Победата на ЦСКА в Разград донесе оптимизъм, но и тежки въпроси

7DNI CSKA08.11.201716480
Лудогорец - ЦСКА, Стойчо Стоилов

Няма смисъл да се връщаме до безкрайност към победата на ЦСКА в Разград.

Да, успехът е скъпоценен, фундаментален, стратегически и донесе възмездие след толкова пропуснати възможности през последните години заради съдийски престъпления и собствени провали. Триумфът на 31-кратните шампиони насред вилаета на Агата донесе оптимизъм, но и тежки въпроси и за „Армията“, и за българския футбол. Може да се каже и така – поехме глътка въздух сред епидемия от токсичен „каптагон“…

Най-напред трябва да си дадем сметка за убийствената диктатура на „националната кауза“ от Делиормана, която деформира средата, атмосферата и правилата на играта. А най-яркото потвърждение на тази елементарна истина бе фалшивата свирка на Драгомир Драганов в най-важния мач от есента. Психологическият разрез на скандалните ситуации при несправедливите картони за Каранга и спестената дузпа за туша на Сисиньо срещу Меркадо откроява тежката зависимост на реферите от Феодала и Перуката. Тоест – от Статуквото, както е модерно да се казва напоследък.

Фактът, че арбитърът поднесе толкова явна, прозрачна и нескопосана аванта на богопомазаните подсказва, че клетият свирач е бил поставен под непоносим натиск от различни посоки. Веднъж от „работодателя“, втори път от „танцуващия кючек“, след това от марионетната Съдийска комисия , после от гелосаните медии и за капак – вероятно и от задкулисни силови центрове. И, какво при това положение да стори някой си Драгомир Драганов. Ясно е, че „каптагонът“ ще мине през него като ТИР през сляпо коте…

А представяте ли си до каква степен са обречени по-малките отбори, ако по някаква случайност надигнат глава срещу „отличниците“ от Делиормана?

Монополът си позволява да се гаври с исторически институции като ЦСКА и „Левски“, а какво остава за по-скромните и беззащитните? Примери с лопата да ги ринеш – от измислената дузпа срещу „Пирин“ в началото на новия сезон до патентованите голове от засади ала Кафу в Борисовата градина на 1 април т.г.
Именно „футболният каптагон“ е в основата на прословутото „самочувствие“ на зелените галеници на Статуквото, както и на мрежата от подизпълнители. И как да не бъдат самоуверени и арогантни Моци и Ко след като добре знаят, че или съдията ще им бутне аванта, или „съперникът“ ще им легне. Рано или късно…

Тази порно-продукция наследи Сателитната система на Чорни-клуба от края на 90-те години и по-нататък, която остана в историята с „мъжката любов“ в Кюстендил, Петрич, Смолян и т.н. Наистина, ЦСКА и Гриша Ганчев трябва да направят истинско чудо, за да разкъсат желязната паяжина от зависими свирки и васални измекяри, имитиращи футбол по сценария от Перник и Дупница…

За кой ли път се връщам към една теза, споделяна многократно в моите коментари. Душманите положиха и продължават да полагат огромни усилия за умъртвяване на 31-кратните шампиони, защото отлично съзнават, че историческият шампионски ген на армейците рано или късно ще върне ЦСКА на върха и ще постави всеки на мястото му. Онзи ден в Разград златната звезда освети пътя напред, но неравната битка налага всеки мач да бъде финал за „червените“.

А „честните еничари“, платени от Агата и поддържани медийно и политически от Подуяне, искаха да отнемат на червената общност и купата от „В“ група, и два пъти по ред „тройчо“ срещу отбора на всички власти, и щастието от разплатата в Делиормана, и армейските десанти из цялата страна. И бъдещето! Точно по тази причина шепата ибрикчии от ФК „Гьонсурат“ всекидневно получават щедра трибуна в гелосания портал на ликвидатора на българския футбол, за да обясняват колко е хубаво, че любимият им син „Глазгоу рейнджърс“ изостава на 20 години и на 20 точки всеки сезон от „Селтик“?! Ето това искаха изменниците, заседнали в калта на „честния път“ под вулкана от безчестие, изригнал срещу ЦСКА от четвърт век насам.

Тук е моментът да поставя два въпроса пред ФК „Еничар“ и министър Красен Кралев. Първият – защо „моралистите“, които толкова упорито търсят договорите за армейските бази, не проявят същия подход и към юридическата документация, ако има такава, чрез която „Герена“ бе подарен „безсрочно и безвъзмездно“ на едно частно АД? Вторият – нима статутът на комплекс „Георги Аспарухов“ не представлява „повишен обществен интерес“ за шефа на спортното ведомство, за да бъде поставен под лупа и под специален политически надзор, така както се процедира с „Армията“ и Панчарево?

И още – нима е нормално обектите от балансите на МВР фактически да бъдат приватизирани под масата, защото уж имали различен правен статут и не били държавна собственост?! Вятър и мъгла, абсолютен нонсенс и крещящ конфликт на интереси! За всеки мислещ човек е ясно, че цялата материална база у нас преди 10 ноември 1989 г., бе изградена с бюджетни пари, събрани от данъкоплатците. И по тази елементарна причина няма как милиционерският „Левски-Спартак“ да е бил управляван и финансиран по различен параграф в сравнение с армейския ЦСКА.

Причината за двойния стандарт се крие във връзката на „Герена“ с Държавна сигурност, с такива като доносника Георги Марков (агент Николай) и силните на деня от породата на Кмета с усмивката и другите политически шмекери. Не на последно място и с мафията! Това е обяснението защо преди две десетилетия без търгове и процедури една частна фирма се сдоби със златни активи на МВР като междувременно ощети данъкоплатците минимум с двайсетина милиона от пропуснати ползи. С толкова, колкото за този период ЦСКА е внесъл в хазната за ползване на собствения си дом. Така се случва, когато за едни държавата е нежна майчица, а за други – зла мащеха?!

Георги Атанасов

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *