Алея на славата

1-2.png

7DNI CSKA18.06.2018

Днес се навършват 72 години от рождението на легендарния вратар на ЦСКА Йордан Филипов (18.07.1946 – 27.07.1996 г.).

Той брани армейската врата от 1965 до 1980 година и между 1985 и 1987 г, като изиграва 180 мача за тима ни в “А” група. С ЦСКА Филипов печели 8 пъти титлата на страната и 4 пъти Купата на Съветската армия. Легендарният страж пази вратата на ЦСКА и в 27 мача от евротурнирите. Участва в полуфинала за КЕШ през 1967 година срещу Интер.

Йордан Филипов има 28 мача за мъжкия национален отбор на България.

След края на състезателната си кариера той е помощник треньор на първия отбор на ЦСКА, а по-късно е и треньор на вратарите в ДЮШ на клуба, пишат от официалния сайт на “червените”.


-ЦСКА-39-1280x847.jpg

7DNI CSKA16.05.2018

ЦСКА не беше побеждавал Левски с 3:2 от далечната 1980 година.

Вчера „червените” спечелиха със същия резултат, а победният гол падна в последната минута.

На 22 март 1980 „армейците” прегазват своя съперник и само липсата на късмет не им позволява да се поздравят с убедителен успех.

Левски повежда с гол на Владо Николчев, но само седем минути по-късно Спас Джевизов изравнява с феноменалната задна ножица, за която се говори и до днес. Той нанася акробатичен удар по топката от границата на наказателното поле, а в желанието си да спаси положението вратарят Стефан Стойков си удря главата в страничната греда.

Малко след това Марио Вълков е точен за 2:1, а в началото на второто полувреме Спас Джевизов отново се разписва – 3:1 за ЦСКА.

„Червените” след това изпускат няколко стопроцентови ситуации, включително и дузпа, изпълнена от покойния Иван Методиев.

Две минути преди края е отсъдена и дузпа за Левски, която Емил Спасов отбелязва и оформя крайния резултат.

Любопитното е, че и тогава „сините” са символични домакини, пишат колегите от БЛИЦ.


.jpg

7 Dni CSKA05.05.2018

Нако Чакмаков е за ЦСКА като Юрий Гагарин за космонавтиката. Първият. Той е първият капитан на армейците. С негов гол те печелят първата си титла. И става първият офицер в отбора.

Ето неговия разказ отпреди години:

Израснах в Коньовица Родът ни емигрира от Кукуш, Македония, след Балканската война. Шестима души се тъпчехме в стая, кухня и антре. Мислят ни за бандитски квартал. А къщите там не се заключваха! Татко беше майстор кафеджия. Правеше най-хубавото турско кафе в София. По 12 часа на ден стоеше в задимени помещения. И той пушеше като комин. Един ден се наведе да си завърже обувките, падна и не стана повече. Беше на 62.

И майка почина млада – на 60. Зет ми го убиха на десети септември Ние сме двама братя и две сестри. Кака беше баскетболистка. Мария се ожени за футболиста на “Левски” Коста Жеков. Зет ми беше полицай като повечето левскари. На 10 септември 1944-та го предупредиха да не ходи на работа. Но той каза, че няма от какво да се срамува. И не го видяхме повече. Ликвидираха го без съд и присъда. Десети септември беше кървав ден. Кой на когото имаше зъб, го убиваше!

За известно време сестра ми се скри. После нито тя, нито аз имахме проблеми. Ние бяхме много бедни. Рожба съм на махленския футбол Ритах в отбора на механо-техническо училище. Коньовица гъмжеше от футболисти и отбори. Циганите и евреите си имаха свои. Цареше естествен подбор. Постепенно оставаха само най-добрите и най-упоритите.

На 18 заиграх в основния квартален тим “Ботев”. Бях войник в Беломорието През войниклъка завърших санитарна школа в София. За мачовете ме пускаха в отпуска. После ме пратиха в Ксанти. През войната Беломорието беше присъединено към България. Нашите войски правеха големи бели там. Аз обаче лекувах гръцките рибари от малария. Като военен фелдшер изследвах кръвта им с микроскоп и им давах хинин.. Идеята беше гърците да не заразяват нашите войници с малария. В Ксанти не играх футбол.

След уволнението продължих да ритам в родния си клуб. А се препитавах като чертожник в “Гранитоид”. През 1948 г. направиха ЦСКА. Клубовете на Коньовица се обединиха в “Септември”. Към нас се присъедини и “Спортист” от Хаджи Димитър. Новият отбор стана армейски. И се нарече “Септември” при ЦДВ. Преобладавахме коньовичарите. Всички бяхме много бедни. Бащата на Пижо Миланов си вадеше хляба като клисар. Майката на вратаря Геренски прислужваше в едно училище.

В началото военните не си поставиха бомбастични цели. Нямаха стремеж да правят някакъв футболен гранд. Избраха ме за капитан Стана от само себе си. Бях образован и добър футболист. И най-възрастен, отговорен и сериозен. Божков беше доста по-малък и нямаше претенции. А и дойде при нас само един месеци преди финалите. Дотогава учеше медицина в Кладно. Пристигна със скъсан бедрен мускул. Но ние решихме да го пуснем. Преценихме, че ще го пазят поне двама левскари. Така и стана. В последния момент към нас се присъедини и Футеков, играл в АС 23.

“Левски” не беше отбор на народа, а на властта Част от футболистите му се водеха на щат в МВР, друга – в Министерството на външните работи. Спонсори им бяха най-големите фабриканти у нас като Карадочев. Още нямаше “А” група. Играеше се на елиминиране. Ние достигнахме финала като шампиони на Северна България, а “Левски” на Южна.

Не ни брояха за противник Тогава при тях ритаха най-големите играчи на България: Поцо Соколов, Немски, Насо Свинята, Чори Петров, Боби Петров, Мистри Хранов, Чугуна Пачеджиев, Валяка Спасов, Жук. Минаваха за непобедими. Обаче ние имахме за треньор един боксьор – Замората. Той не разбираше нищо от футбол. Но беше цар на физическата подготовка.

Играхме два финала. Първият беше на 2 септември 1948-ма. Съпротивлявахме се, доколкото можем. Паднахме с 2:1. След мача ние продължихме с кросовете. А левскарите – да ядат и да пият. Празнуваха предварително титлата. В парка ме срещна унгарският треньор Шомой. Като видя как тренираме, той каза на развален български: “Нако, вие добър отбор. Вие ще биете!” Аз му благодарих. Но не му повярвах.

Преди финала ни събраха във военния клуб. В една от залите на ЦДНА сложиха двайсетина войнишки кревата. Там спяхме, там пърдяхме. Всичко там правехме. Вторият мач беше на девети септември. В четири сутринта циганите почнаха да мият с маркучи булеварда и ме събудиха. Аз се канех да спя до девет. Помислих, че на терена ще бъда като парцал. А то ни вървя като по вода. Никой не искаше от нас да ставаме шампиони. Всички ни тупаха по рамото, че стигнахме до финала. Искахме да загубим достойно. Казахме си: така и така ще падаме. Какво толкова да се преобличаме? И тръгнахме по екипи за “Юнак”. Бутонките си ги носехме в ръка. Гащите ни бяха горе-долу. А фланелките – гола вода. Като от хартия. Но други нямахме.

“Юнак” беше препълнен Имаше към 35 000 зрители. Повечето викаха за нас. Коньовица и “Хаджи Димитър” ни подкрепяха масово. Ние поведохме. “Левски” изравни. После Пижо Миланов вкара втори гол за нас. Ние продължихме спокойно. Казахме си, че ще има трети мач. Но противниците не очакваха такава съпротива. Аз играх срещу звездата им Валяка Спасов. Веднъж го оставих да спре топката. Но с поглед му показах, че през мен няма да мине. Той го разбра. И изрита топката с боц в слабините ми. Нарочно! Аз пак не трепнах. Тогава Валяка ми се извини: Каза, че не е искал да ме изташачи. Прави му чест. Заклах ги в последната минута, когато Пижо Миланов проби отдясно. Центрира много дълго. Картофчето, един нисичък съотборник понечи да шутира. Но аз му извиках да ми я върне. И бих страхотен ждроб. От 30 метра, под ъгъл. Без да я спирам! Поцо Соколов плонжира и отби топката. Но тя се удари в дирека, мина зад гърба му и влезе в мрежата. Стадионът млъкна. Съдията свирна края на мача. Той беше варненец и не се огъна.

Публиката нахлу на терена и ме понесе на ръце. Левскарите дойдоха като аслани, а си тръгнаха като насрани Дори не останаха за връчването на купата. Не намериха сили да ни поздравят. Набързо напуснаха терена и се скриха като мишки в тяхното игрище. То беше ограда до ограда с “Юнак”. Генерал Владимир Стойчев ми връчи купата. Аз благодарих на публиката и на моите съиграчи. После пак по екип се прибрахме в ЦДНА. Аз крачех с купата. Един милиционер от затвора с мотор ни разчистваше път. Тълпата не искаше да се разотива Изкараха ме на балкона на ЦДНА. Половин час държах нова реч.

За победата ни дадоха 20 лева. Хрумна ми да отпразнуваме в махалата. Отидохме до ресторанта на къпалня “Чайка”. Цяла Коньовица се стече да ни се радва. Към десет и половина вечерта ни поднесоха едни студени кюфтета и кебапчета. Ние не можахме да ги изядем. Като затвориха, аз предложих да не се разотиваме. А да се върнем в стаята си в ЦДНА, където спахме. И всички се съгласиха. От щастие не мигнахме до сутринта. Нито пихме, нито нищо. Цяла нощ си говорихме как бихме “Левски” и как им вкарахме головете. Направиха ме първия офицер в ЦСКА После началниците прибавиха към премията дочен плат за панталон и хасе за риза.

Седмица след титлата ме извикаха и ми казаха: “Лека -полека ще ви направим всички офицери. Но ти ще си първият, защото си с образование и имаш най-голяма заслуга!” Станах кандидат-подофицер. Това се равнява на младши-лейтенант. Попитаха дали искам да работя, или само да ритам. Отговорих, че футболът е до време. И постъпих в противотанковия отдел на МНО.


IVP_9842-1280x590.jpg

7DNI CSKA02.05.2018

Историята на ЦСКА винаги е била свързана с тази на стадиона в Борисовата градина.

Който е отнет от собствениците си противоконституционно от БКП, за което има и документи.

Началото е игрището е на 3 януари 1922 година. В протокол №2, точка 1 на общинския съвет в столицата, се казва, че на членовете на Българския народен спортен съюз и първото българско колоездачно дружество се отпуска място за вечни времена в местността Пустинята. По това време член на БНСС от София е единствено Офицерски спортен клуб “Слава”, който е създаден от сливането на ОСК (създаден през 1919 г.) и СК “Слава” (1921 г.).

През 1923 година към това обединение се влива и СК “Атлетик”, който е основан през 1911 година и е един от първите в България. Първият стадион на “Атлетик” е върху езерото “Ариана”. С доброволен труд всичко е изчистено за мачовете. След това обаче е отнет и отива в “Левски” срещу 4000 златни лева.

Тази сума остава неплатена и до днес “Атлетик” се мести на мястото на Ректората.

Новото обединение наследява и материалната част на трите клуба. Мястото за стадион е силно наклонено и в камънаци. Всичко е изравнено от трудоваци. Направени са две бараки за съблекални – за мъже и жени, а в средата се е държал инвентарът. Така се появява “Българска армия” в първия му вид.

През септември 1924 година ОСК АС 23 иска допълнително място и на 25 януари следващата година молбата е удовлетворена, като и то е безвъзмездно и за вечни времена.

Започват да се набират пари и феновете се включват освен със средства и с труд. И на 27 септември 1931 година всичко е готово. На него се правят и първите балкански спортни игри. Олимпийският комитет отпуска сериозна сума за доизгражането на стадиона. Появява се първата сграда, а през есента на 1932 година за първи път в България има дрениран и затревен терен за футбол, както и писта за лека атлетика от сгурия.

Така е изглеждало игрището на ОСК АС 23.

По това време влиза в сила и Законът за физическото възпитание на българската младеж (“Държавен вестник”, бр. 273 от 1931 г.). В него държавата създава и член 21, който разрешава придобиването на материалната база.

Така през август 1933 година подполковник Никола Карагьозов, председател на ОСК АС 23, Апостол Апостолов, секретар, и д-р Тодор Зъбов, член на управата, се явяват пред първи нотариус при Софийския окръжен съд Славе Величков, като на основание на член 21 искат да бъде издаден нотариален акт за игрището. Парцелът е 58,546 декара, а съседи са алеите на Борисовата градина. След като не намира никакви нарушения, нотариусът издава документа.

Паралелно през април 1934 година се подава и молба за пререгистрация по новия закон. Софийският окръжен съд с резолюция №834 от 13 юли вписва в регистъра на юридическите лица дружеството “Офицерски спортен клуб АС 23”, със седалище в София.

Идва обаче 9 септември 1944 година. Започват и чистките в спорта. Българският футболен съюз е разтурен. Създава се Централен спортен съюз към Българска национална спортна федерация, като за негов председател е назначен генерал Владимир Стойчев, нищо че е на фронта. ЦСС излиза с апел:

1. Да се разгромят фашистките ръководства и да се изберат нови от привържениците на Отечествения фронт.

2. Да се изземат от канцелариите всички книжа, архиви и материали.

Няколко от председателите на българския футбол – Тодор Кожухаров, Лазар Попов, Иван Батембергски и Дочо Христов, са осъдени на смърт от Народния съд, защото са били депутати и министри. На 15 март 1945 година същата съдба сполетява и първия председател на ОСК АС 23 Никола Карагьозов, вече генерал от запаса. Последният – генерал-майор Димитър Айрянов, е пратен зад решетките за 15 години. След излежаването на половината от присъдата той е освободен, но изчезва безследно в мазетата на Държавна сигурност.

В тези условия на 9 ноември 1944 година във Военния клуб се появява “символът на народната победа за свобода” – НФД “Чавдар”. В него влизат ОСК АС 23, “Шипка”, “Победа” и “Спартак” (Подуяне).

От името на АС 23 протоколът е подписан от генерал-майор Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия, Владимир Димитров, Асен Нейков, журналист и бъдещ дипломат, Иван Башев, функционер на БКП и бъдещ министър на външните работи, Жан Бенбасат и Симо Симов. От “Спартак” са Александър Велчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Д. Чолаков, Цонко Христов, Никола Гелев, международен съдия по футбол и Н. Лещаров. От “Шипка” и “Победа”, които са се обединили предварително, подписи слагат Тодор Футеков, Асен Павлов, син на регента Тодор Павлов, Тодор Конов, Н. Найденов, Б. Николов, Хр. Атанасов и Кр. Петков.

За председател на НФД “Чавдар” е избран Владимир Стойчев, а секретар става Иван Башев. Всеки клуб влиза със своите архиви и пасиви. Така новото формирование придобива и стадиона.

Емблемата на АС 23 в този момент е запазена, като единствено лъвчето става червено, а не черно. Членските карти също се запазват, само се задрасква старото име и се слага червен печат с новото.

С основата от играчи на стария офицерски клуб “Чавдар” играе в първенството близо 3 години без никакви проблеми.

На 15 февруари 1948 година във Военния клуб на отчетното годишно събрание на НФД “Чавдар” се обявява обединението с физкултурни колектив на Централен дом на войската или ЦДВ. Начело на управителния съвет застава началника на политическото управление при Министерството на отбраната генерал-майор Боян Българанов, а членове стават подполковниците Борис Ташев и Иван Ненов, Иван Чолчев и други. Така реално военните вземат властта. ЦДВ е включен в състава на Втора софийска дивизия и започва първенството там.

На 4 април 1948 година вестник “Народна армия” съобщава, че на разположние на членовете са всички игрища на бившето дружество “Чавдар” – футболно, баскетболно, волейболно, тенис кортове и други.

Месец и половина по-късно стадионът и всичко около него се одържавява. Това става след приемането на Закона за офицерските събрания (“Държавен вестник”, брой 64 от 19 март 1948 г.). Съгласно член 2 от него всички права и задължения на досегашните офицерски събрания от какъвто и да е характер, заедно с целия им актив и пасив, минават по право върху държавата в лицето на Министерството на отбраната.

В член 3 се отменя Законът за признаването на офицерските събрания за юридически лица (“Държавен вестник”, брой 223 от 1931 година). Той наистина е посочен в справочника на Националната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”, както и в компютърната система, че е публикуван. Но в този брой на “Държавен вестник” той липсва.

Или е просто фантом. Министерството на финансите – държавни имоти, с акт №2626 и заобикаляйки закона, иззема стадиона и всичко около него и го предава същия ден на ЦДВ според изискванията на член 2 на Закона за офицерските събрания.

Според юристи това е крещящо нарушение на конституцията, която действа по това време. На първо място се одържавява имот, отдаден от Столичната община за вечни времена. Той е бил отпуснат по Закона за физическото възпитание на българската младеж, а не по някой друг.

В алинея III се вижда, че отпуснатите места са неотчуждаеми, а от алинея IV – че същите стават собственост на тези организации. Така придобитите права се отнемат с нов закон, което няма как да стане. На трето място е нотариалният акт, който е издаден през 1933 година и правото на собственост е защитено от всички закони. И накрая спрямо стадиона новият закон за офицерските събрания е отуждаващ. А това не се допуска от конституцията, публикувана в “Държавен вестик” на 6 декември 1947 година.

Така се стига до 4 май 1948 година, ког ато идва обединението на “Септември” и ДНВ, като последното вече има статут на дружество. Почетен председател става министърът на отбраната генерал-лейтенант Георги Дамянов, председател – генерал-майор Боян Българанов, а подпредседатели – подп. Тошев, Ал. Велчев, П. Михайлов и други. Новото дружество носи името “Физкултурно дружество Септември при Централен дом на войската”.

През 1952 година БКП сътворява нов правен абсурд. С резолюция от 12 март Софийският околийски съд прекратява сдружението под наименование “Офицерски спортен клуб АС 23”, със седалище гр. София, вписано под №594 от 1934 година при Софийския окръжен съд – търговско отделение. По силата на тази резолюция цялото имущество следва да се предаде на Министерството на комуналното стопанство. А то вече от години е в Министерството на отбраната. Но точно през този период едва ли някой е тръгнал да се бори за правдата.

“Най-голямата ни грешка бе да слеем нашия “Чавдар” с ЦДВ. На следващия ден пред стадиона ни имаше войници с автомати, които не ни допуснаха на него. Така си отиде и нашият “Шипка”, един от най-славните отбори”, пише и в спомените си Асен Павлов. Така одържавяването е завършено под дулата на оръжието.

След 10 ноември 1989 година стадионът се премята из Министерството на отбраната. Ту е към почивното дело, ту в друга агенция. Подписват се няколко договора за наем с ЦСКА, който вече е акционерно дружество.

В началото на 2005 година правителството на Симеон Сакскобургготски взема решение да се прехвърли имотът от ведомството на Николай Свинаров в спортното министерство, което се ръководи от Васил Иванов-Лучано.

Проблем остава обаче собствеността, която е публично-държавна, като това спъва тотално всякакви идеи за подобряване на имота и дългосрочно решение на проблема с базите на ЦСКА, както е направено с останалите отбори в България.

Едва при второто правителство на Бойко Борисов се взема съдбоносното решение да се преобразува собствеността в частна-държавна. Имотът попада в новото дружество “Сердика спортни имоти”, което е с принципал министерството на спорта, управлявано от Красен Кралев. И след конкурс отива отново в ЦСКА.


-10.png

7DNI CSKA29.04.2018

Всичко тече, всичко се променя. През 90-те години на миналия век България вече не е същата – започва период на бурни политически страсти и преход към пазарна икономика, а футболът ни бързо се заразява от бацила на стачките и гнева.

Благодетели с пачки завладяват клубовете, играчи свалят треньори и ръководства. Разрушителната стихия помита всичко по пътя си, започва и истински кръстоносен поход срещу най-ценния капитал, създаден някога от българския спорт – ЦСКА.

Новата политическа класа кресливо налага сините си футболни пристрастия. На армейския клуб, безпардонно натикан в ъгъла в отбранителна позиция, се вменява някаква въображаема вина, търси се несъществуващ указ за неговото „порочно” създаване, пришива му се някаква смехотворна идеологическа окраска, правят се нескопосни опити за директни алюзии между червените фланелки и цветовете на един от политическите мастодонти на прехода, брутално е скъсана неговата изначална, още от времената на АС-23, връзка с българската (не „народната”) армия, като и досега трябва да плаща солени наеми, за да използва базата на военните, за разлика от синия антипод, който безвъзмездно (и безметежно) получава стадиона, на който играе. През 1992 г. за военен министър е назначен отявлен левскар, който възприема като своя лична (запалянковска) кауза да затрие „четирибуквието”. „Има ли чорбари и комунисти?”, са думите му, негова запазена марка, с която навремето влиза в чартърните самолети, с които отборът пътува за мачовете си в Европа. Княгиня със синя кръв демонстративно сяда на трибуните на националния стадион със синьо шалче по време на вечно дерби. Каква поразителна прилика със сегашни събития, когато холивудски звезди са призвани да лъскат синия имидж в съблекалнята.
В ложите се пъчат
си(л)ните на деня –

вицепремиери в правителства, съмнителни бизнесмени и международни аферисти, които афишират себе си като „новия ред”, помитащ „остатъците” от миналото. В битката срещу ЦСКА не се подбират средства – основният конкурент всячески получава бонуси, чисто футболни и не съвсем. Клубът е жертва на перфидната хибридна война на всички фронтове – умело се подклаждат вътрешни пожари, целящи да обезкуражат феновете на ЦСКА – единствената опора в битката за оцеляване, а когато успява да надигне глава от тинята, в която е натикван, наново е стъпкван стръвно от безчестни висши чиновници в БФС, продажни рефери и фалшивите новини на угоднически медии. Когато първият клубен шеф в новите исторически условия Валентин Михов прави първия голям входящ трансфер в клубния ни футбол и води в бившия Парк на свободата колумбиеца Бернардо Редин, блестял месеци по-рано на световното в Италия, жълти вестници у нас тровят атмосферата с твърдения за… кокаинова връзка. Самият Редин е принизяван за изявите си у нас в тогавашната ни „демократична” преса и става особено недолюбван от нея, когато на 5 май 1991 г. изравнява резултата за 1:1 срещу Левски в предпоследната минута.
Ударите се нанасят не само от чужди, но и от свои. Ръководни фактори в клуба слагат на тезгяха за продан свещените четири букви, означаващи Централен Спортен Клуб на Армията – уж трябвало да се изпълнят с ново съдържание. Благоразумието все пак надделява, не и без натиск от привържениците. За кратко е сменена дори клубната емблема, а феновете издават за новата

категорична присъда –
лъвчета играят волейбол.

Демократичните промени заварват клуба на върха – шампионската титла е спечелена категорично през 1990 г., а касата му е пълна от свежите парични потоци, идващи от шумните трансфери на неговите звезди в престижни европейски отбори. От продажбата на Пенев във Валенсия, последвана от преминаването на Стоичков в Барселона и на Костадинов в Порто ЦСКА безспорно губи класа, но става по-богат с 6 милиона долара, постъпващи регулярно на траншове. Оттогава и досега червените са футболната ни марка, която най-добре продава зад граница. Следват трансферите на Лечков и Дочев в Германия, на Трифон Иванов в Испания. Години по-късно идва новото поколение червени звезди, за които Европа дава мило и драго – Димитър Бербатов отива в Леверкузен, сетне покорява Англия с Тотнъм и Манчестър Юнайтед, Мартин Петров рано-рано поема към швейцарския Сервет и после към Бундеслигата, Ла Лига и Премиършип, а Стилян Петров става легенда на Селтик и сетне на Астън Вила.
Заради недалновидна политика и разхищението на живителните средства за функционирането на клуба от Борисовата градина в новите реалности обаче е пропуснат исторически шанс за утвърждаване в елита на Стария континент в периода на прохождащата Шампионска лига, заменила КЕШ, където ЦСКА навремето сваля от трона три европървенеца. И въпреки неблагоприятния, меко казано, контекст червеният клуб

пише поредните
славни страници

в книгата на своя живот. Силата на армейския дух изпитват на гърба си Парма, Ювентус, украинският Шахтьор, Ливърпул, Леверкузен…
В началото на 90-те години на миналия век италианският Парма на могъщия хранителен концерн „Пармалат” е еквивалент на сегашния Пари СЖ. През есента на 1991 г. на пътя му в турнира за Купата на УЕФА застава подмладената единайсеторка на предводителя Аспарух Никодимов, който се е завърнал в клуба на своето сърце. Съперниците не разчупват нулевото равенство в първия двубой в София и това подхранва измамното самочувствие на тима на Невио Скала. Ответната среща показва, че опитът в турнирните битки е безценен и може да заличи драстичната разлика в клубните бюджети. Ветеранът от битките с Нотингам и Ливърпул Георги Велинов-Джони сякаш омагьосва вратата си както в най-силните си години и нанася силен психологически удар, като спасява дузпа. Парма води с достатъчното 1:0, когато две минути преди края „златната глава” на рано отишлия си от този свят защитник Велиан Парушев поразява мрежата зад бразилския страж Тафарел. Богаташите от Парма са елиминирани.
Три години по-късно катаклизмите в Борисовата градина се достигнали връхната си точка. Червените падат под път и над път в първенството и сякаш дълбаят дъното, треньорите се сменят като носни кърпички, а жребият за Купата на УЕФА ги събира с възможно най-тежкия съперник – Ювентус. Магията обаче е жива. В първия двубой на „Армията” ляв бек с лимитиран талант – Милен Радуканов, остава в антологията на родния футбол с фамозно попадение – от границата на наказателното поле по диагонал, от воле и с невъзможна парабола намира незащитен левия горен ъгъл на вратата на Перуци. Никой не очаква онова знаменито 3:2 за червените, преживяващи мъчително смяната на поколенията. Намират се обаче

попкръстьовци, които
услужливо донасят

на съперника за нередовната картотека на Петър Михтарски и УЕФА заличава престижната победа от протоколите си. Но не може да я заличи от сърцата на милионите армейски фенове.
Поредното завръщане на Никодимов на треньорския стол през лятото на 2001 г. съвпада с поредното чудо на Давид срещу Голиат в евротурнирите. За Купата на УЕФА беларуският Шахтьор е само предястие за основното блюдо, което е изядено в турнира – украинския Шахтьор, пред чието финансово благосъстояние бледнеят милионите, изливани по онова време от Чорни в Левски. Едва ли някой в България е очаквал категоричното 3:0 за ЦСКА в първия двубой в София. Най-малко пък треньорът на гостите Виктор Прокопенко, който е надхитрен от Паро. „Гледах предишни срещи на българите, в които се виждаше, че играят почти ходом. Това и споделих с играчите си, но всички бяхме неприятно изненадани, когато домакините показаха срещу нас коренно различен стил”, оправдава се впоследствие специалистът пред медиите. Изстрадана минимална загуба в реванша с 1:2 изстрелва армейците към сблъсък с Милан на друг украинец – Андрий Шевченко, а армия от 2000 българи атакува „Джузепе Меаца”.
През 2005 г. в София идва актуалният еврошампион Ливърпул. След резонна загуба с 1:3 армейците обаче слагат резервните си черни екипи за гостуването на митичния „Анфийлд” и те са на кадем за престижната победа с 1:0. После в Леверкузен, с късметлийските фланелки, ЦСКА прекопира фамозния реванш с Ливърпул, като повтаря всичко до най-малката подробност – дори бележи безответно попадение в същата 15-а минута. Мачът е по-специален за един от играчите на германския тим. „Илийка, като ревна нашата публика „ЦСКА, ЦСКА” в началото, и ми се подкосиха краката, четвърт час не знаех къде се намирам”, признава Димитър Бербатов пред тогавашния международник на червените Илия Илиев. Няма нищо случайно – в реванша на претъпкания от възторжена публика „Българска армия” ЦСКА отново побеждава с 1:0 фирмения тим на фармацевтичния гигант „Байер” и влиза вместо него в групите на предшественика на Лига Европа.
Всичко тече, всичко се променя. Само ЦСКА си остава ЦСКА, благодарение на любовта на милиони червени сърца…


-стоичков-2.jpg

7DNI CSKA21.04.2018

Ехото от удара с превръщането на ЦСКА в Средец по партийна поръчка през лятото на 1985 г. отеква през целия следващ сезон.

След това обаче червените отново поемат главната роля във футбола ни, при това го правят по забележителен начин – като поглеждат смело към своята школа. ЦСКА започва сезон 1986/87 г. с петима дебютанти в елита – четирима от младежката група и един от втора дивизия. А от „Армията” към футболния космос се изстрелва бъдеща „Златна топка”.

Когато през декември 1985 г. Димитър Пенев заменя Серги Йоцов, от големия тим на Паро Никодимов от началото на десетилетието не е останало практически нищо. В края на първенството, в което ЦСКА остава извън челната тройка, си тръгват и последните важни фигури в него, с едно изключение – вратарят Георги Велинов-Джони. Натискът за незабавни успехи обаче е отслабен и Пената спокойно може да
върши това, което умее най-добре – да залага на младите.

От трибуните често се чуват ругатни след поредното нескопосано отиграване на „яловото” крило Емил Костадинов, публиката лепва подигравателния прякор Чичовото на Любослав Пенев заради роднинските му връзки с треньора, но на специалиста край тъчлинията не му пука. С шопски инат отстоява кредото си да гласува доверие на онези, в които е забелязал талант и шампионски характер. Племенникът му, обвиняван от мнозина „разбирачи”, че е прекалено „дървен”, е преквалифициран в типичен таран, въпреки че в юношеските формации на клуба действа като офанзивен халф.

Пенев налага и амнистирания Христо Стоичков, когото някои отписват след скандала във финала за купата с Левски. Зад тримата младоци в атака действат Лъчезар Танев и Ивайло Киров, подсигурявани от типичния опорен халф Костадин Янчев. Тимът все още няма стабилност в защита, където трудно може да се компенсира липсата на Георги Димитров-Джеки. Пената дълго търси бранител от калибъра на Трифон Иванов, за да запълни празнината, и когато го намира, ЦСКА наистина става дрийм тим не само за родните стандарти, но това се случва едва през лятото на 1988 г., а дотогава Стратега успява да стане шампион и с „детската градина”. На 30 май 1987 г. под дъжда, леещ се на националния стадион, Христо Стоичков вкарва първия от най-запомнящите се негови голове – битката с Левски за титлата е достигнала точката си на кипене 2 кръга преди края, когато вечните съперници влизат в дербито, разделени само от една точка в полза на армейците. 10 минути преди края Емо Костадинов пробива по крилото и дава къс пас на Ицо около ъгъла на наказателното поле, който стреля с десния крак по диагонала, а вратарят Боби Михайлов е безсилен да отрази шута му – 1:0!

През 1988/89 г. червените стигат до нещо, което едва ли някога ще бъде повторено – 4 трофея: титла, национална купа и Купа на Съветската армия, допълнени и от първата Суперкупа на България месец по-късно, а в турнира за КНК армейците са спрени чак на полуфинал от Барселона на Йохан Кройф. Сезонът им завършва така, както е започнал – с разгромна победа с 6:1 във финала на предпоследното издание на турнира за Купата на Съветската армия срещу Марица-изток Раднево, а това е 65-ият двубой за тима в рамките на състезателната година. Към сработения вече състав се прибавят важните липсващи елементи – вратарят Илия Вълов, централният бранител Трифон Иванов-Туньо, креативният халф с великолепна техника Георги Георгиев-Гецата и дългогодишният национал Пламен Гетов.
Съвършенството вече е само на една ръка разстояние.

Фиестите на „Армията” започват още с първия кръг, когато врачанският Ботев е пометен с 5:1 с 4 гола на Гетов и продължават с 6:0 срещу Миньор. Две седмици по-късно стадионът в Борисовата градина аплодира 7:0 над Локо Пд, като този път 4 попадения постига Стоичков. Голеадата на свой терен продължава с 6:2 над Черно море с хеттрик на Любо Пенев. В онези дни стадионът в тогавашния Парк на свободата се пука по шевовете, защото тимът играе не само резултатно, но и зрелищно и няма реална вътрешна конкуренция. В периода е счупен и националният рекорд по непобедимост – 36 поредни шампионатни срещи без поражение (25 победи и 11 равенства, голова разлика 101-27).

Има голове, които се забравят още на следващия ден, и други, около които в продължение на десетилетия витаят легенди. Феноменално изпълнение на Стоичков на „ Ноу Камп” с екипа на ЦСКА през пролетта на 1989 г. му отваря широко дверите на големия футбол. При това на последния полуфинал, до който достига български тим в европейските турнири – срещу Барселона във вече несъществуващия турнир за КНК. Тече 24-ата минута на първия двубой в каталунската столица. „Пуснаха ми дълга топка и аз стигнах пръв до нея. Насреща ми летеше вратарят Субисарета – описва ситуацията Ицо в своята автобиография. – Той се спря и – ни напред, ни назад. Опита да се върне на мястото си, но аз прехвърлих топката над него и наистина се получи красиво попадение.” В този момент ЦСКА повежда с 1:0, а в храма на футбола става тихо като в църква. Легендата гласи, че тогава на пейката на Барса треньорът на домакините Йохан Кройф се обърнал към своя асистент Чарли Рексач с думите: „Ето човека, когото търсим!”

В изявата на Стоичков има всичко – превъзходна бързина, отлична техника на скорост, футболен интелект и дързост.
И без водача на атаката си Любо Пенев ЦСКА стига до два гола на чужд терен, които запазват надеждите за финала в Берн живи – 4:2 за Барселона. Още в самолета към София Стоичков се хваща на бас, че към двата си гола в каталунската столица ще прибави още един на реванша. „Според мен резултатът не беше реален – твърди след време предводителят Димитър Пенев. – Нашата отбрана допусна груби грешки и улесни стрелците на Барселона без особени игрови положения да спечелят мача. А имахме възможност да окажем още по-добра съпротива, за да завършим двубоя с по-малък резултат”. Очакваният като месия за реванша Любо Пенев има нещастието да се контузи, а от строя излиза и наказаният Трифон Иванов. В тяхно отсъствие най-опитният в състава Георги Димитров-Джеки греши детински и подарява топката на англичанина Гари Линекер, който бързо премахва въпросителните – 0:1. Един човек обаче не иска да се примири с очевидното. „Сякаш бе зареден душевно и физически в ядрен реактор”, не скрива възхищението си от Стоичков на следващия ден вестник „Народен спорт”. „Губеха мача, а с него и възможността за крачка напред, но той продължаваше да се бори, да търси промяната, да увещава съотборниците си да не се предават”, удивлява се бъдещият му импресарио Хосе Мария Мингея”. Ицо печели баса, че ще вкара отново на Барса, но класата на гостите довежда нещата до 2:1 в тяхна полза.
Христо е не само звездата на ЦСКА в онзи незабравим сезон, но и голямата фигура в турнира на носителите на национални купи. Със 7-те си гола през кампанията той става голмайстор №1 в него. Барса печели купата, а по-късно, след драматични перипетии и протяжни пазарлъци – и Стоичков. Когато месеци по-късно започват официалните преговори с ЦСКА, е готов да счупи трансферния рекорд за футболист от Източна Европа, като в хода им офертата е завишена от 3 на невероятните за времето си 4 милиона долара. По онова време България обаче все още е комунистическа страна и не всичко опира до парите. Властите не разрешават на „осмицата” да напусне родината под претекст крехката му възраст и действащите нормативни документи. Той преглъща неочаквания удар със „захарчето”, че след края на сезона ще го пуснат да отпътува за каталунската столица.

От тази отсрочка футболът ни печелитрета „Златна обувка” и голмайсторски рекорд от 38 попадения за едно първенство, който трудно ще бъде подобрен скоро. Един от най-щастливите е помощник-треньорът на ЦСКА Петър Жеков, който получава същото отличие през 1969 г. с рекордните за времето си 36 гола. Жеката споделя: „Бях много щастлив, че точно Ицо подобри моя рекорд. Той беше моят любим ученик, защото възприемаше всичко много бързо. Понякога допълнителните ни тренировки с него и с другите големи таланти Любо и Емо бяха твърде продължителни и се случваше някой да ми се разсърди, но всичко отминаваше бързо, защото те имаха голямо желание да станат играчи от висока класа”.

Бъдещата „Златна топка” с огнен нрав обаче е изкаран извън кожата през есента на 1989 г., когато само след 6 кръга и 12 гола в тях на Любо Пенев на съотборника му (и негов връстник) е разрешено да премине във Валенсия. Още в следващия седми кръг на първенството идва най-подходящата жертва – Левски, броени дни след резила от Антверпен, когато белгийци елиминират сините от евротурнирите с инфарктен обрат от 1:3 до 4:3 с три гола след 90-ата минута. Отсъствието на Любо Пенев бързо е забравено след изравнения червен рекорд за най-изразителна победа срещу Левски – 5:0, като 4 от попаденията са на Стоичков, при това само за 27 минути. Той завинаги си спечелва неприязънта на левскарите след гаврата, която си позволява в следващия (оказал се и последен за него) мач срещу сините на 7 април 1990 г. – излиза с номер 4 на гърба, за да напомни какво е сторил в миналото дерби.


.png

7DNI CSKA19.04.2018

На днешната дата преди 51 години ЦСКА за първи път в клубната си история стига до полуфинал в европейските клубни турнири.

Армейците започват кампанията за Купата на европейските шампиони още в квалификационния кръг, където съперник е скромният малтийски тим Слиема Уондърърс. Червените логично нямат никакви проблеми и продължават напред след две победи с общ резултат 6:1.

В първия редовен кръг жребият изправя ЦСКА срещу гръцкия гранд Олимпиакос. Първият мач в София е спечелен убедително с 3:1, а в реванша в Атина червените допускат минимална загуба, която обаче е достатъчна, за да се продължи напред.

Следващият съперник е Гурник (Забже), а развоят на двубоите с полския шампион е повече от драматичен. ЦСКА печели с категоричното 4:0 в София и всичко изглежда решено. Поляците обаче се вдигат на щурм и печелят на своя земя с 3:0.

На четвъртфиналите жребият изпраща на армейците наглед лесния северноирландски тим Линфийлд. При гостуването е постигнато изгодно 2:2 и всички считат, че предстои лесен реванш в София. Линфийлд обаче успява да окаже сериозна съпротива и под пороен дъжд Димитър Якимов с първия си и единствен гол с глава носи победата и историческото класиране на полуфинал, където съперник е Интер.

На 19 април 1967 година ЦСКА излиза пред 75 000 зрители в Милано и прави един от най-паметните мачове в историята на клуба. Интер е сред най-силните отбори в света по това време. Италианците са двукратни европейски и световни клубни първенци, на скамейката е легендарният Хеленио Херера, а на терена играят звезди от ранга на Суарес, Мацола, Факети, Пики, Бургнич, Жаи и Корсо.

По пътя към сблъсъците с ЦСКА Интер с лекота е елиминирал Реал с две победи на нула и очакванията са италианците да продължат безпроблемно напред. Нищо подобно обаче не се случва. Мачът в Милано се развива изключително драматично. След 32-та минути игра ЦСКА остава с 10 човека, след като Кирил Райков получава червен картон за фаул срещу Суарес. Секунди преди края на първото полувреме Факети открива резултата и така прави задачата на червените още по-трудна. Второто полувреме в Милано спокойно може да бъде определено като звездният миг на ЦСКА. Въпреки че са с човек по-малко, армейците са по-активният отбор и постигат изравняване. В 66-та минута Якимов е спрян с нарушение. Цанев изпълнява свободния удар и при добавката поразява вратата на Сарти за 1:1. Интер се вдига на финален щурм, но отбраната на ЦСКА е стабилна и не допуска ново попадение във вратата на Йорданов до края. Така червените постигат изключително изгоден резултат срещу именития си съперник.

В София армейците се вдигат на щурм, а през първата част испанският рефер отменя попадение във вратата на Интер. В 62-та минута отново Факети извежда гостите напред, но Радлев възстановява равенството на “Васил Левски” и така се стига до трети решителен мач, пишат от официалния сайт на “червените”.

УЕФА определя плейофа да се играе в Болоня, което осигурява домакинство предимство на италианския гранд. Интер започва устремно мача и в 13-та минута Капелини открива резултата. Неговото попадение остава и единственото в срещата.

19 април 1967

Интер – ЦСКА 1:1 (Никола Цанев)

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Райков, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев

26 април 1967

ЦСКА – Интер 1:1 (Радлев)

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Атанасов, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев

3 май 1967

Интер – ЦСКА 1:0

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Райков, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев


f9cb8b011888eb809caf0c80dac5e901-1.jpeg

7DNI CSKA09.04.2018

Епохите във футбола трудно могат да бъдат сравнявани, затова и никое допитване няма да даде меродавен отговор на въпроса кое е най-силното поколение в 70-годишната славна история на ЦСКА.

Дали това е генерацията на Стефан Божков, Иван Колев и Манол Манолов на непобедимия ЦДНА в средата на миналия век, или на Димитър Пенев, Димитър Якимов и Никола Цанев, стигнала до първи полуфинал за КЕШ през 60-те години. Защо не поколението на Петър Жеков, Георги Денев и Димитър Марашлиев, повалило митичния Аякс през 70-те години, или пък на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов в края на 80-те. В Пантеона на клубните величини своето достойно място заема онзи тим, изграден от Аспарух Никодимов, сам участник в паметните двубои с Интер и Аякс, в началото на 80-те години. Отборът включва ярки дарования като елегантния Георги Димитров-Джеки, наподобяващ по маниер на игра на Бекенбауер, възхитителния вратар Георги Велинов с невероятния рефлекс, мощния таран Спас Джевизов, неповторимия Цветан Йончев по крилото, техничния конструктор на играта Пламен Марков, мъдрия в ходовете си в средата на терена Радослав Здравков, неуловимия за защитниците Стойчо Младенов. За тях и досега се пеят песни от сектор Г, творят се вдъхновени стихове, а навремето благодарни фенове разстилат килими от цветя под нозете им.
В онзи период два еврошампиона – английските Нотингам и Ливърпул, сърбат горчивата попара на Паро. ЦСКА на младия тогава футболен капацитет прелива не само от класни индивидуалности, но и демонстрира невероятна тактическа грамотност. „За различните двубои променяхме тактиката, като се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам

играехме с дълбока преса
по системата 3-4-1-2

изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника – разказва Никодимов в своята дългоочаквана автобиография. – През 1984 г. Франция стана европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази „новост”.
Един гол в 33-ата минута на реванша в Нотингам на 1 октомври 1980 г. добива направо митологични измерения, след като България го вижда… 33 години по-късно – фен на ЦСКА издирва запис на паметния мач, който не е излъчван у нас. Струва си да се опише. Червената отбрана отбива атака на домакините, топката попада у Пламен Марков, който литва пазача си и зад центъра подава напред към намиращото се с гръб към вратата крило Цветан Йончев. Цецо само чуква топката към снажния Спас Джевизов, който я поема в дясната част на терена, докато техничният халф Ружди Керимов се измъква от прославения десен бек Вив Андерсън. Спас вижда спринта му и хвърля неприсъщ за амплоато му на таран великолепен пас. Ружди излиза пред Андерсън, нахлува в наказателното поле отляво, прочутият английски вратар Питър Шилтън тръгва да го пресрещне и с вътрешен удар с по-неудобния си ляв крак Керимов пуска топката покрай него в обратния ъгъл. Кълбото минава по диагонала покрай плонжа на стража и спира в мрежата. Поредният еврошампион е на колене пред ЦСКА, който стига до втора победа с 1:0 срещу Нотингамската гора, а „Сити Граунд” ръкопляска, вместо да освирква. „Хората не успяха да видят един мач мечта – спомня си героят Керимов. – Навремето един велик футболист каза – важното е да вкараш един или два гола, които да се помнят и след 100 години. Емо Костадинов с какво го помнят? С двата му гола на „Парк де Пренс”. Мен ме помнят с този гол на „Сити Граунд”. Разликата е, че попаденията на Емо срещу Франция се въртят постоянно на екрана, а за моя гол се носят само легенди”. Авторът на паса Джевизов допълва: „За мен това и досега си остава най-силният мач на ЦСКА като гост в Европа”.
За Спас пък скоро пристига от Нотингам

умопомрачителна оферта
за 1 милион паунда

каквато тогава е цената само на шепа знаменити играчи и може да се сравнява с 4-те милиона долара, които Барса плаща за Стоичков десетилетие по-късно. Офертата обаче е… скрита дори от самия нападател, който в края на кариерата си е пуснат за жълти стотинки по партийна линия в отбора на кипърските комунисти Омония. В онези времена Желязната завеса между Изтока и Запада е невъзможно да бъде повдигната, но и това е шансът на Никодимов да запази непокътната фамозната си единайсеторка за нови подвизи. Самият наставник сяда след десетилетия да види отново мача в Нотингам и се изненадва от високото темпо и невероятната преса на възпитаниците му. Европа отново, както през 1973 г. след елиминирането на Аякс, започва да определя ЦСКА като фаворит за трофея на шампионите. На четвъртфиналите обаче пътят на червените е препречен от Ливърпул. Резултатът 5:1 на „Анфийлд” не отразява обективно случилото се на терена. „Подходихме по-наивно – прави равносметка от дистанцията на времето предводителят Никодимов. – Заиграхме много открито и получихме урок по реализъм. Отправиха 5 удара към нашата врата и вкараха 5 гола, а ние 4 пъти излизахме сами срещу вратаря Клемънс и не успяхме да го преодолеем”.
Година по-късно Старият континент пак говори с възхита за армейците от София, които за предястие в турнира за КЕШ схрускват испанския шампион Реал Сосиедад. Единствения гол в първия двубой вкарва Цецо Йончев с цената на счупена скула и престой в болница, а в реванша Георги Велинов заключва вратата си и хвърля ключа в близкия Бискайски залив – 0:0. По-късно, на четвъртфиналите, идва и възможността за сладък реванш срещу Ливърпул. Загубата с 0:1 в римейка на Острова дава надежди за ответния мач на „Васил Левски”, когато е

прекопиран сценарият
от дуелите с Аякс

отново пред 70 000 на трибуните – гол в средата на втората част, който изравнява везните в спора, и нокаутиращ втори удар в продълженията. Героят на незабравимата вечер е футболист, който преди това федерацията иска да унищожи заради желанието му да премине в ЦСКА – Стойчо Младенов. Екзекутора на Ливърпул, какъвто прякор ще получи впоследствие, посреща най-великия ден в своята кариера – 17 март 1982 г., с необичайните за него мустаци и още по-необичайно силно главоболие. Не може да си отвори очите, не може и да спи. Светлината го дразни, а при движение получава световъртеж. Правят му подробни изследвания, дават му лекарства, но нищо не помага. Ден преди мача Стойчо е зле, трудно се придвижва, камо ли да тренира. Тогава се появява рехабилитатор вълшебник. Масажистът на ЦСКА Александър Александров използва специални масажи и мазила, за да излекува Младенов.
“Реших да сменя тактиката и да няма първоначален домакински натиск. Започнахме по-прибрано, като бяхме решени да чакаме своя голов миг”, споделя замисъла си Никодимов. В 77-ата минута левият бек Методи Томанов центрира, вратарят Брус Гробелар късно вижда коварната траектория на топката, тръгва да я посрещне, после се спира и панически отстъпва. Кълбото е посрещнато с глава от Младенов, за да спре в мрежата – 1:0. В продълженията след късо изпълнение на корнер отдясно Кольо Велков центрира към Джевизов, топката прехвърля тарана и пазача му и отива в непокрития Младенов, който поема с гърди и с шут почти от легнало положение забива топката под гредата, въпреки отчаяния плонж с ръка на английски бранител.
„В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0 – свидетелства Младенов. – След края някои от нас се разплакаха. От гордост”. Още един еврошампион губи титлата си срещу ЦСКА след Аякс и Нотингам. С този титаничен успех червените изместват италианския Интер от седмото място във вечната ранглиста на най-авторитетния клубен турнир. Следва дежа вю със случката с редник Радлев след полуфинала с Интер в София през 1967 г. „Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги започнаха да викат, че спешно трябва да изляза – разказва авторът на двата гола. – Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната Добри Джуров. Генералът извика: “Честито, капитан Младенов!”. Опитах се да го поправя, че съм старши лейтенант. Но той ме пресече: “Вече сте капитан!”.
ЦСКА отново се прицелва в купата, но получава удари от нашенски попкръстьовци. Предстои полуфинал с Байерн, за който българската федерация, а не УЕФА наказва Спас Джевизов заради… провинение във вътрешното първенство. В добавка играч на Етър с брутална интервенция чупи крака на Пламен Марков. За капак футболните ни деребеи наказват ЦСКА с отнемане на точки в… класирането за спортсменство заради „своеволието” на Паро да пусне резервите в мач за Купата на Съветската армия. И без Спас и Пламен червените изиграват

най-шеметните
начални 18 минути

в своята история, след които водят с 3:0 на баварския колос. „Стъписахме се повече от Байерн – разказва Стойчо Младенов. – Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата”. Победата с 4:3 срещу Байерн и последвалото елиминиране в Мюнхен се оказва лебедовата песен на момчетата на Паро на крачка от мечтания финал…

Тема Спорт


cska_ajax-1.jpg

7DNI CSKA31.03.2018

Футболът, също като живота, прилича на виенско колело – изкачвания и слизания се редуват, днес си на върха, а утре долу.

След елиминирането на евровластелина Аякс световните капацитети сочат ЦСКА като фаворит за овакантения трон. На четвъртфиналите на КЕШ през пролетта на 1974 г. в бариера се превръща Байерн, чиито 7 национали месеци по-късно ще станат световни шампиони. Фортуна обръща гръб на армейците. Жълтият картон в реванша с Аякс вади от състава за първия двубой с баварците в Мюнхен една от най-ярките звезди в червеното съзвездие – Георги Денев. Нашите остават и без вратари – Стоян Йорданов е извън строя още от Амстердам, а през зимата контузия получава и героят от 7 ноември 1973 г. Йордан Филипов. По спешност е картотекиран прекратилият вече състезателната си кариера бивш страж на Славия Симеон Симеонов. Неочаквано е сменен и треньорът, с когото ЦСКА поваля Аякс – Манол Манолов. Първостепенна грижа на новия наставник Никола Ковачев-Тулата става опазването на разклатеното здраве на човека-гол Петър Жеков. Алтернативата е или ахилесът му да бъде подложен на продължително лечение, или снайперистът да бъде оставен в игра с надеждата, че ще издържи мачовете с мюнхенци. Ахилесът обаче се къса още в първия пролетен мач срещу Ботев Вр и тежката контузия го вади от игра за месеци. „Отборът отново, както през 1966/67 г., бе достигнал зрелостта, необходима, за да атакуваме най-високите европейски върхове – твърди Ковачев. – В Мюнхен загубихме с 1:4, но резултатът лъже, защото играта бе равностойна. В София поведохме с 2:1 в самото начало на второто полувреме и натиснахме немците много яко, топката все танцуваше около вратата на Байерн, но нашият голмайстор го нямаше.”

Големите също вземат мерки срещу опасността от Изток. Германците се отказват от прякото тв излъчване на първия мач и на Олимпийския стадион в Мюнхен се изсипват около 70 000 зрители. Марашлиев изравнява за 1:1, реферът Ибанес зачита третия гол за домакините на Герд Мюлер след явна засада, а после свири дузпа за нарушение извън наказателното поле, при която Мюлер стреля над гредата. Резервата Тодор Симов пък на празна врата улучва дирека и вместо 3:2 резултатът става 4:1, като нашите довършват мача с 10 души заради червения картон за Пламен Янков. Съдийските тесли продължават и в реванша, когато Рот поема топката в засада и пада за дузпа, след като се бута във вратаря Симеонов. ЦСКА обаче намира сили за обрат от 0:1 до 2:1 като неуловимият Денев носи на гърба си цялата титулярна отбрана на Германия воглаве с Бекенбауер, Брайтнер и Шварценбек, а Михайлов и Никодимов улучват страничните греди. Изпуснат е нов уникален шанс за евротрофей, а онзи

20 март 1974 г. бележи края на поредното златно поколение на армейския клуб. Това обаче не е само естествен процес, но и резултат на криворазбраното желание за подмладяване на състава на лаици с пагони.

Всичко започва още на 3 септември 1972 г. при домакинско 2:0 над Локо Пд, когато магьосникът с футболни обувки Димитър Якимов за последно се появява на терена с червената фланелка, уж за да разчисти пътя за предтечата на Христо Стоичков в ЦСКА – Георги Денев, от когото Ицо „наследява” прякора Кучето. Едва на 30 години набързо е изпратен в „пенсия” Петър Жеков (преди домакинския двубой с Черно море 3:1 на 6 април 1975 г.), който след това в съкровените си изповеди споделя, че често сънува головете, които не са му дали възможността да вкара. Същата година един от най-добрите дефанзивни халфове, които ЦСКА е имал – Аспарух Никодимов, е командирован без време във „филиалния” Сливен. В дъждовния 24 септември 1977 г. своето сбогом си взима и Димитър Пенев в мач с родния си клуб Локо Сф, но по онова време той вече е треньор на Димитровград.

Така гръмовният успех над Аякс не е надграден през следващите години. През есента на 1974 г. евробоецът ни рано слага оръжие в турнира за КНК в първия си сблъсък с тим от СССР. Динамо (Киев) с великия треньор Валери Лобановски в края на сезона триумфира с евроотличието. Срещата с киевчани на бъдещата „Златна топка” Олег Блохин слага началото на негативна серия, нетипична за червените – те отпадат още на първото стъпало на турнирите в 6 поредни сезона, но срещу какви съперници – Ювентус през 1975 г., финалиста за КЕШ Сент Етиен през следващата година, единственото изключение – посредствения за класата на ЦСКА швейцарски Цюрих през 1977 г., испанския Валенсия със световния шампион с Аржентина Марио Кемпес през 1978 г., а по ирония на съдбата последният път пак е срещу динамовци. В края на 70-те години ЦСКА на 3 пъти поред не успява да стигне и до титлата, губи болезнено „нарисуван” финал за купата срещу Марек навръх 30-ата годишнина от основаването си.

През пролетта на 1979 г. армейците сякаш вървят по шампионски график, след като в 23-ия кръг увеличават преднината си пред Левски на комфортните 4 точки. Два кръга по-късно идва ритуалното самоубийство. На 8 април ЦСКА прави домакинско 1:1 с Ботев Пд, след което треньорът Никола Ковачев е освободен „по негова молба” и мястото му заема ненавършилият още 34 години Аспарух Никодимов-Паро с помощници баджанаците Димитър Пенев и Борис Гаганелов.

Започва нова ера за армейския клуб довела до 4-годишна доминация и победи над Нотингам, Ливърпул и Байерн, но началото е отчайващо – в оставащите 5 срещи с новия наставник червените побеждават само веднъж, 2 пъти завършват наравно и губят 2 от срещите си. ЦСКА плаща скъпа цена и заради факта, че се опитва да превъзпитава своенравната си звезда, любителя на нощния живот Георги Денев (с вътрешно наказание в първите 11 кръга). Завръщането на Никодимов в клуба означава край на престоя на Денев на „Армията” – младият специалист иска да започне на чисто с изграждането на нов отбор, в който няма място за „стари кучета”. Обиден, легендата на ЦСКА стяга багажа си и… отива на „Герена”, където прави една тренировка. „Кощунството” е предотвратено от червени привърженици. Потресен от възможността любимецът на червена България да облече синия екип, Илия Илиев, който след десетилетия става шеф на международния отдел на ЦСКА, буквално ляга пред колата на Денев с горещата молба да не преминава при „врага”.

В Борисовата градина едно събитие е на път да даде нов тласък на червените след 3 поредни сезона, в които те не стигат до титлата. За началник е назначен полковник Никола Миланов. Фигурата му е твърде противоречива – той е енергичен, дори брутален, но мнозина още го смятат за най-успешния шеф в клубната история. Прякорът му не е страховит – Чопъра, но действията му са такива – не се свени да праща в дълъг запас журналисти, прекалили със сините си пристрастия, а също и да организира строева подготовка на играчите, когато те не са убедителни на терена.

Време е да отворим една голяма скоба. Сред плеядата личности, изградили величието на армейския клуб през десетилетията, личат и имената на няколко клубни ръководители. Трябва да започнем с архитекта на това, в което се превръща червеният клуб – подполковник Иван Мирски, който има далновидността да даде летящ старт с обединението със Септември през пролетта на 1948 г. Напук на приказките за държавно-партийно фаворизиране на новия клуб първата шампионска титла не се оказва достатъчен аргумент за военното министерство и Мирски е принуден да вземе заем от 100 000 лева от ТКЗС в родния му Петърч, за да осигури участието на ЦСКА в следващото първенство. Земляците му пък изкопават от поляните край селото хиляди чимове, за да се поднови тревната настилка на “Армията”. В четирите години под негово ръководство до 1952 г. са поставени основите на доминацията във вътрешен план. По-късно делото му е продължено от капитан Мишо Микулаш, който води клуба в два периода, като през втория – от 1965 до 1975 г., клубът стига до исторически полуфинал за КЕШ срещу Интер и успява да се противопостави на създадения мастодонт с тире Левски-Спартак под егидата на МВР. Следващите успехи идват при Миланов, на когото клубът дължи и изграждането на базата в Панчарево. От него щафетата поема бившият халф на червените Борис Станков, по чието време тимът с Христо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов гази наред по света и у нас. Боби осигурява адаптирането към новите исторически реалности след 10 ноември 1989 г., изискващи ръководители от нов тип.

Но да се върнем към „творението” на Паро, което в края на 70-те години добива все по-отчетливи очертания. Първоначално Никодимов така и не получава възможността да комплектова състава си както иска – федерацията лишава завинаги от състезателни права пожелалите да преминат в ЦСКА Стойчо Младенов и Радослав Здравков. Мотивите днес звучат смешно – обвинени са в „користни подбуди, стремеж за лично устройване и облагодетелстване”, а присъдата е, че са „загубили качествата си на спортисти от социалистически вид”. Те са амнистирани година по-късно, а със Стойчо и Ради, нестандартния дрибльор Ружди Керимов и елегантния халф Никола Велков ЦСКА отново става отбор от европейска класа.

Тема Спорт”