Само в 7DniCSKA.bg

Аспарух Никодимов

-Никодимов-книга-4-1280x1024.jpg

7DNI CSKA17.04.2018

Легендата на ЦСКА – Аспарух Никодимов представи днес автобиографичната си книга “С ЦСКА в сърцето”.

Ето какво каза той:

“Постарахме се да направим една книга, която се чете бързо и лесно, за да не отегчава хората.

Доволен съм, че тук виждам хора, освен с които съм играл в ЦСКА, също и от Локомотив (София), от Левски и от други отбори.

С тези хора сме воювали заедно по Олимпийски игри, в националните отбори”, каза Никодимов.

Автори на книгата са Станил Йотов и Цветан Дерменджиев.


Паро Никодимов книга (3)
Паро Никодимов книга (4)
Паро Никодимов книга (1)
Паро Никодимов книга (2)
Паро Никодимов книга (20)
Паро Никодимов книга (19)
Паро Никодимов книга (18)
Паро Никодимов книга (17)

7DNI CSKA17.04.2018

Легендата на ЦСКА – Аспарух Никодимов представи днес книгата си “С ЦСКА в сърцето”.

Събитието се проведе на националния стадион “Васил Левски”.

Никодимов бе уважен от емблематични фигури за клуба като Димитър Пенев, Пламен Марков и Красимир Безински.

Също така собственикът на клуба Гриша Ганчев направи специално изявление, с което поздрави Паро Никодимов и му пожела още здраве и дълголетие.


Паро Никодимов книга (13)
Паро Никодимов книга (16)
Паро Никодимов книга (14)
Паро Никодимов книга (12)
Паро Никодимов книга (11)
Паро Никодимов книга (10)
Паро Никодимов книга (9)
Паро Никодимов книга (5)
Паро Никодимов книга (7)

7DNI CSKA17.04.2018

Благодетелят на ЦСКА Гриша Ганчев уважи представянето на автобиографията на Аспарух Никодимов “С ЦСКА в сърцето”.

Ганчев бе категоричен, че ЦСКА е “фанатично нещо”.

“Искам да поздравя всички гости на г-н Никодимов. Да им пожелая здраве. Виждам, че залата е пълна с армейци. Има и левскари. Пожелавам ти, бате Паро още 100 години да пишеш. Най-вече да си здрав. Бяхте художници на терена и ти, и Пената, сега сте писатели. Живот”, сподели Гриша Ганчев пред гостите на събитието.

“Здраве ви желая на всички големи легенди на ЦСКА. На 5-и май на “Васил Левски” цялата армейска общоност да се съберем. Големи награди сме приготвили. Да се почетат нашите велики спортисти, защото ЦСКА е велика сила. ЦСКА е начин на живот, ЦСКА е фанатично нещо”, добави Гриша Ганчев.


IVP_6081-1280x920.jpg

7DNI CSKA16.04.2018

Най-успешният клубен треньор у нас Аспарух Никодимов бе гост в предаването “Спортна треска” по БНТ.

Той говори за автобиографията си “С ЦСКА в сърцето”, която ще бъде представена утре от 12:30 часа в Музея на спорта на стадион “Васил Левски”.

Паро засегна и актуалната ситуация в ЦСКА, като коментира назначението на Красимир Безински за асистент.

“Възхитен съм от назначението на Безински. Навремето аз го селектирах като футболист за ЦСКА. При мен е играл доста време, после ми беше и помощник. В много близки отношения сме с него. Няма ли македонец в ЦСКА, не е добре”, заяви Паро.

“В ЦСКА съм изкарал най-хубавите си години и винаги ще има място в сърцето ми. С книгата си искам да покажа, че един съвсем обикновен човек, който е излязъл от село, може да стигне далеч с труд и старание”, каза още Никодимов.

“Радвам се за ЦСКА, защото се намериха няколко човека, освен Гриша Ганчев, които работят, за да възобновят силата на клуба. Виждате, че се действа по базата, което не е било от дълго време. ЦСКА ще се завърне на своето място, но някои хора искат това да се случи моментално. Няма как да стане толкова бързо. Когато нещо се е рушило с години, трябва време да се възстанови. Някои хора искаха да затрият ЦСКА, но не им се получи”, добави Паро.

“Настоящият ни отбор не е съвсем готов да е на нивото на традициите на ЦСКА. Не го сравнявам с Лудогорец, защото ние през годините сме били на много по-високо ниво от тях. За мен обаче сезонът няма да е провален, ако отборът не спечели трофей.
Може би малко надцениха нещата през настоящата кампания. Като че ли в клуба сложиха каруцата пред коня и поизбързаха с очакванията. Аз, ако съм ръководител, няма да правя трагедии”, добави Никодимов.


IVP_3107-1280x845.jpg

7 Dni CSKA14.04.2018

Най-успешният клубен треньор у нас Аспарух Никодимов ще представи своята автобиография “С ЦСКА в сърцето” във вторник. Събитието на 17 април ще се проведе в Музея на спорта на националния стадион “Васил Левски” и ще започне в 12:30 часа.

Никодимов е поканил и финансовия благодетел на армейците Гриша Ганчев и е много вероятно той да присъства на представянето на книгата.

Автобиографията на Паро вече е в продажба в пазарната мрежа, както и в сайта на издателството Hybrid Books. Книгата струва 16 лева и се състои от 184 страници.  Паро разказва за първите си стъпки във футбола в столичния квартал Орландовци до успехите с ЦСКА на международната сцена.

“Футболистът Паро води на треньора Паро по трофеи. Но като треньор дойдоха повече международни успехи. Така че резултатът долу-горе е 0:0”, каза през смях Паро за предаването “Другата игра” по Нова тв.

“Не ми беше трудно, когато поех ЦСКА. Аз тогава още бях звездата, а футболистите бяха по-малки звездички. Отнасях се нормално с тях, говорехме си много. Веднъж, когато имаше конфликти в отбора, ги събрах и за два-три часа си казаха всичко в
очите. Изяснихме си нещата и работата после вървеше идеално”, казва още Никодимов.


R1W6480-1280x995.jpg

7 Dni CSKA13.04.2018

Най-успешният клубен треньор у нас Аспарух Никодимов изгледа вечното дерби за купата от трибуните. След двубоя Паро даде интервю за “Тема Спорт”, като коментира представянето на ЦСКА.

Г-н Никодимов, отново ви виждаме на стадиона, но ЦСКА не ви даде повод за радост. Кога за последно бяхте на мач на отбора?
– Миналата година беше, просто през повечето време съм в провинцията, но редовно гледам мачовете по телевизията. Остава горчилка от дербито, но за щастие има и реванш. ЦСКА още лъкатуши. Не е стабилен, не успява да изиграе 6-7 мача на равно ниво. Във всеки двубой отборът може да ти поднесе някоя неприятна изненада.

Защо ЦСКА загуби дербито за купата?
– Този анализ трябва да си го направят в щаба и ръководството. Това, което видях като страничен наблюдател, беше слаба и неориентирана игра на ЦСКА. Отбраната изобщо не ми хареса, защото не се подсигуряваха. Особено при втория гол на Левски – не може топката да падне между двама защитници и никой да не покрие нападателя. При първия гол пък трябваше единият централен бранител да пресече центриране-то на Обертан. Това са индивидуални грешки, но и отборът като цяло не игра добре.
Все пак нищо не е загубено, ЦСКА все още има някакъв шанс да продължи напред. Турнирни мачове са, нищо не се знае в реванша. Лошото е, че ЦСКА не показа добро лице. И не само в защита, но и в атака, защото почти не създаде положения. Да стягат коланите и да се вдигнат. Яд ме е най-вече затова, че отборът не беше на нивото на публиката. Много рядко съм виждал
такава подкрепа от трибуните. Даже по време на мача си говорихме с Пламен Марков, че нас навремето ни освиркваха, дори и да сме водили с 3:0. Ако видеха, че не си даваме много зор, и веднага ни подкарваха. Докато сега от първата до последната минута привържениците не спряха да пеят, въпреки че отборът губеше. Браво на тези хора, но трябва и футболистите да са на тяхното ниво.

Доколко повлияха многото кадрови проблеми?
– Да, липсваха някои титуляри, но в крайна сметка от заместниците се очаква да покажат, че заслужават място в отбора. Резервите трябваше да демонстрират поне близко ниво до това на титулярите, а аз не видях да го направиха.

Ще се отразят ли двете поредни загуби на атмосферата и посещаемостта на юбилея?
– Юбилеят няма да избяга и ще се организира по план. Дано поне купата да задържим като възможност за трофей, защото в шампионата ще е много трудно. Неприятно ми е да го кажа, но според мен купата остана единствената реална възможност да спечелим нещо този сезон. А с тази загуба и това не е сигурно… В Разград изпуснахме готов мач, иначе щяхме да сме на едно ниво с Лудогорец. Но реално ЦСКА изтърва първенството още в двубоите със Славия, с Пирин, с Етър… Лудогорец е малко по-добър отбор и несъмнено по-сработен. Не ми се вярва да загуби 6 точки, а още повече че и ЦСКА не бива да допуска грешка. Така че купата е шансът на отбора за трофей. ЦСКА е задължен да елиминира Левски в реванша. С амбиция и хъс нещата се получават. Видяхме го с Рома. Да се мобилизират, защото предстоят 20 дни, включвам и юбилея в тази сметка, които ще са решителните и могат да спасят сезона на ЦСКА.

Видяхте ли треньорски грешки от страна на Стамен Белчев в дербито?
– Чакайте сега, ние треньорските указания и поставените задачи не ги знаем, че да анализираме. Белчев няма да им е казал на играчите: “Оставете нападател да мине между двама от вас и да вкара гол”. Тези неща се учат още при децата. Нека да оставим треньорите да работят на спокойствие, а ръководството ще си прецени дали това са правилните хора или не.


IVP_6081-1280x920.jpg

7 Dni CSKA12.04.2018

Аспарух Никодимов започва футболната си кариера сравнително късно. Преди това практикува футбол единствено в кварталните игрища в Коньовица. В днешно време кварталът, превърнал се в люпилня на футболни таланти, носи различни наименования – Разсадника, Илинден, част от Красна поляна.

На 16 години Паро Никодимов започва да тренира организирано с отбора на Септември. В предаването „Другата игра” легендарният футболист се завръща обратно към корените си. Там, откъдето всичко започва.

Сега обаче стадион “Септември”, на който е направил първите си стъпки като футболист, изглежда покъртително и дори тъжно.

„На този терен всичко съм изградил – и като характер, и като любов към футбола. Това е мъка, престъпление спрямо младите хора. Искаме да играят футбол, да спортуват, а вижте какъв хубав стадион на какво прилича в момента. Това е трагедия. То не прилича на стадион, ами на сметище”, започва легендата на ЦСКА.

„Сравнително късно почнах да тренирам – на 16 години. В почти всички квартали имаше много бивши футболисти. Мачовете си бяха много сериозни, с много сериозна публика. Коньовица беше един от бедните квартали на София. Хората обичаха много футбола. Където имаше празно място, се играеше. Всичко можеше да се играе тук. А сега? Кой ще си пусне детето тук? Само, ако ходиш, можеш да си счупиш крака”, продължава той.

„Като едно голямо семейство се живееше в квартала. Беше по-беден животът, нямаше толкова странични занимания. Хората не роптаеха толкова срещу държавата, както сега. Сега, ако питаш петима души, четирима ще ти кажат, че държавата е виновна за всичко. Никой няма да каже, че ние хората сме виновни, защото сме калпазани. Все искаме да се оплакваме”, допълва той.

През 1964 Аспарух Никодимов преминава в ЦСКА. За отборите на ЦСКА Червено знаме и ЦСКА Септемврийско знаме изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в “А” група за периода 1964 – 1975 година. Шампион на България шест пъти – през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г. Носител на Купата на Съветската армия пет пъти – през 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. с отбелязани 18 гола.

„Всеки с времето си, всеки с късмета си. Доволен съм от живота си. Богатството е относително нещо. Като играч и треньор, винаги съм държал, когато си на терена, да си свършиш работата. Да няма лигавене, да няма подценяване. Нищо, че отборът беше пълен със звезди. Когато играех, именно поради някакви такива подценявания понякога падахме. Този резултат с Левски, когато стана резила 7:2, бе именно заради подценяване”, казва още Паро Никодимов.

„Футболистът води над треньора Паро, защото имах повече титли (б.р. шест титли от първенство и пет Купи на Съветската армия). Докато като треньор не можах да ги докарам до толкова. Тогава пък имах повече международни успехи, така че горе-долу 0:0. Във футбола ми липсват големите мачове. Когато гледам такива мачове, настръхвам”, завършва легендата на ЦСКА.


f9cb8b011888eb809caf0c80dac5e901-1.jpeg

7DNI CSKA09.04.2018

Епохите във футбола трудно могат да бъдат сравнявани, затова и никое допитване няма да даде меродавен отговор на въпроса кое е най-силното поколение в 70-годишната славна история на ЦСКА.

Дали това е генерацията на Стефан Божков, Иван Колев и Манол Манолов на непобедимия ЦДНА в средата на миналия век, или на Димитър Пенев, Димитър Якимов и Никола Цанев, стигнала до първи полуфинал за КЕШ през 60-те години. Защо не поколението на Петър Жеков, Георги Денев и Димитър Марашлиев, повалило митичния Аякс през 70-те години, или пък на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов в края на 80-те. В Пантеона на клубните величини своето достойно място заема онзи тим, изграден от Аспарух Никодимов, сам участник в паметните двубои с Интер и Аякс, в началото на 80-те години. Отборът включва ярки дарования като елегантния Георги Димитров-Джеки, наподобяващ по маниер на игра на Бекенбауер, възхитителния вратар Георги Велинов с невероятния рефлекс, мощния таран Спас Джевизов, неповторимия Цветан Йончев по крилото, техничния конструктор на играта Пламен Марков, мъдрия в ходовете си в средата на терена Радослав Здравков, неуловимия за защитниците Стойчо Младенов. За тях и досега се пеят песни от сектор Г, творят се вдъхновени стихове, а навремето благодарни фенове разстилат килими от цветя под нозете им.
В онзи период два еврошампиона – английските Нотингам и Ливърпул, сърбат горчивата попара на Паро. ЦСКА на младия тогава футболен капацитет прелива не само от класни индивидуалности, но и демонстрира невероятна тактическа грамотност. „За различните двубои променяхме тактиката, като се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам

играехме с дълбока преса
по системата 3-4-1-2

изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника – разказва Никодимов в своята дългоочаквана автобиография. – През 1984 г. Франция стана европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази „новост”.
Един гол в 33-ата минута на реванша в Нотингам на 1 октомври 1980 г. добива направо митологични измерения, след като България го вижда… 33 години по-късно – фен на ЦСКА издирва запис на паметния мач, който не е излъчван у нас. Струва си да се опише. Червената отбрана отбива атака на домакините, топката попада у Пламен Марков, който литва пазача си и зад центъра подава напред към намиращото се с гръб към вратата крило Цветан Йончев. Цецо само чуква топката към снажния Спас Джевизов, който я поема в дясната част на терена, докато техничният халф Ружди Керимов се измъква от прославения десен бек Вив Андерсън. Спас вижда спринта му и хвърля неприсъщ за амплоато му на таран великолепен пас. Ружди излиза пред Андерсън, нахлува в наказателното поле отляво, прочутият английски вратар Питър Шилтън тръгва да го пресрещне и с вътрешен удар с по-неудобния си ляв крак Керимов пуска топката покрай него в обратния ъгъл. Кълбото минава по диагонала покрай плонжа на стража и спира в мрежата. Поредният еврошампион е на колене пред ЦСКА, който стига до втора победа с 1:0 срещу Нотингамската гора, а „Сити Граунд” ръкопляска, вместо да освирква. „Хората не успяха да видят един мач мечта – спомня си героят Керимов. – Навремето един велик футболист каза – важното е да вкараш един или два гола, които да се помнят и след 100 години. Емо Костадинов с какво го помнят? С двата му гола на „Парк де Пренс”. Мен ме помнят с този гол на „Сити Граунд”. Разликата е, че попаденията на Емо срещу Франция се въртят постоянно на екрана, а за моя гол се носят само легенди”. Авторът на паса Джевизов допълва: „За мен това и досега си остава най-силният мач на ЦСКА като гост в Европа”.
За Спас пък скоро пристига от Нотингам

умопомрачителна оферта
за 1 милион паунда

каквато тогава е цената само на шепа знаменити играчи и може да се сравнява с 4-те милиона долара, които Барса плаща за Стоичков десетилетие по-късно. Офертата обаче е… скрита дори от самия нападател, който в края на кариерата си е пуснат за жълти стотинки по партийна линия в отбора на кипърските комунисти Омония. В онези времена Желязната завеса между Изтока и Запада е невъзможно да бъде повдигната, но и това е шансът на Никодимов да запази непокътната фамозната си единайсеторка за нови подвизи. Самият наставник сяда след десетилетия да види отново мача в Нотингам и се изненадва от високото темпо и невероятната преса на възпитаниците му. Европа отново, както през 1973 г. след елиминирането на Аякс, започва да определя ЦСКА като фаворит за трофея на шампионите. На четвъртфиналите обаче пътят на червените е препречен от Ливърпул. Резултатът 5:1 на „Анфийлд” не отразява обективно случилото се на терена. „Подходихме по-наивно – прави равносметка от дистанцията на времето предводителят Никодимов. – Заиграхме много открито и получихме урок по реализъм. Отправиха 5 удара към нашата врата и вкараха 5 гола, а ние 4 пъти излизахме сами срещу вратаря Клемънс и не успяхме да го преодолеем”.
Година по-късно Старият континент пак говори с възхита за армейците от София, които за предястие в турнира за КЕШ схрускват испанския шампион Реал Сосиедад. Единствения гол в първия двубой вкарва Цецо Йончев с цената на счупена скула и престой в болница, а в реванша Георги Велинов заключва вратата си и хвърля ключа в близкия Бискайски залив – 0:0. По-късно, на четвъртфиналите, идва и възможността за сладък реванш срещу Ливърпул. Загубата с 0:1 в римейка на Острова дава надежди за ответния мач на „Васил Левски”, когато е

прекопиран сценарият
от дуелите с Аякс

отново пред 70 000 на трибуните – гол в средата на втората част, който изравнява везните в спора, и нокаутиращ втори удар в продълженията. Героят на незабравимата вечер е футболист, който преди това федерацията иска да унищожи заради желанието му да премине в ЦСКА – Стойчо Младенов. Екзекутора на Ливърпул, какъвто прякор ще получи впоследствие, посреща най-великия ден в своята кариера – 17 март 1982 г., с необичайните за него мустаци и още по-необичайно силно главоболие. Не може да си отвори очите, не може и да спи. Светлината го дразни, а при движение получава световъртеж. Правят му подробни изследвания, дават му лекарства, но нищо не помага. Ден преди мача Стойчо е зле, трудно се придвижва, камо ли да тренира. Тогава се появява рехабилитатор вълшебник. Масажистът на ЦСКА Александър Александров използва специални масажи и мазила, за да излекува Младенов.
“Реших да сменя тактиката и да няма първоначален домакински натиск. Започнахме по-прибрано, като бяхме решени да чакаме своя голов миг”, споделя замисъла си Никодимов. В 77-ата минута левият бек Методи Томанов центрира, вратарят Брус Гробелар късно вижда коварната траектория на топката, тръгва да я посрещне, после се спира и панически отстъпва. Кълбото е посрещнато с глава от Младенов, за да спре в мрежата – 1:0. В продълженията след късо изпълнение на корнер отдясно Кольо Велков центрира към Джевизов, топката прехвърля тарана и пазача му и отива в непокрития Младенов, който поема с гърди и с шут почти от легнало положение забива топката под гредата, въпреки отчаяния плонж с ръка на английски бранител.
„В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0 – свидетелства Младенов. – След края някои от нас се разплакаха. От гордост”. Още един еврошампион губи титлата си срещу ЦСКА след Аякс и Нотингам. С този титаничен успех червените изместват италианския Интер от седмото място във вечната ранглиста на най-авторитетния клубен турнир. Следва дежа вю със случката с редник Радлев след полуфинала с Интер в София през 1967 г. „Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги започнаха да викат, че спешно трябва да изляза – разказва авторът на двата гола. – Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната Добри Джуров. Генералът извика: “Честито, капитан Младенов!”. Опитах се да го поправя, че съм старши лейтенант. Но той ме пресече: “Вече сте капитан!”.
ЦСКА отново се прицелва в купата, но получава удари от нашенски попкръстьовци. Предстои полуфинал с Байерн, за който българската федерация, а не УЕФА наказва Спас Джевизов заради… провинение във вътрешното първенство. В добавка играч на Етър с брутална интервенция чупи крака на Пламен Марков. За капак футболните ни деребеи наказват ЦСКА с отнемане на точки в… класирането за спортсменство заради „своеволието” на Паро да пусне резервите в мач за Купата на Съветската армия. И без Спас и Пламен червените изиграват

най-шеметните
начални 18 минути

в своята история, след които водят с 3:0 на баварския колос. „Стъписахме се повече от Байерн – разказва Стойчо Младенов. – Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата”. Победата с 4:3 срещу Байерн и последвалото елиминиране в Мюнхен се оказва лебедовата песен на момчетата на Паро на крачка от мечтания финал…

Тема Спорт


IVP_6081-1280x920.jpg

7DNI CSKA30.03.2018

В навечерието на 70-ата годишнина на ЦСКА почитателите на армейския отбор, а и всички останали ценители на футбола, ще бъдат изненадани с автобиографията на Аспарух Никодимов. Изповедта на големия бивш футболист и треньор излиза на пазара следващия месец, издадена от Hybrid books. В книгата Паро, както го наричат всички, описва цели епохи и десетки големи личности от най-популярната игра. Разказва досега непознати истории от великите мачове на ЦСКА с Интер, Аякс, Нотингам Форест, Ливърпул и Байерн, както и за големите дербита с Левски. Читателите ще научат и за преживяванията му като футболен национал на България на два световни шампионата, на олимпийски игри, както на европейски първенства за юноши.

Издателите от Hybrid books предоставят за свободно публикуване една от главите. В нея Аспарух Никодимов разказва за историческите двубои на ЦСКА срещу европейския шампион Нотингам Форест.

Двете битки с Брайън Клъф и Форест

След като спечелихме титлата през 1980 г., дойде време за участието на ЦСКА в турнира на УЕФА за Купата на европейските шампиони. Каква беше изненадата, когато ми съобщиха жребия! Още в първия кръг трябваше да играем с носителя на трофея от предишните два сезона, шампиона Нотингам Форест.

Този отбор вече беше станал първенец на Англия за пръв път в историята си през 1978 г. и още при дебютното си участие спечели КЕШ с победа 1:0 на финала срещу шведите от Малмьо. След това завърши като вицешампион на английската Първа дивизия, след друг наш бъдещ съперник – големия Ливърпул на Боб Пейсли. Но като носители на купата Форест играха още веднъж в турнира. И отново победиха, сега с 1:0 срещу Хамбургер. Този финал, който се игра на “Сантяго Бернабеу” в Мадрид, го бяхме гледали по телевизията само няколко месеца по-рано.

Мениджър на Форест беше един доста самонадеян, но и много силен футболен специалист – Брайън Клъф. В състава им играеха английски национали, като вратаря Питър Шилтън и Вив Андерсън. Имаха и неколцина шотландски здравеняци начело с капитана им Джон Макгавърн и Джон Робъртсън, който беше вкарал победния гол срещу Хамбергер на финала. Там беше и асът на силния тогава тим на Северна Ирландия Мартин О”Нийл. Изглеждаха наистина внушително.

Наясно бяхме, че подготовката за двата предстоящи двубоя с европейския шампион не се прави от днес за утре. Бях убеден, че младият ми отбор няма да се стъписа пред англичаните. Същото лято вече ходихме на турне в Испания, там играхме приятелски мачове срещу силни отбори и знаех, че момчетата вярват в себе си. Трябваше обаче да търсим всички начини да направим състава балансиран и готов за големи битки.

Един от тези начини беше разузнаването – нещо, на което още навремето, през 60-те години, нашият треньор в ЦСКА Стоян Орманджиев наблягаше изключително много. Затова бързо изпратихме в Англия Борис Станков да разучи всичко за играта на Форест. Боби тогава изпълняваше функциите на днешните спортно-технически директори. Разполагахме и със записи на техни мачове, излъчвани по телевизията, в това число и финала от същата година с Хамбургер. Отделно вече имахме и самочувствието, че можем да ги отстраним.

Битката ми с Брайън Клъф почна на загрявката за първия мач в София. Своенравният англичанин искаше да ни изгони от залата, където тренирахме. На “Васил Левски” за гостите от Нотингам имаше определена друга зала, оборудвана с всичко необходимо. Единствената разлика беше в настилките. Клъф обаче държеше да ги разменим. Повече от очевидно беше, че целта му е да ни попречи да си проведем подготовката. Направо побеснях! Казах на преводача да му нареди да изчезне веднага. Иначе аз ще го изгоня и ще станат неприятни сцени.

На разбора обясних на моите момчета, че не трябва да им позволяваме да нападат. Оставим ли им инициативата за игра, сме загубени. В онези години английският стил се състоеше предимно в центрирания и игра с глава, това си беше тяхна запазена марка. Само че в ЦСКА имахме най-малко трима футболисти, за които бях убеден, че ще се справят в борбата за високите топки. Това бяха Ангел Рангелов, Георги Димитров и Георги Илиев – Майкъла.

И така, дойде онзи следобед на 17 септември, в който щеше да се види кой колко струва. Всичко тръгна много добре за нас. Вкарахме ги в миша дупка с пресата, която наложихме. Още от първото полувреме се разбра, че ЦСКА е по-добрият отбор и заслужава победата.

В това време Брайън Клъф продължи с провокациите. Нарочно беше наредил да сложат тяхната резервна скамейка точно по средата на пистата на националния стадион, което беше абсолютно забранено. По правилник всеки щаб трябва да бъде седнал зад едната половина на терена, но Клъф и хората му се бяха настанили пред тунела. От нашата позиция не виждахме голяма част от игрището, тъй като англичаните ни пречеха. Още на полувремето казах на милиционерите да разкарат скамейката. Като видя това, Клъф полудя от яд. Извика преводача да ми предаде, че на реванша в Англия ще сложи нашата пейка в центъра на игрището и оттам ще водя мача.

Само че въпросът далеч не опираше до скамейките, а до това кой отбор какъв футбол играе. И когато Цветан Йончев заби гола за победата ни, вече бях сигурен, че европейският шампион ще падне на колене пред ЦСКА. Оставаше реваншът на “Сити Граунд”, но аз знаех вътре в себе си, че просто няма как да загубим.

Само че в навечерието на този мач се яви нов проблем, и то в отбраната. Динко Димитров не можеше да играе заради контузия. За неговия пост разполагах с Ангел Рангелов, на когото можех да се доверя напълно. Но точно преди да отлетим за Англия, на Ангел почина баща му.

Вечерта преди полета отидох у тях. Звъннах на вратата, поднесох съболезнования. Казах му в колко часа излитаме и че той сам трябва да реши дали ще идва, или ще си остане в София. Ако беше отказал, никой нямаше да му се разсърди. Ангел беше наясно с тежката ситуация в защита. Стисна зъби и твърдо заяви, че тръгва с нас за Англия. След това се разделихме и го оставих с болката му.

Така в онази вечер на 1 октомври 1980 г. двата отбора се строихме на препълнения стадион “Сити Граунд”. Преди началния сигнал се случи нещо, което няма да забравя никога. На терена излязоха децата на Вили Събев, директор на туристическата ни компания “Болкан Холидейз” в Лондон. Бяха облечени в пионерски униформи и връчиха на отбора ни голям букет цветя. Ангел Рангелов ги получи и каза, че ще ги занесе на гроба на баща си. Беше много трогателно, Ангел се разплака, изключителен момент…

Именно Ангел Рангелов беше един от най-добрите на терена в този велик двубой, който спечелихме отново с 1:0. За съжаление, тогава телевизията ни така и не го излъчи. Цели 35 години по-късно се намери запис от мача, който гледах доста пъти. Направи ми впечатление с каква преса сме играли срещу англичаните! Преди реванша от техния лагер се чуваха закани, че ще ни бият с нашия маниер на игра от София. Но стана така, че ги принудихме още в началните минути да връщат топката към вратаря Шилтън, което едва ли се е харесало на тяхната публика.

Голът на Керимов беше бижуто на нашите усилия срещу европейския шампион. По фланговете имахме двама изключително бързи футболисти в лицето на Цоньо Василев и Иван Зафиров. На Зафето например се падна нелеката задача да играе против известния шотландец Робъртсън. Не му даде да мръдне нито в София, нито в Нотингам. В центъра имах чувството, че Пламен Марков и Никола Велков играят като танкове, без да преувеличавам. Не оставиха топка да мине покрай тях. Когато наскоро гледах записа от този мач, още не можех да повярвам с какво бързо темпо сме действали на “Сити Граунд”. Впрочем това беше признато и от английския печат. “Дейли Телеграф” написа, че “вместо да стоят отзад и да позволяват на съперника да атакува, футболистите на ЦСКА разиграваха топката по цялото игрище така гладко и ефективно, че повечето от борбата се водеше в половината на “Форест”… Футболният наблюдател на “Гардиън” Дейвид Лейси допълва: “Ако вратарят Шилън не беше плонжирал да спре удара на Велков в 66-ата минута и по-късно не се беше гмурнал бързо под краката на Марков и Йончев, загубата на Нотингам Форест би била положително по-голяма”. Би Би Си отбеляза, че “българите играха добър, техничен, интелигентен и красив футбол”. Когато авторитетни футболни медии пишат така за ЦСКА, значи наистина сме се представили на ниво.

В интерес на истината, след загубата Брайън Клъф се държа като истински английски джентълмен. Дойде пръв да ни поздрави, стиснахме си ръцете. Призна, че неговите хора не са нанесли нито един удар към вратата ни. Точно тогава се сетих, че носим едно флагче от България. Помолих Димитър Пенев да му го подари, за да знае кой го е победил. Клъф го прие на драго сърце и това беше всичко за тази фантастична вечер за ЦСКА в Нотингам.

За различните двубои променяхме тактиката, като, естествено, се стараехме да изненадаме противника. В мачовете с Нотингам Форест играехме с дълбока преса по системата 3-4-1-2, изпробвана в срещи от първенството, което изненада и обърка противника.

През 1984 г. Франция стана Европейски шампион със същата система на игра, което се прие като новост в тактиката. У нас не бяха забелязали, че от 1980 г. в много мачове ЦСКА прилагаше тази “новост”.


IVP_6081-1280x920.jpg

7DNI CSKA26.03.2018

Легендата на ЦСКА и един от най-успешните треньори в историята на клуба – Аспарух Никодимов ще пусне своята автобиография съвсем скоро.

Книгата ще бъде с крилатото заглавие: “С ЦСКА в сърцето”. Още преди пускането на автобиографията в мрежата се появи кратка част от нея.

“Така през есента на 1979 г. дебютирах начело на ЦСКА в Европа. Играехме за Купата на УЕФА, но жребият още за първия кръг ни прати срещу „Динамо“ (Киев). Тогава този отбор беше един от най-силните в света, с прочутия им треньор Валери Лобановски и носителя на „Златната обувка“ Олег Блохин. Няколко години по-рано „Динамо“ беше спечелил турнира за Купата на носителите на купи. Повечето от футболистите им по това време бяха национали на СССР. В Киев загубихме с 1:2, макар че Иван Методиев успя да изравни. В София завършихме наравно 1:1, отново с гол на Методиев. В този реванш на „Васил Левски“ получихме гол от корнер, топката мина през ръцете на вратаря ни Йордан Филипов. След тези две срещи престанах да разчитам на него и започнах да залагам изцяло на Георги Велинов. Не играхме никак лошо и в двата двубоя, но имаше моменти, в които топката просто не искаше да влезе. И този гол, който ни вкараха в София, ни прекърши съвсем.

Така се случи, че няма и два месеца по-късно динамовци отново трябваше да гостуват в София, само че този път на „Локомотив“. Тогава Лобановски се свърза с нас и го заведохме на един мач, за да гледа бъдещия съперник. С Димитър Пенев му бяхме нещо като екскурзоводи. Два дни поред го водихме на обяд, ракарвахме го из София. Още тогава го предупредих много да внимават с „Локомотив“, който тогава беше много коварен отбор. Така и стана, нашият представител ги отстрани.
Лобановски, освен велика личност и изтъкнат треньор, беше голям шегаджия. Имаше навик да се клатушка по много странен начин, докато седи. Попитахме го с Пената защо го прави. Той ни отговори, че на стадионите в Съветския съюз има много пийнали хора, и ако не се клати, можело да го улучат с някой снайпер.”