Само в 7DniCSKA.bg

Анализи

-Левски-30-1280x959.jpg

7 Dni CSKA19.04.2018

Фернандо Каранга стана чужденецът с най-много голове в шампионатно дерби има 3 на сметката си. До момента нито един иностранец не бе вкарвал повече от 2 попадения (за отбелязване е, че Серджиу Буш има 4 гола в дербито – по два за ЦСКА и Левски, но попаденията му за сините са в турнира за купата). Първият път, в който бразилският таран се разписа срещу сините, бе на 29 април 2017 година, когато армейците спечелиха с 3:0. Тогава той вкара с глава.

Фернандо реализира и в предишния сблъсък за първенство между съперниците – в локвите на 18 март тази година, когато донесе успеха на тима си с 1:0.

Това бе десето поредно дерби, в което чужденец вкарва за един от двата отбора. За последно сблъсъкът бе решен с попадение на българин на 15 март 2014 г., когато в третата минута на добавеното време за 1:0 за ЦСКА се разписа защитникът Пламен Крачунов.

С точния изстрел на Енрике головете за ЦСКА, дело на легионери, в най-интригуващия футболен сблъсък на България станаха 28. Първият гол на иностранец в дербито въобще, както и последният, бе също на южноамериканец и пак за ЦСКА – колумбиеца Бернардо Редин на 5 май 1991 г. за крайното 1:1.

“Тема спорт”


E1A4185.jpg

7 Dni CSKA18.04.2018

Ни в клин, ни в ръкав днес по никое време от говеждия сектор метнаха бомбичка! Надалеч към “А”, с цел да бъде ударен някой.

И знаете ли какво щеше да се случи, ако делегатът беше написал, че бомбичката, ударила полицайката в опит да я убие, е паднала някъде от “А” сектор. ЦСКА изгаряше с минимум два мача лишаване от домакинство!

Т.е. мачът за 70-годишнината, двубоят с делиорманския сбирщайн трябваше да се играе при закрити врати на “Васил Левски”! Нищо, че за него са продадени вече 16 000 билета. НЕВИЖДАН СКАНДАЛ, НЕВИЖДАНО ПРЕЦАКВАНЕ!

Вие давате ли си сметка за какво говорим!?

Публиката на отбор, собственост на лакирания шеф на “Виваком”, мята бомба по полицай.

Ако тя падне на правилното място, изграя съперник на отбор, спонсориран от “Виваком”.

Прави го публика, която взима пари от “Виваком”!

И решението ще го вземе БФС, на което също е спонсор “Виваком”!

Г-н Цацаров, хайде разследвайте! Или и вие сте от “Виваком”!?


-2ро-Радост-1-1280x805.jpg

7 Dni CSKA18.04.2018

Днес на националния стадион ще се срещнат второто най-добро нападение – това на ЦСКА, срещу втората най-силна защита – тази на Левски. Армейците са отбелязали 70 гола (средно по 2.41 на мач) – с два по-малко от Лудогорец, който е със 72. Сините са доста далеч от противника си по този показател – вкарали са едва 38 попадения в 29 шампионатни двубоя (средно по 1.3 на мач).

Интересното е, че вечните съперници са най-резултатни в края на двубоите си. От 76-ата минута до края на срещите червените са били точни цели 19 пъти (другият им най-силен времеви отрязък е от от 31-ата до 45-ата минута – 12 гола). През същия период сините са се разписали 11 пъти (другите им най-силни времеви отрязъци са от 31-45 и 61-75 минути – 7 гола). Левски е инкасирал 18 гола (средно по 0.62 на мач), а ЦСКА е с третата най-силна отбрана, допуснала 19 попадения (средно по 0.066 на мач).

Интересното е, че сините не са вадили топката от мрежата си в заключителния четвърт час на първото полувреме. ЦСКА влиза в двубоя с +51 голова разлика, докато Левски е с +21.

Едва 3 от 8 дузпи в мачовете на тима от “Герена” са превърнати в гол през този сезон. Играчи на Левски са изпълнили 5 11-метрови наказателни удара, но са пропуснали 3 – не вкараха Жорди Гомес, Филипе Нашименто и Роман Прохазка. Вратарят Митрев пък хвана удари от бялата точка на Георги Илиев (Черно море) и Клаудиу Кешеру (Лудогорец), а успя да му вкара Антони Иванов от Септември.  В срещи на ЦСКА е имало 4 дузпи – 3 са реализирали червените, а една е вкарана срещу тях.

“Тема спорт”


IVP_3603-1280x564.jpg

7 Dni CSKA17.04.2018

Червена България по принцип не чете медиите на Пеевски, Домусчиев и присъдружните им богатши, събрани в модела #КОЙ.

Хубаво е обаче, когато се задават знакови събития да се следи смраднята от тези телевизии, вестници и сайтове. За да е ясно откъде им духа вятъра.

Е, сега болката в Делиормана, в “ПодУяне” е 5-и май. Защото знаят, че това е деня на ЦСКА. И от тук нататък ще се мъчат всячески да го дискредитират. Успеят ли, това ще е най-голямата победа на говеждо-делиорманската коалиция.

Днес четем в “Гонг”, че при загуба на купата и титлата, 70-годишният юбилей щял да се превърне за всеки армеец просто в лош спомен, който никой не иска да си спомня! Такава линия на поведение лансират и другите ибричкийски медии. Целта им е на 5-и май да няма 40 000 на “Васил Левски”. Има ли ги, това ще е началото на края на “червените” врагове.

ЦСКА е загубил много титли, ЦСКА е загубил много купи, но не може да си позволи да загуби историята! Тази, която на 5-и май ще дефилира на “Васил Левски”. Тя трябва да дефилира пред пълен стадион. Трябва да има поне 5 000 души повече от събралите се на онзи мач от черното тото между подУянци и Лацио. Трябва да не се вижда свободно място! ТРЯБВА ДА СМЕ 40 000!

Не се връзвайте на идиотиите, че без титла и купа това е провален сезон! Няма как да е провалено нещо, ако то събере 40 000 за своя празник. Няма как да е провален отбор с най-много български национали. Няма как да е лош спомен всичко, което направи ЦСКА през сезона – от върнатата емблема, през завръщането в Европа до оставането на “Армията”. Сега и завинаги!

И не забравяйте – всеки купен билет за 5-и май, е куршум за делоорманско-подУянската сган! При залп от 40 000 няма къде да избягат.

 

 


-Левски-27-1280x1495.jpg

7DNI CSKA17.04.2018

Утре ЦСКА и Левски ще попълнят поредната страница в историята на съперничеството си.

За 28-и път червени и сини ще мерят сили за първенство през април.

До момента тимът от „Герена” има лек превес в сблъсъците в 4-ия месец от годината. Балансът е 13 победи за Левски, 4 равенства, 10 победи за ЦСКА, голова разлика 38-34 в полза на сините.

За първи път вечните съперници мерят сили през април през 1952 година. Тогава през първото полувреме армейците повеждат с два гола чрез Димитър Миланов и Панайот Панайотов. В 66-ата минута Арсен Димитров връща едно попадение за сините, но Панайотов слага точка на спора в 76-ата.

В двубоите през април ЦСКА постига най-голямата си победа през 1957 година. Тогава армейците ликуват след 4:0, а в прегръдките на съотборниците си попадат легендите Крум Янев, Стефан Божков, Кирил Ракаров и Иван Колев.

Левски също е вкарвал 4 гола на червените – на 24.04.1994 година. Сините печелят с 4:1. Двубоят ще остане в историята с хеттрика на Наско Сираков. Вълка открива в 22-ата минута от дузпа, а Петър Александров удвоява в 36-ата. През втората част Сираков вкарва нови две попадения – в 50-ата и 85-ата минута. Голът за армейците е дело на… бившия футболист на сините Станимир Стилов. 10-години по-късно Мъри и Наско правят тандем треньор – директор на „Герена”.

Две години по-късно (на 27.04.1996-а) Левски влиза в априлски мач срещу ЦСКА, като има зад гърба си рекордни 9 поредни победи във всички турнири над противника. Край на уникалната серия обаче слага Петър Михтарски – бившият нападател на Левски вкарва единствения гол в двубоя – 1:0 за червените в 69-ата минута.

Мачът ще се запомни и с друго. След края на първото полувреме фен от сектор А хвърля към главния съдия Веселин Богданов жива змия, докато отборите се прибират в тунела. Стресираният рефер отказва да излезе за второто полувреме, но делегатът го убеждава да го стори. “От години свиря мачове. Виждал съм какво ли не, но това бе върхът на простотията. Да вкараш змия на стадиона и да я метнеш на пистата в краката ни. Ужасяващо!”, коментира тогава роденият във Велико Търново Богданов, припомня “Тема спорт”.

За последно сини и червени спориха в четвъртия месец преди година. На 29.04.2017-а армейците лепнаха тройка на противника. Още до 6-ата минута те водеха с 2:0 след точни изстрели на Арсенио Нунеш и Кирил Десподов. В 53-ата минута Фернандо Каранга сложи точка на спорта.

ШАМПИОНАТНИТЕ ДЕРБИТА ПРЕЗ МЕСЕЦ АПРИЛ

Сезон Дата Мач Резултат
1952 05.04.1952 г. Левски – ЦСКА 1:3
1956 08.04.1956 г. Левски – ЦСКА 1:1
1957 14.04.1957 г. Левски – ЦСКА 0:4
1963/64 18.04.1964 г. ЦСКА – Левски 1:2
1964/65 10.04.1964 г. ЦСКА – Левски 0:3
1965/66 28.04.1966 г. Левски – ЦСКА 0:3
1965/66 10.04.1966 г. ЦСКА – Левски 1:0
1973/74 24.04.1974 г. Левски – ЦСКА 1:1
1974/75 18.04.1975 г. ЦСКА – Левски 1:0
1976/77 09.04.1977 г. ЦСКА – Левски 1:3
1980/81 25.04.1981 г. Левски – ЦСКА 2:0
1988/89 01.04.1989 г. ЦСКА – Левски 2:1
1989/90 07.04.1990 г. Левски – ЦСКА 2:2
1993/94 24.04.1994 г. ЦСКА – Левски 1:4
1994/95 02.04.1995 г. Левски – ЦСКА 3:0
1995/96 27.04.1996 г. ЦСКА – Левски 1:0
1997/98 10.04.1998 г. Левски – ЦСКА 3:3
2000/01 22.04.2001 г. Левски – ЦСКА 2:1
2001/02 24.04.2002 г. Левски – ЦСКА 2:0
2003/04 24.04.2004 г. ЦСКА – Левски 1:2
2004/05 23.04.2005 г. Левски – ЦСКА 0:1
2005/06 02.04.2006 г. ЦСКА – Левски 0:1
2006/07 07.04.2007 г. ЦСКА – Левски 0:1
2011/12 29.04.2012 г. Левски – ЦСКА 1:0
2012/13 27.04.2013 г. Левски – ЦСКА 2:1
2013/14 21.04.2014 г. Левски – ЦСКА 1:3
2016/17 29.04.2017 г. Левски – ЦСКА 0:3

Баланс: 27 мача, 13 победи за Левски, 4 равенства, 10 победи за ЦСКА, голова разлика 38-34 в полза на сините


73.jpg

7 Dni CSKA14.04.2018

5 януари 1985 г. Теренът на “Народна армия” е покрит с обилен сняг, червените излизат за първата си тренировка след зимната пауза, а старши треньорът Манол Манолов-Симолията неочаквано обявява пред играчите: “Утре в ЦСКА идва една суперзвезда”. Думите му се оказват пророчески, защото наистина пристига бъдеща “Златна топка”.

На другия ден учудването в тима е голямо, когато капитанът на ЦСКА и националния тим Георги Димитров-Джеки, носителят на “Златната обувка” Георги Славков, екзекуторът на Ливърпул Стойчо Младенов, избираните за № 1 в България Георги Велинов и Радослав Здравков виждат непознато момче от третодивизионния Хеброс – Христо Стоичков, да влиза в съблекалнята на най-титулувания клуб в България.

Един от стълбовете в армейската отбрана по онова време Красимир Безински си спомня: “Заради лошото време Манолов премести тренировката в зала “Чавдар”. Там беше първият тест за Ицо. След загрявката започнахме игра на квадрати. Стоичков беше в една групичка с мен, Здравков и Младенов. В един момент Ради прокара топката между краката на Ицо, а веднага след това същото направи и Стойчо, който прихна да се смее. Новобранецът ядосано му извика: “Какво се смееш бе, тюфлек. Догодина ще ми носиш обувките!”.

Някога поетът Атанас Далчев твърдеше, че в България има много таланти, но малко характери. Прозрение, казано за литературата, то в пълна степен важи и за футбола. ЦСКА намира своя характер
Ицо прави официален дебют с червената фланелка на 26 януари 1985 г. в четвъртфинал за купата, когато армейците бият с 4:0 Чирпан като гости. Тогава носи № 15 и влиза в 78-ата минута на мястото на Стойчо Младенов. На 16 февруари, в реванша с чирпанлии, червените бият с 5:0, а Христо бележи и първи гол за ЦСКА. В 51-ата минута прави резултата 3:0, като засича с ефектно воле брилянтно центриране на Славков. След този мач прочита и първите ласкави отзиви за себе си в печата. “Сред домакините, без няколко титуляри от есенните мачове, се открои дебютантът Стоичков – много борбен, маневрен и работлив полузащитник, с добър поглед върху развитието на колективните действия”, пише “Работническо дело”.

И продължава: “Стоичков, запомнете това име!”. Една голяма звезда прави първите си уверени стъпки в клуб със звезда в емблемата си. Всъщност яркото му дарование найнапред е забелязано от други легендарни фигури на червените. Българският клубен треньор № 1 Аспарух Никодимов първи му предлага професионален договор през пролетта на 1984 г. Тогава Паро вече не е в ЦСКА, а е наставник на Дунав, негов помощник е бившият вратар на армейците Стоян Йорданов. Двамата гледат в Плевен демонстративни мачове на сборни формации от третото ниво на футбола ни. Бъдещият номер едно в Европа е в отбора, селектиран от Иван Колев, и в това има нещо символично, защото Ването е първият българин, намерил място в почетната десетка на анкетата на “Франс футбол”.

Стоичков е на крачка от картотека в Дунав, когато Паро напуска Русе заради противоречия с клубното ръководство, а тръгналият си с него Стоян Йорданов става треньор на вратарите на ЦСКА, където наставникът Манолов е решил да подмладява състава. На “Армията” вливането на свежа кръв се обсъжда на съвещание с началника на ЦСКА Георги Христов, шефа на футболния клуб Никола Миланов-Чопъра и треньорите. Йорданов ги запознава с преценката за Стоичков, която Никодимов и той са направили преди няколко месеца. Идеята за привличането на Ицо е одобрена от всички и бившият вратар спешно е пратен на секретна мисия в Харманли
за да склони младока да подпише. Прозорливостта и бързата
реакция на хората в червено впоследствие се оказват възнаградени стократно, но българският футбол е на път да загуби най-бляскавата си звезда още преди да е изгряла на световния небосклон след абсурдно наказание до живот заради още по-абсурден край на финал за купата с Левски на 19 юни 1985 г.

Червени и сини играят помежду си само един “мач на дружбата” (6:2 за ЦСКА на 2 май 1964 г.) и десетки двубои на взаимната неприязън, но за онзи сблъсък, след който и двата клуба са ликвидирани по партийно решение, и до днес се носят легенди. Тогава грозните сцени на терена са използвани за апаратни борби в коридорите на властта. Атмосферата преди сблъсъка е нагнетена и тягостна, във въздуха витае предчувствието за нещо страшно. Три седмици по-рано светът е потресен от трагедията на “Хейзел”, на чиито трибуни загиват 39 души по време на финала за КЕШ Ювентус – Ливърпул.

Противоборството между двата родни гранда пък е стигнало до кресчендо, след като Левски е в серия от 7 победи над вечния си съперник. В желанието си да спре черната поредица Манолов решава да хвърли в битката дори бледи юноши като Стоичков, жадни за слава, а мотивацията в червените редици е на максимум. В отсрещния лагер пък са се настанили високомерието и самодоволството. На терена започва касапница, подклаждана от грешни съдийски решения. В 73-ата минута десният бек на Левски Пламен Николов-Джоджо разкъсва до кръв прасеца на левия крак на Радослав Здравков и е изгонен. 5 минути по-късно синият халф Емил Спасов освирепява и стиска здраво за гушата своя пазач Костадин Янчев, в настъпилото меле се намесва и кибритлията Стоичков, а виделият се в чудо съдия Яшаров отстранява и тримата.

Преди това вратарят на сините Борислав Михайлов бурно оспорва дузпа за армейците, но арбитърът дори не му вдига жълт картон. Веднага след последния сигнал, дошъл при 2:1 за ЦСКА, Боби пробягва половината терен, за да блъсне силно съдията в гърдите. Напрежението ескалира в тунела на стадиона, където според помощника на Яшаров Димитър Шарлачки, Михайлов, Наско Сираков и други от сините играчи налагат арбитъра с юмруци.

Никой в онзи момент не може да предвиди мащаба на санкциите, при които изгарят и провокатори, и провокирани. Разиграва се подмолна и сложна игра на най-високо партийно и държавно ниво, в която е въвлечен дори неподвластният на запалянковски емоции Тодор Живков, и то в отсъствието от страната на военния министър Добри Джуров. Футболът става арена за разчистване на сметки в партийната йерархия
между левскаря Борис Велчев и цесекаря Милко Балев, срещу който върви и милиционерско “активно мероприятие”, целящо да внуши, че началникът на кабинета на Живков е в основата на суровите мерки. Логиката обаче издиша.

“Не съм предлагал да разтурят клубовете. Как ще предлагам да се разтури и този отбор, на който съм привърженик”, твърди самият Балев в едно от малкото си интервюта след години. В “играта на тронове” има и трети полюс – опонентът на Велчев и Балев, министър-председателят Гриша Филипов, чието протеже, страстният фен на пловдивския Ботев Иван Шпатов, е главен секретар на Министерския съвет и едновременно с това шеф на футболната федерация.

Свидетелства Шарлачки: “Когато се прибрахме в съдийската стая, със страшна сила при нас влетя Шпатов и каза: “От утре Левски и ЦСКА няма да има. Аз ги разформировам!” Такова е и решението на Секретариата на ЦК на БКП. От ситуацията има един-единствен печеливш – любимият на Шпатов Ботев Пд става служебен шампион и играе за КЕШ, а червените не са допуснати до участие в турнира за КНК.

Разбити са два клуба, но и десетки съдби. Една от най-емблематичните личности в историята на футбола ни Манол Манолов, чиито треньорски права са отнети, е задраскан дори от излизащите по онова време енциклопедии, отстрелян е и председателят на ФК ЦСКА Борис Станков. Изключеният завинаги от редовете на “физкултурното движение” според тогавашните скудоумни формулировки Христо Стоичков е пратен да бели картофи в старозагорско военно поделение. Отнета е купата на ЦСКА, спечелена в истинска битка на терена, а справедливостта е възстановена чак след десетоноемврийските събития.

Партийната репресия за уж създадения по партийна поръка клуб не познава граници. ЦСКА по нечия “гениална” приумица е превърнат във ФК Средец, скъсана е изконната му връзка с армията и е прогонен дори от клубния му стадион някога собственост на неговия предшественик, офицерския АС-23. Героите от епопеите с Нотингам и Ливърпул вече са качени на раздрънкан автобус “Чавдар” и пратени да тренират на игрището в крайния квартал “Красна поляна”, после напускат в посока чужбина един след друг – Пламен Марков, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Георги Димитров, Георги Славков, Ружди Керимов…

Публиката на ЦСКА обаче така и не предава отбора си, а от трибуните не ехти натрапеното име. “Пена, няма ли вече да идваш в Средец”, звъни по телефона старши треньорът на “новия клуб” Серги Йоцов на определения за негов помощник Димитър Пенев някъде през лятото на бурната 1985-а. “Аз такъв отбор не знам!”, отговаря му с типично шопския си хумор бъдещият Стратег. В края на 1985 г. Пената сам поема отбора и скоро започва новият ренесанс на клуба. С него на 22 декември 1985 г. червените стигат до първата си победа на “Герена” с 3:1, когато цяла България научава името на племенника му Любослав Пенев.

СНИМКАТА Е ПЪРВАТА НА ФК СРЕДЕЦ

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, ТЕМА СПОРТ


-Левски-76-1280x1047.jpg

7 Dni CSKA13.04.2018

Прогнозите на наличните у нас двама-трима компетентни футболни анализатори стопроцентово се сбъднаха. Впрочем, още по Коледа бе ясно какво ще се случи около Великден. И ето как в рамките на пет дни Системата си подреди Схемата. Естествено, за сметка на ЦСКА и в полза на Делиормана и подизпълнителите от Подуяне.

Вероятно си спомняте, че не толкова отдавна споделих, че евентуална титла на 31-кратните шампиони ще бъде чудо не по-малко от победата на „Лестър“ в Премиершип. И не защото може да има сравнение между легендарния клуб от „Армията“ и симпатичните английски „лисици“, а заради почти невъзможната мисия в конкретните условия. И все пак тимът на Раниери успя да стори немислимото преди две години, докато ЦСКА се отдалечи от мечтата. По елементарната причина, че на Острова става дума за състезание, докато у нас сме свидетели на „домашен белот“ с всичко коз под масата…

И още малко футболен „Брекзит“. Споменатият „Лестър“ осъществи сензацията на века като се възползва от това, че фаворитите губеха точки помежду си, и не само, а освен това в родината на играта не може да се допусне порно ала Перник, Дупница или Коматево, а съдиите са арбитри, а не „свирки“. Къде сме ние на този фон?

Дори враговете на ЦСКА знаеха какво ще се случи и мазно потриваха ръце. Защото независимо от категоричното израстване на червения тим след завръщането в елита е ясно, че все още спортно-техническият ресурс не е достатъчен за война на пет фронта. Срещу Агата, срещу Агентите, срещу сателитите, срещу „свирките“, срещу кучевци в БФС. Гелосаните медии – отделно…

Не е необходимо да си гений, за да разбереш, че в такава токсична среда шансът за титла е 1:10. И затова още в началото на сезона отбелязах, че единствената възможност за съхраняване на надеждата е ЦСКА да печели 100 процента от точките срещу по-скромните на книга съперници и да се надява на успешна въртележка в триъгълника между Делиормана, Подуяне и Борисовата градина. Уви, 31-кратните шампиони разпиляха точно десет скъпоценни пункта срещу „Славия“, „Етър“, „Пирин“, „Ботев“ и „Черно море“, с които картината ставаше съвсем различна. Някой „мъдрец“ ще репликира, че и хората на Феодала са изпуснали задължителното срещу „Пирин“, „Локо“ (Пд) и „Верея“, но тези засечки се случиха отдавна, когато комфортът на Монополиста не изглеждаше застрашен от армейците. Измина зимната пауза и Схемата заработи безотказно в режим „Организация“ пред стотина мазохисти по стадионите на страната. А когато имаше проблем насред арена „Моци“, на помощ, като по зов от телефон 112, се притичваха „свирките“. Справка – измислените дузпи срещу „Септември“ и „Верея“. В същото време може ли някой да си спомни домакински подарък за ЦСКА, за да се отпуши резултатът по модела от североизточна България?

Подредете фактите и ще се получи перфектно домино. В три поредни шампионатни мача с Делиормана ЦСКА завършва с човек по-малко като в първите два Меркадо и Каранга бяха изгонени несправедливо, а в третия Жеферсон съвсем целенасочено бе провокиран от Дяков, който бе наясно с постановката, режисирана от шуменския изпълнител на Поръчката. И това не е всичко, защото Схемата предвиждаше изваждане на бразилския голмайстор от играта с попътно обезкървяване на червените за полуфиналите за купата. Тоест, партньорите в синьо-зеления „джендър-брак“ солидарно работят срещу общия си кошмар.

Репресията срещу ЦСКА стигна дотам, че играчите на Стамен Белчев са преследвани не само по терена, но и извън зеленото поле. Така както се случи с Каранга, обвинен по член „Банан“ от вековните доносници и наказан за това, че с попаденията си метафорично реже главите на съперниците?! Чудовищната тенденция се усети още през ноември при гостуването на ЦСКА на стадиона в антифутболния град, когато южноамериканският терминатор получи директен червен картон, а не втори жълт, за да му остане пасивът и да не се изчисти „броячът“. По идентичен начин със санкцията по доноса на сините подизпълнители, които странно защо не се засегнаха така дълбоко, когато преди 22 години самият Наско Сираков си свали белите гащи пред сектор „Б“?!

Виждате ли как излиза, че Каранга хем не играе, хем си остава с натрупаните жълти картони. Чрез методична съдийска, чиновническа и медийна репресия мръсниците превърнаха бразилеца в черна овца, извадиха го от ритъм и практически лишиха ЦСКА от най-важната фигура на терена. Може да се каже и по друг начин – душманите осъществиха класически „лов на вещици“ и посегнаха на човешките права на тъмнокожия нападател в духа на най-отвратителната расова дискриминация. Ето защо не е излишно ръководството на „Армията“ да се обърне към съответните официални и неправителствени институции по тази тема. Ако трябва и в Страсбург, защото срещу негодниците трябва да се воюва с всички средства.

Да обобщим картината. ЦСКА е притиснат до стената от най-различни страни и води битка по всевъзможни фронтове със силата на своята историческа харизма и с подкрепата на верните си привърженици. Не е реалистично обаче червените да печелят всеки двубой с разход на енергия от 120 процента срещу съперници, мотивирани с „куфарчета“ в съблекалнята, плюс финансово и апаратно подковани съдии. В същото време на другия полюс е служебният първенец, който през пролетта има словом и цифром два(!) истински мача срещу ЦСКА и разходки по всички дестинации в Сателитната система.

Включително и до стадиона на МВР без козирка, който бе компенсиран за нежната поза в джендър-двойката с подарък от Делиормана, опакован от шуменската „свирка“ преди полуфинала за купата.

Как ви се струва, това нормален спорт ли е и има ли смисъл да говорим за треньори, селекции, състави, тактики и смени? Може би е по-интересно „компетентните органи“ да се поинтересуват от това как някои от футболистите на „Етър“ са били „организирани“ преди гастрола на административния фаворит в старопрестолния град…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, LIVESPORT.BG


-Белчев-ЦСКА-Левски-1-1280x983.jpg

7 Dni CSKA11.04.2018

Двата гранда влизат доста разколебани във вечното дерби и с понижено настроение. С оглед, че има реванш за купата след две седмици, в първия двубой може да се очаква по-голямо търпение от страна на отборите. Допускам, че ще изберат по-затворена тактическа постройка и стремежът ще е да не допуснат гол. С оглед, че ЦСКА ще е гост в реванша, то 0:0 в първата среща е по-добър резултат за тях, отколкото за Левски.

В ЦСКА има доста отсъстващи футболисти поради наказания, а и Десподов не е пълноценен заради травма. Но смятам, че хората, които досега са били в сянка, ще се представят на ниво. Така например нападателят Бланко ми направи добро впечатление както с играта си срещу Ботев (4:1), така и с включването си срещу Лудогорец. Крилото Джеси също се представи на ниво в тези две срещи. Манолев си има заместник в лицето на Дюлгеров, който е биткаджия и ще е от полза в дербито. Допускам, че тези
размествания в състава на ЦСКА дори може да донесат елемент на изненада за Левски. Да видим обаче какво ще е поведението на червените в мача. Имаше случаи във вечното дерби, в които започваха силно, а в хода на срещите отпускаха газта. Видяхме и по какъв начин загубиха мача в Разград, който иначе държаха в ръцете си.

ЦСКА не прояви достатъчно хладнокръвие и спокойствие срещу Лудогорец. Прекалено емоционално се отдадоха на мача, направиха и доста грешки, което в един момент натежа много.

Що се отнася до Левски – отборът се лута в изчистване на почерк, стил и създаване на ритъм на игра, който да носи успехи. Много колебливо се представят. Липсва агресия, която да носи постоянна заплаха за съперника. В настоящия си вариант Левски е прекалено мекушав отбор. Трудно подлагат опонента си на натиск, не умеят да го мачкат с физика и скорост, създават малко положения. Съперникът отразява всеки опит за атака на Левски. Няма как да лежиш само на лаврите и славата, че се казваш Левски. Да, Делио Роси е имал успехи в турнирни битки в миналото.

Но това по-скоро дава само мнимо самочувствие и оптимизъм, които обаче не играят никаква роля в актуалната ситуация.

ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ-ГОЧЕТО, СПЕЦИАЛНО ЗА “ТЕМА СПОРТ”


68-Лудогорец-ЦСКА-1280x931.jpg

7 Dni CSKA10.04.2018

ЦСКА допусна 3 гола в един мач за първи път от 3 години насам. Преди 2:3 от Лудогорец в Разград на 6 април това за последно се случи на 16 май 2015 г. при гостуването на Ботев Пд в Коматево – отново поражение с 2:3. Онзи двубой бе 11-ят от серията на ЦСКА от 12 шампионатни мача без победа.

Мачът в Разград бе 5-ото поражение на ЦСКА под ръководството на Стамен Белчев в 49 мача. Балансът в тези двубои е 32 победи, 12 равенства и 5 загуби.

В Разград ЦСКА допусна първи обрат от над година насам – за последно падна с 1:2 от Левски на 4 март 2017 г., след като преди това водеше с 1:0. Тогава бе дебютът на Стамен Белчев като треньор във вечното дерби.

“Тема спорт”


62-Лудогорец-ЦСКА-1280x1071.jpg

7 Dni CSKA10.04.2018

Десет минути разлика и една снимка. Точно толкова бяха необходими след края на драмата в Разград, за да паднат всички съмнения за нагласата, с която ЦСКА ще влезе в предстоящото вечно дерби. Да, едва ли можеше да има по-неудобна програма и сценарий за червените в навечерието на епизод пореден от най-големите мачове в родния футбол. Преди полуфиналите за купата армейците трябваше да преминат през решаващ сблъсък за титлата, играха почти цяло полувреме с човек по-малко, наказания на трима ключови играчи, развой на резултата, който създава психическо изтощение дори по-силно от физическото.

Тези, които след двата гола на Лудогорец в последните минути са си казали “няма как армейците да се настроят за мача с Левски” обаче имаха точно 10 минути време да разпалват огъня. А той беше потушен почти мигновено от един кадър от съблекалнята, на който прегърнати играчи и треньори събират разпилените парчета мотивация. Щеше да изглежда твърде позьорско, ако само минути преди това не бяхме видели едни яростни хора в червено по време и след края на мача, които за момент дори прекрачиха някои етични граници помежду си. Обаче така става, когато ти пука! Тези искри са признак на живот, на страст, на амбиция…

Червените показаха, че им пука

Те преминаха заедно през какво ли не през последната година на неоспорим възход, понасяха тежки удари от системата, но стискаха зъби и излизаха по-силни след всяка атака. И ако някой си представя, че 5 драматични минути ще ги накарат да се откажат и да оставят зад гърба си десет месеца усилен труд, жестоко се лъже.

Бе загубена една битка, но не и войната. Затова и снимката на сплотените в яда си играчи не изглеждаше никак изкуствено. Още повече, че армейците на два пъти през този сезон преминаха през тежки периоди, от които излязоха по-мотивирани. Първия път го сториха след неочаквано слабия старт и спечелената едва една точка от първите два кръга. Още тогава мнозина побързаха да обявят край на шампионските им амбиции. Обаче ЦСКА се вдигна и навъртя 260 дни без загуба, за да накара Лудогорец да трепери както никога досега. Страховете в Разград може и да са отшумели, но те със сигурност ще се завръщат в идните седмици,
месеци и години. Червената стена беше само пропукана, но в никакъв случай съборена. А тази отворена фуга много лесно може да бъде запушена в сряда. Вторият случай, в който ЦСКА демонстрира впечатляващ характер, беше в периода октомври – ноември. Между 11-и и 14-и кръг отборът записа три поредни равенства и неубедително 1:0 срещу Славия, за да стигне веднага след това до обрат в Разград, извоюван с човек по-малко. Отсъствието на ключови футболисти също не е нещо ново за армейците – чести наказания и контузии ги преследват от началото на сезона, но това не ги отказа от най-високите цели. За последно
преди десетина дни армейците се справиха отлично и в отсъствието на голмайстора Каранга, изигравайки шеметно първо полувреме за победата с 4:1 над Ботев. Така че излизането от тежка ситуация не е никак чуждо на този състав на червените. Те преминаха успешно двете големи психологически бариери дотук и още редица проблеми с отсъстващи, за да запазят до последно интригата за титлата. Сега залогът е огромен, но и много директно постижим.

Изоставането от Лудогорец с 6 точки

не преобръща целите на ЦСКА, защото Белчев многократно определи купата като един от двата приоритета. Сега просто е на дневен ред. Това, че треньорът на ЦСКА се отнесе сериозно към турнира, докато много хора не вярваха, че отборът има капацитет да се бори на два фронта, сега се оказва един от силните му ходове. Всъщност евентуално отстраняване на Левски няма да е просто утеха за изглеждащата към момента непостижима мечта за прекъсване на хегемонията в шампионата. Напротив, спечелване на купата би бил десертът на един изключително вълнуващ сезон, в който ЦСКА, не някой друг, показа на всички как с мускули и хъс можеш да пуснеш кръв на всепроникващите пипала на Октопода, притискащи белите дробове на българския футбол. Този път не стигна малко, за да бъдат прерязани, но следващия път…

Или с други думи, излишно е да се поставя под съмнение червената мотивация за предстоящия сблъсък за купата. Напротив – тя ще е още по-голяма. Спомнете си само какво се случи след 0:1 на “Армията” от Лудогорец във втория шампионатен кръг. Последваха 260 дни и 28 официални мача без поражение! Още в следващия си мач ЦСКА разгроми Ботев с 6:2, с което постави началото на дългата си поредица без поражение. И още нещо – точно след загубата от разградчани на 22 юли червените стигнаха до серия от 9 победи – 8 първенство- то и 1 за купата.

Но да се върнем на това, което предстои в сряда на националния стадион. При кого всъщност трябва да падне по-голямото напрежение в предстоящите два сблъсъка? От декември Левски очаква тези двубои и с тях се оправдава тоталният разпад на отбора на всички нива. Ако сините не излязат победители, няма с какво повече да отлагат развъртането на метлата – тя ще трябва да мине през определени директорски постове, през треньорския щаб и през половината състав, който вероятно ще влезе в историята като

най-скъкоплатената селекция за четвърто място

Не може да си Левски и докато пропадаш в класирането, да мърмориш под носа, че най-важните мачове предстоят. Не може да те бият насред “Герена”, но да пускаш декларации, че всичко е точно, защото не си изиграл още полуфиналите. Купата трябва да е просто една от целите, а не основно оправдание за серия от провали. Левски започва да изпада в ролята на двойкаджията, който цял срок не си пише домашните с наивното обяснение, че се готви усилено за представлението за края на учебната година. С други думи, купата е основна цел и на двата гранда, но разликата е, че

единият показва покритие зад амбициите си

пише си домашните и си учи уроците цяла година. И някак логично е напрежението да е в лагера на тези, които от началото на годината ни убеждават, че сега положението може и да е трагично, но скоро всичко ще е точно, само малко търпение, докато спечелят полуфиналите. Ама думичките за представлението не се учат на стълбите, докато се качваш на сцената.

И за финал – играчите в ЦСКА трябва да помислят върху дисциплината си на терена. И да не си изпускат нервите след евтини провокации. Не може да си наясно, че съдията само чака повод, за да те резне в Разград, и да му създаваш идеална предпоставка да го направи. Точно това е един от големите уроци за ЦСКА от последния кръг. Защото едно изпускане на нервите може би коства шампионска победа. Да, тези неща ги има във футбола, въпросът е да се извлекат поуките.

СТОЯН ГЕНОВ, “ТЕМА СПОРТ”