ПРИМАДОНИ С ОБЩ СПОНСОР И ПОД ЕДНА „ПЕРУКА“

7DNI CSKA27.07.201712401
ЦСКА - Лудогорец, фенове, Сектор Г

Фактите и обстоятелствата казват достатъчно, ако човек има мозък в главата, а не семки в тиквата.

Да вземем за пример участията на българските отбори в евротурнирите през това лято. Както можеше да се очаква примадоните с общ спонсор и под една „перука“ отложиха мача помежду си от първенството, за да пестят сили. Този байганьовски номер не им помогна особено, ако съдим по мачовете срещу „Хайдук“ и „Апоел“ (Беер Шева), но спортно-техническата материя не е най-важното в случая. Същественото е да се откроят разликите между любимците на властта от Подуяне и Делиормана и ЦСКА…

Няма да се връщам много назад във времето, а ще отворя хрониката от 80-те години, когато тимът от „Народна армия“ записа два европейски полуфинала – за КЕШ през 1982 г. и за КНК през 1989 г., като междувременно елиминира два действащи носителя на най-високото клубно отличие – „Нотингам форест“ и „Ливърпул“, както и престижна победа срещу колос от величината на „Байерн“ (Мюнхен). Интересното е, че тези недостижими върхове за днешния ни футбол бяха постигнати в условия на жестока вътрешна война срещу „комунистическия“ ЦСКА, водена най-вече от отбора на МВР и ДС от „Герена“ чрез милиционерските подлоги в БФФ, а по-късно и в БФС. Ето само няколко щрихи към картината…

През пролетта на 1982 г. Българската федерация по футбол взе шизофреничното решение наказанията от вътрешния календар да важат и за … Европа?! Близо е до акъла, че абсурдният „член“ бе измислен с ясната идея да се пречи на ЦСКА, тъй като армейците почти всяка пролет играеха на международната сцена, докато за „Левски-Спартак“ най-важният европейски мач бе … вечното дерби. И така се стигна до едно от най-гадните престъпления в дългата явна и тайна война срещу „червените“. Спас Джевизов, централният нападател на онзи фантастичен отбор, воден от Паро Никодимов, бе лишен от възможността да участва в първия двубой срещу „Байерн“, спечелен в София пред 70 000 зрители с 4:3 след 3:0 в 18-та минута. Защо? Ами, защото ченгетата от БФФ бяха решили да саботират ЦСКА с всички средства.
Но това въобще не е цялата картина. По онова време страшилището за еврошампиони от Парка на свободата не можеше да разчита на никакъв жест или облекчение от страна на тъмносинята футболна централа. И, естествено, никой не се надяваше на отлагане на мач или „феърплей“ от страна на съперниците в името на националния интерес и престиж. Напротив, всичко бе срещу ЦСКА. Само два примера. Армейците победиха „Левски-Спартак“ с 2:1 три дни преди знаменития реванш с „Ливърпул“ на 17 март 1982 г. И още – основният креативен халф Пламен Марков бе жестоко контузен от защитника на „Етър“ Калчев непосредствено преди полуфиналите с баварския гигант от Мюнхен?!

Как ви се струва тази работа в сравнение със сегашните футболни примадони от Подуяне и Делиормана, обгрижвани като скъпи рожби от БФС, властта и медиите? По-старите поколения привърженици на играта много лесно ще съпоставят коридата срещу ЦСКА във всеки мач от онези години и актуалния комфорт на манекените, осигуряван от такива ката Сватбата и другите измекяри на фирма „Боби и Ко“, припяващи на директивата и тенденцията. Именно по тази причина армейците на Паро и Пената бяха калени в битки и газеха като танкове съперниците в Европа, докато „сините“ и „зелените“ глезльовци се оказаха без гащи срещу хърватите и евреите…

И още една кратка разходка в Историята. Шмекерите и манипулаторите, които разчитат на къса памет или на невежество, често лансират измамната версия за това как отборът на войската е събирал всички таланти от страната. Хайде, да помислим на глас, ако имаме два грама мозък в главите. За каква особена „привилегия“ може да се говори, след като на „Армията“ пристигаха 18-19 годишни юноши, чието развитие бе в сферата на хипотезите? Да, Георги Димитров, Цецо Йончев, Пламен Марков и т.н. бяха таланти, но те се превърнаха в звезди и покориха Европа най-вече благодарение на професионалната среда в ЦСКА, различна от всички останали у нас по онова време. Много други перспективни „новобранци“ си останаха вечни надежди, защото обещанието на 18 години не е гаранция за реализация по-нататък.

Тук е моментът да се отбележи, че уникални дарования като да речем Христо Бонев или Атанас Михайлов си останаха в своето „Локо“ от Пловдив и София, въпреки че Зума игра няколко мача с червения екип през 60-те години и вероятно би постигнал много в ЦСКА редом до Якимов, Цанев, Жеков, Пенев, Денев. Под тепетата от „Армията“ се завърна и привлеченият като войник Георги Славков, преди отново да облече червения екип малко по-късно.
Не бива да се забравя и това, че след като в началото на 1969 г. сложиха толкова изгодните милиционерски пагони, гарантиращи безбройни екстри и привилегии, „опозиционерите“ от „Герена“ се сдобиха и със спортна рота към Вътрешни и Гранични войски и възможността да събират играчи на наборна възраст. Точно като ЦСКА! Освен това „Левски-Спартак“ предлагаше дипломи за висше образование чрез Школата на МВР в Симеоново и много по-добри опции за работа и бит след края на състезателната кариера, тъй като офицер-чиновник във вътрешното ведомство е нещо различно от армейски офицер. И не случайно утвърдени футболисти като Георги Йорданов (Ламята), Руси Гочев, Мишо Вълчев избраха „Герена“. Така че, „привилегията“ да вземаш донаборни таланти на абитуриентска възраст трудно може да се сравни с всевъзможните бонуси и аванти за „Левски-Спартак“ под “перуката“ на МВР и ДС.

Засега – толкова, но ще продължим с уроците по история, защото много станаха фалшивите „моралисти“.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

коментар

  • Борислав

    30.07.2017 at 1:34

    Много eрудирана и мотивирана статия. Абсолютно точно. Съвременник съм на описанот.
    Чета само статии с написано име на автора , не такива от рода на
    „от редакцията на …“

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *