Само в 7DniCSKA.bg

Атентатът срещу Каранга и отмененият гол на Енрике обобщават целия сезон

7DNI CSKA26.04.201824231
2ро Левски Цска (25)

Хората с богат опит във футбола не са изненадани от това, че и ЦСКА пострада от юбилейния синдром.

Впрочем по подобен начин с празни ръце на своя вековен рожден ден останаха и „Реал“ (Мадрид), и „Левски“-София, и още десетки големи и малки отбори. Очевидно съществува някаква особена, психологическа антиенергия, която се намесва свише, за да провери моралната устойчивост на уязвените. Великият армейски клуб обаче е твърде млад исторически и има пред себе си още цели три десетилетия, за да опровергае мистиката. Да се върнем обаче на Земята…

Най-напред трябва да се проумее, че войната отне подаръка, но не може да помрачи празника. Напротив, болката от изпуснатите отличия трябва да консолидира и мобилизира още повече червената общност около каузата на ЦСКА като ценностна система, идентичност и съдба за десет поколения българи. С купа и без купа по-добрата част от нацията отдавна е отдала сърцето си на свещените четири букви, изписващи азбуката на морала, честта и достойнството. И затова на 5 май т.г. националният стадион трябва да кипи от любов, гордост, енергия и признателност към великите спортисти, треньори и отбори, създали легендата.

Червената общност чества не точки, класиране или определена купа, а раждането на своята ярка звезда, обединяваща хора от цялата страна, сънародници зад граница, различни социални слоеве и поколения. Юбилеят е равносметка на една изключително силна духовна симбиоза, циментирана от обща любов и вярност, непосилни за никаква партия или политика. Това е просто ЦСКА и тази нравствена категория означава живот, който не започва и не свършва с един футболен или волейболен сезон. Вероятно съм имал предчувствие, за да напиша в книгата „Феноменът ЦСКА – 70 години легенда“, излязла преди седмица, че титлите ще се върнат рано или късно в своя дом на „Армията“, но преди тях има други далеч по-важни неща, за които сме длъжни да си дадем ясна сметка.

Всеки човек, закърмен с идеята ЦСКА, трябва да се замисли какво преживя тази институция не само през последното десетилетие, но и през близо 30-те години на криминалния Преход. И да разгърне неписаните хроники от не(обявената) война, започнала с крясъците на синия „дантелен фюрер“ агент Николай в началото на 90-те години. Какво ли не сполетя оттогава досега спортната гордост на България? Фашизоидните „демократи“, силни с подкрепата на правителства, партии, ченгета, ДС-та, КГБ-та, БФС-та, мутри, медии, кметове, подизпълнители, сателити и т.н. сътвориха чудеса от подлости, заговори и репресии срещу ЦСКА.

Достатъчно е да си спомним двойния стандарт на управниците по казуса с базите, покушенията на сините спонсори от една силова групировка срещу армейските футболисти в Кюстендил, анулирания автогол на Легендата, произвола на свирките от националния стадион и Подуяне до Петрич, Сливен, Плевен, Бургас и т.н. и т.н. И така до отнемането на лиценза за ШЛ при 16 точки аванс през 2008-ма, заточението във „В“ група след безумията на „гърнетата“ и Лупи и новия фронт на войната срещу ЦСКА, отворен от Феодала от Делиормана в съдружие с отбора на всички власти.

Връщам набързо лентата към познати сюжети, защото 70-годишният юбилей е повод за самооценка на червената общност, която има основания да се гордее със своята любов и вярност към ЦСКА. Защото е ясно, че без подкрепата на армейците от различни поколения митичният „палач на еврошампиони“ от Парка на свободата едва ли щеше да оцелее сред мътната стихия на реваншизма, комплексите и насилието. Именно тази морална победа над Злото е първата точка от празничния дневен ред на 5 май. Спортната и социалната институция ЦСКА устояха на всичко и точно това е най-ценната победа в чест на кръглата годишнина. Без този масов подвиг на по-добрата част от България, дала отпор на мръсната кампания за фалшификация на историята чрез шепа продажни еничари, днес нямаше да бъде възможна дори болката от пропуснатите купи. Нямаше да има НИЩО, защото целта на фашизоидната „демокрация“ бе да унищожи веднъж завинаги своя червен кошмар. Впрочем душманите почти успяха да ликвидират армейското спортно дружество, донесло на страната десетки олимпийски, световни и европейски първенци и медалисти.

Да се върнем на терена. Независимо, че ЦСКА остана без отличия сезонът по никакъв случай не е провал. И няма как да бъде след като 31-кратните шампиони са на 17 точки пред „доносниците“ и водиха равностойна, макар и неравна битка с феодалния проект от Делиормана. Тимът на Стамен Белчев направи някои много силни мачове, а селекцията доведе забележителен нападател като Каранга плюс ярки фигури като Тиаго и Енрике. Утвърдени бяха млади български таланти – Малинов, Десподов, Чорбаджийски, Ст. Атанасов. Най-важните резултати обаче бяха постигнати извън терена в битките за емблемата и базите. Ето това бе фундаменталният залог за бъдещето наред с възраждането на клуба като структура, управление, школа, стадион, Панчарево. Ако това не бе направено от Гриша Ганчев и неговите подопечни никаква купа нямаше да има смисъл. Така както шестте поредни победи над „вековните“ навръх техния юбилей бяха последвани от фалит на АД-то и пропадане в бездната. ЦСКА излезе от този ад, спечели купата през 2016-та от „В“ група, записа категорични „тройки“ срещу вечния съперник и се изправи срещу монополния проект на Агата. Никак не е малко за две години след възкресението от НИЩОТО…

А даваме ли си сметка за каква тотална, официална и подмолна война срещу ЦСКА става дума? И кой може да издържи на толкова фронтове без да даде жертви? Извън терена срещу различния аршин на държавата майчица и мащеха, подставените газдовци и гелосаните до синьо медии, срещу приватизирания БФС и наглите Кучевци. А на игрището срещу продажни свирки и допингирани с финансов амфетамин съперници, готови да убиват, за да заслужат „куфарчето“ в съблекалнята. В същото време абонираният първенец се разхождаше сред шпалир от свалени гащи по изпитания сценарий от Перник и Дупница, намерил продължение в Коматево, Подуяне, под Царевец, край Дунава, под „Аязмото“ и въобще навсякъде в държавата „Каптагония“, както се изрази Николай Слатински…

Наистина, кой може да премине невредим през това минно поле? Атентатът срещу Каранга, извършен от костотрошача Тиам, и отмененият чист гол на Енрике в мача за купата обобщават целия сезон.

Голмайсторът бе подложен на нечувана агресия на терена и навън, превърнала се през пролетта в „лов на вещици“ и расова дискриминация. И така логично се стигна до престъплението на синия касапин, ехидно аплодирано от определени среди и медии, чиито предшественици преди десетилетия настояваха за дисквалификация на извършителя за толкова време колкото бе извън терена Георги Аспарухов. Сега обаче за нормално се смята всичко, което е срещу ЦСКА?!

Анулираното кристално попадение на Енрике дойде като поредния епизод от сериала, започнал още през лятото на „Армията“ срещу „чалмите“ с измисления червен картон на Меркадо, продължил с абсурдното изгонване на Каранга в Разград, последвано от два мръснишки удара срещу Джеферсон, умишлено провокиран от Дяков и Буш. Всеки човек с два грама мозък в главата може да прецени защо страничният рефер така услужливо вдигна флага след като ЦСКА повеждаше с 2:1 половин час преди края на реванша за купата. Ето това е рестото от БФС за номинацията на Боби Михайлов от устата на Спас Русев. В тази сметка, естествено, бе включено и „убийството“ на неудобния Каранга, подготвяно цяла пролет.

Още веднъж подчертавам, че няма отбор на планетата, който да издържи на толкова фронтове. Принуден да се раздава на 120 процента във всеки мач, притиснат от всевъзможни репресии на терена и зад кулисите, докато в същото време основният му противник има две реални изпитания за три месеца?! А някъде по допирателната отборът на всички власти от Подуяне си получи дивидент като подизпълнител в синьо-зеления еднополов брак по сметка.

Това са важните изводи от този драматичен сезон, донесъл радост и мъка за червената България. Спортно-техническите детайли около ЦСКА всеки ги знае – и слабостите в защита, и контузиите, и сривът през последните седмици, и зависимостта от Каранга в атака. А след като бе ясно, че титлата отдавна е капарирана от Феодала, по-реалистично бе отборът да се концентрира върху купата. Да, но привържениците искаха всичко. Този максимализъм е генетично кодиран в родовата памет на ЦСКА и не може да бъде променен. И точно заради шампионското наследство на родоначалниците празникът на 5 май трябва да бъде оптимистичен, светъл и многолюден, защото Феноменът на 70 години се движи към своята историческа позиция на върха. И ще си я върне в най-близко бъдеще. Неизбежно е, но общността трябва да измине пътя от Голгота към Олимп с търпение и мъдрост. В актуалните условия ЦСКА може да спечели войната само ако категорично превъзхожда по класа, а този момент още не е настъпил.

Георги Атанасов

коментар

  • С.Стефанов

    26.04.2018 at 16:51

    Истината е ,че ръководството на ЦСКА не пожела да сме шампиони и носители на купата тази година! Нищо против С.Белчев, но вместо да му слагат помощник С.Генов, можеха да да го сложат помощник на Стойчо Младенов и сега , с тия играчи щяхме да сме на финал и да водим в класирането…

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *