Мечтата на Паро и ЦСКА рухва на крачка преди финала

7DNI CSKA09.04.20182650
f9cb8b011888eb809caf0c80dac5e901

Епохите във футбола трудно могат да бъдат сравнявани, затова и никое допитване няма да даде меродавен отговор на въпроса кое е най-силното поколение в 70-годишната славна история на ЦСКА.

Дали това е генерацията на Стефан Божков, Иван Колев и Манол Манолов на непобедимия ЦДНА в средата на миналия век, или на Димитър Пенев, Димитър Якимов и Никола Цанев, стигнала до първи полуфинал за КЕШ през 60-те години. Защо не поколението на Петър Жеков, Георги Денев и Димитър Марашлиев, повалило митичния Аякс през 70-те години, или пък на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов в края на 80-те. В Пантеона на клубните величини своето достойно място заема онзи тим, изграден от Аспарух Никодимов, сам участник в паметните двубои с Интер и Аякс, в началото на 80-те години. Отборът включва ярки дарования като елегантния Георги Димитров-Джеки, наподобяващ по маниер на игра на Бекенбауер, възхитителния вратар Георги Велинов с невероятния рефлекс, мощния таран Спас Джевизов, неповторимия Цветан Йончев по крилото, техничния конструктор на играта Пламен Марков, мъдрия в ходовете си в средата на терена Радослав Здравков, неуловимия за защитниците Стойчо Младенов. За тях и досега се пеят песни от сектор Г, творят се вдъхновени стихове, а навремето благодарни фенове разстилат килими от цветя под нозете им.
В онзи период два еврошампиона – английските Нотингам и Ливърпул, сърбат горчивата попара на Паро. ЦСКА на младия тогава футболен капацитет прелива не само от класни индивидуалности, но и демонстрира невероятна тактическа грамотност. „За различните двубои променяхме тактиката, като се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам

играехме с дълбока преса
по системата 3-4-1-2

изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника – разказва Никодимов в своята дългоочаквана автобиография. – През 1984 г. Франция стана европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази „новост”.
Един гол в 33-ата минута на реванша в Нотингам на 1 октомври 1980 г. добива направо митологични измерения, след като България го вижда… 33 години по-късно – фен на ЦСКА издирва запис на паметния мач, който не е излъчван у нас. Струва си да се опише. Червената отбрана отбива атака на домакините, топката попада у Пламен Марков, който литва пазача си и зад центъра подава напред към намиращото се с гръб към вратата крило Цветан Йончев. Цецо само чуква топката към снажния Спас Джевизов, който я поема в дясната част на терена, докато техничният халф Ружди Керимов се измъква от прославения десен бек Вив Андерсън. Спас вижда спринта му и хвърля неприсъщ за амплоато му на таран великолепен пас. Ружди излиза пред Андерсън, нахлува в наказателното поле отляво, прочутият английски вратар Питър Шилтън тръгва да го пресрещне и с вътрешен удар с по-неудобния си ляв крак Керимов пуска топката покрай него в обратния ъгъл. Кълбото минава по диагонала покрай плонжа на стража и спира в мрежата. Поредният еврошампион е на колене пред ЦСКА, който стига до втора победа с 1:0 срещу Нотингамската гора, а „Сити Граунд” ръкопляска, вместо да освирква. „Хората не успяха да видят един мач мечта – спомня си героят Керимов. – Навремето един велик футболист каза – важното е да вкараш един или два гола, които да се помнят и след 100 години. Емо Костадинов с какво го помнят? С двата му гола на „Парк де Пренс”. Мен ме помнят с този гол на „Сити Граунд”. Разликата е, че попаденията на Емо срещу Франция се въртят постоянно на екрана, а за моя гол се носят само легенди”. Авторът на паса Джевизов допълва: „За мен това и досега си остава най-силният мач на ЦСКА като гост в Европа”.
За Спас пък скоро пристига от Нотингам

умопомрачителна оферта
за 1 милион паунда

каквато тогава е цената само на шепа знаменити играчи и може да се сравнява с 4-те милиона долара, които Барса плаща за Стоичков десетилетие по-късно. Офертата обаче е… скрита дори от самия нападател, който в края на кариерата си е пуснат за жълти стотинки по партийна линия в отбора на кипърските комунисти Омония. В онези времена Желязната завеса между Изтока и Запада е невъзможно да бъде повдигната, но и това е шансът на Никодимов да запази непокътната фамозната си единайсеторка за нови подвизи. Самият наставник сяда след десетилетия да види отново мача в Нотингам и се изненадва от високото темпо и невероятната преса на възпитаниците му. Европа отново, както през 1973 г. след елиминирането на Аякс, започва да определя ЦСКА като фаворит за трофея на шампионите. На четвъртфиналите обаче пътят на червените е препречен от Ливърпул. Резултатът 5:1 на „Анфийлд” не отразява обективно случилото се на терена. „Подходихме по-наивно – прави равносметка от дистанцията на времето предводителят Никодимов. – Заиграхме много открито и получихме урок по реализъм. Отправиха 5 удара към нашата врата и вкараха 5 гола, а ние 4 пъти излизахме сами срещу вратаря Клемънс и не успяхме да го преодолеем”.
Година по-късно Старият континент пак говори с възхита за армейците от София, които за предястие в турнира за КЕШ схрускват испанския шампион Реал Сосиедад. Единствения гол в първия двубой вкарва Цецо Йончев с цената на счупена скула и престой в болница, а в реванша Георги Велинов заключва вратата си и хвърля ключа в близкия Бискайски залив – 0:0. По-късно, на четвъртфиналите, идва и възможността за сладък реванш срещу Ливърпул. Загубата с 0:1 в римейка на Острова дава надежди за ответния мач на „Васил Левски”, когато е

прекопиран сценарият
от дуелите с Аякс

отново пред 70 000 на трибуните – гол в средата на втората част, който изравнява везните в спора, и нокаутиращ втори удар в продълженията. Героят на незабравимата вечер е футболист, който преди това федерацията иска да унищожи заради желанието му да премине в ЦСКА – Стойчо Младенов. Екзекутора на Ливърпул, какъвто прякор ще получи впоследствие, посреща най-великия ден в своята кариера – 17 март 1982 г., с необичайните за него мустаци и още по-необичайно силно главоболие. Не може да си отвори очите, не може и да спи. Светлината го дразни, а при движение получава световъртеж. Правят му подробни изследвания, дават му лекарства, но нищо не помага. Ден преди мача Стойчо е зле, трудно се придвижва, камо ли да тренира. Тогава се появява рехабилитатор вълшебник. Масажистът на ЦСКА Александър Александров използва специални масажи и мазила, за да излекува Младенов.
“Реших да сменя тактиката и да няма първоначален домакински натиск. Започнахме по-прибрано, като бяхме решени да чакаме своя голов миг”, споделя замисъла си Никодимов. В 77-ата минута левият бек Методи Томанов центрира, вратарят Брус Гробелар късно вижда коварната траектория на топката, тръгва да я посрещне, после се спира и панически отстъпва. Кълбото е посрещнато с глава от Младенов, за да спре в мрежата – 1:0. В продълженията след късо изпълнение на корнер отдясно Кольо Велков центрира към Джевизов, топката прехвърля тарана и пазача му и отива в непокрития Младенов, който поема с гърди и с шут почти от легнало положение забива топката под гредата, въпреки отчаяния плонж с ръка на английски бранител.
„В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0 – свидетелства Младенов. – След края някои от нас се разплакаха. От гордост”. Още един еврошампион губи титлата си срещу ЦСКА след Аякс и Нотингам. С този титаничен успех червените изместват италианския Интер от седмото място във вечната ранглиста на най-авторитетния клубен турнир. Следва дежа вю със случката с редник Радлев след полуфинала с Интер в София през 1967 г. „Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги започнаха да викат, че спешно трябва да изляза – разказва авторът на двата гола. – Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната Добри Джуров. Генералът извика: “Честито, капитан Младенов!”. Опитах се да го поправя, че съм старши лейтенант. Но той ме пресече: “Вече сте капитан!”.
ЦСКА отново се прицелва в купата, но получава удари от нашенски попкръстьовци. Предстои полуфинал с Байерн, за който българската федерация, а не УЕФА наказва Спас Джевизов заради… провинение във вътрешното първенство. В добавка играч на Етър с брутална интервенция чупи крака на Пламен Марков. За капак футболните ни деребеи наказват ЦСКА с отнемане на точки в… класирането за спортсменство заради „своеволието” на Паро да пусне резервите в мач за Купата на Съветската армия. И без Спас и Пламен червените изиграват

най-шеметните
начални 18 минути

в своята история, след които водят с 3:0 на баварския колос. „Стъписахме се повече от Байерн – разказва Стойчо Младенов. – Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата”. Победата с 4:3 срещу Байерн и последвалото елиминиране в Мюнхен се оказва лебедовата песен на момчетата на Паро на крачка от мечтания финал…

Тема Спорт

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *