Червената стена е пропукана, но не и съборена! Успех срещу Левски няма да е просто утеха, а десертът на един вълнуващ сезон

7 Dni CSKA10.04.20185780
Лудогорец - ЦСКА, Жан Карлос Бланко

Десет минути разлика и една снимка. Точно толкова бяха необходими след края на драмата в Разград, за да паднат всички съмнения за нагласата, с която ЦСКА ще влезе в предстоящото вечно дерби. Да, едва ли можеше да има по-неудобна програма и сценарий за червените в навечерието на епизод пореден от най-големите мачове в родния футбол. Преди полуфиналите за купата армейците трябваше да преминат през решаващ сблъсък за титлата, играха почти цяло полувреме с човек по-малко, наказания на трима ключови играчи, развой на резултата, който създава психическо изтощение дори по-силно от физическото.

Тези, които след двата гола на Лудогорец в последните минути са си казали “няма как армейците да се настроят за мача с Левски” обаче имаха точно 10 минути време да разпалват огъня. А той беше потушен почти мигновено от един кадър от съблекалнята, на който прегърнати играчи и треньори събират разпилените парчета мотивация. Щеше да изглежда твърде позьорско, ако само минути преди това не бяхме видели едни яростни хора в червено по време и след края на мача, които за момент дори прекрачиха някои етични граници помежду си. Обаче така става, когато ти пука! Тези искри са признак на живот, на страст, на амбиция…

Червените показаха, че им пука

Те преминаха заедно през какво ли не през последната година на неоспорим възход, понасяха тежки удари от системата, но стискаха зъби и излизаха по-силни след всяка атака. И ако някой си представя, че 5 драматични минути ще ги накарат да се откажат и да оставят зад гърба си десет месеца усилен труд, жестоко се лъже.

Бе загубена една битка, но не и войната. Затова и снимката на сплотените в яда си играчи не изглеждаше никак изкуствено. Още повече, че армейците на два пъти през този сезон преминаха през тежки периоди, от които излязоха по-мотивирани. Първия път го сториха след неочаквано слабия старт и спечелената едва една точка от първите два кръга. Още тогава мнозина побързаха да обявят край на шампионските им амбиции. Обаче ЦСКА се вдигна и навъртя 260 дни без загуба, за да накара Лудогорец да трепери както никога досега. Страховете в Разград може и да са отшумели, но те със сигурност ще се завръщат в идните седмици,
месеци и години. Червената стена беше само пропукана, но в никакъв случай съборена. А тази отворена фуга много лесно може да бъде запушена в сряда. Вторият случай, в който ЦСКА демонстрира впечатляващ характер, беше в периода октомври – ноември. Между 11-и и 14-и кръг отборът записа три поредни равенства и неубедително 1:0 срещу Славия, за да стигне веднага след това до обрат в Разград, извоюван с човек по-малко. Отсъствието на ключови футболисти също не е нещо ново за армейците – чести наказания и контузии ги преследват от началото на сезона, но това не ги отказа от най-високите цели. За последно
преди десетина дни армейците се справиха отлично и в отсъствието на голмайстора Каранга, изигравайки шеметно първо полувреме за победата с 4:1 над Ботев. Така че излизането от тежка ситуация не е никак чуждо на този състав на червените. Те преминаха успешно двете големи психологически бариери дотук и още редица проблеми с отсъстващи, за да запазят до последно интригата за титлата. Сега залогът е огромен, но и много директно постижим.

Изоставането от Лудогорец с 6 точки

не преобръща целите на ЦСКА, защото Белчев многократно определи купата като един от двата приоритета. Сега просто е на дневен ред. Това, че треньорът на ЦСКА се отнесе сериозно към турнира, докато много хора не вярваха, че отборът има капацитет да се бори на два фронта, сега се оказва един от силните му ходове. Всъщност евентуално отстраняване на Левски няма да е просто утеха за изглеждащата към момента непостижима мечта за прекъсване на хегемонията в шампионата. Напротив, спечелване на купата би бил десертът на един изключително вълнуващ сезон, в който ЦСКА, не някой друг, показа на всички как с мускули и хъс можеш да пуснеш кръв на всепроникващите пипала на Октопода, притискащи белите дробове на българския футбол. Този път не стигна малко, за да бъдат прерязани, но следващия път…

Или с други думи, излишно е да се поставя под съмнение червената мотивация за предстоящия сблъсък за купата. Напротив – тя ще е още по-голяма. Спомнете си само какво се случи след 0:1 на “Армията” от Лудогорец във втория шампионатен кръг. Последваха 260 дни и 28 официални мача без поражение! Още в следващия си мач ЦСКА разгроми Ботев с 6:2, с което постави началото на дългата си поредица без поражение. И още нещо – точно след загубата от разградчани на 22 юли червените стигнаха до серия от 9 победи – 8 първенство- то и 1 за купата.

Но да се върнем на това, което предстои в сряда на националния стадион. При кого всъщност трябва да падне по-голямото напрежение в предстоящите два сблъсъка? От декември Левски очаква тези двубои и с тях се оправдава тоталният разпад на отбора на всички нива. Ако сините не излязат победители, няма с какво повече да отлагат развъртането на метлата – тя ще трябва да мине през определени директорски постове, през треньорския щаб и през половината състав, който вероятно ще влезе в историята като

най-скъкоплатената селекция за четвърто място

Не може да си Левски и докато пропадаш в класирането, да мърмориш под носа, че най-важните мачове предстоят. Не може да те бият насред “Герена”, но да пускаш декларации, че всичко е точно, защото не си изиграл още полуфиналите. Купата трябва да е просто една от целите, а не основно оправдание за серия от провали. Левски започва да изпада в ролята на двойкаджията, който цял срок не си пише домашните с наивното обяснение, че се готви усилено за представлението за края на учебната година. С други думи, купата е основна цел и на двата гранда, но разликата е, че

единият показва покритие зад амбициите си

пише си домашните и си учи уроците цяла година. И някак логично е напрежението да е в лагера на тези, които от началото на годината ни убеждават, че сега положението може и да е трагично, но скоро всичко ще е точно, само малко търпение, докато спечелят полуфиналите. Ама думичките за представлението не се учат на стълбите, докато се качваш на сцената.

И за финал – играчите в ЦСКА трябва да помислят върху дисциплината си на терена. И да не си изпускат нервите след евтини провокации. Не може да си наясно, че съдията само чака повод, за да те резне в Разград, и да му създаваш идеална предпоставка да го направи. Точно това е един от големите уроци за ЦСКА от последния кръг. Защото едно изпускане на нервите може би коства шампионска победа. Да, тези неща ги има във футбола, въпросът е да се извлекат поуките.

СТОЯН ГЕНОВ, “ТЕМА СПОРТ”

ЦСКА - ЛУДОГОРЕЦ
дни
0
8
часове
2
1
минути
5
6
секунди
5
6
АНГАЖИРАНИ БИЛЕТИ: 17 198

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *