние играхме и се борихме до последната секунда. Мисля, че хората от УЕФА трябва да поемат отговорност и да изгледат двете срещи, за да започнат да слагат точните съдии на точните места, които да свирят. Те може би си мислят, че ЦСКА е малък отбор, но ние почти напълнихме националния стадион “Васил Левски”. Голяма част от участниците в Лига Европа не го правят това нещо. Мисля, че всяка година работят, за да правят надпреварите по-добри, но те трябва да уважават по-малките отбори. Вярвам, че ще го направят.

– Последно: Кажи нещо на български език на феновете.
– Само ЦСКА!

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *