Само в 7DniCSKA.bg

ЦСКА гази Левски с 8:0 и 6:2 в период на криза

7 Dni CSKA03.03.201832200
cska

В живота на всеки голям клуб има периоди на върхове и падения, последвани от нови триумфи и следващи крушения. И само това как успяват да възкръснат от пепелта определя стойността на истински великите. През 1962 г., 14 лета след създаването си, ЦСКА има вече зад себе си 12 шампионски титли, 4 национални купи, четвъртфинал за КЕШ и победи в множество престижни турнири и срещи. Тогава идва и първата криза, породена както от пресищане от непрестанни успехи, така и от смяната на поколенията. Трябва да прибавим и подмолните удари на конкурента в синьо. Той лепва на себе си етикета “репресиран”, говори под сурдинка за “партийни протекции”, въпреки че сам черпи с пълни шепи от благините, осигурявани му от соцуправниците.

Времето неумолимо следва своите закони – на стената на спомените вече са окачени портретите на Стефан Божков и Димитър Миланов от първия шампионски тим. През пролетта на 1962 г., малко против волята му, 37-годишният Манол Манолов (и досега национален рекордьор с 12-те си титли с червените) е изпратен на треньорска школа в Москва под давлението на втория човек в държавата, върлия левскар Борис Велчев. Два дни след легендарната победа с 4:1 в Белград над Партизан за КЕШ на 3 октомври 1962 г., призната за най-стойностната продукция като гост в евротурнирите на тима до онзи момент, ЦСКА играе с Черно море, а
стълбът в червената отбрана Кирил Ракаров охранява централния нападател Петър Дудунов, който го псува каруцарски. Две минути преди края топката отива към Ракаров, а той с периферното си зрение вижда фигура, която оприличава на “деветката”.

“Нещо ме жегна отвътре. Сега ще видиш как рита цървул, си казах – споделя Ракаров в автобиографията си. – В последния момент
видях, че това не е Дудунов и протегнах ръце, за да смекча удара, но сблъсъка не избягнахме. Ударихме се коляно о коляно и усетих как моето се огъна назад и изпука, сякаш дъска се счупи”. Няколкомесечните усилия за реинтерграция в състава след операцията не дават резултат и Ракаров слага край на кариера, белязана от 10 шампионски титли.

Периодът на колебания на хегемона, който дълги години устоява на атаките на столичните Левски, Локомотив и Славия, съвпада с възхода на пловдивския футбол и наглед немислимото се случва – през 1962/63 г. ЦСКА е изпреварен в крайното класиране от Спартак и Ботев. През следващия сезон червените неочаквано регистрират най-срамното класиране в историята си – остават едва 11-и само на 3 точки от изпадащите. Отива си една епоха – 8 кръга преди края на първенството славният предводител Крум Милев е заменен от неговия възпитаник Манол Манолов-Симолията, който също ще се превърне в треньорска легенда на клуба, но в по-късен етап. Сезонът е последен и за “фалшивата деветка” на вундертима от 50-те години Панайот Панайотов, за когото Георги Аспарухов, сам изиграл един мач за армейците – бенефиса на Манол Манолов срещу СКА (Ростов на Дон) на 1 ноември 1961 г., признава: “Учил съм се на футбол от Гацо”. На 9 октомври 1963 г. си отива дори абревиатурата ЦДНА заменена от нова – ЦСКА, с добавка Червено знаме заради сливане с едноименния клуб от Четвърти километър. От което армейците получават порутена база и… нито един футболист. Първият мач под новото име е международен. На 12 октомври 1963 г. във Варшава червените играят приятелска среща с тима на полската армия Легия. Победата с 1:0 идва с гол на Никола Цанев, който остава в историята с фразата “Радвам се, че бях юноша на Левски и мъж в ЦСКА!” и с фантастичен гол във финал за купата, когато прави за смях сините защитници и вратаря. Въпреки незавидното класиране в първенството отборът е с най-резултатното нападение, а Цанев става голмайстор №1 на А група с 26 попадения.

През 1964/65 г. ЦСКА също финишира извън челниците – четвърти, а клубните шефове канят чуждестранен треньор, който заменя Манолов. През ноември 1964 г. руснакът Григорий Пинайчев влиза в съблекалнята с думите: “Здравствуйте, будущие чемпионы”. Оказва се, че това не е толкова проста работа. Особено когато тимът е лишен през целия пролетен полусезон от звездата си Иван Колев. В ранната утрин на 25 януари 1965 г. цивилни ченгета нахълтват в дома на Ването и тарашат навсякъде,
докато не намерят 300 долара, зашити в стара топка. Джипка откарва великия футболист в следствения арест на “Лъвов мост”, а оттам в единична килия в Софийския затвор, където прекарва следващите дълги 6 месеца. Заради бледите си изяви във вътрешния шампионат ЦСКА пропуска две поредни издания на континенталните надпревари. Да не играят в Европа е истински шок за армейците. Но какво да кажат от синия лагер, които чак до есента на 1965 г. все още бленуват за първо участие в турнирите. В онези дни на червени съмнения парадоксално идват гръмки успехи срещу вечния съперник, които съзнателно са изтикани от сини апологети в тъмните ъгли на историята. ЦСКА никога не е вкарвал повече от 5 гола, твърдят в книгите си за
червено-синьото противопоставяне историографи с претенции за безпристрастност. Оказва се, че съвсем не е така. Те надлежно отбелязват победата на сините с 1:0 на 24 декември 1950 г. в неофициален турнир с участието на 7 столични отбора в чест на рождения ден на Сталин. След финала с червените “репресираните” с гордост развяват червено знаме с извезан на него лик на Вожда на народите, след като година по-рано първи качват на връх Мусала бронзов бюст на диктатора. Броят и победата с 2:0 на 29 юли 1981 г. в полуфинал на друг неофициален турнир – за 1300-ата годишнина на българската държава. В книги за вечното дерби обаче няма и ред за блицфинала за купата на БОК “Олимпийски огън” на 26 юни 1980 г. ЦСКА печели турнира с 1:0 пред пълните трибуни на националния стадион с гол на деветката Спас Джевизов в 9-ата минута, а като оправдание за “забравата” вероятно служи формална причина – срещата е в две полувремена по 20 минути.

Историографите със сини пристрастия пренебрегват и два епизода на противоборството от по 90 минути през 60-те години на миналия век. На 10 май 1962 г. на столичния стадион “Септември” като част от турнир, организиран в чест на осмия конгрес на БКП, червени и сини излизат в крайно любопитна среща помежду си. Тя е обявена като мач на ветераните, но в съставите на двата тима има не само футболисти, приключили вече своята активна кариера, а и действащи играчи, дори и таланти от юношеските формации.

Всъщност първоначалната идея е да се проведат два паралелни турнира, но настъпва смесване на съставите и преливане между надпреварите. Така двубоят придобива бенефисен характер. Освен легендите от миналото Стойне Минев, Стефан Божков, Димитър Миланов в червената единайсеторка намират място Димитър Якимов, Иван Колев, Кирил Ракаров и Панталей Димитров от първия отбор на армейците, а след почивката влизат други ветерани като Борис Трънков и Ганчо Василев. За Левски играят намиращите се в пика на кариерите си Георги Соколов-Соколето и Любен Гайдаров-Гаринча, младите надежди от първия състав Добри Янев и Радко Найденов, по време на мача на терена се появяват ветераните Арсен Димитров и Тодор Такев, както и звездите от първия тим Стефан Абаджиев-Теко и Димитър Йорданов-Кукуша. Резултатът от сблъсъка е стряскащ – 8:0 за армейците с 4 гола на Минев, хеттрик на Божков и попадение на Миланов. Гръмката победа е слабо отразена в тогавашната
преса заради приятелския характер на двубоя. Не е за подценяване и фактът, че тогава журналисти с нескрити сини пристрастия са на ключови позиции във вестниците и едно омаловажаване на случилото се звучи в реда на нещата.

Не по-голяма популярност получава и сблъсък между вечните съперници в чест на Деня на труда през 1964 г., игран обаче на 2 май. Той е афиширан като “мач на дружбата”, към което шегобийци прибавят “…между кучето и котката”. Арена на двубоя, започващ в 17:30 часа, е стадион “Народна армия”, както става ясно от предварителните анонси във вестниците “Отечествен фронт” и “Работническо дело”. И двата тима излизат на игрището без повиканите в олимпийския тим Борис Гаганелов (ЦСКА) и Иван Вуцов (Левски), които са ангажирани за среща с Румъния на следващия ден, 3 май. След изпъстрена с интересни моменти игра ЦСКА налага отчетливо надмощие и последният съдийски сигнал за първото полувреме идва при резултат 5:0 за армейците с голове на Никола Ковачев, Никола Цанев – 2, Иван Колев и Стоичко Пешев. След почивката сините намаляват резултата с 2 попадения на Костадин Радев и Александър Борисов, но в самия край Иван Колев покачва на 6:2.

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, “ТЕМА СПОРТ”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *