Само в 7DniCSKA.bg

Офицерски клуб от 1923 г. роди ЦСКА! Дървото на живот на армейците поникна от АС-23

7 Dni CSKA20.01.201810470
ac23

За 7 десетилетия ЦСКА се превърна от един от многото български футболни клубове в истински феномен и като всеки феномен не изникна на празно място. Той е рожба на времето си, но има своите често забравяни корени в миналото, без което бъдещето е немислимо.

5 май 1948 г. остава в историята като официалната рождена дата на ЦСКА, но на този ден в един генералски кабинет просто е подписан обединителният протокол между две физкултурни дружества, както се наричат клубовете по тогавашната терминология. Решението за сливането е взето ден по-рано, когато мощно “ура” оглася концертната зала на Централния дом на войската (днешния Централен военен клуб) в столицата – шефовете на Септември и ЦДВ прочитат декларации на своите управителни съвети, че приемат идеята за обединение. От трибуната не прозвучава нито дума за някакъв указ от управляващата по онова време БКП, в който и до днес някои неуморно търсят произхода на клуба, защото в основата на разбирателството е не партийно инженерство, а стремежът към чисто спортни резултати.

В онзи момент, 3 кръга преди края на софийското първенство, Септември води в класирането и е само на точка от класиране за следващия етап – борбата за шампионската титла на България. Това обаче е квартален отбор, създаден от обединението на няколко бедни клуба, и няма ресурсите на вече ведомствените Левски и Локомотив, които разчитат на държавни субсидии. Намиращият се във втора софийска дивизия ЦДВ е ракетата носител, която може да изведе септемврийци в
друга орбита. Военният тим обаче първоначално преговаря за обединение със Спортист от квартал “Хаджи Димитър” и чак след отказа на “спортистите” (как ли биха отказали, ако има указ на БКП?) се ориентира към Септември, не без помощта на личното
приятелство на клубните ръководители Петър Михайлов, председател на Септември, и подполковник Иван Мирски, шеф на ЦДВ. Дори и най-големите радетели на тогавашното обединение едва ли предполагат до какви висини ще стигне един ден тяхното “отроче”.

Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше фактите, които съвсем красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с друг армейски клуб – АС-23. Историята му е сравнително кратка и продължава точно 21 години и 5 дни. Всичко започва през далечната 1923 г. Тогава, на 4 ноември, се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 г., с Офицерски спортен клуб (ОСК) от района около улица “Цар Иван Асен II” и Слава от квартал “Редута”, които са се обединили още в края на 1921 г. След края на Първата световна война Атлетик започва работа на отреденото му от общината място за игрище южно от езерото “Ариана” в Борисовата градина. Теренът е неравен и обрасъл с храсталак. За подравняването му са изхарчени 4000 златни лева, а облагородяването става с доброволния труд на десетки хора. Скоро строителните дейности спират, а същият терен е предоставен на… Левски, който изгражда там своето първо игрище.

Бъдещият вестник на АС-23 “Известия” по-късно ще напише, че Атлетик започва преговорите за обединение заради отнетото клубно игрище. На 27 януари 1925 г. софийска община отпуска “за вечни времена” на АС-23 парцел в местността Пустинята в Борисовата градина като компенсация. Игрището, на което днес се намира “Българска армия”, отначало представлява гола поляна с барака за събличане край нея. До началото на 40-те години на миналия век, с частни парични дарения и държавна помощ, става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвсякъде е заобиколен от трибуни.

Още с появата си АС-23 изпъква като клуб различен от другите. Клубните цветове са черно и бяло, на емблемата си има изправен черен лъв в бял кръгъл щит, ограден в черен кант, а кръстник на знамето става тогавашният министър на войната гене- рал-майор Иван Вълков. Първият му председател е кадрови офицер, в ръководството влизат военни и полицаи. През годините клубни шефове стават генерал от Въздушните сили, главен редактор на популярния по онова време вестник “Утро”, известен
юрист… Някои от тях впоследствие са пратени в затвора от така наречения Народен съд.

АС-23 бързо става не само елитен, а и елитарен, добре организиран клуб, с изрядна документацияразвиващ много спортове. И
още по-бързо се превръща в страшилище за Левски. Сините апологети старателно крият и до днес един нелицеприятен за тях факт – АС-23 е единственият български клуб, постигал двуцифрена победа над Левски – 11:4 на 22 януари 1939 г. в среща от турнира за Коледната купа на вестник “Спорт”. Разгромът при това идва на игрище “Левски”, отнето от някогашния Атлетик. “Асистите”, както ги наричат навремето, два пъти са столични първенци и стават държавни шампиони през 1931 г., а десетилетие по-късно печелят и Царската купа на финала в Добрич, който е част от националния събор в чест на първата годишнина от освобождаването на Южна Добруджа и мирното й присъединяване към Царство България.

Клубът е известен с продуктивната си детско-юношеска школа, от която излизат цяла плеяда известни футболисти. Капитан на отбора е най-добрият голмайстор на България преди Втората световна война – Любомир Ангелов-Старото, капитан и на националите ни, а освен него в А тима са и останалите от нападателната петорка – Георги Пачеджиев-Чугуна, Владимир
Тодоров-Балерината, Бенжамен Аструг и Вучко Йорданов. В своето недълго самостоя телно съществувание АС-23
изгражда 13 национали. При това в състава военни няма, а само аматьори, които изкарват прехраната си не отфутбол. Бяло-черните печелят забележителни победи и на международната сцена ка- то 5:3 над френския Марсилия през 1936 г.

През 1944 г. АС-23 е първи в столичната елитна дивизия, а държавното първенство е прекратено от политическите трусове след деветосептемврийския преврат. Идва краят на “асистите” или началото на живот под друга форма. Клубът е заклеймен като “фашистки”, защото е отбор на царското офицерство, а новата власт на всяка цена иска да скъса с всичко предишно, обявено за ретроградно и реакционно. Единственият възможен начин за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново название. На 9 ноември 1944 г. се обединява с Шипка-Победа и Спартак от квартал “Подуяне” под името Чавдар. За клубен шеф е избран някогашният зам.-председател на АС-23 генерал Владимир Стойчев който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият военен министър Добри Джуров, който впоследствие ще се окаже ключова фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 – бъдещият външен министър Иван Башев, който по-късно ще загине при мистериозни обстоятелства на Витоша. Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, сред тях са и футболисти, които скоро Левски, под крилото на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, ще “напазарува” и ще се превърнат в сини легенди – Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесно-сини екипи и съвсем естествено играе своите мачове настадиона на АС-23. Още през 1947 г. става клуб към профсъюза на военните, но изпитва финансови затруднения, които са причината да изпадне от елита на столичното първенство. Чавдар официално е военизиран на 15 февруари 1948 г., когато преминава към ЦДВ (Централен дом на войската) – организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно
идва и обединението със Септември под името Септември при ЦДВ. Останалото е славна история…

Така “дървото на живота” на бъдещия ЦСКА добива своите ясни очертания. В такъв случай колко са шампионските титли на червените – 31 или 32, ако прибавим и трофея на АС-23 от 1931 г.? И няма ли националните купи на армейците да станат с една повече, включвайки тази от “финала на Обединена България” през 1941 г.? Оставяме очевидните отговори на бъдещата ни
футболна историография…

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, “ТЕМА СПОРТ”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *