Само в 7DniCSKA.bg

Историята на Димитър Пенев или как Симолията отмъква Пената от сладкарница

7DNI CSKA10.03.201810270
Заснемане

Манол Манолов отмъква Димитър Пенев от кафене, ЦСКА печели стратегическа битка

Една история за футболно възраждане може да започва по десетки начини. Тази стартира през август 1964 г. като в сагата за Бонд, Джеймс Бонд – със секретна мисия, модно заведение, джип и игра на карти. Само че герой в този роман, не шпионски, а шампионски, е друг „агент 007” – Пенев, Димитър Пенев.

Сезон 1964/65 г. се оказва недостатъчно успешен за ЦСКА въпреки спечелената национална купа с безсмъртния гол на Никола Цанев срещу сините, след като за трета поредна година титлата остава мираж за клуба, който не признава нищо друго освен първото място. Извън терена през този сезон червените обаче печелят важна стратегическа битка – правят най-шумния трансфер през онези години. Тогавашният треньор на червените Манол Манолов с присъщата му настойчивост отива на крака в Мировяне в дома на изгряващата 19-годишна звезда на столичния Локомотив Димитър Пенев, у когото вижда потенциала на бъдещ лидер. След безшумна операция, в която са замесени зам.-министър на отбраната и министърът на транспорта Пенчо Кубадински Симолията отмъква Пената от популярна навремето кафе-сладкарница, наричана „Попското”, и двамата отпрашват с джипка за лагера на ЦСКА в Боровец. Акцията е пазена в пълна секретност и когато

към полунощ те
пристигат в курорта

четирима тартори на червения тим, играещи белот – Иван Колев, Димитър Якимов, Никола Цанев и Панталей Димитров, за малко не падат от столовете от изненада. Една подробност – месеци по-рано Пенев е отказал на настойчивите призиви на министъра на вътрешните работи да премине в Левски.
Пената става шампион с Локо Сф на почти невръстна възраст, но развива в пълна степен невероятния си талант в червените редици, където остава до 1977 г. като действащ състезател и до ден днешен като треньор и после като футболен ръководител. В немалка степен той повтаря пътя на своя „похитител” Манол Манолов от първия шампионски тим на армейците – играч, дошъл от по-скромен клуб, чието име добива митологични измерения при червените, стигнал до ролята на капитан и после извел го до нови шампионски титли като наставник.
Случаят „Пенев” е показателен за тогавашната селекционна политика на червените. Никой от онези, сътворили чудото на „Юнак” в първите месеци от създаването на клуба със звезда в емблемата си, няма тогава статута на звезда, като изключението, потвърждаващо правилото, е Стефан Божков. От звезди гъмжи съставът на съперника в синьо, някои от които като Георги Пачеджиев, създадени от школата на предшественика на червените АС-23. Това далеч не се оказва гаранция за победа в епичния финал през 1948 г.

Млад клуб като ЦСКА
налага млади играчи

и то не само заради привилегията да привлича таланти от цялата страна, на които предстои влизане в задължителната в онези години казарма. Едва две десетилетия по-късно, през есента на 1968 г., е взет завършен футболист, намиращ се в зенита на своята кариера – Петър Жеков. Хората в клуба имат неповторимия нюх да откриват младоци, които впоследствие стават знаменитости с изявите си с червената фланелка. От кварталния Спортист идва никому неизвестният 19-годишен Иван Колев-Ването, който ще влезе в Топ 10 на европейския футбол в средата на 50-те години. И който можеше да бъде първият българин, играл за Барса, ако не се бе спуснала пред него Желязната завеса след оферта на Магьосника Хеленио Херера. На подобна възраст от школата на родствения Септември пристигат и ярки дарования като Димитър Якимов-Митата и Аспарух Никодимов-Паро. В средата на 60-те години школата на ЦСКА изважда и първите таланти, готови за главни роли в българския футбол – Иван Зафиров-Копата и Цветан Атанасов-Чугуна. След десетилетия, когато червения екип ще облекат синовете на Копата – Адалберт и Мартин, Зафирови ще станат истинска футболна династия.
Успява този, който покаже не само класа, но и характер – червената фланелка тежи. През 1956 г. Павел Владимиров ниже гол след гол за Миньор и става стрелец №1 на първенството с 16 попадения. На следващата година, при убийствената конкуренция за място в големия ЦДНА, Пальо играе само в 7 срещи и бележи едва 2 гола. За разлика от него друг пернишки нападател, дошъл още на 20 години при армейците – Петър Михайлов, се задържа цели 8 сезона в клуба и въпреки че невинаги е титуляр, остава в историята с рекорд, който не е изравнен в продължение на 45 години – постига 6 гола във вратата на русенския Дунав при най-голямата победа на червените в първенството – 12:0, на 18 юни 1951 г.
През ноември 1965 г. друг перничанин, универсалният Васил Романов, влиза в устата на феновете с друга уникална изява. Осем месеца преди Джеф Хърст да вкара фамозния си хеттрик във вратата на германеца Ханс Тилковски на финала на световното първенство в Англия, със същото постижение може да се похвали един българин. След принудителна двугодишна пауза в евронадпреварите

ЦСКА се завръща в
нов турнир – КНК

и вече на клубния си стадион „Народна армия”. На осминафиналите обаче го чакат прусаците от Дортмунд. Трима от състава на Борусия – вратарят Тилковски и нападателите Зигфрид Хелд и Лотар Емерих, на следващата година ще играят финал на световно. Сред 22-мата, които през 1966 г. излизат на „Уембли”, няма друг клуб с толкова представители. Борусия е суперотбор, но червените са близо до сензацията след 0:3 в първия двубой на „Вестфаленщадион”. В тогавашния Парк на свободата разходки сред немската отбрана си прави Романов, който играе мача на живота си и до 68-ата минута оформя хеттрика си (на Хърст по-късно са необходими 120), като два от головете му са с глава. Бранителят Иван Василев-Цапето добавя точно попадение от дузпа за 4:2 и ЦСКА има четвърт час с нов гол да изравни везните в спора и да докара нещата до бараж. В 87-ата минута е изгонен халфът на гостите Дитер Курат и Борусия с 10 души трепери до последния съдийски сигнал. След като се измъкват само с уплаха от „софийския ад”, германците стигат до трофея след победа на финала над Ливърпул на Бил Шенкли, а Васко Романов и до днес си остава единственият българин с хеттрик срещу германци в евротурнирите.
Краят на кризата в ЦСКА започва със секретната мисия „Пенев”, продължава с хеттрика на Романов и добива отчетливи контури, когато Стоян Орманджиев поема тима в началото на декември 1965 г. „Предизвикателството бе твърде голямо, но не се поколебах. Няколко години преди това бях поканен за този пост, но тогава водех националния отбор, после помагах на наставниците в различни клубове, създавахме треньорска школа”, разказва съратникът на Крум Милев. Чичето и Пашата са първите двама българи, получили системно треньорско образование в края на 40-те години. „С Милев се познавахме още като състезатели на Локо Сф. Имахме еднакъв манталитет и разбирания. Той умeeше да работи с хората и неслучайно играчите го чувстваха като свой близък приятел. А нашето приятелство изключително много ни помагаше в съвместната ни работа в националния отбор”, допълва Орманджиев.
Сезонът изглежда като поредния провален за армейците, когато той е призван да спасява положението. Хаосът в програмата на първенството заради решителния бараж за световно срещу Белгия в края на 1965 г. обаче оказва неочаквана помощ на червените, като събира дербитата Левски – ЦСКА в рамките само на 18 дни през април следващата година. В голямото дерби армейците стигат до две победи – 1:0 и 3:0, като уж „атомното” нападение на сините дори не застрашава вратата на своя съперник.

Пенев обезличава
напълно Аспарухов

Въпреки двете поражения обаче преднината на сините, които водят в класирането още от първия кръг, остава комфортна. Преди последните 4 кръга отборите са лишени от своите национали, извикани на лагер преди първенството на планетата в Англия. Федерацията взема соломоновско решение – и сини, и червени трябва да доиграят сезона без еднакъв брой от звездите си – по четирима. Точно тогава идва сривът на действащия шампион във Варна срещу Черно море. В дните преди решителния двубой Стоян Орманджиев, самият той варненец, подпалва телефона на колегата си в Черно море Иван Моканов с настойчивите молби моряците да се хвърлят на кръв. „Гледай си твоя мач с Марек, а ние ще спечелим с 1:0”, отговаря Моканов и се оказва пророк. Обратът в първенството е налице, а единствената титла под името ЦСКА Червено знаме отваря вратите пред тима през следващия сезон да влезе триумфално в Топ 4 на Европа.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *