ЦСКА – Левски пред 70 000 зрители

7DNI CSKA11.10.201718000
Емблема,

На 11 март 1967 година се изиграва един от най-забележителните мачове между Левски и ЦСКА.

Двубоят е предаван пряко по телевизията, а на трибуните присъстват 70 000 зрители, което се счита за рекордна посещаемост в историята на дербито. На игрището обаче футболен празник няма – мачът е повече от груб, от игра са изгонени звездата на „сините“ Георги Аспарухов и защитникът на „червените“ Иван Василев – Цапето. Куриозно в различни исторически източници информацията за този двубой е различна. Кашата не е малка.

Истинският футбол в тази среща трае десетина минути, в средата на първото полувреме. Първо Аспарух Никодимов поема на гърди дълъг прехвърлящ пас отдясно, след което праща топката в мрежата на тръгналия напред вратар на Левски Бисер Михайлов. И до днес не е ясно кой асистира на Паро за гола. В 33-ата минута Цветан „Меци“ Веселинов изравнява отблизо след подаване на Иван Здравков – Джек Раби. Започват ритници и мелета. А иначе в съставите на Кръстьо Чакъров и Стоян Орманджиев е пълно с големи фигури. Атаката на „червените“ води знаменитият Никола Цанев, подпомаган от Димитър Якимов – Поета на футбола. Нападението на „сините“ е забележително: Георги Аспарухов, Георги Соколов, Александър Костов и Цветан Веселинов – Сина на вятъра.

Защитата на ЦСКА също е в култова формация – десен бек е Иван Василев, в средата Димитър Пенев и Борис Гаганелов, а отляво Христо Маринчев – Мери. След почивката главният съдия Ангел Гергинов, някъде изписван и като Гиргинов, гони от игра Василев и Аспарухов. „Гони“ е точният израз, защото наказателните картони влизат в употреба у нас чак през 1971 година. Историята около изгонването обаче има различни вариации! Така например в няколко от книгите за Вечното дерби се твърди, че от игра са отстранени Гунди и Никодимов, което не е вярно. Изгонен от ЦСКА е Цапето, а не Паро.

„Аспарухов, този известен с коректната си и легална игра футболист, ритна без топка Никодимов и го контузи. Съдията Гергинов посочи съблекалнята на Аспарухов и на Василев, който пък реши да се саморазправя“, пише във вестник „Народна армия“ Асен Харизанов. „Вчерашният мач, ако въобще може така да се нарече, е тревожен факт. Съдията на срещата Гергинов носи също отговорност за проявите на грубост. Той не взе енергични мерки, за да пречупи желанието на някои да играят грубо. Ако беше постъпил безкомпромисно към тях и ги беше отстранил, физиономията на мача вероятно щеше да е съвсем друга. Неговото решение в края на срещата да приложи тази крайна мярка спрямо Аспарухов и Василев бе закъсняла реакция“, размахва пръст вестник „Работническо дело“.

Даваме думата на Аспарух Никодимов: „Имаше ъглов удар и започна боричкане в наказателното поле. Тогава Гунди ме изрита много силно в коляното, помня го ясно. Паднах на тревата и се запревивах. По-късно Цапето го хвана за гушата, след което съдията ги изгони“. Синът на рефера Ангел Гергинов – Костадин, също е категоричен след години, че изгонените от неговия баща са Аспарухов и Василев.

„Да, аз и Гунди бяхме изгонени. Той наистина ритна Паро, а изгонването стана след това. Имаше фаул за Левски и ние взехме да редим стена. Тогава Гунди застана около нас, за да ни пречи, нормално. Дойде обаче Сашо Костов и го ощипа няколко пъти по корема. Видях го с очите си. След това Костов викна съдията и започна да сочи корема на Аспарухов и да казва, че ние сме го ощипали. Аз кипнах и хванах Гунди за гушата. Казах му: „Абе, Гунди, ти си сериозно момче, защо се оставяш така да те манипулират и допускаш такива работи?!“. Стана меле и ни изгониха“, припомня си Иван Василев – Цапето.

„Когато се прибирах в тунела, от публиката на Левски ме замеряха с кутии за цигари, ключове. Беше нещо страшно. След няколко дни ни извикаха пред дисциплинарна комисия. Казаха ми, че аз ще отнеса по-тежко наказание, но се намеси генерал Здравко Георгиев, който заяви, че ЦСКА държи наказанието да е еднакво и за двамата. Помня, че викнаха като свидетел Георги Соколов – Соколето. Той влезе и каза: „Абе какво искате толкова? Хванал го за гушата, ами футболът е мъжки спорт“. В следващите дни се надигна вой срещу мен. Тогава почти всички спортни журналисти бяха левскари. Цесекар беше само Сашо Манов, а обективен левскар беше Митьо Ексеров, който пишеше нещата реално. Другото бяха журналисти-запалянковци. Глобиха ни с по 100 лева, което беше голяма сума по онова време. Феновете на Левски събраха парите за Гунди в една шапка“, разказва още варненецът.

„Да, наистина се вдигна голяма буря след този мач. Спомням си, че нашата публика издигна плакат „Кой ощипа Гунди? Журналистите“. Това се случи на следващия ни домакински мач“, допълва го Никодимов.

„Помня, че изгониха Гунди и Василев, но това е станало при наказателното поле на ЦСКА, а аз като защитник бях по-близо до нашата врата и не мога да кажа кой кого е ощипал и какво е станало“, споделя Иван Вуцов. Непосредствено след дербито Георги Аспарухов казва: „Омръзна ми на всеки мач да ме бутат, ритат, щипят и всячески да ме провокират. И аз съм човек с нерви! Понякога ми идва да се откажа от футбола“. Това е първият от двата случая, в които идолът на „сините“ привърженици е изгонен от игра. Във видеокасетата „Голямата синя магия“ именитият актьор Георги Калоянчев разказва за Гунди: „Веднъж помня, стана и удари шамар на един играч от ЦСКА, мисля. И след това го питам: „Гунди, защо така бе?“. „Как няма бе, вика, с игла ме боде, с игла. Е, това вече е нечовешко“.

Пред вестник „Народна младеж“ съдията Гергинов, написан там грешно като Александър вместо Ангел, свидетелства следното: „Аспарухов удари Никодимов с ръка. После ми показа белег – сигурно е бил ощипан. Отстраних Аспарухов и Василев за саморазправа. Не считам ли, че по-строги наказания заслужаваха в началото на мача Цанев, който ритна противник без топка, а след него и Соколов, който последва „примера“ му? Видях нарушенията и затова предупредих двамата, както по-късно и Василев. В един толкова напрегнат мач не можех да ги отстраня“.

След тази главоблъсканица около изгонването на Цапето и Гунди, стигаме до друг интересен момент. На страниците на „Народна армия“ може да прочетем още: „Секунди преди края и треньорът Чакъров (напълно правилно!) извади от своя отбор системно нарушаващия по груб начин правилата за игра състезател Г. Георгиев“. Никъде в статистиката обаче не е отбелязано, че борбеният полузащитник на „сините“ е заменен – нито в този вестник, нито в който и да е статистически източник, затова думата „извади“ не бива да се тълкува като смяна.

В „Народен спорт“ Спас Тодоров пише следното: „Не прозвуча ли като плесница на Гиргинов фактът, че треньорът на Левски Кр. Чакъров се намеси и отстрани от игра своя състезател Георгиев, вместо съдията да стори това?“.

Така написано, излиза, че куриозно Георги Георгиев – Дълга Мара е изваден от игра в самия край от наставника, който възмутен от грубостите на своя футболист, решава да остави отбора си с девет души на терена. Тази версия е разказана още в поне една книга, отразяваща дербито през годините. Иван Вуцов обаче е категоричен, че става дума за измислица. „Това е пълна глупост! Как така Кръстьо Чакъров ще си извади сам своя играч? А ако ЦСКА ни вкара втори гол и загубим? Не помня такова нещо“, казва Вуцата.

В други исторически извори пък се посочва, че Дълга Мара е изгонен от главния съдия. В началото на 90-те години на миналия век някои дори водят арбитъра Гергинов за рекордьор по отстранени играчи на мача Левски – ЦСКА: Василев, Аспарухов и Георгиев. „Като футболист съм правил фаулове, но никога не съм репликирал съдия и не съм гонен от игра“, твърди обаче Дълга Мара. Между другото в репортажа на „Народен спорт“ той е определен като „крайно брутален и безочлив грубиян“, заради когото Якимов „успява да се добере само веднъж до наказателното поле на Левски“. И какво излезе – Георги Георгиев ваден ли е от игра или не? Гонен ли е или не? Възможно е и да се е контузил, което да е принудило „сините“ да доиграят двубоя с девет футболисти. Кой знае.

Както се вижда, парчета от истината за това дерби са пръснати на ляво и надясно във времето, в което съветските болни са най-здравите болни в света. За финал откъс от коментара на С. Трайков, публикуван в „Народен спорт“ няколко дни след сблъсъка в София през пролетта на 1967-а: „Началният сигнал на съдията не се чува, защото той е придружен от избухването на халосна бомбичка. И по-късно при отбелязването на головете и по други поводи се чува трясъкът на бомбички. Мнозинството от зрителите се възмущават. Те не могат да възприемат подобен факт, който е чужд на порядките и на традициите на нашия спорт. Бомбичките, кречеталата, сирените и тромбите са присъщи за западните стадиони. Не и на нашата действителност!“.

Sportal

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *