Само в 7DniCSKA.bg

Алея на славата

.png

7DNI CSKA19.04.2018

На днешната дата преди 51 години ЦСКА за първи път в клубната си история стига до полуфинал в европейските клубни турнири.

Армейците започват кампанията за Купата на европейските шампиони още в квалификационния кръг, където съперник е скромният малтийски тим Слиема Уондърърс. Червените логично нямат никакви проблеми и продължават напред след две победи с общ резултат 6:1.

В първия редовен кръг жребият изправя ЦСКА срещу гръцкия гранд Олимпиакос. Първият мач в София е спечелен убедително с 3:1, а в реванша в Атина червените допускат минимална загуба, която обаче е достатъчна, за да се продължи напред.

Следващият съперник е Гурник (Забже), а развоят на двубоите с полския шампион е повече от драматичен. ЦСКА печели с категоричното 4:0 в София и всичко изглежда решено. Поляците обаче се вдигат на щурм и печелят на своя земя с 3:0.

На четвъртфиналите жребият изпраща на армейците наглед лесния северноирландски тим Линфийлд. При гостуването е постигнато изгодно 2:2 и всички считат, че предстои лесен реванш в София. Линфийлд обаче успява да окаже сериозна съпротива и под пороен дъжд Димитър Якимов с първия си и единствен гол с глава носи победата и историческото класиране на полуфинал, където съперник е Интер.

На 19 април 1967 година ЦСКА излиза пред 75 000 зрители в Милано и прави един от най-паметните мачове в историята на клуба. Интер е сред най-силните отбори в света по това време. Италианците са двукратни европейски и световни клубни първенци, на скамейката е легендарният Хеленио Херера, а на терена играят звезди от ранга на Суарес, Мацола, Факети, Пики, Бургнич, Жаи и Корсо.

По пътя към сблъсъците с ЦСКА Интер с лекота е елиминирал Реал с две победи на нула и очакванията са италианците да продължат безпроблемно напред. Нищо подобно обаче не се случва. Мачът в Милано се развива изключително драматично. След 32-та минути игра ЦСКА остава с 10 човека, след като Кирил Райков получава червен картон за фаул срещу Суарес. Секунди преди края на първото полувреме Факети открива резултата и така прави задачата на червените още по-трудна. Второто полувреме в Милано спокойно може да бъде определено като звездният миг на ЦСКА. Въпреки че са с човек по-малко, армейците са по-активният отбор и постигат изравняване. В 66-та минута Якимов е спрян с нарушение. Цанев изпълнява свободния удар и при добавката поразява вратата на Сарти за 1:1. Интер се вдига на финален щурм, но отбраната на ЦСКА е стабилна и не допуска ново попадение във вратата на Йорданов до края. Така червените постигат изключително изгоден резултат срещу именития си съперник.

В София армейците се вдигат на щурм, а през първата част испанският рефер отменя попадение във вратата на Интер. В 62-та минута отново Факети извежда гостите напред, но Радлев възстановява равенството на “Васил Левски” и така се стига до трети решителен мач, пишат от официалния сайт на “червените”.

УЕФА определя плейофа да се играе в Болоня, което осигурява домакинство предимство на италианския гранд. Интер започва устремно мача и в 13-та минута Капелини открива резултата. Неговото попадение остава и единственото в срещата.

19 април 1967

Интер – ЦСКА 1:1 (Никола Цанев)

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Райков, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев

26 април 1967

ЦСКА – Интер 1:1 (Радлев)

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Атанасов, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев

3 май 1967

Интер – ЦСКА 1:0

Състав на ЦСКА: Йорданов, Василев, Гаганелов, Маринчев, Станков, Пенев, Райков, Цанев, Радлев, Якимов, Никодимов

Старши треньор: Стоян Орманджиев


f9cb8b011888eb809caf0c80dac5e901-1.jpeg

7DNI CSKA09.04.2018

Епохите във футбола трудно могат да бъдат сравнявани, затова и никое допитване няма да даде меродавен отговор на въпроса кое е най-силното поколение в 70-годишната славна история на ЦСКА.

Дали това е генерацията на Стефан Божков, Иван Колев и Манол Манолов на непобедимия ЦДНА в средата на миналия век, или на Димитър Пенев, Димитър Якимов и Никола Цанев, стигнала до първи полуфинал за КЕШ през 60-те години. Защо не поколението на Петър Жеков, Георги Денев и Димитър Марашлиев, повалило митичния Аякс през 70-те години, или пък на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов в края на 80-те. В Пантеона на клубните величини своето достойно място заема онзи тим, изграден от Аспарух Никодимов, сам участник в паметните двубои с Интер и Аякс, в началото на 80-те години. Отборът включва ярки дарования като елегантния Георги Димитров-Джеки, наподобяващ по маниер на игра на Бекенбауер, възхитителния вратар Георги Велинов с невероятния рефлекс, мощния таран Спас Джевизов, неповторимия Цветан Йончев по крилото, техничния конструктор на играта Пламен Марков, мъдрия в ходовете си в средата на терена Радослав Здравков, неуловимия за защитниците Стойчо Младенов. За тях и досега се пеят песни от сектор Г, творят се вдъхновени стихове, а навремето благодарни фенове разстилат килими от цветя под нозете им.
В онзи период два еврошампиона – английските Нотингам и Ливърпул, сърбат горчивата попара на Паро. ЦСКА на младия тогава футболен капацитет прелива не само от класни индивидуалности, но и демонстрира невероятна тактическа грамотност. „За различните двубои променяхме тактиката, като се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам

играехме с дълбока преса
по системата 3-4-1-2

изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника – разказва Никодимов в своята дългоочаквана автобиография. – През 1984 г. Франция стана европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази „новост”.
Един гол в 33-ата минута на реванша в Нотингам на 1 октомври 1980 г. добива направо митологични измерения, след като България го вижда… 33 години по-късно – фен на ЦСКА издирва запис на паметния мач, който не е излъчван у нас. Струва си да се опише. Червената отбрана отбива атака на домакините, топката попада у Пламен Марков, който литва пазача си и зад центъра подава напред към намиращото се с гръб към вратата крило Цветан Йончев. Цецо само чуква топката към снажния Спас Джевизов, който я поема в дясната част на терена, докато техничният халф Ружди Керимов се измъква от прославения десен бек Вив Андерсън. Спас вижда спринта му и хвърля неприсъщ за амплоато му на таран великолепен пас. Ружди излиза пред Андерсън, нахлува в наказателното поле отляво, прочутият английски вратар Питър Шилтън тръгва да го пресрещне и с вътрешен удар с по-неудобния си ляв крак Керимов пуска топката покрай него в обратния ъгъл. Кълбото минава по диагонала покрай плонжа на стража и спира в мрежата. Поредният еврошампион е на колене пред ЦСКА, който стига до втора победа с 1:0 срещу Нотингамската гора, а „Сити Граунд” ръкопляска, вместо да освирква. „Хората не успяха да видят един мач мечта – спомня си героят Керимов. – Навремето един велик футболист каза – важното е да вкараш един или два гола, които да се помнят и след 100 години. Емо Костадинов с какво го помнят? С двата му гола на „Парк де Пренс”. Мен ме помнят с този гол на „Сити Граунд”. Разликата е, че попаденията на Емо срещу Франция се въртят постоянно на екрана, а за моя гол се носят само легенди”. Авторът на паса Джевизов допълва: „За мен това и досега си остава най-силният мач на ЦСКА като гост в Европа”.
За Спас пък скоро пристига от Нотингам

умопомрачителна оферта
за 1 милион паунда

каквато тогава е цената само на шепа знаменити играчи и може да се сравнява с 4-те милиона долара, които Барса плаща за Стоичков десетилетие по-късно. Офертата обаче е… скрита дори от самия нападател, който в края на кариерата си е пуснат за жълти стотинки по партийна линия в отбора на кипърските комунисти Омония. В онези времена Желязната завеса между Изтока и Запада е невъзможно да бъде повдигната, но и това е шансът на Никодимов да запази непокътната фамозната си единайсеторка за нови подвизи. Самият наставник сяда след десетилетия да види отново мача в Нотингам и се изненадва от високото темпо и невероятната преса на възпитаниците му. Европа отново, както през 1973 г. след елиминирането на Аякс, започва да определя ЦСКА като фаворит за трофея на шампионите. На четвъртфиналите обаче пътят на червените е препречен от Ливърпул. Резултатът 5:1 на „Анфийлд” не отразява обективно случилото се на терена. „Подходихме по-наивно – прави равносметка от дистанцията на времето предводителят Никодимов. – Заиграхме много открито и получихме урок по реализъм. Отправиха 5 удара към нашата врата и вкараха 5 гола, а ние 4 пъти излизахме сами срещу вратаря Клемънс и не успяхме да го преодолеем”.
Година по-късно Старият континент пак говори с възхита за армейците от София, които за предястие в турнира за КЕШ схрускват испанския шампион Реал Сосиедад. Единствения гол в първия двубой вкарва Цецо Йончев с цената на счупена скула и престой в болница, а в реванша Георги Велинов заключва вратата си и хвърля ключа в близкия Бискайски залив – 0:0. По-късно, на четвъртфиналите, идва и възможността за сладък реванш срещу Ливърпул. Загубата с 0:1 в римейка на Острова дава надежди за ответния мач на „Васил Левски”, когато е

прекопиран сценарият
от дуелите с Аякс

отново пред 70 000 на трибуните – гол в средата на втората част, който изравнява везните в спора, и нокаутиращ втори удар в продълженията. Героят на незабравимата вечер е футболист, който преди това федерацията иска да унищожи заради желанието му да премине в ЦСКА – Стойчо Младенов. Екзекутора на Ливърпул, какъвто прякор ще получи впоследствие, посреща най-великия ден в своята кариера – 17 март 1982 г., с необичайните за него мустаци и още по-необичайно силно главоболие. Не може да си отвори очите, не може и да спи. Светлината го дразни, а при движение получава световъртеж. Правят му подробни изследвания, дават му лекарства, но нищо не помага. Ден преди мача Стойчо е зле, трудно се придвижва, камо ли да тренира. Тогава се появява рехабилитатор вълшебник. Масажистът на ЦСКА Александър Александров използва специални масажи и мазила, за да излекува Младенов.
“Реших да сменя тактиката и да няма първоначален домакински натиск. Започнахме по-прибрано, като бяхме решени да чакаме своя голов миг”, споделя замисъла си Никодимов. В 77-ата минута левият бек Методи Томанов центрира, вратарят Брус Гробелар късно вижда коварната траектория на топката, тръгва да я посрещне, после се спира и панически отстъпва. Кълбото е посрещнато с глава от Младенов, за да спре в мрежата – 1:0. В продълженията след късо изпълнение на корнер отдясно Кольо Велков центрира към Джевизов, топката прехвърля тарана и пазача му и отива в непокрития Младенов, който поема с гърди и с шут почти от легнало положение забива топката под гредата, въпреки отчаяния плонж с ръка на английски бранител.
„В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0 – свидетелства Младенов. – След края някои от нас се разплакаха. От гордост”. Още един еврошампион губи титлата си срещу ЦСКА след Аякс и Нотингам. С този титаничен успех червените изместват италианския Интер от седмото място във вечната ранглиста на най-авторитетния клубен турнир. Следва дежа вю със случката с редник Радлев след полуфинала с Интер в София през 1967 г. „Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги започнаха да викат, че спешно трябва да изляза – разказва авторът на двата гола. – Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната Добри Джуров. Генералът извика: “Честито, капитан Младенов!”. Опитах се да го поправя, че съм старши лейтенант. Но той ме пресече: “Вече сте капитан!”.
ЦСКА отново се прицелва в купата, но получава удари от нашенски попкръстьовци. Предстои полуфинал с Байерн, за който българската федерация, а не УЕФА наказва Спас Джевизов заради… провинение във вътрешното първенство. В добавка играч на Етър с брутална интервенция чупи крака на Пламен Марков. За капак футболните ни деребеи наказват ЦСКА с отнемане на точки в… класирането за спортсменство заради „своеволието” на Паро да пусне резервите в мач за Купата на Съветската армия. И без Спас и Пламен червените изиграват

най-шеметните
начални 18 минути

в своята история, след които водят с 3:0 на баварския колос. „Стъписахме се повече от Байерн – разказва Стойчо Младенов. – Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата”. Победата с 4:3 срещу Байерн и последвалото елиминиране в Мюнхен се оказва лебедовата песен на момчетата на Паро на крачка от мечтания финал…

Тема Спорт


cska_ajax-1.jpg

7DNI CSKA31.03.2018

Футболът, също като живота, прилича на виенско колело – изкачвания и слизания се редуват, днес си на върха, а утре долу.

След елиминирането на евровластелина Аякс световните капацитети сочат ЦСКА като фаворит за овакантения трон. На четвъртфиналите на КЕШ през пролетта на 1974 г. в бариера се превръща Байерн, чиито 7 национали месеци по-късно ще станат световни шампиони. Фортуна обръща гръб на армейците. Жълтият картон в реванша с Аякс вади от състава за първия двубой с баварците в Мюнхен една от най-ярките звезди в червеното съзвездие – Георги Денев. Нашите остават и без вратари – Стоян Йорданов е извън строя още от Амстердам, а през зимата контузия получава и героят от 7 ноември 1973 г. Йордан Филипов. По спешност е картотекиран прекратилият вече състезателната си кариера бивш страж на Славия Симеон Симеонов. Неочаквано е сменен и треньорът, с когото ЦСКА поваля Аякс – Манол Манолов. Първостепенна грижа на новия наставник Никола Ковачев-Тулата става опазването на разклатеното здраве на човека-гол Петър Жеков. Алтернативата е или ахилесът му да бъде подложен на продължително лечение, или снайперистът да бъде оставен в игра с надеждата, че ще издържи мачовете с мюнхенци. Ахилесът обаче се къса още в първия пролетен мач срещу Ботев Вр и тежката контузия го вади от игра за месеци. „Отборът отново, както през 1966/67 г., бе достигнал зрелостта, необходима, за да атакуваме най-високите европейски върхове – твърди Ковачев. – В Мюнхен загубихме с 1:4, но резултатът лъже, защото играта бе равностойна. В София поведохме с 2:1 в самото начало на второто полувреме и натиснахме немците много яко, топката все танцуваше около вратата на Байерн, но нашият голмайстор го нямаше.”

Големите също вземат мерки срещу опасността от Изток. Германците се отказват от прякото тв излъчване на първия мач и на Олимпийския стадион в Мюнхен се изсипват около 70 000 зрители. Марашлиев изравнява за 1:1, реферът Ибанес зачита третия гол за домакините на Герд Мюлер след явна засада, а после свири дузпа за нарушение извън наказателното поле, при която Мюлер стреля над гредата. Резервата Тодор Симов пък на празна врата улучва дирека и вместо 3:2 резултатът става 4:1, като нашите довършват мача с 10 души заради червения картон за Пламен Янков. Съдийските тесли продължават и в реванша, когато Рот поема топката в засада и пада за дузпа, след като се бута във вратаря Симеонов. ЦСКА обаче намира сили за обрат от 0:1 до 2:1 като неуловимият Денев носи на гърба си цялата титулярна отбрана на Германия воглаве с Бекенбауер, Брайтнер и Шварценбек, а Михайлов и Никодимов улучват страничните греди. Изпуснат е нов уникален шанс за евротрофей, а онзи

20 март 1974 г. бележи края на поредното златно поколение на армейския клуб. Това обаче не е само естествен процес, но и резултат на криворазбраното желание за подмладяване на състава на лаици с пагони.

Всичко започва още на 3 септември 1972 г. при домакинско 2:0 над Локо Пд, когато магьосникът с футболни обувки Димитър Якимов за последно се появява на терена с червената фланелка, уж за да разчисти пътя за предтечата на Христо Стоичков в ЦСКА – Георги Денев, от когото Ицо „наследява” прякора Кучето. Едва на 30 години набързо е изпратен в „пенсия” Петър Жеков (преди домакинския двубой с Черно море 3:1 на 6 април 1975 г.), който след това в съкровените си изповеди споделя, че често сънува головете, които не са му дали възможността да вкара. Същата година един от най-добрите дефанзивни халфове, които ЦСКА е имал – Аспарух Никодимов, е командирован без време във „филиалния” Сливен. В дъждовния 24 септември 1977 г. своето сбогом си взима и Димитър Пенев в мач с родния си клуб Локо Сф, но по онова време той вече е треньор на Димитровград.

Така гръмовният успех над Аякс не е надграден през следващите години. През есента на 1974 г. евробоецът ни рано слага оръжие в турнира за КНК в първия си сблъсък с тим от СССР. Динамо (Киев) с великия треньор Валери Лобановски в края на сезона триумфира с евроотличието. Срещата с киевчани на бъдещата „Златна топка” Олег Блохин слага началото на негативна серия, нетипична за червените – те отпадат още на първото стъпало на турнирите в 6 поредни сезона, но срещу какви съперници – Ювентус през 1975 г., финалиста за КЕШ Сент Етиен през следващата година, единственото изключение – посредствения за класата на ЦСКА швейцарски Цюрих през 1977 г., испанския Валенсия със световния шампион с Аржентина Марио Кемпес през 1978 г., а по ирония на съдбата последният път пак е срещу динамовци. В края на 70-те години ЦСКА на 3 пъти поред не успява да стигне и до титлата, губи болезнено „нарисуван” финал за купата срещу Марек навръх 30-ата годишнина от основаването си.

През пролетта на 1979 г. армейците сякаш вървят по шампионски график, след като в 23-ия кръг увеличават преднината си пред Левски на комфортните 4 точки. Два кръга по-късно идва ритуалното самоубийство. На 8 април ЦСКА прави домакинско 1:1 с Ботев Пд, след което треньорът Никола Ковачев е освободен „по негова молба” и мястото му заема ненавършилият още 34 години Аспарух Никодимов-Паро с помощници баджанаците Димитър Пенев и Борис Гаганелов.

Започва нова ера за армейския клуб довела до 4-годишна доминация и победи над Нотингам, Ливърпул и Байерн, но началото е отчайващо – в оставащите 5 срещи с новия наставник червените побеждават само веднъж, 2 пъти завършват наравно и губят 2 от срещите си. ЦСКА плаща скъпа цена и заради факта, че се опитва да превъзпитава своенравната си звезда, любителя на нощния живот Георги Денев (с вътрешно наказание в първите 11 кръга). Завръщането на Никодимов в клуба означава край на престоя на Денев на „Армията” – младият специалист иска да започне на чисто с изграждането на нов отбор, в който няма място за „стари кучета”. Обиден, легендата на ЦСКА стяга багажа си и… отива на „Герена”, където прави една тренировка. „Кощунството” е предотвратено от червени привърженици. Потресен от възможността любимецът на червена България да облече синия екип, Илия Илиев, който след десетилетия става шеф на международния отдел на ЦСКА, буквално ляга пред колата на Денев с горещата молба да не преминава при „врага”.

В Борисовата градина едно събитие е на път да даде нов тласък на червените след 3 поредни сезона, в които те не стигат до титлата. За началник е назначен полковник Никола Миланов. Фигурата му е твърде противоречива – той е енергичен, дори брутален, но мнозина още го смятат за най-успешния шеф в клубната история. Прякорът му не е страховит – Чопъра, но действията му са такива – не се свени да праща в дълъг запас журналисти, прекалили със сините си пристрастия, а също и да организира строева подготовка на играчите, когато те не са убедителни на терена.

Време е да отворим една голяма скоба. Сред плеядата личности, изградили величието на армейския клуб през десетилетията, личат и имената на няколко клубни ръководители. Трябва да започнем с архитекта на това, в което се превръща червеният клуб – подполковник Иван Мирски, който има далновидността да даде летящ старт с обединението със Септември през пролетта на 1948 г. Напук на приказките за държавно-партийно фаворизиране на новия клуб първата шампионска титла не се оказва достатъчен аргумент за военното министерство и Мирски е принуден да вземе заем от 100 000 лева от ТКЗС в родния му Петърч, за да осигури участието на ЦСКА в следващото първенство. Земляците му пък изкопават от поляните край селото хиляди чимове, за да се поднови тревната настилка на “Армията”. В четирите години под негово ръководство до 1952 г. са поставени основите на доминацията във вътрешен план. По-късно делото му е продължено от капитан Мишо Микулаш, който води клуба в два периода, като през втория – от 1965 до 1975 г., клубът стига до исторически полуфинал за КЕШ срещу Интер и успява да се противопостави на създадения мастодонт с тире Левски-Спартак под егидата на МВР. Следващите успехи идват при Миланов, на когото клубът дължи и изграждането на базата в Панчарево. От него щафетата поема бившият халф на червените Борис Станков, по чието време тимът с Христо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов гази наред по света и у нас. Боби осигурява адаптирането към новите исторически реалности след 10 ноември 1989 г., изискващи ръководители от нов тип.

Но да се върнем към „творението” на Паро, което в края на 70-те години добива все по-отчетливи очертания. Първоначално Никодимов така и не получава възможността да комплектова състава си както иска – федерацията лишава завинаги от състезателни права пожелалите да преминат в ЦСКА Стойчо Младенов и Радослав Здравков. Мотивите днес звучат смешно – обвинени са в „користни подбуди, стремеж за лично устройване и облагодетелстване”, а присъдата е, че са „загубили качествата си на спортисти от социалистически вид”. Те са амнистирани година по-късно, а със Стойчо и Ради, нестандартния дрибльор Ружди Керимов и елегантния халф Никола Велков ЦСКА отново става отбор от европейска класа.

Тема Спорт”


-1280x720.jpg

7DNI CSKA31.03.2018

Днес от 20:00 часа ЦСКА посреща Ботев (Пловдив) на стадион “Българска Армия”.

Мачовете между тези два отбора винаги са носели след себе си голям исторически заряд. Днес ще се върнем към една невероятна среща между „канарчетата” и „армейците” играна в Пловдив през далечната 1970 година.

Както е известно годината 1970 е свързана със световното първенство в Мексико и всичко в българския футбол тогава се прави в интерес на Мондиала в страната на Ацтеките. По онова време се сътворява големият абсурд първенството в „А” група да бъде спряно през месец април и националите да бъдат качени на Белмекен, за да се адаптират за предстоящите срещи. Това се оказва груба грешка, но тя ще се види чак след това.

Веднага след завръщането на нашите от Мексико се доиграват срещи от отминалия шампионат, а първият кръг на новият е чак на 30 август 1970 година. В първия двубой ЦСКА играе у дома със Спартак(Плевен) и, след като води с 3:1, накрая завършва 3:3. Вторият мач на „армейците” е в Пловдив срещу тима на Ботев, който по онова време носи името Тракия.

Двубоят трябва да се състои на 6 септмеври, когато е Денят на Съединението. Но преди 38 години да се говори за този празник е ерес, при условие че три дни след това е 9-и септември. Както по онова време бе култово да се казва, „трудящите се” се готвеха за този светъл празник. От щаба на пловдивчани са убедени, че ще се справят лесно с ЦСКА, защото от състава на „червените” отсъстват контузените
бранители Гаганелов и Маринчев.

По много наивен начин за тази среща не може да е налице голмайсторът Петър Жеков. Ето каква разказва за този случай легендарната деветка: ”В началото на тогавашното първенство изобщо не ми вървеше. За срещата от първия кръг със Спартак(Плевен) бях болен и не можах да взема участие в срещата. Бях току-що се оправил и психически бях настроен да изляза за мача срещу „канарчетата”. Добре, ама през седмицата трябваше да си ходя до Димитровград. С тогавашния ни треньор Манол Манолов – Симулията се разбрах през трите дни, в които съм там, да не губя форма и да тренирам с местния отбор. Влязох в едно мачле и се самозабравих. Хвърлих се с всички сили и разтегнах мускул. Идвам часове преди двубоя в Пловдив и, като му казах на Симулията какво е станало, щеше да ме убие. В неговия си стил ме ругаеше и щеше за малко да ме набие”, спомня си през смях Бате Петьо. Но тогава изобщо не му е било весело.

А ето какво казва един от участниците в мача Аспарух Никодимов: “Стадион „9 септември” беше препълнен. Футболистите на Ботев започнаха много надъхано. В 16-ата минута ни водеха с 2:1 с два гола на Чико Дерменджиев. Тогава Симулията смени младия вратар Пепи Топчев, който се бе смутил, и пусна титуляря Стоян Йорданов, не напълно възстановен от контузията си. Тогава обаче се разигра Димитър Якимов. Мито се изнерви, че пловдивчани ни поведоха и ги започна. Вкара им четири гола. Бихме ги заслужено в един много красив и оспорван мач”, припомня си Паро.

Два от головете на изкусния магьосник Димитър Якимов са шедьоври. При 2:2 Митатапреминава трима души от „канарчетата” и влиза с топката във вратата. А след четвъртия му гол от фаул кълбото попада точно в сглобката. След това в третия кръг на електрическо осветление на стадион „Васил Левски” в мач, игран от 19 часа, ЦСКА бие Лъсков(Ямбол) с 5:0. След третия кръг начело на голмайсторите е именно Димитър Якимов със седем отбелязани гола (два в първия кръг, четири във втория и един в третия).

През същия шампионат Митата Якимов става голмайстор с 26 попадения, пишат колегите от Топспорт.

Ботев(Пловдив) – ЦСКА 3:6

1:0 Дерменджиев(1), 1:1 Атанасов(6), 2:1 Дерменджиев(16 – д), 2:2 Якимов(38), 2:3 Якимов(41), 2:4 Якимов(52), 3:4 Дерменджиев(71), 3:5 Атанасов(82), 3:6 Якимов(88)

Ботев (Пловдив): Карушков (60 – Раденков), Георгиев, Глухчев, Апостолов, Делев, Задума, Аврамов, Дерменджиев, Убинов, Маринов, Радков

ЦСКА: Топчев (22 – Йорданов), Ив. Зафиров, К. Станков, Пл. Янков, Б. Станков, Пенев, Атанасов, Никодимов, Денев, Якимов, Марашлиев(70- Вл. Данчев)

Пловдив, стадион ”9 септември” – 45 000 зрители
Съдия: Александър Щерев


IVP_6081-1280x920.jpg

7DNI CSKA30.03.2018

В навечерието на 70-ата годишнина на ЦСКА почитателите на армейския отбор, а и всички останали ценители на футбола, ще бъдат изненадани с автобиографията на Аспарух Никодимов. Изповедта на големия бивш футболист и треньор излиза на пазара следващия месец, издадена от Hybrid books. В книгата Паро, както го наричат всички, описва цели епохи и десетки големи личности от най-популярната игра. Разказва досега непознати истории от великите мачове на ЦСКА с Интер, Аякс, Нотингам Форест, Ливърпул и Байерн, както и за големите дербита с Левски. Читателите ще научат и за преживяванията му като футболен национал на България на два световни шампионата, на олимпийски игри, както на европейски първенства за юноши.

Издателите от Hybrid books предоставят за свободно публикуване една от главите. В нея Аспарух Никодимов разказва за историческите двубои на ЦСКА срещу европейския шампион Нотингам Форест.

Двете битки с Брайън Клъф и Форест

След като спечелихме титлата през 1980 г., дойде време за участието на ЦСКА в турнира на УЕФА за Купата на европейските шампиони. Каква беше изненадата, когато ми съобщиха жребия! Още в първия кръг трябваше да играем с носителя на трофея от предишните два сезона, шампиона Нотингам Форест.

Този отбор вече беше станал първенец на Англия за пръв път в историята си през 1978 г. и още при дебютното си участие спечели КЕШ с победа 1:0 на финала срещу шведите от Малмьо. След това завърши като вицешампион на английската Първа дивизия, след друг наш бъдещ съперник – големия Ливърпул на Боб Пейсли. Но като носители на купата Форест играха още веднъж в турнира. И отново победиха, сега с 1:0 срещу Хамбургер. Този финал, който се игра на “Сантяго Бернабеу” в Мадрид, го бяхме гледали по телевизията само няколко месеца по-рано.

Мениджър на Форест беше един доста самонадеян, но и много силен футболен специалист – Брайън Клъф. В състава им играеха английски национали, като вратаря Питър Шилтън и Вив Андерсън. Имаха и неколцина шотландски здравеняци начело с капитана им Джон Макгавърн и Джон Робъртсън, който беше вкарал победния гол срещу Хамбергер на финала. Там беше и асът на силния тогава тим на Северна Ирландия Мартин О”Нийл. Изглеждаха наистина внушително.

Наясно бяхме, че подготовката за двата предстоящи двубоя с европейския шампион не се прави от днес за утре. Бях убеден, че младият ми отбор няма да се стъписа пред англичаните. Същото лято вече ходихме на турне в Испания, там играхме приятелски мачове срещу силни отбори и знаех, че момчетата вярват в себе си. Трябваше обаче да търсим всички начини да направим състава балансиран и готов за големи битки.

Един от тези начини беше разузнаването – нещо, на което още навремето, през 60-те години, нашият треньор в ЦСКА Стоян Орманджиев наблягаше изключително много. Затова бързо изпратихме в Англия Борис Станков да разучи всичко за играта на Форест. Боби тогава изпълняваше функциите на днешните спортно-технически директори. Разполагахме и със записи на техни мачове, излъчвани по телевизията, в това число и финала от същата година с Хамбургер. Отделно вече имахме и самочувствието, че можем да ги отстраним.

Битката ми с Брайън Клъф почна на загрявката за първия мач в София. Своенравният англичанин искаше да ни изгони от залата, където тренирахме. На “Васил Левски” за гостите от Нотингам имаше определена друга зала, оборудвана с всичко необходимо. Единствената разлика беше в настилките. Клъф обаче държеше да ги разменим. Повече от очевидно беше, че целта му е да ни попречи да си проведем подготовката. Направо побеснях! Казах на преводача да му нареди да изчезне веднага. Иначе аз ще го изгоня и ще станат неприятни сцени.

На разбора обясних на моите момчета, че не трябва да им позволяваме да нападат. Оставим ли им инициативата за игра, сме загубени. В онези години английският стил се състоеше предимно в центрирания и игра с глава, това си беше тяхна запазена марка. Само че в ЦСКА имахме най-малко трима футболисти, за които бях убеден, че ще се справят в борбата за високите топки. Това бяха Ангел Рангелов, Георги Димитров и Георги Илиев – Майкъла.

И така, дойде онзи следобед на 17 септември, в който щеше да се види кой колко струва. Всичко тръгна много добре за нас. Вкарахме ги в миша дупка с пресата, която наложихме. Още от първото полувреме се разбра, че ЦСКА е по-добрият отбор и заслужава победата.

В това време Брайън Клъф продължи с провокациите. Нарочно беше наредил да сложат тяхната резервна скамейка точно по средата на пистата на националния стадион, което беше абсолютно забранено. По правилник всеки щаб трябва да бъде седнал зад едната половина на терена, но Клъф и хората му се бяха настанили пред тунела. От нашата позиция не виждахме голяма част от игрището, тъй като англичаните ни пречеха. Още на полувремето казах на милиционерите да разкарат скамейката. Като видя това, Клъф полудя от яд. Извика преводача да ми предаде, че на реванша в Англия ще сложи нашата пейка в центъра на игрището и оттам ще водя мача.

Само че въпросът далеч не опираше до скамейките, а до това кой отбор какъв футбол играе. И когато Цветан Йончев заби гола за победата ни, вече бях сигурен, че европейският шампион ще падне на колене пред ЦСКА. Оставаше реваншът на “Сити Граунд”, но аз знаех вътре в себе си, че просто няма как да загубим.

Само че в навечерието на този мач се яви нов проблем, и то в отбраната. Динко Димитров не можеше да играе заради контузия. За неговия пост разполагах с Ангел Рангелов, на когото можех да се доверя напълно. Но точно преди да отлетим за Англия, на Ангел почина баща му.

Вечерта преди полета отидох у тях. Звъннах на вратата, поднесох съболезнования. Казах му в колко часа излитаме и че той сам трябва да реши дали ще идва, или ще си остане в София. Ако беше отказал, никой нямаше да му се разсърди. Ангел беше наясно с тежката ситуация в защита. Стисна зъби и твърдо заяви, че тръгва с нас за Англия. След това се разделихме и го оставих с болката му.

Така в онази вечер на 1 октомври 1980 г. двата отбора се строихме на препълнения стадион “Сити Граунд”. Преди началния сигнал се случи нещо, което няма да забравя никога. На терена излязоха децата на Вили Събев, директор на туристическата ни компания “Болкан Холидейз” в Лондон. Бяха облечени в пионерски униформи и връчиха на отбора ни голям букет цветя. Ангел Рангелов ги получи и каза, че ще ги занесе на гроба на баща си. Беше много трогателно, Ангел се разплака, изключителен момент…

Именно Ангел Рангелов беше един от най-добрите на терена в този велик двубой, който спечелихме отново с 1:0. За съжаление, тогава телевизията ни така и не го излъчи. Цели 35 години по-късно се намери запис от мача, който гледах доста пъти. Направи ми впечатление с каква преса сме играли срещу англичаните! Преди реванша от техния лагер се чуваха закани, че ще ни бият с нашия маниер на игра от София. Но стана така, че ги принудихме още в началните минути да връщат топката към вратаря Шилтън, което едва ли се е харесало на тяхната публика.

Голът на Керимов беше бижуто на нашите усилия срещу европейския шампион. По фланговете имахме двама изключително бързи футболисти в лицето на Цоньо Василев и Иван Зафиров. На Зафето например се падна нелеката задача да играе против известния шотландец Робъртсън. Не му даде да мръдне нито в София, нито в Нотингам. В центъра имах чувството, че Пламен Марков и Никола Велков играят като танкове, без да преувеличавам. Не оставиха топка да мине покрай тях. Когато наскоро гледах записа от този мач, още не можех да повярвам с какво бързо темпо сме действали на “Сити Граунд”. Впрочем това беше признато и от английския печат. “Дейли Телеграф” написа, че “вместо да стоят отзад и да позволяват на съперника да атакува, футболистите на ЦСКА разиграваха топката по цялото игрище така гладко и ефективно, че повечето от борбата се водеше в половината на “Форест”… Футболният наблюдател на “Гардиън” Дейвид Лейси допълва: “Ако вратарят Шилън не беше плонжирал да спре удара на Велков в 66-ата минута и по-късно не се беше гмурнал бързо под краката на Марков и Йончев, загубата на Нотингам Форест би била положително по-голяма”. Би Би Си отбеляза, че “българите играха добър, техничен, интелигентен и красив футбол”. Когато авторитетни футболни медии пишат така за ЦСКА, значи наистина сме се представили на ниво.

В интерес на истината, след загубата Брайън Клъф се държа като истински английски джентълмен. Дойде пръв да ни поздрави, стиснахме си ръцете. Призна, че неговите хора не са нанесли нито един удар към вратата ни. Точно тогава се сетих, че носим едно флагче от България. Помолих Димитър Пенев да му го подари, за да знае кой го е победил. Клъф го прие на драго сърце и това беше всичко за тази фантастична вечер за ЦСКА в Нотингам.

За различните двубои променяхме тактиката, като, естествено, се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам Форест играехме с дълбока преса по системата 3-4-1-2, изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника.

През 1984 г. Франция стана Европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази “новост”.


cska_ajax.jpg

7DNI CSKA24.03.2018

Царството на Аякс свърши, обявява холандски вестник ден след 7 ноември 1973 г.

Краят на ерата на неоспоримото господство на апостолите на тоталния футбол идва в София и този факт остава завинаги записан със златните букви на победата в историята на ЦСКА. Датата и до днес е една от двете сакрални за клуба заедно със 17 март 1982 г., когато факли от запалени вестници на националния стадион осветяват ново 2:0 след продължения след 0:1 навън, този път срещу Ливърпул. Успехът над митичните холандци от клуб с митично име отеква като сензация в света на футбола и поставя началото на приказката за убиеца на еврошампиони от София. Но дали това наистина е сензация или просто закономерност, след като по онова време червените с право са причислявани към европейския клубен елит.

40 000 препълват „Армията” на 28 ноември 1968 г. за нечувано дотогава честване – бенефиса на Иван Колев преди мача ЦСКА – Спартак Пл. Сбогуването символично затваря страницата на славния ЦДНА на Крум Милев, който гази наред в средата на миналия век. По левия фланг на армейската атака се отваря място за нови герои – един от тях, Димитър Марашлиев, ще забие първия пирон в ковчега на Аякс, друг – Христо Стоичков, след време ще стане най-добрият футболист в Европа. Щафетата на цеденевистите е поета от нови поколения цесекари, а кръгът се затваря на 24 януари 1969 г., когато към червените отново е присъединен Септември, една от съставните части при създаването на клуба през 1948 г. През есента на 1968 г.

ЦСКА намира своя Вълшебен стрелец

Петър Жеков, който за календарната година вкарва невероятните 84 гола във всички надпревари. Въпреки полуфинала за КЕШ, треньорът на ЦСКА Стоян Орманджиев смята своето творение за недовършено, докато не вземе в състава изкусния голмайстор. „Пашата считаше централната ос – от вратаря до централния нападател, за гръбнак на отбора – разказва тогавашния му помощник Никола Ковачев-Тулата. – След мачовете с Интер той ми каза, че единственото, което ни липсва за тази ос, е качествен реализатор. А Жеков беше доказал, че е най-добрият в България. Орманджиев беше убеден, че ако срещу Интер имахме такъв стрелец, щяхме да играем финал”. През 1969 г. попаденията на Жеков за ЦСКА в шампионата – 36 в 29 мача, го правят и голмайстор №1 в Европа и му отреждат „Златната обувка” на „Франс футбол”, която му е връчена на церемония в прочут парижки ресторант на „Шан-з-Елизе”. После добавя и две обувки от бронз.
Епичните полуфинални мачове с италианския Интер през пролетта на 1967 г. привличат вниманието на футболния свят към армейците и в следващите години те са затрупани от покани за престижни контроли и предсезонни турнири. Това нагледно демонстрира, че в онези времена ЦСКА с право е смятан за един от европейските грандове. На 26 август 1967 г. в полуфинал от летния турнир „Мохамед V” в Казабланка ЦСКА побеждава испанския Валенсия с 2:0 и след 1:0 на финала срещу мароканския ФАР Рабат печели рекордно голяма
купа уникат,

тежаща над 100 кг

която днес краси витрините на музея на славата на „Българска армия”.
През лятото на 1970 г. ЦСКА е поканен на летния турнир в Палма де Майорка, който е сред най-стойностните на континента по онова време. В полуфинал на 6 август 1970 г. ЦСКА отстранява мадридския Атлетико с 2:0. Три дни по-късно на финала е победен с 2:1 германският Кьолн на Оверат, Флое и Кулман, като българите обръщат резултата от 0:1 с попадения на Никодимов и Жеков. Барса пък избира армейците за традиционния си коледен мач. На 25 декември 1970 г. 60 000 зрители на „Ноу Камп” виждат голямото каталунско унижение. Якимов изтръгва искрените аплодисменти на публиката, като навързва цялата отбрана на домакините заедно с вратаря и бележи в празната врата. Жеков пък направо я кара да онемее, след като от фаул мушва кълбото между мрежата и желязото, което я поддържа. Митата и Жеката добавят още по един гол за разгрома с 4:1. Очакваното от Барса с Рексач и Асенси сладко отмъщение в следващото издание на турнира „Сиудад де Палма” обаче така и не се състои. На 15 август 1971 г. двата тима се срещнат във финал на лятната надпревара и този път сценарият на червената победа е различен. Каталунците откриват, но армейците обръщат резултата до 2:1 с голове на вездесъщия Петър Жеков. Месеци по-рано, на 1 февруари 1971 г. при турнето в Бразилия той е точен и при 2:0 на „Морумби” над Сао Пауло със световния шампион Жерсон. Жеката и до днес счита за един от най-красивите си голове победното попадение срещу Барса през 1971 г., дошло след центриране на Паро Никодимов. След този гол новият треньор на Барселона

Ринус Микелс праща покана до ЦСКА

за преговори за привличането му на „Ноу Камп”. В онези соцвремена обаче това е невъзможна мисия. През 1972 г. ЦСКА е поканен на летния турнир „Хуан Гампер” в Барселона и армейците за трети пореден път печелят срещу именития си съперник. В полуфинала на 22 август червените бият с 2:0 с голове на Димитър Пенев и Димитър Марашлиев.
Оттук до детронирането на властелина на Европа по онова време Аякс крачката е малка. Но то идва в три драматични действия. Първото е на 7 август 1966 г., когато ЦСКА гостува на „Де Меер” и губи с…1:7. „Трябваше да играем с някакъв си Аякс. Тогава този отбор го нямаше на картата. Нападахме непрекъснато. Държахме топката. Обаче накрая тя попадаше във вратаря, който я хвърляше на Сурбиер. Той я изритваше към съотборник. Оня центрираше, отнякъде изскачаше Кройф. И гол”, спомня си десният бек Иван Зафиров-Копата. На почивката резултатът е 5:0. „Помислихме, че е случайно, а Боби Станков каза: “Хайде да ги бием! Кои са тия?” Ама ни праснаха още”, допълва бързоногият бек. Кройф оформя хеттрик, а червените за първи път в своята история отнасят „седмица”, макар и в неофициален мач. „Разгромът бе колкото трагичен, толкова и поучителен. Видяхме друг стил на игра, нов футбол – бърз и динамичен”, добавя Димитър Пенев.
Следващата среща с аяксите е на осминафиналите за КЕШ в късната есен на 1972 г. „Бяхме се навили да ги бием, но някои наши

шефове ни смачкаха самочувствието

с приказки, че те са непобедими и трябва да гледаме само да паднем с по-малко – си спомня Жеков. – И досега съм убеден, че ако не бяха тези „съвети”, можехме още тогава да ги победим.” През 1972 г. в София при „генералната репетиция” за повалянето на шампиона Жеков, който води титанична битка с плашещия на външен вид брадат централен бранител Бари Хулсхоф, вкарва от фаул за 1:1 със специалитета си „падащ лист”, но 5 минути след това ентусиазмът е попарен от досадна грешка на вратаря Йордан Филипов при лек удар на Пит Кайзер почти от центъра. 1:3 в столицата е последвано от 0:3 в Холандия.
Точно година по-късно червените показват, че са си научили урока. Първият двубой в Амстердам се различава коренно от предишните 2 гостувания на ЦСКА, в които червените допускат общо 10 гола. Еврошампионите нанасят първи удар в 14-ата минута, а четвърт час по-късно получават възможността да удвоят аванса си от дузпа. Стоян Йорданов обаче спасява шута от бялата точка на Джони Реп и това дава огромен импулс на нашите да задържат изгодния резултат. Десетина минути преди края Мулдер стъпва върху ръката му и я чупи жестоко. В реванша с търпение и разум червените дочакват своя момент да изравнят везните в спора – в 68-ата минута Денев отнема топката на Кайзер и я центрира към Марашлиев, който с глава я засича за 1:0. Историята отпреди година не се повтаря и този път Филипов пази като лъв, за да удържи преднината. Европейската корона на Аякс се търкаля някъде по игрището на националния стадион, трябва само някой куражлия да се наведе и да я вземе…
Съдбата пожелава героят на вечерта да е скромно момче от Кюстендил, появило се в игра през второто 15-минутно продължение – Стефан Михайлов, който прекратява кариерата си още на 26-годишна възраст, за да влезе в мината. Преди това обаче завинаги записва името си в историята като човека, убил властелина на тоталния футбол. Докато гостите се настройват за дузпи, 4 минути преди края на двучасовата битка далечен негов удар след пас на Никодимов заварва неподготвен вратаря Стуй. Шутът е толкова неочакван, че трудно е уловен дори от тв камерите, а резервата с мощен спринт се изнася в своята половина, подгонен от съотборниците му. Червените поети по трибуните после измислят песничка: “Смяна стана в ЦСКА, в игра Михайлов влиза и докато се разбра, втори гол на Стуй наниза.” Победителите получават премии по 80 лева от тогавашния военен министър Добри Джуров и по още толкова от клуба – поредното доказателство, че на света съществуват и неща, които няма как да измериш с пари.

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, “ТЕМА СПОРТ”


f9cb8b011888eb809caf0c80dac5e901.jpeg

7DNI CSKA20.03.2018

На днешната дата през 1974 година ЦСКА изиграва един от най-паметните мачове в Европа.

След отстраняването на Аякс, съперник на червените на четвъртфиналите в турнира за Купата на европейските шампиони е Байерн Мюнхен, който впоследствие печели трофея.

В първия мач на “Олимпиящадион” в Мюнхен ЦСКА отстъпва на германския колос с 1:4. Реваншът в София обаче предлага едно от най-силните представяния на армейците в Европа и само късметът спасява германския колос от отпадане на четвъртфиналите.

Пред 70 хиляди зрители на Националния стадион “Васил Левски” ЦСКА e на крачка от подвига, въпреки че срещата тръгва зле и Брайтнер открива от дузпа. След това обаче червените тотално надиграват противника, в чиито редици са Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Герд Мюлер и Ули Хьонес. Резултатът е изравнен в 41-та минута с гол на Божил Колев, а Георги Денев веднага след почивката е точен за 2:1. Следват неспирни атаки към вратата на Байерн, но уникалните намеси на Сеп Майер и страничните греди спасяват немците след удари на Димитър Пенев, Аспарух Никодимов и Стефан Михайлов. След срещата Франц Бекенбауер не пести комплиментите за представянето на ЦСКА и определя Георги Денев като неуловим, пишат от официалния сайт на “червените”.


-ретро.jpg

7DNI CSKA17.03.2018

През пролетта на 1967 г. ЦСКА, който тъкмо излиза от първата криза в историята си чрез свежа млада кръв, и треньорът Стоян Орманджиев-Пашата е на прага на сензацията в турнира на шампионите и предизвика истински фурор в Европа.

Червените започват своя славен поход до Топ 4 на континента от най-ниското стъпало – квалификациите преди предварителния кръг, и отпадат в подножието на финала след 11 изиграни мача. А приказката за българския казан в ада, край който няма нужда от дяволи, намира поредното си потвърждение.

Малтийският Слиема Уондърърс е схрускан като за предястие – 2:1 и 4:0 у дома в реванша. Следващият съперник обаче е гръцкият Олимпиакос. Първата среща на „Народна армия” идва в твърде лош момент за червените – седмица по-рано тимът губи катастрофално с 1:5 от столичното Локо в първенството, контузен е и човекът с идеите в атака – Димитър Якимов. Пресата на гостите за дълго обърква нашите, които изостават в резултата до 64-ата минута, преди да отговорят с 3 попадения. За реванша гърците са си написали домашното с първа точка в него – хвани съдията. И получават дузпа още в 15-ата минута за фаул извън наказателното поле. Предводителят Орманджиев има сведения, че унгарският рефер Гере от няколко дни е в Атина и хотелската му стая е препълнена с подаръци и на почивката слиза в съдийската стая, за да заяви категорично: За нас мачът приключи.

Няма да излезем за
второто полувреме

Започва игра на нерви, а Пашата в крайна сметка отсича: „Правя последен компромис, но при първото тенденциозно отсъждане напускаме терена и тъй като знам, че си подкупен, ще направя всичко възможно със случая да се занимае УЕФА”. Битката е спечелена още в коридорите на стадион „Караискакис” и армейците удържат минималната загуба с 0:1.
На осминафиналите чака полският Гурник със светила в състава си – Любански, Шолтишик и Пол. 4:0 у дома подклажда илюзиите за протоколен реванш, но още в първите секунди в Забже домакините връщат един гол, а до края на полувремето правят 3:0. В 67-ата минута е отсъдена дузпа за Гурник. Зад топката застава изкусният изпълнител Ернест Пол. Тогава Орманджиев притичва зад вратата на Стоян Йорданов: „Посъветвах го да не застава в центъра, а да увеличи разстоянието в едната страна, в която знаех, че Пол по принцип не насочва топката”. Това обърква намеренията на поляка и той стреля в предсказаната от треньора посока. Топката излиза в аут и устремът на домакините е прекършен.
На връщане под влияние на еуфорията

Орманджиев
отвлича самолета

отпуснат от военния министър Добри Джуров.„Бях толкова щастлив, че на своя глава наредих на пилотите да летят не в посока София, а към Будапеща”, разказва Пашата. Ден по-късно, на 8 декември 1966 г., там играят местният Вашаш и Интер и нашите на живо гледат победата на италианците с 2:0 с попадения на суперзвездата Сандро Мацола. „Сякаш имах някакво предчувствие, че съдбата ще ни срещне с Интер”, споделя в автобиографията си наставникът, наказан за своеволието си с „мъмрене”. Северноирландският Линфийлд на книга не е нищо особено, но измъчва червените на четвъртфиналите. След 2:2 при гостуването в мартенския сняг на 1967 г. 26 000 на „Армията” бурно приветстват гола с… нос на Митата Якимов за скъпоценното 1:0.
Малка скоба – днешното интернет поколение не може да си представи при какви условия работи футболното разузнаване през 60-те години. Светило като Рудолф Витлачил никога не си дава труда да „разнищва” съперника. „Абе ние сме Левски, другите да се съобразяват с нас, не ние с тях”, обича да казва австрийският евреин. Орманджиев има друго кредо – във времена, когато информацията е оскъдна, а телевизията не върти нонстоп мачове от цял свят, той надлежно си води тетрадки със сведения за силните и слабите страни на звездите, както и за тактиката на големите европейски отбори. Това му помага да хване в клещите си дори прагматичния и непознаващ поражение Интер на бащата на катеначото Хеленио Херера с мотото „Един гол, победа и… баста!”. Икономичните победи с по 1:0 на два пъти обаче се превръщат в резултатни равенства 1:1 срещу ЦСКА.
10 дни преди първия полуфинал червените падат в София от Ботев Пд с 1:3 и настроението е понижено. Орманджиев не е на стадиона, защото в същото време разучава в Милано играта на Интер. И тактическият му замисъл се избистря: „Реших да противопоставя на Херера персонално покритие, като само либерото Пики бе оставен свободен. Сложих Райков срещу Факети, защото добре знаех, че той не играе особено успешно срещу по-дребни и по-технични от него състезатели”. На 19 април 1967 г. на „Сан Сиро” още в 32-ата минута оставаме с 10 души заради пресилен червен картон за Кирил Райков. „Неговият човек” Факети в самия край на първата част вкарва и в Интер смятат работата за опечена. В средата на второто полувреме Никола Цанев не успява да разбие стената при изпълнение на фаул, но веднага след това шутът му намира пролука към мрежата. Нерадзурите се хвърлят в яростни атаки, но не им помага и невижданото за онези времена петминутно продължение. Нервите на фаворита не издържат – Якимов лежи контузен, когато е хванат от двама италианци и буквално изхвърлен зад тъчлинията, Димитър Пенев пък е ударен от сигнална ракета, долетяла от трибуните.
Във втория двубой седмица по-късно на пръскащия се по шевовете „Васил Левски” сценарият се повтаря – първи гол на Факети и изравнително попадение, този път на младока Николай Радлев, който започва мача като редник, а после

под душовете е
произведен в старшина

от министър Джуров. И за да е приликата с първия мач пълна, Цанев пак праща топката във вратата на Сарти след фаул, но съдията този път не признава гола – бил отсъдил непряк свободен удар. Реферът Саракиеги е известен като близък приятел на Херера.
Спора решава трети мач в… Болоня. Защо червените се съгласяват да играят отново на италианска земя, е грижливо пазена тайна и до днес. В очите на феновете е хвърлен обичайният за епохата прах от недомлъвки, облечени във високопарни идеологически слова. Вината е приписана на „световния империализъм” – Гранде Интер пуснал пипалата на своя октопод и връзките си в УЕФА. Истината е по-различна. „В началото знаехме, че ще играем във Виена. Помня добре, даже го обсъждахме на тренировките с Орманджиев”, свидетелства Аспарух Никодимов, но думите му влизат в разрез с публикация в „Народен спорт”. На първата страница на броя си от 27 април 1967 г. в подзаглавието на репортажа за реванша с нерадзурите е обявено – играем третия мач в Болоня на 3 май. В първоначалните варианти за домакин на срещата липсва Виена, твърди пазителят на червената история Александър Манов.

Опциите са Грац, Триест
и Франкфурт на Майн

Манов недвусмислено обявява в книгата си в съавторство с Димитър Пенев – „Това е ЦСКА”, че решението за Болоня, взето в някоя от стаите на националния стадион, е „странно”. На въпроса „Кой” отговаря друг от корифеите на спортната ни журналистика Стефан Янев в своя книга: „Жребият определи да играем в Грац, но стадионът там беше само за 2000 зрители. Тогава шефът на футболната федерация Недялко Донски заяви, че не може такъв мач да се играе пред толкова малки трибуни, и УЕФА, в присъствието на ръководители на Интер и на нашия клуб, тегли нов жребий, падна се срещата да бъде в Болоня”.
По онова време известният със сините си пристрастия Донски е и зам.-шеф на Българския съюз за физкултура и спорт, където отговаря за парите по т.нар. второ направление – валутата. Решението на Донски едва ли е било продиктувано само от желанието ЦСКА да не играе на двехилядно стадионче, нима това не важи с още по-голяма сила за най-големия европейски тим в средата на 60-те години на миналия век – Интер. Чуждестранни сайтове като europeancuphistory.com в последните години лансират доста по-прозаична теория – българите се съгласяват на замяната на Грац като домакин срещу по-голям процент от приходите от входни билети. А това пълни джоба на БСФС, сиреч на държавата, за която всеки долар в повече, дошъл зад Желязната завеса, е от значение.
„Казаха ни, че в Болоня имало много комунисти, а местните не харесвали Интер. На стадиона се изсипаха 25 000 почитатели на нерадзурите. Пълна идиотия – те направо си играха пред тяхна публика”, свидетелства Никодимов. „Решението да се играе в Болоня бе взето на най-високо ниво – убеден и до днес е Паро. – Как мислите, че тогава, когато държавата командваше всичко, някой от ЦСКА ще реши самоволно да играем с италиански отбор на неутрален терен в Италия?”. Българското предателство сигурно има не само един „баща” и е последвано от икономично 1:0 за Интер. “Пропуснахме уникална възможност да станем европейски шампион”, съжалява и до днес един от стълбовете в отбраната ни Борис Гаганелов.


17mart.jpg

7DNI CSKA17.03.2018

На днешния ден преди 36 години ЦСКА елиминира действащия европейски клубен шампион Ливърпул пред 70 000 зрители.

След загуба с 0:1 на Анфийлд армейците изнасят един от най-силните си мачове в клубната история.

13 минути преди края Стойчо Младенов използва неразчетено излизане на Брус Гробелар и с глава открива резултата. Така срещата стига до продължения. В тях отново Стойчо Младенов бележи във вратата на мърсисайдци. Действащият европейски шампион се вдига на тотален щурм, но безпогрешният Георги Велинов отчайва англичаните. ЦСКА за втори път в историята си достига по полуфиналната фаза в най-силния европейски клубен турнир.

Елиминирането на Ливърпул е кулминацията на една от най-силните кампании на ЦСКА в Европа, която започва с отстраняването на действащия шампион на Испания Реал Сосиедад още през септември, а армейците окончателно се утвърждават като част от елита на Стария континент. Само година по-рано червените вземат скалпа на Нотингам Форест, който също е действащ европейски шампион, а детронираните носители на КЕШ стават три в рамките на по-малко от 10 години.

ЦСКА – Ливърпул 2:0 (след продължения)
(Стойчо Младенов, 77 мин, 101 мин)

Състав на ЦСКА: 1. Георги Велинов (в), 2. Красимир Безински, 3. Динко Димитров, 4. Методи Томанов, 5. Георги Димитров, 6. Георги Илиев, 7. Цветан Йончев, 8. Стойчо Младенов, 9. Спас Джевизов, 10. Пламен Марков, 11. Радослав Здравков

Смени: Никола Велков, Ружди Керимов

Старши треньор: Аспарух Никодимов


-2.png

7DNI CSKA10.03.2018

Манол Манолов отмъква Димитър Пенев от кафене, ЦСКА печели стратегическа битка

Една история за футболно възраждане може да започва по десетки начини. Тази стартира през август 1964 г. като в сагата за Бонд, Джеймс Бонд – със секретна мисия, модно заведение, джип и игра на карти. Само че герой в този роман, не шпионски, а шампионски, е друг „агент 007” – Пенев, Димитър Пенев.

Сезон 1964/65 г. се оказва недостатъчно успешен за ЦСКА въпреки спечелената национална купа с безсмъртния гол на Никола Цанев срещу сините, след като за трета поредна година титлата остава мираж за клуба, който не признава нищо друго освен първото място. Извън терена през този сезон червените обаче печелят важна стратегическа битка – правят най-шумния трансфер през онези години. Тогавашният треньор на червените Манол Манолов с присъщата му настойчивост отива на крака в Мировяне в дома на изгряващата 19-годишна звезда на столичния Локомотив Димитър Пенев, у когото вижда потенциала на бъдещ лидер. След безшумна операция, в която са замесени зам.-министър на отбраната и министърът на транспорта Пенчо Кубадински Симолията отмъква Пената от популярна навремето кафе-сладкарница, наричана „Попското”, и двамата отпрашват с джипка за лагера на ЦСКА в Боровец. Акцията е пазена в пълна секретност и когато

към полунощ те
пристигат в курорта

четирима тартори на червения тим, играещи белот – Иван Колев, Димитър Якимов, Никола Цанев и Панталей Димитров, за малко не падат от столовете от изненада. Една подробност – месеци по-рано Пенев е отказал на настойчивите призиви на министъра на вътрешните работи да премине в Левски.
Пената става шампион с Локо Сф на почти невръстна възраст, но развива в пълна степен невероятния си талант в червените редици, където остава до 1977 г. като действащ състезател и до ден днешен като треньор и после като футболен ръководител. В немалка степен той повтаря пътя на своя „похитител” Манол Манолов от първия шампионски тим на армейците – играч, дошъл от по-скромен клуб, чието име добива митологични измерения при червените, стигнал до ролята на капитан и после извел го до нови шампионски титли като наставник.
Случаят „Пенев” е показателен за тогавашната селекционна политика на червените. Никой от онези, сътворили чудото на „Юнак” в първите месеци от създаването на клуба със звезда в емблемата си, няма тогава статута на звезда, като изключението, потвърждаващо правилото, е Стефан Божков. От звезди гъмжи съставът на съперника в синьо, някои от които като Георги Пачеджиев, създадени от школата на предшественика на червените АС-23. Това далеч не се оказва гаранция за победа в епичния финал през 1948 г.

Млад клуб като ЦСКА
налага млади играчи

и то не само заради привилегията да привлича таланти от цялата страна, на които предстои влизане в задължителната в онези години казарма. Едва две десетилетия по-късно, през есента на 1968 г., е взет завършен футболист, намиращ се в зенита на своята кариера – Петър Жеков. Хората в клуба имат неповторимия нюх да откриват младоци, които впоследствие стават знаменитости с изявите си с червената фланелка. От кварталния Спортист идва никому неизвестният 19-годишен Иван Колев-Ването, който ще влезе в Топ 10 на европейския футбол в средата на 50-те години. И който можеше да бъде първият българин, играл за Барса, ако не се бе спуснала пред него Желязната завеса след оферта на Магьосника Хеленио Херера. На подобна възраст от школата на родствения Септември пристигат и ярки дарования като Димитър Якимов-Митата и Аспарух Никодимов-Паро. В средата на 60-те години школата на ЦСКА изважда и първите таланти, готови за главни роли в българския футбол – Иван Зафиров-Копата и Цветан Атанасов-Чугуна. След десетилетия, когато червения екип ще облекат синовете на Копата – Адалберт и Мартин, Зафирови ще станат истинска футболна династия.
Успява този, който покаже не само класа, но и характер – червената фланелка тежи. През 1956 г. Павел Владимиров ниже гол след гол за Миньор и става стрелец №1 на първенството с 16 попадения. На следващата година, при убийствената конкуренция за място в големия ЦДНА, Пальо играе само в 7 срещи и бележи едва 2 гола. За разлика от него друг пернишки нападател, дошъл още на 20 години при армейците – Петър Михайлов, се задържа цели 8 сезона в клуба и въпреки че невинаги е титуляр, остава в историята с рекорд, който не е изравнен в продължение на 45 години – постига 6 гола във вратата на русенския Дунав при най-голямата победа на червените в първенството – 12:0, на 18 юни 1951 г.
През ноември 1965 г. друг перничанин, универсалният Васил Романов, влиза в устата на феновете с друга уникална изява. Осем месеца преди Джеф Хърст да вкара фамозния си хеттрик във вратата на германеца Ханс Тилковски на финала на световното първенство в Англия, със същото постижение може да се похвали един българин. След принудителна двугодишна пауза в евронадпреварите

ЦСКА се завръща в
нов турнир – КНК

и вече на клубния си стадион „Народна армия”. На осминафиналите обаче го чакат прусаците от Дортмунд. Трима от състава на Борусия – вратарят Тилковски и нападателите Зигфрид Хелд и Лотар Емерих, на следващата година ще играят финал на световно. Сред 22-мата, които през 1966 г. излизат на „Уембли”, няма друг клуб с толкова представители. Борусия е суперотбор, но червените са близо до сензацията след 0:3 в първия двубой на „Вестфаленщадион”. В тогавашния Парк на свободата разходки сред немската отбрана си прави Романов, който играе мача на живота си и до 68-ата минута оформя хеттрика си (на Хърст по-късно са необходими 120), като два от головете му са с глава. Бранителят Иван Василев-Цапето добавя точно попадение от дузпа за 4:2 и ЦСКА има четвърт час с нов гол да изравни везните в спора и да докара нещата до бараж. В 87-ата минута е изгонен халфът на гостите Дитер Курат и Борусия с 10 души трепери до последния съдийски сигнал. След като се измъкват само с уплаха от „софийския ад”, германците стигат до трофея след победа на финала над Ливърпул на Бил Шенкли, а Васко Романов и до днес си остава единственият българин с хеттрик срещу германци в евротурнирите.
Краят на кризата в ЦСКА започва със секретната мисия „Пенев”, продължава с хеттрика на Романов и добива отчетливи контури, когато Стоян Орманджиев поема тима в началото на декември 1965 г. „Предизвикателството бе твърде голямо, но не се поколебах. Няколко години преди това бях поканен за този пост, но тогава водех националния отбор, после помагах на наставниците в различни клубове, създавахме треньорска школа”, разказва съратникът на Крум Милев. Чичето и Пашата са първите двама българи, получили системно треньорско образование в края на 40-те години. „С Милев се познавахме още като състезатели на Локо Сф. Имахме еднакъв манталитет и разбирания. Той умeeше да работи с хората и неслучайно играчите го чувстваха като свой близък приятел. А нашето приятелство изключително много ни помагаше в съвместната ни работа в националния отбор”, допълва Орманджиев.
Сезонът изглежда като поредния провален за армейците, когато той е призван да спасява положението. Хаосът в програмата на първенството заради решителния бараж за световно срещу Белгия в края на 1965 г. обаче оказва неочаквана помощ на червените, като събира дербитата Левски – ЦСКА в рамките само на 18 дни през април следващата година. В голямото дерби армейците стигат до две победи – 1:0 и 3:0, като уж „атомното” нападение на сините дори не застрашава вратата на своя съперник.

Пенев обезличава
напълно Аспарухов

Въпреки двете поражения обаче преднината на сините, които водят в класирането още от първия кръг, остава комфортна. Преди последните 4 кръга отборите са лишени от своите национали, извикани на лагер преди първенството на планетата в Англия. Федерацията взема соломоновско решение – и сини, и червени трябва да доиграят сезона без еднакъв брой от звездите си – по четирима. Точно тогава идва сривът на действащия шампион във Варна срещу Черно море. В дните преди решителния двубой Стоян Орманджиев, самият той варненец, подпалва телефона на колегата си в Черно море Иван Моканов с настойчивите молби моряците да се хвърлят на кръв. „Гледай си твоя мач с Марек, а ние ще спечелим с 1:0”, отговаря Моканов и се оказва пророк. Обратът в първенството е налице, а единствената титла под името ЦСКА Червено знаме отваря вратите пред тима през следващия сезон да влезе триумфално в Топ 4 на Европа.