Само в 7DniCSKA.bg

Георги Атанасов: Най-важната победа за ЦСКА вече бе извоювана

7DNI CSKA04.03.201844610
Гриша Ганчев, Монтана - ЦСКА

Ясно и категорично – колко титли има ЦСКА, какви исторически събития се случват на “Армията”, какво предстои да бъде направено в любимия на “Червена” България отбор – известният спортен журналист и публицист – Георги Атанасов, с ексклузивен коментар пред Информационна агенция ПИК.

– Г-н Атанасов, ЦСКА получи право за участие в евротурнирите ако по спортен път достигне до позиции, които да го позволяват, може ли да се твърди, че това е най-важната победа за “червените” този сезон?

– Да, разбира се. Това е най-важната победа за ЦСКА, откогато започна възраждането на клуба от лятото на 2015 година, след фалита на предишното АД и откакто Гриша Ганчев се зае с 31-кратните шампиони във “В” група през лятото на 2015-а.

Неусетно изминаха близо три години, в които “армейците” спечелиха Купата на страната от третото ниво на родния футбол, завърнаха се в елита и сега на прага на 70-годишния си юбилей – водят битка за титлата и купата.

В този контекст най-ключовото наистина е завръщането в Европа, тъй като то окончателно легитимира възстановяването на ЦСКА като професионална структура и отваря съвсем различни възможности за функциониране и финансиране на клуба. Не случайно враговете на “червените” хвърлиха толкова усилия миналото лято, за да попречат на завръщането в европейските клубни турнири, което беше извоювано на терена.

Защото е ясно, че за българските отбори участието в състезанията на УЕФА представлява гаранция за приток на свежи пари, даже при отпадане на най-ранен етап както многократно се случва с нашите тимове, уви. И тази европейска, международна промоция, естествено води и до сериозно повишаване на трансферния рейтинг на играчите. Може много добре да си представим какво би струвал един Каранга – при положително участие на “армейците” това лято и тази есен в турнирите. Така, че за мен възстановяването на европейските права на ЦСКА е най-важната – стратегическа победа, по пътя на възраждане на великия български клуб, която дава съвсем различна перспектива и визия оттук нататък.

– В момента дискусиите относно броя на титлите на “червените” са колосални във всякакви спортни платформи. Твърдения от четири – до възможни 35. При положение, че елитният ЦСКА плати сериозна сума за активите на фалиралото ПФК ЦСКА АД, което се очаква от “армейската” общност – колко шампионски трофея е логично да запише УЕФА срещу “червените”? И дали е възможен вариант с въпросните – 35, как ще реагират привържениците на подобна ситуация? Вашият коментар?

– Моят коментар е много ясен. Всичките тези полемики са отчаяно, бих казал истерично и параноично продължение на тази нечистоплътна кампания, която се води вече близо 3 години, откакто Гриша Ганчев се зае с ЦСКА през лятото на 2015 година във “В” група.

То не бяха емблеми, то не бяха търгове, то не бяха “идентичности”, “автентичности”, “припознавания” – всичките тези средства, инструменти и похвати от така модерната напоследък – хибридна война, бяха пуснати в действие само и само да се провокира и разединява ако е възможно “армейската” общност. Да се пречи на отбора и на Гриша Ганчев в неговата кауза.

В крайна сметка целият този мръсен саботаж се провали с гръм и трясък. Най-вече защото 99.99%, а бих казал 100 процента, минус някаква виртуална статистическа грешка, от милионната “червена” общност застана зад своя единствен и неделим клуб от “Армията” и това си личи на всички стадиони в страната. ЦСКА навсякъде играе на собствен терен. Тимът е следван от хиляди привърженици, повтарям от цялата страна. Има най-висока средна посещаемост, най-висока телевизионна гледаемост, всички социално-медийни и маркетингови показатели сочат, че ЦСКА се ползва с огромна подкрепа, както винаги е било. Всякакви опити за Втори синоди, вкарване на еничари на чужда ясла – се провалиха. Така, че сега – това са вече агонизиращите, последни издихания на тази мръсна кампания. Подчертавам отново – с тази плитка, бих казал читалищна постановка с броя на титлите. За всеки нормален човек е ясно, че на терена играят не АД-та, фирми и всевъзможни търговски организации, а се подвизават отбори.

Идентичността, автентичността, историята, традициите се носят от тима и най-вече от неговата публика, която е гарант за поддържането и възпроизвеждането на историческите ценности на съответния клуб. Всички показатели – като се почне от екипите, емблемата, стадиона и музея с десетките титли и купи, и най-вече “червената” общност, която легитимира сега и завинаги своя единствен и неделим отбор от “Армията” – всички тези показатели сочат, че търговските регистрации са само формалната рамка за осъществяване на спортната дейност. А самата спортна идентичност, автентичност, традиция и история, ценностна система, морал и приемственост се дават само и единствено от отбора и неговата общност.

Титлите на ЦСКА към този момент са 31 – нито една повече, нито една по-малко. Четирите са в актива на Литекс, който си играе спокойно във втора дивизия. И ЦСКА няма нужда нито неща да се прибавя, нито нещо да се изважда от историческия актив. А той е с 31 титли от шампионата, общо 50-60 трофея (с отличията за Купата и Суперкупата) статистиците да го кажат, с трите европейски полуфинала, с десетината четвъртфинала, които навремето даже не ги брояхме, със скалповете на действащите европейски първенци – Аякс, Нотингам и Ливърпул и с прозвището, което казва всичко – Палач на еврошампиони от стадион “Народна армия”.

Повече от това като легитимност, история, приемственост – здраве им кажи. А тези, които много се интересуват от счетоводството на титлите им препоръчвам да се обърнат към специалиста по всичко – Константин Папазов-Тити, който с няколко регистрации, вече не знам колко са, продължава да представлява баскетболния “син” тим и аз не смятам да влизам в полемика с него, защото там – където е съответната публика, там е съответно баскетболният Левски. независимо каква регистрация има. Правя един паралел с футбола, за да покажа все пак какво е нормалното мислене, спрямо долнопробните провокации с ровене в счетоводства и търговски регистрации.

– По същата тема, може би в най-обширния и популярен сайт за спортна статистика в световен мащаб в страницата за “червените” се изписват 31 титли. В чисто футболен аспект, според вас това един знак за легитимация на “армейците” в междуконтинентален аспект ли е? Става въпрос за платформа, която се посещава от многомилионна аудитория от редица страни?

– Разбира се. Отново казвам – за мен тази полемика е напълно измислена, изкуствена и непродуктивна, защото ми напомня на приказката за кокошката и яйцето. Хубаво е, че във визирания сайт е написано така, сигурен съм, че и в официалните документи на ФИФА и УЕФА много скоро, ако още не е направено, ще се яви визитката на ЦСКА с 31 шампионски титли, защото няма друг отбор – еничарите на Агата от Делиормана в аматьорската група не ги броим, те ритат за здраве и вероятно още малко ще го правят, защото няма кой сериозно да се занимава с тях. Колкото и да е гадна провокацията чрез тях. Така, че тези авторитетни международни източници потвърждават истината за единствения и неделим отбор от стадион “Българска армия”, както няколко пъти казах.

Вижте как се затваря кръга – всичко, което г-н Гриша Ганчев заяви, когато пое ЦСКА през лятото на 2015 година във “В” група – беше постигнато. Отборът се завърна в елита, спечелен беше търга за историческите бази на “червените”, друг е въпросът, че ЦСКА 20 и повече години плаща за своя исторически дом и ще продължава да плаща, докато на други бяха подарени безсрочно и безвъзмездно по политическа директива. Но да не се отклонявам сега – ЦСКА се върна в елита, получи дългосрочна концесия за своите исторически бази, спечели наддаването за активите, включително и емблемата, и сега се завръща в Европа. Междувременно се бори на два фронта – за купата и титлата, в юбилейния сезон, какво повече.

За по-малко от три години Гриша Ганчев направи не чудеса, а свръхчудеса с помощта на “червената” публика. Отново казвам, тези спекулации със статистиките много бързо ще отминат, тъй като УЕФА и ФИФА знаят кой – кой е. И ще си отбележат всичко в техните бумаги, които подчертавам – за мен не са най-важните. Защото не могат да ни кажат колко титли има ЦСКА, те да броят титлите на “армейската” общност. Шампионските трофеи фигурират освен в музея, освен в статистиките, вписани са – в родовата памет на “червената” публика от поколения наред. Но щом толкова искат формалности, след като се официализира откупуването на активите с емблемата и всичко останало, естествено отпадат и тези бих казал банални формалности около статистиките, които УЕФА и ФИФА ще си отчетат.

Едно отклонение правя по темата – ЦСКА игра в много силни контроли последните години. И Интер, и Спартак Москва, и Динамо Киев и т.н. – навсякъде проследявайки международните, медийни източници – никъде, никой, по никакъв начин от нашите колеги на запад и на изток, не обсъжда историята на ЦСКА – кой е идентичен, кой е автентичен. За света има един-единствен ЦСКА и хората и в Италия, и в Русия, и в Украйна отбелязаха, колегите ни, с голямо уважение, с наистина респект, мачовете съответно на Интер Милано, на Спартак Москва, на Динамо Киев с най-авторитетния български клуб. Просто и ясно. За тях си има един-единствен ЦСКА – както и за всеки нормално мислещ човек никога не е имало друг. Никакъв Литекс тук не играе, тъй като Литекс си е във Втора дивизия.

– БФС има нов Изпълком, в него фигурират отново футболни босове, според вас това правилно ли е като формула за развитие на родния все пак спорт номер 1?

– Какво да ви кажа, много съм изговорил и изписал по повод на този домашен белот с белязани карти, който си играят хората докопали кокала в БФС. Дали са клубни босове, дали не са клубни босове, а формално независими хора, но обвързани в една хранителна верига на зависимости, на клиентелизъм и на корпоративни интереси и конфликт на интереси с една доминираща клика във футбола, то е все едно. Без значение – може и да не са клубни президенти и пак да вършат същото под един фалшив знаменател на необвързаност. Много е по-важно какви са хората като морал, манталитет и каква е политиката, която води съответната футболна организация. Формалният белег – дали са президенти, или не, за мен не е най-важното. Ключовото е какво вършат.

– Буквално дни преди честванията на 70-годишнината от създаването на “червения” клуб, ЦСКА в момента се съревновава равностойно, показват го и преките двубои този сезон, с Лудогорец. “Орлите” са тим, който последните години се подвизава в групова фаза на Шампионска лига, на Лига Европа, сега участва в 1/16-финали на ЛЕ. От спортно-техническа гледна точка, може ли да се твърди, че “армейците” имат състав, който най-обективно да се сбори за влизане в групи на ЕКТ следващата кампания?

– Фактът, че за година и половина – сезон 2016/2017 след завръщането в елита и сега половината от текущата кампания – ЦСКА не просто се върна от “В” група макар и с Купа, но успя да се изкачи от пропастта – обратно нагоре към историческото си място, този процес – не е никак лесен. И само благодарение на изключителната амбиция и професионално умение на Гриша Ганчев и неговия екип, с огромната подкрепа на “червената” общност, етапите се преодоляват по-бързо отколкото може би е нормално.

Защото историята и фактите ни показват, че големи отбори в Европа много трудно се връщат на своето историческо място след тежка криза и пропадане в бездната на аматьорския футбол. Един от пресните примери в това отношение е Глазгоу Рейнджърс в Шотландия. Така, че ЦСКА ускорено се движи напред.

В същото време трябва да се знае, че и преднината, инерцията, която Лудогорец натрупа през последните години като абсолютен феодал в българския футбол и със съответния финансов и всякакъв бонус като приходи, самочувствие и селекция от участието в европейските турнири – този бонус е много сериозен и дава едно изключително предимство на клуба от Разград. И този аванс много трудно може да бъде компенсиран, наваксан и преодолян.

Виждаме тима от “Герена”, който има много сериозни финансови възможности и ползва преференции, от всякакъв характер, как години наред – не просто не е конкурентно-способен на Лудогорец, но и даже напоследък се превръща в нещо като негов подгласник, което никак не е приятно за отбор с традициите и с публиката на Левски, но да оставим на страна вечния съперник.

ЦСКА е верен на себе си и в процеса на наваксване на изоставането. Не мога да кажа, че въпросното е компенсирано на 100 процента, не би било реалистично, на базата на всички тези съображения, които изредих, но и дистанцията е съкратена до минимум. И даже ако “армейците” не бяха разпилели десетина точки от т.нар. задължителни – срещу Славия, Пирин, Черно море, Ботев, Етър, сега можеха да бъдат с аванс пред абонираните първенци от Делиормана. В момента разликата е три пункта и всичко е възможно да се случи до края на сезона, но повтарям ако не е напълно компенсирано – изоставането е сведено до минимум.

Като съществуващото предимство на Лудогорец, ЦСКА би могъл да компенсира с изключителната амбиция за догонване и изпреварване, с импулса от европейското завръщане (който безспорно ще даде криле на състава и на целия клуб) и с подкрепата на уникалната си публика, която дава плюс на какъвто камерният-фирмен тим от Разград естествено не може да разчита.

И все пак ми се струва, че е излишно да се преекспонира темата за задължителна 32-а титла (макар, че това би бил най-добрият подарък за “червената” общност навръх 70-годишния юбилей). Шампионската титла дали тази, дали другата година ще се завърне в своя дом на “Армията”. Това е безспорно.

Въпросът е, че ЦСКА възстанови професионалната си структура като клуб и визията си и стратегията си за правене на футбол. Завръщането в Европа ознаменува по най-добрият начин този процес на възраждане. Титлите и купите ще дойдат сами по себе си. Важното е отборът да върви в правилната посока, защото ние видяхме как шестте поредни “червени” победи навръх вековния юбилей на вечния съперник се оказаха пирови, тъй като след тях ЦСКА се оказа във “В” група заради фалита на АД-то на Лупи и “гърнетата”. Така, че освен спортни резултати има и визия, перспектива и правила на развитието, които в момента се следват на “Армията”.

И тук трябва да добавя, че на ЦСКА мисията е много трудна този сезон, защото трябва да играем не на 100, а на 120 процента във всеки мач. Тъй като тимът има срещу себе си 2 съперника. Единият е на терена, а другият – виртуалният, но всъщност съвсем реалният, е под формата на куфарчета, зависимости, директиви и прочие номера от задкулисния фронт, които се крият в съблекалнята или извън терена. Виждаме как клубове играят на живот и смърт срещу ЦСКА, наблюдавахме онзи ден абонираният шампион каква зимна разходка си направи на чист въздух, под Родопите в Коматево. Само този “мач”, който беше бойкотиран с основание от мислещите привърженици на Ботев Пловдив казва кой – кой е и какво върши в съвременния футбол у нас. И колко чудовищно тежка е задачата на ЦСКА да обърне тази тенденция.

Подчертавам отново – докато някои други се разхождат в приятелски срещи в сателитната си система, “армейците” са длъжни да играят всеки път на 120 процента от възможностите си, а освен директния сблъсък за титлата с Делиормана, им предстоят и 5 вечни дербита с отбора от “Герена”. Наистина мисията за ЦСКА е уникално тежка, но пък 31-кратните шампиони са показали, че могат да постигат и невъзможни на пръв поглед неща.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *