ЦСКА прегази Лудогорец, но си изпати от неумението да вкарва

7 Dni CSKA03.04.2017175

В българския футбол има два вида важни събития – очаквани и дългоочаквани. Първите са рядкост, вторите съвсем. В събота вечерта от 20,00 часа имахме рядък, почти като преминаването на Халеевата комета момент на дългоочакваност. На таблото ЦСКА – Лудогорец не се бе изписвало на „Армията“ от пролетта на 2015 година. А за тези две години двата клуба си преплетоха интересите и съдбите толкова сериозно, че нямаше как мачът да не е зареден със свръхзвуково гориво.

И доста смешно

прозвучаха думите
на един смешен

Господин за един ден, който инструктиран отгоре говореше след щастливата развръзка за неговия клуб, че за тях това бил обикновен мач. И наглото изречение „Нас осем хиляди не могат да ни уплашат, ние сме били на Маракана“. Ей, заради такова нагло поведение, първоначално положителния имидж на Лудогорец главоломно се срина в последните две години. А като ти дадат и два гола от засада, съвсем пък ставаш несимпатичен на неутралната аудитория. За това и още отсега може да се предположи колко хора ще ходят да ги гледат при следващия им мач от евротурнирите на „Васил Левски”.

Стигам и до най-важното в този дългоочакван мач. Случи се така, че се реши от две нередовни ситуации. Едната, първата в 50 от 100 пъти ще се вдигне флага, а във втората в 99 случая от 100 страничния ще подаде сигнал. Това е оригиналния ми подход към ситуациите, защото другите интерпретации дали линиите са криви или прави и дали дясното ухо е по назад от лявото ми се виждат малко като опит за оправдание. И в двете ситуации се видя, че зеления е по напред от червения по посока вратата. Не виждам никакъв лош умисъл в действията на страничния арбитър Веселин Мишев – той е най-добрия, най-опитния и най-модерния в тази професия. Просто лош ден, случва се на всеки. Пак ще дам пример с Наско Узунов, който имаше талант да свири финал на световно. През 1996 година на европейското в Англия постъпи творчески като не изгони футболист на „Вила Парк“ защото философията на футбола не го изискваше. Това му костваше много, но пък остана за такива като мен образец за съдия от световна класа. В събота Веско Мишев, който също блика от талант направи обратното. Взе решения против футбола. Защото дългоочакван мач не биваше да се решава от две лоши преценки. Случва се, изисква се реакция на мига, но цената този път бе висока. А и натрупванията станаха твърде много все в една посока…

Толкова по казуса със засадите, който изтиках напред, защото на практика Лудогорец освен двата гола имаше само още една горе-долу чиста ситуация, този път не от засада. На терена

отборът, който
правеше мача
бе червеният

Брилянтна тактика на Стамен Белчев. Тези, които го упрекват и му искат оставката да си дадат сметка, колко трудно е да се постигне това, което направи ЦСКА на терена. Те не дадоха на Лудогорец да развие позиционната си игра. Макар и да не се прави такава статистика, това бе мачът в който хегемоните притежаваха най-малко време топката откакто са фактор в българския футбол. Нещо повече гостите не получиха дори своите моменти на временен и дълговременен контрол върху събитията на терена. ЦСКА фрагментира мача в епизоди от половин до една минута, в които се създаваше ситуация. И след това всичко отново се повтаряше.

Нещо друго трябва да се отличи. Половин дузината голови и полуголови положения пред вратата на Лудогорец бяха вещо изработени. Топката стигна до крайния адресат вследствие на комбинативни действия. Но попадение така и не падна, може би поради липса на ден, но и заради ниска класа пред гола на изпълнителите, от които се очаква да завършват атаките. Просто момчетата не могат да вкарват и това се вижда отчетливо в пореден мач. Какво е виновен Стамен Белчев, че са му довели играчи, които не умеят да пратят топката в мрежата?! А и няма състезатели в червено, които могат да играят добре с глава, да придават при ударите си сила и насоченост на топката.

Тук вече са
големите
проблеми

Класата на футболистите си личи в детайлите. Мантрата, че ЦСКА има слабости в отбрана и особено при статичните положения се доказа от положението при първия гол на Моци. Не може да оставиш топката да стигне до единствения в зелено, който реално е опасен с глава при такива ситуации. Да влезем в детайла, да обясним какво значи зоново пазене при центриране. Това означава, че примерно през три-четири метра на една осова линия са нареждат седем-осем човека. И този при който отиде топката я отиграва спрямо налитащия съперник. Когато топката стигне до двамата в зоната, ако защитника правилно е оценил ситуацията има всички предимства на света. Но ако нещо се е разконцентрирал, атакуващия остава непокрит. При персонално пазене няма линии, има физиономия срещу физиономия. И някак по лесно се уцелват.

Лудогорец центрира веднъж и зоната на ЦСКА се разкъса, в обратния случай при 20 изсипани топки в полето на гостите не последва нито една грешка на защитата. Не може да се отрече, че това е класата. Това е отборът, който изигра този сезон 14 мача в Европа срещу всякакви по класа съперници. Това е самочувствието и увереността. То се усеща, но не е непреодолимо. Отново се натрапва извода, че отбор не се прави за два, три или шест месеца. Защото Лудогорец спечели по този начин, но може да го направи и по друг. И по трети, и по четвърти. Когато си обигран отбор със самочувствие и качествени изпълнители имаш много варианти. В противния случай имаш желание, имаш стратегия, но на терена нямаш изпълнителите, които да доведат крайната цел до успешен край. Събрал си някакви играчи, всеки със своите съмнителни качества. Един не може да подава, друг се скатава, трети е ялов пред вратата, четвърти закъснява, пети доиграва кариера, шести все бърза като пале пред майка си. И усещането е за недовършеност. Треньорът може да има брилянтен подход, теоретично да подготви нещата на сто процента. Но на терена процентите на успеваемост започват да падат с всяка индивидуална грешка.

И след този емоционален мач никой не може да каже, дали от този отбор на ЦСКА ще стане нещо, или ще си остане в това състояние. Белчев определено работи в правилната посока, но голяма част от изпълнителите трудно могат да убедят, че някога ще постигнат желания синхрон. Нещата по скоро са – тези да ги изгоним през лятото и да вземем други. И така до края на света. С нови Каранга, Кубемба, Кулма и така нататък. Накрая както казват армейците, вече не можем да им запомним имената, толкова много станаха. А не могат да ги запомнят, защото няма с какво.
Най-хубавото в този мач, бе че имаше кой да го гледа на стадиона. Пак противно на новите разградски схващания за футбола, че публиката не е толкова важен фактор, си е съвсем друго, когато стадиона реве 90 минути. И когато хората са повече от пейките. Лудогорец най-много на това трябва да се радват, а не толкова на победата. Че вече са станали фактор, който може да напълни стадион. Вярно с хора, които не те харесват.

„Тема спорт“

5 коментара

  • ld

    03.04.2017 at 19:25

    Връщайте Карата, който ще помогне много! Също Крачуна! Махайте го тоя Перес. Ако не станат нещата-100йчо и да ги гази!! Взеха ни за подбив отвсякъде. Жалко, че не върнахме Спас-можещ, доказан, сърцат, уви вече недостъпен! Няма да отстъпваме, най-лесно се печели, когато е най-трудно! Напред, армейци!

    Reply

    • Герасим

      04.04.2017 at 21:41

      Карачанаков не ни трябва, не може да избяга по такъв начин от отбора и после пак да го приемем. Както е написано в статията, а и също лично мое мнение Белчев не трябва да бъде сменян. От както е начело според мен играта на отбора се подобри доста, а и не може през 2 месеца да сменяме треньора.

      Reply

      • ld

        05.04.2017 at 19:23

        Признак на посредственост и глупост е това да се лишиш от успехи в бъдеще, заради грешки в миналото! Винаги трябва да се дава и търси най-доброто и след неуспехи(примерно хикса с верея на армията) да оцениш реално възможностите за игра срещу грандовете! Съдията даде мача на луноходец, но ЦСКА можеше да го вземе въпреки съдиите! Стойчо биеше говедата и съдиите накуп! Да напомня за бадем говедоклатев,който за 6 минути направи на рогите пич….. разплути!
        В България НЯМА в момента по-добър фаладжия от Карата, и въпреки грешките му ние търсим победи от следващия сезон, а не по 20+ пропуска на мач! Отборът играе добре безспорно, но и неефективно! Жалко за добрата игра, бяха изпуснати един куп точки заради липсата на голмайстори. Ръководството си знае, мое мнение е, че има бивши армейци със заслужаващи внимание качества- отлични като алтернатива на кубемби и каранги тип играчи! Лично аз съм изгледал хиляди мачове и това, което направи каранга го могат само самият той и ЙОВОВ БИЖУТЕРА в цял свят! Дано има късмет момчето, качества има, но такъв пропуск професионален футболист не трябва да прави, защото предизвиква смях дори у свои!!! Успех и догодина повече радости за изстрадалата армейска публика- моментът е такъв, че изисква титли и то поредни, иначе pink floyd: Hey you ! don’t tell me there’s no hope at all
        Together we stand, divided we fall. Един добре играещ и побеждаващ отбор,предимно от българи и Гришата ще обедини армейската общност така, както през новия век не сме я виждали!!

        Reply

  • НСПП

    04.04.2017 at 9:18

    Най-общо казано, в статията се казва „не пипайте Белчев, а сменете играчите“. Почти съм съгласен. По частта за Белчев на 100%. При него се вижда изграждането на игрови стил с трайно владеене на топката и остри атаки по крилата. Почти всичките ни голове през пролетта са от игра, след комбинации!!! Физически стоим добре! Самият факт, че скрихме топката (през второто полувреме) на отбор като Лудогорец, е показателен. Нищо, че те високомерно заявиха, че „играли силно“, „резултатът бил на таблото“, „футболът бил игра на голове“ и т.н. Относно мнението за чистка на футболистите не съм много съгласен. Каранга, Кубемба и Меркадо е рано да ги съдим – нека изчакаме да видим докъде ще се разкрият. Ето, през есента новите португалци бяха гола вода, но от тях сега Пинто и Педро се представят много силно. За мен е жизненоважно да запазим гръбнака на отбора – шестимата български национали и Бумал – и покрай тях да се търсят още качествени играчи. Може да се дадат повече игрови минути на Стойчо Атанасов, Александър Георгиев, Петър Витанов, Милчо Ангелов, Тонислав Йорданов. Нека преди да привличаме отвън, първо да видим дали има качествени попълнения сред нашите момчета. От първостепенна важност е ангажирането на изявен реализатор. Това е трудна задача, която е свързана и със сериозна инвестиция. Затова може би си струва първо да дадем шанс на Милчо и Тонислав. Защо пък някой от тях да не стане постоянната ни 9-ка?! Успех и само ЦСКА!

    Reply

    • Герасим

      04.04.2017 at 21:35

      За жалост Милчо Ангелов има тежка контузия в момента и не се знае кога ще може да игра отново.

      Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *