Само в 7DniCSKA.bg

Поредната гавра! Несправедливо отнемат “Българска армия” от..

7DNI CSKA02.05.201838430
ЦСКА - Лудогорец, фенове, Българска армия

Историята на ЦСКА винаги е била свързана с тази на стадиона в Борисовата градина.

Който е отнет от собствениците си противоконституционно от БКП, за което има и документи.

Началото е игрището е на 3 януари 1922 година. В протокол №2, точка 1 на общинския съвет в столицата, се казва, че на членовете на Българския народен спортен съюз и първото българско колоездачно дружество се отпуска място за вечни времена в местността Пустинята. По това време член на БНСС от София е единствено Офицерски спортен клуб “Слава”, който е създаден от сливането на ОСК (създаден през 1919 г.) и СК “Слава” (1921 г.).

През 1923 година към това обединение се влива и СК “Атлетик”, който е основан през 1911 година и е един от първите в България. Първият стадион на “Атлетик” е върху езерото “Ариана”. С доброволен труд всичко е изчистено за мачовете. След това обаче е отнет и отива в “Левски” срещу 4000 златни лева.

Тази сума остава неплатена и до днес “Атлетик” се мести на мястото на Ректората.

Новото обединение наследява и материалната част на трите клуба. Мястото за стадион е силно наклонено и в камънаци. Всичко е изравнено от трудоваци. Направени са две бараки за съблекални – за мъже и жени, а в средата се е държал инвентарът. Така се появява “Българска армия” в първия му вид.

През септември 1924 година ОСК АС 23 иска допълнително място и на 25 януари следващата година молбата е удовлетворена, като и то е безвъзмездно и за вечни времена.

Започват да се набират пари и феновете се включват освен със средства и с труд. И на 27 септември 1931 година всичко е готово. На него се правят и първите балкански спортни игри. Олимпийският комитет отпуска сериозна сума за доизгражането на стадиона. Появява се първата сграда, а през есента на 1932 година за първи път в България има дрениран и затревен терен за футбол, както и писта за лека атлетика от сгурия.

Така е изглеждало игрището на ОСК АС 23.

По това време влиза в сила и Законът за физическото възпитание на българската младеж (“Държавен вестник”, бр. 273 от 1931 г.). В него държавата създава и член 21, който разрешава придобиването на материалната база.

Така през август 1933 година подполковник Никола Карагьозов, председател на ОСК АС 23, Апостол Апостолов, секретар, и д-р Тодор Зъбов, член на управата, се явяват пред първи нотариус при Софийския окръжен съд Славе Величков, като на основание на член 21 искат да бъде издаден нотариален акт за игрището. Парцелът е 58,546 декара, а съседи са алеите на Борисовата градина. След като не намира никакви нарушения, нотариусът издава документа.

Паралелно през април 1934 година се подава и молба за пререгистрация по новия закон. Софийският окръжен съд с резолюция №834 от 13 юли вписва в регистъра на юридическите лица дружеството “Офицерски спортен клуб АС 23”, със седалище в София.

Идва обаче 9 септември 1944 година. Започват и чистките в спорта. Българският футболен съюз е разтурен. Създава се Централен спортен съюз към Българска национална спортна федерация, като за негов председател е назначен генерал Владимир Стойчев, нищо че е на фронта. ЦСС излиза с апел:

1. Да се разгромят фашистките ръководства и да се изберат нови от привържениците на Отечествения фронт.

2. Да се изземат от канцелариите всички книжа, архиви и материали.

Няколко от председателите на българския футбол – Тодор Кожухаров, Лазар Попов, Иван Батембергски и Дочо Христов, са осъдени на смърт от Народния съд, защото са били депутати и министри. На 15 март 1945 година същата съдба сполетява и първия председател на ОСК АС 23 Никола Карагьозов, вече генерал от запаса. Последният – генерал-майор Димитър Айрянов, е пратен зад решетките за 15 години. След излежаването на половината от присъдата той е освободен, но изчезва безследно в мазетата на Държавна сигурност.

В тези условия на 9 ноември 1944 година във Военния клуб се появява “символът на народната победа за свобода” – НФД “Чавдар”. В него влизат ОСК АС 23, “Шипка”, “Победа” и “Спартак” (Подуяне).

От името на АС 23 протоколът е подписан от генерал-майор Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия, Владимир Димитров, Асен Нейков, журналист и бъдещ дипломат, Иван Башев, функционер на БКП и бъдещ министър на външните работи, Жан Бенбасат и Симо Симов. От “Спартак” са Александър Велчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Д. Чолаков, Цонко Христов, Никола Гелев, международен съдия по футбол и Н. Лещаров. От “Шипка” и “Победа”, които са се обединили предварително, подписи слагат Тодор Футеков, Асен Павлов, син на регента Тодор Павлов, Тодор Конов, Н. Найденов, Б. Николов, Хр. Атанасов и Кр. Петков.

За председател на НФД “Чавдар” е избран Владимир Стойчев, а секретар става Иван Башев. Всеки клуб влиза със своите архиви и пасиви. Така новото формирование придобива и стадиона.

Емблемата на АС 23 в този момент е запазена, като единствено лъвчето става червено, а не черно. Членските карти също се запазват, само се задрасква старото име и се слага червен печат с новото.

С основата от играчи на стария офицерски клуб “Чавдар” играе в първенството близо 3 години без никакви проблеми.

На 15 февруари 1948 година във Военния клуб на отчетното годишно събрание на НФД “Чавдар” се обявява обединението с физкултурни колектив на Централен дом на войската или ЦДВ. Начело на управителния съвет застава началника на политическото управление при Министерството на отбраната генерал-майор Боян Българанов, а членове стават подполковниците Борис Ташев и Иван Ненов, Иван Чолчев и други. Така реално военните вземат властта. ЦДВ е включен в състава на Втора софийска дивизия и започва първенството там.

На 4 април 1948 година вестник “Народна армия” съобщава, че на разположние на членовете са всички игрища на бившето дружество “Чавдар” – футболно, баскетболно, волейболно, тенис кортове и други.

Месец и половина по-късно стадионът и всичко около него се одържавява. Това става след приемането на Закона за офицерските събрания (“Държавен вестник”, брой 64 от 19 март 1948 г.). Съгласно член 2 от него всички права и задължения на досегашните офицерски събрания от какъвто и да е характер, заедно с целия им актив и пасив, минават по право върху държавата в лицето на Министерството на отбраната.

В член 3 се отменя Законът за признаването на офицерските събрания за юридически лица (“Държавен вестник”, брой 223 от 1931 година). Той наистина е посочен в справочника на Националната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”, както и в компютърната система, че е публикуван. Но в този брой на “Държавен вестник” той липсва.

Или е просто фантом. Министерството на финансите – държавни имоти, с акт №2626 и заобикаляйки закона, иззема стадиона и всичко около него и го предава същия ден на ЦДВ според изискванията на член 2 на Закона за офицерските събрания.

Според юристи това е крещящо нарушение на конституцията, която действа по това време. На първо място се одържавява имот, отдаден от Столичната община за вечни времена. Той е бил отпуснат по Закона за физическото възпитание на българската младеж, а не по някой друг.

В алинея III се вижда, че отпуснатите места са неотчуждаеми, а от алинея IV – че същите стават собственост на тези организации. Така придобитите права се отнемат с нов закон, което няма как да стане. На трето място е нотариалният акт, който е издаден през 1933 година и правото на собственост е защитено от всички закони. И накрая спрямо стадиона новият закон за офицерските събрания е отуждаващ. А това не се допуска от конституцията, публикувана в “Държавен вестик” на 6 декември 1947 година.

Така се стига до 4 май 1948 година, ког ато идва обединението на “Септември” и ДНВ, като последното вече има статут на дружество. Почетен председател става министърът на отбраната генерал-лейтенант Георги Дамянов, председател – генерал-майор Боян Българанов, а подпредседатели – подп. Тошев, Ал. Велчев, П. Михайлов и други. Новото дружество носи името “Физкултурно дружество Септември при Централен дом на войската”.

През 1952 година БКП сътворява нов правен абсурд. С резолюция от 12 март Софийският околийски съд прекратява сдружението под наименование “Офицерски спортен клуб АС 23”, със седалище гр. София, вписано под №594 от 1934 година при Софийския окръжен съд – търговско отделение. По силата на тази резолюция цялото имущество следва да се предаде на Министерството на комуналното стопанство. А то вече от години е в Министерството на отбраната. Но точно през този период едва ли някой е тръгнал да се бори за правдата.

“Най-голямата ни грешка бе да слеем нашия “Чавдар” с ЦДВ. На следващия ден пред стадиона ни имаше войници с автомати, които не ни допуснаха на него. Така си отиде и нашият “Шипка”, един от най-славните отбори”, пише и в спомените си Асен Павлов. Така одържавяването е завършено под дулата на оръжието.

След 10 ноември 1989 година стадионът се премята из Министерството на отбраната. Ту е към почивното дело, ту в друга агенция. Подписват се няколко договора за наем с ЦСКА, който вече е акционерно дружество.

В началото на 2005 година правителството на Симеон Сакскобургготски взема решение да се прехвърли имотът от ведомството на Николай Свинаров в спортното министерство, което се ръководи от Васил Иванов-Лучано.

Проблем остава обаче собствеността, която е публично-държавна, като това спъва тотално всякакви идеи за подобряване на имота и дългосрочно решение на проблема с базите на ЦСКА, както е направено с останалите отбори в България.

Едва при второто правителство на Бойко Борисов се взема съдбоносното решение да се преобразува собствеността в частна-държавна. Имотът попада в новото дружество “Сердика спортни имоти”, което е с принципал министерството на спорта, управлявано от Красен Кралев. И след конкурс отива отново в ЦСКА.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *