Още от дете запали моето сърце…

ЦСКА може да се поучи от историята и…ФК Средец

За ЦСКА последните няколко седмици минават под знака на реализма. Той се настани навреме в червения лагер, след като шеметният миналогодишен сезон, завършил с вдигане на Купата на България пред 35 хиляди души и някои впечатляващи резултати в предсезонната подготовка възродиха преждевременно шампионските амбиции на армейците. И на всички нива – от феновете до ръководството, сякаш забравиха, че отборът се намира в преходен период. Е, неубедителната игра на тима и някои стряскащо слаби резултати през целия есенен дял от шампионата върнаха червените в реалността. Днес те са способни да се погледнат отстрани, за да видят, че са избързали с пожелаването на титлата. Тепърва има да се свърши още много работа по структурирането на клуба на всички нива, изграждането на модерна база, превръщането на школата в работещо звено, захранващо втория, а оттам и представителния отбор. За всичко това е нужно време и търпение. А червените

имат на своя страна
уроците на историята

защото това нито е първият, нито ще е последният преходен период за ЦСКА. Няма как обаче да не направят впечатление сходствата с един подобен етап от историята на клуба. През лятото на 1985 г., непосредствено след скандалния финал за купата срещу Левски, ЦСКА е трансформиран в Средец и пред клуба предстои тежък и сложен период на стабилизиране и излизане от кризата. Този процес може да бъде съотнесен с настоящия преходен етап, започнал през отминалото лято. Приликите са твърде много.
През сезон 1985/86 ЦСКА записва 11 победи като домакин и допуска 4 загуби – от Ботев Пловдив (2:3), Славия (0:1), Левски (1:2), Локомотив София (0:3). В гостуванията червените са още по-зле – само 5 победи, 2 ремита и цели 8 загуби. Сред пораженията се открояват тези от последните два отбора в класирането Дунав Русе (3:1) и Черно море (1:0). Академик Свищов, Етър и Сливен записват победи с по 1:0 в домакинствата си на ЦСКА, а Ботев Враца и Спартак Варна измъкват ремита. Тук е неизбежен

паралелът с тазгодишните
неочаквани загуби

при визитите на Верея и Дунав Русе, както и ремитата в Благоевград с Пирин и в Горна Оряховица с Локомотив.
Най-дългата успешна серия от двубои, която червените записват в хода на сезон 1985/86, е четири поредни победи. Негативните серии са повече от стряскащи – 3 поредни загуби, четири поредни мача без победа, а в средата на сезона в рамките на 17 двубоя червените регистрират 10 загуби и 2 ремита. През тазгодишния есенен полусезон ЦСКА така и не успя да запише три поредни победи, а най-добрата серия дойде в последните кръгове за 2016 г., когато армейците записаха четири победи и два равни от шест двубоя, допускайки само един гол във вратата си.
В крайна сметка през 1985/86 г. ЦСКА завършва с баланс от 16 победи, 2 ремита и 12 загуби, което му отрежда четвърто място след шампиона Берое, вицешампиона Ботев и бронзовия медалист Славия.

Къде ще финишира ЦСКА

през настоящия сезон, не е много трудно да се прогнозира, предвид класата на съперниците за челните места. Ако изключим вечния съперник Левски и бойкия отбор на Черно море, червените едва ли ще имат проблеми да се преборят с останалите, независимо от моментната си форма. Това се видя и в есенните кръгове – дори колебливата игра и изненадващите издънки срещу отбори от долната половина на класирането не лишиха армейците от място в тройката. Това обаче в никакъв случай не трябва да ги успокоява, защото техният поглед трябва да е обърнат винаги към най-високото място в класирането. Така например след преходния сезон 1985/86 следва годината, в която ЦСКА не оставя съперниците да хванат ръка. През пролетта на 1987 г. червените се окичват със златен дубъл след 21 победи от 30 мача в първенството и триумф над Левски на финала за купата. Трудно е да си представим, че през пролетта на 2018 г. ЦСКА ще успее да постигне такова смазващо превъзходство над останалите отбори. Пред настоящия ЦСКА обаче има няколко непосредствени задачи, които, ако се разрешават последователно, то резултатите няма да закъснеят.
На първо място е важно да се вземе

решение за
дългосрочен
наставник

който да бъде оставен да работи в продължение на поне два сезона. Практиката е показала, че това е доста време за клуб като ЦСКА, но ако се попадне на подходяща фигура, е необходим период за разгръщане на вижданията му. Тук е изключително спорен въпросът дали Стамен Белчев е възможната подобна фигура. Да, той е временна алтернатива за треньорския пост в клуба, защото явно демонстрира, че може да гаси пожари, да потушава напрежение и да постига резултати в изключително напрегната обстановка. А това са важни компоненти за един треньор, който работи в ЦСКА. В подобни моменти едни от най-важните качества са да успееш да спечелиш доверието на играчите, да смекчиш тона, да създадеш приятелска обстановка. Това гарантира краткосрочни резултати, но е спорно, доколко работи в дългосрочен план.
През идните месеци пред ЦСКА стои въпросът и с изграждането на

ядро от основни играчи
които да са гръбнакът на бъдещ успешен състав. Това ядро може да бъде съставено и от няколко настоящи играчи, но преди всичко от тези, които ще се присъединят към клуба през зимния и летния трансферен прозорец на 2017-а. В сегашния състав на червените се открояват няколко фигури, които при добра работа и възходяща тенденция в развитието могат да са част от бъдещ шампионски състав. Играчът на есенния полусезон Антон Недялков дава заявка за дългосрочна лидерска позиция, но той все пак играе на позицията ляв бек и е несериозно да очакваш точно от него да идват решаващите отигравания и голове. Бумал и Пинто също могат да са част от бъдещото ядро в центъра на терена, но те са играчи преди всичко с дефанзивни функции и сравнително ограничени откъм техническа импровизация, особено първият. Густаво Кулма има добри качества за флангови играч – техника на скорост, голов нюх. В момента обаче ЦСКА не разполага с необходимата
класа за всички
ключови позиции

– вратарския пост, центъра на отбраната, плеймейкъра, нападението. Там трябва да се търсят сериозни попълнения, които през пролетния полусезон и лятната подготовка да изграждат бъдещото ядро от 6-7 основни класни футболисти. Тук всеки паралел с налагането на младоците Стоичков, Пенев, Костадинов и Трифон Иванов би бил неуместен, защото талантите никога не се прераждат. Но успешните принципи и методи, доказани в миналото, винаги работят. Затова един поглед към средата на 80-те години не просто не е излишен, а необходим за успокояването на страстите и облягането на реализма в настоящето. Те са първа и основна предпоставка за правилни решения.

 

СТОЯН ГЕНОВ

Харесай страницата на 7DniCSKA.bg във Фейсбук

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *