Уникално изригване на Георги Атанасов срещу „автентичните ку.ви“!

7 Dni CSKA21.12.2016159

Всеки ден по няколко човека ме спират по улиците с въпроса „ Ще се оправи ли ЦСКА?“. И това е светлина в тунела, тъй като само преди половин година питането бе „Ще го бъде ли ЦСКА?“. Очевидно армейците от различни поколения са наясно, че отборът на сърцата им е спасен, а сега на дневен ред е генетичната шампионска амбиция.

Гриша Ганчев опази и съхрани великия червен клуб и това е факт, с който вече се примириха и най-върлите душмани плюс най-дебилните „моралисти“ от втория синод, нахранен с милостиня от Делиормана. Освен това всички в играта, дори фалиралият 7-дневен парцал и гелосаният спортен портал, са длъжни да признаят, че възраждането на 31-кратните първенци бе животоспасяващ акт за целокупния български футбол.

Още веднъж питам – как ще я карате без ЦСКА? Откъде ще внесете зрители за мъртвите стадиони със средна посещаемост тази есен от 500 човека и чудовищни антирекорди по обществено безразличие? Как ще съществувате без най-обичания и най-гледания тим, събрал онзи ден в Горна Оряховица почти цялото мъжко население на града, обезлюден от безработица и емиграция, практически опустошен след 27 години „демокрация“?

Давате ли си сметка, че историческият финал на 24 май 2016-та пред 35 000 червени българи донесе на ПФЛ 300-400 бона, с които Лигата ще се храни поне една петилетка напред? Кой ще извади пет лева за някакви самодейци без ЦСКА?

Всичко това е ясно като две и две – четири, тъй като срещу числата не могат да ритат даже сините тв-хлебарки, опитващи се да сложат знак за равенство между Апостола и мутренско-милиционерския отбор на всички власти. Сега обаче е важно червената общност да си изясни подхода към личностите и събитията. И да разбере защо и как ЦСКА върви във вярната посока. И точно по тази магистрала трябва да се избягват коварните заблуди…

В момента враговете и някои по-наивни „армейци“ разтягат локуми за раздялата с „онзи отбор“, който спечели купата от „В“ група пред рекордна публика за български мач през новия век. Поклон пред Христо Янев и неговите момчета, но, хайде да си поговорим за реалностите. През пролетта на изминаващата година ЦСКА стигна до трофея благодарение на своята шампионска традиция, великата си публика и подвига на играчите и треньорите, но не на последно място и заради професионалната намеса на Гриша Ганчев, осигурил елитни условия за „аматьорите“.

И още – национални купи са печелени от много по-малки отбори по целия свят, така че за „палача на еврошампиони“ от „Армията“ това не е нещо изключително, дори от трета дивизия. Макар че, признавам си – усещането бе като на 17 март 1982-ра при елиминирането на „Ливърпул“. Тоест – и преди, и сега ЦСКА е друга планета…

Продължавам по ред на номерата. Няма начин Гриша Ганчев да е „изгонил“ героите след като именно той им даде шанс или ги върна на сцената. Най-напред спасителят на ЦСКА изстреля в Космоса начинаещия треньор Христо Янев, заявил до този момент амбиции в измерението на „Миньор“ (Перник), откъдето хоризонтът бе най-много до помощник на Томаш в … Банско…

След това босът съживи почти отписани имена като Преслав Йорданов, Костадин Хазуров, Самир Аясс, Момчил Цветанов, Станислав Маламов, Николай Цветков, както и освободения преди това от ЦСКА Ангел Грънчов. Към тях бяха присъединени скромни фигури от типа на Милен Кикарин, вратаря Анатоли Господинов или напълно непознатия Йордан Йорданов, а Борис Галчев изведнъж се оказа в светлината на прожекторите като трансмисия между епохите, въпреки че няма въздух за повече от 60 минути. И най-важното – пътен лист за възходяща кариера получиха червените възпитаници Божидар Чорбаджийски и Валентин Антов. Между другото сред титулярите в героичния тим на Ицо Янев имаше точно четирима „автентични армейци“ според мярката на „моралистите“ – Чорбаджийски, Грънчов, Кикарин и Аясс…

Тези изключително симпатични момчета записаха имената си в историята, но емоции къща не хранят. С онова, което бе достатъчно за „В“ група и даже за купа, в момента ЦСКА нямаше да бъде в шестицата на елита, а дилемата пред червената общност може би щеше да звучи по следния начин: „ Дали няма да изпаднем?“…

Заслужава да помислим и върху обстоятелството, че нито един от освободените не направи фурор в новия си тим, а най-изявените – Цветанов, Маламов, Аясс, Йорданов, Грънчов, очевидно са под нивото на Кулма, Виана, Нунес, Бумал, Пинто, Перес. При всичките основателни претенции към чужденците.

Какво следва? Ами това, че произходът, адресът и националността не гарантират успеха във футбола. Толкова модерната „автентичност“ се постига само и единствено чрез победи на терена. Така както през последните години го направиха достойни наемници като Забавник, Гай, Тиаго Силва, Хидиуед, Неи… А доколко „идентични“ според „моралистите“ от ФК „Еничар“ бяха участниците в червената „седмица“ на връх вековния юбилей на ФК „Калъфка“ – М’Боли, Нюанджи, Менди, Косоко, Буш, Тони Силва, Маркович?

Хайде, стига празни приказки и припяване на душманите, които славословят Гара Дембеле, Гари Родригес, Бардон, Марселиньо и Моци, но търсят под вола теле, когато става дума за българи и чужденци на „Армията“. Предполагам разбирате, че целта на тези провокации е да се дестабилизира ЦСКА отвътре. Както обикновено, но за съжаление някои като Галчев се хванаха на изтъркания номер…

Няма спор, че ЦСКА е спортна и социална институция с национално значение, акумулираща колосален обществен интерес и по тази причина всичко около клуба влиза във фокуса на България преди дневния ред на Министерския съвет и Народното събрание. За разлика от новоизлюпени футболни фирми от рода на ФК „Антибиотик“ или ФК „Верея“, които вълнуват само своите собственици и техния персонал.

Ето защо е нормално да има различни, често противоречиви и нелогични, гледни точки и позиции спрямо процесите в Парка на свободата. Няма как всички да бъдат единодушни, когато става дума за огромна общност, а не за един файтон щатни „фенове“ с калпаци и байраци. Нейсе, нали знаете, че от време на време към „гелосаните“ се присъединяват и неколцина „автентични ку.ви“, подкрепящи ФК „Моци“ в Европа…

И като теглим калема преди Коледа, става ясно, че за първи път след МНО на армейския генерал Добри Джуров ЦСКА се управлява професионално и морално. Клубът живее нов живот с ясна структура и отговорности, без комисионерство и вътрешно източване. Школата е № 1 в страната, стадионът в Борисовата градина се подобрява, а базата в Панчарево очаква ново начало като международен тренировъчен и възстановителен оазис, такава каквато беше преди четвърт век.

Какво повече на този етап, само половин година след трагичната дилема „Ще го бъде ли ЦСКА?“!? В ход е изпълнение на задачата, поставена чрез лозунга на сектор „Г“: „Клуб, школа, база“. Това е съдбовната инвестиция в бъдещето на тризвездните шампиони, а лотарията на селекцията рано или късно ще попадне на джакпот. С българи и чужденци, чиято „автентичност“ се постига с победи като тези от „седмицата“ на връх вековния юбилей на вечния съперник…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ за Livesport.bg

9 коментара

  • Petio

    22.12.2016 at 0:20

    Evala Jore

    Reply

  • Б

    22.12.2016 at 0:42

    …И все пак това са празни приказки и теории… Трябваше да се даде шанс на отбора вдигнал купата… И постепенно ако някой не става…

    Reply

    • Торбалан

      22.12.2016 at 13:51

      Съгласен, ама при условие, че в случай на провал всички армейци да ритат твоя задник, глупак такъв!

      Reply

  • НСПП

    22.12.2016 at 13:48

    Атанасов винаги вкарва излишна и често неналожителна злоба. За едно е прав и това го оценяваме всички – Гриша Ганчев се е заел сериозно с изграждането на клуба. Навременното плащане на заплати (на всички служители!), за осигуряването на чудесни условия за тренировъчния процес на всички гарнитури в клуба, за премахването на таксите в ДЮШ, както и за почти завършеното изграждане (наново!) на базата в Панчарево е огромен качествен скок за ЦСКА, особено в сравнение с безвремието при Лупи и Титан. И за това шапки долу пред Гриша Ганчев и Юлиан Инджов! Ако успеят да реконструират или изградят наново Армията, имената им ще останат завинаги с големи златни букви в историята на ЦСКА! Но тези новини, които за мен са най-важните в момента за клуба(!), нямат нищо общо с провалената кадрова политика в първия отбор през този полусезон. Момчетата, спечелили Купата не трябваше да бъдат поголовно натирвани, а на Ицо Янев, Владо Манчев и Пифа можеха да дадат спокойно поне толкова време, колкото дадоха впоследствие на Еди Йорданеску. Ясно е, че бърза работа нямаме и през този сезон е химера да се гони титлата. Можеше поне да минем с по-малко сътресения в първия отбор. Желая успех на всички в ЦСКА и дано скоро се върнем на върха, при това по обективни причини (с база, школа, качествена селекция), а не само на крилете на публиката и гениалното око на Стойчо Младенов да намира качествени играчи от ютюб и ДВД-та.

    Reply

    • Торбалан

      22.12.2016 at 14:03

      Каква злоба бе, кьорчо?! 25 години мачкаха ЦСКА целенасочено, с едничката цел да го заличат от футболната карта на България, а ти си вторачил в „злобата“ на Жоро Атанасов… Това не е злоба, ами гняв и ненавист към към гробокопачите на Червения колос. Това е четвъртвековна инквизиция срещу най-българския отбор… Ти, равнодушен идиот такъв, какъв ЦСКА-р си, щом ти е все едно?!!
      Няма да коментирам глупостите ти за „натирените момчета на Янев“. Явно ти е толкова акълът.

      Reply

      • hsh

        22.12.2016 at 20:52

        Торбалан много точно казано. Браво и на Жоро Атанасов, завинаги един от нас.

        Reply

      • НСПП

        23.12.2016 at 14:47

        Относно „акъла“: Когато умният човек нарече нещо „глупост“, се аргументира. Аргументи в написаното от тебе не виждам. Както не виждам и причини за следния ти коментар; „Ти, равнодушен идиот такъв, какъв ЦСКА-р си, щом ти е все едно?!!“ Как си стигнал до този „извод“ може би само ти знаеш… Уважавам мнението ти, но играта на ЦСКА през тази есен, резултатите и двете треньорски смени подкрепят напълно изразеното от мен мнение, че кадровата политика, проведена спрямо първия отбор беше провална. Което е хубаво да се осъзнае, осмисли и да не се допуска повече. А не да се премълчава и да се оправдава с инвестициите в Панчарево. Последните, повтарям, са от първостепенна важност за клуба и е изключително радващо, че се случват! Но с тях да се оправдават други грешки е като магистралите на Бойко, с които оправдава убийството на малкия и средния бизнес в страната.
        Относно Атанасов: той е цесекар до мозъка на костите си, през годините е казвал много истини за ЦСКА, които други спортни журналисти услужливо са премълчавали, но в стила му винаги ме е дразнила злобата („ФК Моци“, „ФК Калъфка“ и т.н.) Апропо, къде видя в текста му „гняв и ненавист към към гробокопачите на Червения колос“ – гробокопачите са сините комплексари, обличани във власт в годините на прехода, издействали привилегии за говедата и осъществили инквизиция над СК ЦСКА като цяло, както и Божков, Лупи и Гърнетата. Атанасов се заяжда в тая статия с говедата, с Разград и с отцепниците (в 1948). Защо??? В момента нещата при нас се развиват възходящо. Защо трябва със злоба да качваме върха?

        Reply

  • Шумкраев

    22.12.2016 at 15:23

    Георги Атанасов, ако искаш всички цесекари да те уважават се разграничи от комунизма, защото дразниш!

    Reply

  • МС

    22.12.2016 at 18:02

    Атанасов невкарва нищо излишно, а обективното, което за съжаление другите неправят! Браво за самоотвержената му работа ! За момчетата с купата е ясно, че им даде повече от необходимото…Те надминаха себе си, което може да стане само в ЦСКА !

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *