Само в 7DniCSKA.bg

Фернандо Каранга: Шефовете ми размахаха пръст

7DNI CSKA01.10.201748640
ЦСКА - Царско село, контрола, Гриша Ганчев

Голмайсторът на ЦСКА Фернандо Каранга говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“.

В България рядко можем да видим чужденец от екстра класа, но нападателят определено спада към тази категория.

Каранга дойде в София от Бразилия – страната, ликувала пет пъти като световен шампион във футбола след междинна спирка за кратко в Южна Корея.

Той говори преди мача на „червените“ срещу Етър (2:2) и довери, че иска на „Българска армия“ бразилското да продължи да бъде мода. Звездата вкара нови две попадения във Велико Търново и вече има 12 гола от началото на сезона.

– Здравей, Фернандо! Започваме с поздравления за головата ти серия в първенството и българския ти паспорт, как си на гребена на вълната?

– Доволен съм, няма да крия – приятно е. Но това, което ме радва най-много е, че адаптацията ми към клуба вече е затворена страница. Борих се за щастието си и успехите дойдоха. Полезен съм на отбора си и това ме прави много щастлив.

– Казвал ли ти е някой, че отдавна не е имало толкова добър чужденец?

– Това само може да ме радва, защото е огромно признание от феновете. Това са лъскавите неща от футбола. От другата страна на монетата е големият труд, който полагам както аз, така и моите съотборници. Нашите успехи са следствие на много усилия и благодарение на Бог.

– Какво помниш от трудната адаптация, която имаше в началото?

– О, това вероятно ще ви каже всеки бразилец – студът! Тук на нас наистина ни е много студено. Живял съм и на други места, където температурите са ниски, но не чак толкова. Сега очаквам голямата зима, но се чувствам готов за нея. Вече свикнах с климата и единственото, за което мисля е работата в клуба.

– Вкарваш голове във всеки мач, поставяш ли си го вече като конкретна цел? Излизаш и вкарваш?

– Не, на терена правя това, което иска треньорът. Не летя в облаците. Аз съм просто един бърз нападател, гонещ топката до последно. Качествата ми носят успехи, не само на мен, а и на целия отбор. Винаги съм вярвал в уменията си. Досега не съм си поставял конкретна цел колко гола да отбележа. Така е по-лесно. Просто вкарвам и се радвам. Нямам план или график. И сега само вярвам, че до края на първенството ще забия още попадения.

– Стреляш добре и с двата крака, играеш добре и с глава, кое все пак е най-силното ти оръжие?

– Да, така е. И все пак, предимно използвам десния си крак. Но… да, когато имам възможност използвам и левия. Най-силното оръжие, както сте забелязали напоследък, е главата ми. Това е защото съотборниците ми центрират много топки, а аз пък не искам да ги разочаровам и вкарвам

– Имало ли е друг отбор в кариерата ти, където толкова често си отбелязвал?

– Да, имах такъв период в Бразилия в един друг отбор. Там също нещата вървяха много добре и головете валяха. Но, както вече ви казах, приемам всичко това като моята работа и само се моля да продължавам в това печелившо темпо.

– Получи и немалко жълти картони, имаше свалена фланелка…

– Разбира се / смее се/ . Шефовете ми размахаха пръст. След последния такъв случай треньорът ме извика и ми каза: „Ей, момче, имам нужда от теб на терена, не извън него“. Предупреди ме да преценявам как се държа на терена, защото ще се наложи да плащам глоби.

– Няма ли опасност така да пропуснеш важен мач?

– Не, не. Вече си научих урока. Знам, че предстоят важни мачове и отборът има нужда от мен. Няма да сваля пак фланелката си или да отида при корнера, за да празнувам гола с танц с флагчето. Наясно съм, че тази еуфория е наистина много приятна и ме кара да изригвам, но това вреди на работата ми.

– Сърдит ли си на българските рефери, които ти отмениха няколко редовни гола?

– Не, не се сърдя. Прощавам им. Опитвам се да ги разбера, защото вътре на терена ние виждаме мача по различен начин от този, по който го виждат реферите. И трябва да запазваме самообладание в такива моменти, дори да се чувстваме ощетени. Няма да променим нищо, а само ще си навредим за следващите мачове. Трябва обаче да си кажем – имаше две неотсъдени дузпи срещу мен. Имаше и отменен редовен мой гол, но реферите решиха друго. И аз не искам да им се бъркам в работата. Аз съм на терена за друго – да вкарвам голове и да помагам на ЦСКА да е първи.

– Имаше ли големи разминавания от очаквания ти за българския футбол и това, което видя като реалност?

– Това, което ме изненада е колко силов е футболът в България. Много повече контакти и твърди влизания, отколкото на другите места, на които съм играл. Но след като пострадах няколко пъти, аз си научих урока и мога да кажа, че вече съм адаптиран към футбола тук.

– С какво ти беше най-трудно да свикнеш в България?

– Както ви казах, едно от по-трудните неща за мен бяха ниските температури. Но най-тежко ми беше, че когато дойдох в България бях сам, защото на семейството ми се наложи да остане за кратко в Бразилия. Но когато жена ми и детето пристигнаха в България, нещата се подредиха. Всичко си дойде на мястото. Казах си, щом съпругата ми вече е тук, трябва да мисля само за футбол и да вдигна нивото, да покажа какво мога!

– Свикна ли с кухнята, липсва ли ти чураското, намери ли добри ресторанти тук?

– Не, нямах особен проблем с това. Когато дойдох, прекарвах много време с моя сънародник и треньор в щаба Дани Моралес, който ми показа много от хубавите места тук. Харесвам кухнята и ресторантите ви. Липсваше ми много телешкото месо, тъй като в Бразилия то е основна част от кухнята ни и е изключително качество. Но вече намерих точните места и мога да кажа, че и по тази линия вече всичко е наред.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *