Само в 7DniCSKA.bg

Свиквай, ЦСКА!

7DNI CSKA03.10.201715280
Черно море - ЦСКА, играчи, фенове

Няколко дни изминаха от равенството на ЦСКА като гост на Етър (2:2), но вълненията сред феновете на „червените“ не стихват.

Те продължават да се кахърят за пропуснатата победа, за автогола на Рубен Пинто и за изпуснатото първо място, на което отново се намърда шампионът Лудогорец. Именно разградчани нанесоха последната и единствена загуба до момента на Армейците в първенството – 0:1 на „Българска армия“ през юли.

След това ЦСКА записа серия от 10 поредни победи (8 за първенство, една за Купата на страната и една в контрола), а сега равенство във Велико Търново. Головата разлика в тази серия от официални мачове е впечатляваща – 33:7.

Водещ реализатор на тима, както и в първенството, е Фернандо Каранга, който има 12 отбелязани попадения до момента. Бразилецът показа, че на него може да се разчита и е човекът, който винаги може да извади кестените от огъня.

В негово лице Армейците намериха централния нападател, от който ЦСКА имаше нужда в последните сезони – борбен, с много сила и мощ, готов да раздроби всеки един противник и почти винаги в точния момент, на точното място – справка е мачът във Варна срещу Черно море (1:0).

Каранга показа, че е комплексен, след като не се свени да се връща и да помага в защита. Именно той беше играчът, застанал зад Пинто в наказателното поле при центрирането от корнер в последните минути във Велико Търново. И щеше да избие топката, ако португалският му съотборник не беше играл с глава преди него – нелеп автогол, който за секунди върна феновете към онзи на Георги Йорданов – Ламята, който си отбеляза за 0:5 във финала за Купата на България срещу вечния съперник Левски през 1998 година. То кой ли автогол не е нелеп, ако не си искал да си го вкараш нарочно!?

Станалото – станало, не можеш да върнеш времето.

Но сълзите, които нахлуха от очите на Пинто след последния съдийски сигнал и братската прегръдка от капитана Божидар Чорбаджийски, казват много. Казват и показват – ЦСКА е семейство, ЦСКА е отбор и на всеки му пука за това какво става в клуба.

Защото през годините сме ставали много пъти свидетели как някои футболисти, предимно чужденци, са махвали с ръка и са гледали великодушно на нещата (по-скоро от високо) – това е просто един мач, нищо страшно не се е случило, нищо не е загубено, има още двубои до края и така нататък. Думи, които сме чували много пъти, стотици. Да, но тези думи не топлят феновете на „червените“. Тях ги топлят действията на терена и извън него. И това ги кара да поддържат отбора по-силно и по-шумно, да посещават мачовете на ЦСКА и да следват любовта си навсякъде из страната.

И не е случаен фактът, че 31-кратните шампиони бележат прогрес на трибуните. Там винаги е било бурно, ще бъде бурно и занапред, защото ЦСКА не е обикновен отбор, не е клуб, към който трябва да се отнасяш равнодушно и това го разбраха футболистите.

Бурно сред агитката е и заради различните понякога мнения – кой да е треньор, кой трябва да играе, кой трябва да бъде закупен и кой продаден. Мнения разни, хора различни, но в спора се ражда истината, както гласи една римска мъдрост.

Според някои треньорът Стамен Белчев е закъснял или объркал смените срещу Етър, а и не само. Не можел да ръководи мач, когато стане напечено, но фактите показват друго. А тогава и боговете мълчат, нали?

ЦСКА играе различно, още по-добре от миналия сезон. Да, отборът прави грешки, но те са нормални и част от спорта. Белчев успя да направи от тези футболисти отбор, което е по-важното. Отбор, който умее да воюва и да печели, независимо дали е с 1:0 или 6:2.

Според някои няма вариатинвост в състава и няма алтернативи на някои постове, но това е тестото, с което разполага Стамен Белчев и от него той ще трябва да продължава да замесва новите питки, които да стават още по-вкусни на публиката.

Упреците, че стражът Витаутас Черниаускас е допуснал грешки при попаденията във Велико Търново, звучат нелепо. Без да съм специалист по вратарите, убеден съм, че литовецът нямаше какво да направи и при двете ситуации. И в този ред на мисли – ЦСКА понякога прави грешки в защита, на моменти дори идиотски, но кой не прави? Тези момчета продължават още да се сработват и трябва да играят заедно, за да направят синхрона още по-добър помежду си. Ако не играят редовно и бъдат сменяни след всяка грешка, представяте ли си какво ще стане тогава?

Дългата скамейка е важна във всеки един отбор, но ротацията невинаги е правилното решение. По-важното е на даден изпълнител да му бъде намерено правилното място – справка Станислав Манолев в ролята на халф и Антон Недялков, паснал като дялан камък на левия фланг на отбраната.

Но стига с анализи и теории.

ЦСКА свикна да побеждава, направи хубава серия, която спря в подходящ момент. Да се отърсят футболистите от този розов сън и да получат едно леко шамарче от съдбата, защото идват още по-сериозните мачове.

Мнозина не могат да преглътнат, че „червените“ загубиха точки срещу непретенциозен (в момента) отбор като Етър, а такива равенства могат да се окажат фатални в края на първенството. И както свикна с победите, ЦСКА трябва да свикне (което мисля, че вече трябва да са го направили) и с още нещо – с играта срещу отбора. Противниците на Армейците ще бъдат още по-нахъсани, по-стимулирани (по един или друг начин), по-мотивирани и по-толерирани в дадени моменти.

Така че свиквай, ЦСКА!

Играчите трябва да свикнат, че тежестта на червената фланелка е огромна, на моменти смазваща.

Трябва да свикнат, че са в най-големия и харизматичен клуб в България, и че трябва да побеждават, свикнали да усещат зад гърба си мощта на Северната трибуна. А последното – силата на Сектор „Г“, трябва да са го усетили много отдавна.

Sportnamasa

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *