Николай Бодуров сподели най-съкровенната си мечта за ЦСКА

7DNI CSKA05.11.20178020
Левски - ЦСКА, Николай Бодуров, Росен Петров

Защитникът на ЦСКА Николай Бодуров даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Той е един от лидерите на „червените“ и националния ни отбор. Бранител с голямо сърце и желязна твърдост в единоборствата, който се докосна до английския футбол. Успя да опази дори 100-милионния Гарет Бейл при победата на България над Уелс. Два пъти печели титлата в българското футболно първенство и веднъж суперкупата на страната. Носил е и капитанската лента в националния отбор. Бодуров е един от огромното ято на благоевградски орли, което десетилетия наред вече влива свежа кръв в родния футбол. Има 37 мача и 1 гол за националния тим на България.

Здравей, Николай! Минаха емоциите от „вечното дерби“. В ЦСКА коментирате ли още този мач или вече сте на друга вълна?
– Коментираме, няма как. Чакаш този мач толкова време и накрая можеш да победиш, но изпускаш успеха. Говорим си за него, но знаем, че трябва много бързо да превключим към следващия двубой, защото във футбола никой не те чака. Идват мачовете и трябва да побеждаваш, особено в отбор като ЦСКА.

Говорим с теб преди дербито с Лудогорец. Мнозина смятат, че при успех на отбора от Разград, първенството ще е едва ли не предрешено още преди Нова година. Какво е твоето мнение?
– Мнението ми е, че има много мачове. Особено във втората фаза, когато се разделят отборите, ще се губят повече точки. Не мисля, че ще реши първенството. Има прекалено много срещи. Наистина Лудогорец губи трудно точки, но ние ще се постараем и ще дадем всичко от себе си, за да направим така, че те да губят, а ние да печелим точки.

Сравнително отскоро си в ЦСКА. Какво те изненада най-много в този клуб? Кое е най-хубавото и кое най-натоварващото?
– Приятно изненадан и очарован съм от феновете. Играл съм на много стадиони, доста съм виждал, но честно казано не съм срещал такива верни привърженици. А относно напрежението – в ЦСКА е нормално да го има, защото очакванията са големи. Ако не си готов за това напрежение и тези очаквания, просто не си за клуба. Затова трябва да си силен психически. Винаги съм казвал, че за тези отбори играчите имат качества, но въпросът е дали имат характер. Когато нямаш характер за такъв отбор, се пречупваш и отиваш надолу. Трябва ти характер, да си готов за напрежението. Силни футболисти са тези, които играят силно под напрежение.

Как се издържа обаче на това напрежение, което е всяка седмица?
– Даже всеки ден. Трябва да си силен психически и да имаш характер. Както казваме на футболен език – да си „перде“. Ако успееш да издържиш психически, ще останеш. Ако не – всички знаят, че няма как да се получат нещата.

Не е тайна, че имаше възможност да продължиш кариерата си и в чужбина, офертите са били факт. Защо избра българското първенство?
– Семейството ми натежа много в решението. Имах оферти, но от Русия и то от такива краища, където трябваше да съм сам, а току що ми се беше родило дете и нямаше да преживея да съм без него и без семейството си. Затова избрах ЦСКА. Осъзнал съм, че на този свят не всичко е пари. Реших, да остана тук. За мен по-хубаво от България няма. Въпросът е, че хората търсят шанс на друго място заради парите.

Чувстваш ли разлика при домакинските мачове на ЦСКА в сравнение с тези на Пирин и Литекс, където играеше преди?
– Огромна е разликата. Тук атмосферата те задължава постоянно да атакуваш, да пресираш и да побеждаваш. Не мога да кажа нищо лошо за Пирин и за Литекс. Прекарах изключително приятни години и в двата отбора, но ЦСКА е с класи над тях като история и в това отношение. В Литекс съм бил два пъти шампион, имахме много хубави моменти. Пирин е отбор от нашия край, в който са момчета с характер, борим се всеки път. Но в ЦСКА е много по-задължаващо. Атмосферата на стадиона, създадена през годините, те задължава да излезеш и да победиш. Не всеки път се получава, но си длъжен да дадеш повече от 100 % за това нещо.

Ти си един от многото благоевградски орлета, които станаха национали на България. Какво е специалното на този регион?
– Може би характерът. Имам наблюдения и върху други момчета от други места. Не искам да обиждам нито една област в България, но от нашия край са бойни натури и не се предаваме. Може би защото аз и другите момчета не сме били от богати семейства и единственият ни шанс е бил футбола. Тренирали сме на изключително лоши условия, но страданието калява характера. Мисля, че на това се дължи прословутият ни дух. Това е основното, за да играем в доста отбори в България, а и не само у нас.

Стигна до финал за купата на България с Пирин. Спомняш ли си този мач?
– Разбира се. Помня всеки един мач. Все още има горчивина в мен, че не успяхме да победим, защото бяха дошли наистина много хора. Може би най-слабият ни мач бе точно финалът с Литекс. Преди това отстранихме Левски и ЦСКА, но точно в най-важния мач не се представихме така, както очакваха феновете. Но това е футболът – понякога искаш, но просто не стават нещата.

Как се чувстваше при дебюта си за Литекс в мача срещу Левски за суперкупата? Този двубой немалко хора наричаха „мач на омразата“…
– Да, в годините, когато съм играл с Левски, винаги е имало едно по-високо напрежение. В дебюта бях малко под напрежение, защото изискванията в Литекс бяха по-високи от тези в Пирин. Треньор беше Мъри Стоилов. Той искаше съвсем различни неща от това, което бях тренирал, но в нито един момент не съм имал колебания дали ще се справя. Винаги съм вярвал в себе си, защото ако не го правя, това ще е краят.

В периода ти в Литекс заслужи приза за защитник №1 в България. Чувстваше ли се наистина толкова силен?
– Да, наистина играех добре. Направих дебют за националния отбор и играех силно и там. Все пак това го оценяват хората, които разбират от футбол. Най-важното е, когато оценяват колеги – футболисти и треньори. Когато те те признаят за най-добрия защитник, това е чест за мен. Ако ме оценяват просто зрители по трибуните, които не разбират в детайли играта, е друго. Бях поласкан от тази награда. Изключително много се радвах, че получих този приз.

Какво е най-важното за един защитник?
– Да не допуска голове.

А да вкарва може ли?
– Разбира се. Има разрешение да прави колкото може повече голове и асистенции. Но на първо място трябва да си гледа собствената работа, а тя е да не допускаме голове. А ако можем да помогнем и за друго – добре. Така е и отпред, където трябва да вкарват попадения. В днешно време се играе тотален футбол – напред-назад. Нападателите трябва да ни помагат, както и ние на тях. Но нашата основна задача е да не допускаме опасности пред нашата врата, защото тогава няма да има и голове.

В началото на кариерата ти имаше ли вариант да играеш на други позиции?
– Честно казано, почнах като десен бек в юношите, но там беше малко комична ситуацията. Треньорът ми казва да си застана на поста, а аз казвам „вдясно“. Мислех напред вдясно, а той ме сложи отзад и така станаха нещата. После минах като централен защитник и определено се чувствам много по-добре там.

Имаше ли възможност да не си футболист? Някакъв друг спорт практикувал ли си преди това?
– Не, никога не съм практикувал друг спорт.

Футболът ти е на сърцето…
– Още от малък, когато играех пред блока, децата ме караха да се запиша на футбол, а аз не исках. Но след много убеждаване от тяхна страна, го направих в една академия „Македонска слава“, която вече не съществува. Захванах се с футбола, а аз съм такъв човек, че като почна нещо или го правя като хората, или не го правя. Като цяло съм максималист и перфекционист.

Вид провокация срещу Петър Хубчев ли бе като му каза, че не гледа мачове на ЦСКА и явно заради това пропуска да вика някои футболисти?
– Не, просто аз съм по-емоционален човек. Винаги, докато мога да играя за националния отбор и да помагам, ще го правя. Просто като не ме викат, ми е болно. Знам, че някой път не заслужавам, друг път заслужавам, но не ме викат… Няма значение, това е тяхна преценка. Бях под влияние на емоциите. Може би не трябваше да се изказвам по този начин. Казах, че гледат мачове, но гледат някъде другаде, защото един журналист ме запита, а след мач съм малко по-емоционален. Тогава много не съм за интервюта, защото говоря такива неща.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *