Само в 7DniCSKA.bg

Димитър Пенев

IVP_2680-1280x1001.jpg

7DNI CSKA24.04.2018

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев изрази оптимизъм преди реванша за Купата на България срещу Левски.

В първия мач “червените” отстъпиха с 0:2, но опитният специалист смята, че този аванс може да бъде заличен.

Легендарният бивш футболист и треньор е притеснен от рефера Николай Йорданов, но се надява притесненията му да се окажат излишни.

“ЦСКА ще е на финал. Ако искат Левски и мачът от първенството да го направим за купата. Защото в шампионата вече няма за какво да играем с Левски. Много точки назад са, не могат да ни настигнат вече. Да бяха картофи или лимони – да им дадем, но това са точки, не може да им ги подарим. Левски има да пази два гола, докато ние нямаме какво да пазим. Излизаме, скачаме и бием”, коментира Пената пред “Тема Спорт”.


-стоичков-2.jpg

7DNI CSKA21.04.2018

Ехото от удара с превръщането на ЦСКА в Средец по партийна поръчка през лятото на 1985 г. отеква през целия следващ сезон.

След това обаче червените отново поемат главната роля във футбола ни, при това го правят по забележителен начин – като поглеждат смело към своята школа. ЦСКА започва сезон 1986/87 г. с петима дебютанти в елита – четирима от младежката група и един от втора дивизия. А от „Армията” към футболния космос се изстрелва бъдеща „Златна топка”.

Когато през декември 1985 г. Димитър Пенев заменя Серги Йоцов, от големия тим на Паро Никодимов от началото на десетилетието не е останало практически нищо. В края на първенството, в което ЦСКА остава извън челната тройка, си тръгват и последните важни фигури в него, с едно изключение – вратарят Георги Велинов-Джони. Натискът за незабавни успехи обаче е отслабен и Пената спокойно може да
върши това, което умее най-добре – да залага на младите.

От трибуните често се чуват ругатни след поредното нескопосано отиграване на „яловото” крило Емил Костадинов, публиката лепва подигравателния прякор Чичовото на Любослав Пенев заради роднинските му връзки с треньора, но на специалиста край тъчлинията не му пука. С шопски инат отстоява кредото си да гласува доверие на онези, в които е забелязал талант и шампионски характер. Племенникът му, обвиняван от мнозина „разбирачи”, че е прекалено „дървен”, е преквалифициран в типичен таран, въпреки че в юношеските формации на клуба действа като офанзивен халф.

Пенев налага и амнистирания Христо Стоичков, когото някои отписват след скандала във финала за купата с Левски. Зад тримата младоци в атака действат Лъчезар Танев и Ивайло Киров, подсигурявани от типичния опорен халф Костадин Янчев. Тимът все още няма стабилност в защита, където трудно може да се компенсира липсата на Георги Димитров-Джеки. Пената дълго търси бранител от калибъра на Трифон Иванов, за да запълни празнината, и когато го намира, ЦСКА наистина става дрийм тим не само за родните стандарти, но това се случва едва през лятото на 1988 г., а дотогава Стратега успява да стане шампион и с „детската градина”. На 30 май 1987 г. под дъжда, леещ се на националния стадион, Христо Стоичков вкарва първия от най-запомнящите се негови голове – битката с Левски за титлата е достигнала точката си на кипене 2 кръга преди края, когато вечните съперници влизат в дербито, разделени само от една точка в полза на армейците. 10 минути преди края Емо Костадинов пробива по крилото и дава къс пас на Ицо около ъгъла на наказателното поле, който стреля с десния крак по диагонала, а вратарят Боби Михайлов е безсилен да отрази шута му – 1:0!

През 1988/89 г. червените стигат до нещо, което едва ли някога ще бъде повторено – 4 трофея: титла, национална купа и Купа на Съветската армия, допълнени и от първата Суперкупа на България месец по-късно, а в турнира за КНК армейците са спрени чак на полуфинал от Барселона на Йохан Кройф. Сезонът им завършва така, както е започнал – с разгромна победа с 6:1 във финала на предпоследното издание на турнира за Купата на Съветската армия срещу Марица-изток Раднево, а това е 65-ият двубой за тима в рамките на състезателната година. Към сработения вече състав се прибавят важните липсващи елементи – вратарят Илия Вълов, централният бранител Трифон Иванов-Туньо, креативният халф с великолепна техника Георги Георгиев-Гецата и дългогодишният национал Пламен Гетов.
Съвършенството вече е само на една ръка разстояние.

Фиестите на „Армията” започват още с първия кръг, когато врачанският Ботев е пометен с 5:1 с 4 гола на Гетов и продължават с 6:0 срещу Миньор. Две седмици по-късно стадионът в Борисовата градина аплодира 7:0 над Локо Пд, като този път 4 попадения постига Стоичков. Голеадата на свой терен продължава с 6:2 над Черно море с хеттрик на Любо Пенев. В онези дни стадионът в тогавашния Парк на свободата се пука по шевовете, защото тимът играе не само резултатно, но и зрелищно и няма реална вътрешна конкуренция. В периода е счупен и националният рекорд по непобедимост – 36 поредни шампионатни срещи без поражение (25 победи и 11 равенства, голова разлика 101-27).

Има голове, които се забравят още на следващия ден, и други, около които в продължение на десетилетия витаят легенди. Феноменално изпълнение на Стоичков на „ Ноу Камп” с екипа на ЦСКА през пролетта на 1989 г. му отваря широко дверите на големия футбол. При това на последния полуфинал, до който достига български тим в европейските турнири – срещу Барселона във вече несъществуващия турнир за КНК. Тече 24-ата минута на първия двубой в каталунската столица. „Пуснаха ми дълга топка и аз стигнах пръв до нея. Насреща ми летеше вратарят Субисарета – описва ситуацията Ицо в своята автобиография. – Той се спря и – ни напред, ни назад. Опита да се върне на мястото си, но аз прехвърлих топката над него и наистина се получи красиво попадение.” В този момент ЦСКА повежда с 1:0, а в храма на футбола става тихо като в църква. Легендата гласи, че тогава на пейката на Барса треньорът на домакините Йохан Кройф се обърнал към своя асистент Чарли Рексач с думите: „Ето човека, когото търсим!”

В изявата на Стоичков има всичко – превъзходна бързина, отлична техника на скорост, футболен интелект и дързост.
И без водача на атаката си Любо Пенев ЦСКА стига до два гола на чужд терен, които запазват надеждите за финала в Берн живи – 4:2 за Барселона. Още в самолета към София Стоичков се хваща на бас, че към двата си гола в каталунската столица ще прибави още един на реванша. „Според мен резултатът не беше реален – твърди след време предводителят Димитър Пенев. – Нашата отбрана допусна груби грешки и улесни стрелците на Барселона без особени игрови положения да спечелят мача. А имахме възможност да окажем още по-добра съпротива, за да завършим двубоя с по-малък резултат”. Очакваният като месия за реванша Любо Пенев има нещастието да се контузи, а от строя излиза и наказаният Трифон Иванов. В тяхно отсъствие най-опитният в състава Георги Димитров-Джеки греши детински и подарява топката на англичанина Гари Линекер, който бързо премахва въпросителните – 0:1. Един човек обаче не иска да се примири с очевидното. „Сякаш бе зареден душевно и физически в ядрен реактор”, не скрива възхищението си от Стоичков на следващия ден вестник „Народен спорт”. „Губеха мача, а с него и възможността за крачка напред, но той продължаваше да се бори, да търси промяната, да увещава съотборниците си да не се предават”, удивлява се бъдещият му импресарио Хосе Мария Мингея”. Ицо печели баса, че ще вкара отново на Барса, но класата на гостите довежда нещата до 2:1 в тяхна полза.
Христо е не само звездата на ЦСКА в онзи незабравим сезон, но и голямата фигура в турнира на носителите на национални купи. Със 7-те си гола през кампанията той става голмайстор №1 в него. Барса печели купата, а по-късно, след драматични перипетии и протяжни пазарлъци – и Стоичков. Когато месеци по-късно започват официалните преговори с ЦСКА, е готов да счупи трансферния рекорд за футболист от Източна Европа, като в хода им офертата е завишена от 3 на невероятните за времето си 4 милиона долара. По онова време България обаче все още е комунистическа страна и не всичко опира до парите. Властите не разрешават на „осмицата” да напусне родината под претекст крехката му възраст и действащите нормативни документи. Той преглъща неочаквания удар със „захарчето”, че след края на сезона ще го пуснат да отпътува за каталунската столица.

От тази отсрочка футболът ни печелитрета „Златна обувка” и голмайсторски рекорд от 38 попадения за едно първенство, който трудно ще бъде подобрен скоро. Един от най-щастливите е помощник-треньорът на ЦСКА Петър Жеков, който получава същото отличие през 1969 г. с рекордните за времето си 36 гола. Жеката споделя: „Бях много щастлив, че точно Ицо подобри моя рекорд. Той беше моят любим ученик, защото възприемаше всичко много бързо. Понякога допълнителните ни тренировки с него и с другите големи таланти Любо и Емо бяха твърде продължителни и се случваше някой да ми се разсърди, но всичко отминаваше бързо, защото те имаха голямо желание да станат играчи от висока класа”.

Бъдещата „Златна топка” с огнен нрав обаче е изкаран извън кожата през есента на 1989 г., когато само след 6 кръга и 12 гола в тях на Любо Пенев на съотборника му (и негов връстник) е разрешено да премине във Валенсия. Още в следващия седми кръг на първенството идва най-подходящата жертва – Левски, броени дни след резила от Антверпен, когато белгийци елиминират сините от евротурнирите с инфарктен обрат от 1:3 до 4:3 с три гола след 90-ата минута. Отсъствието на Любо Пенев бързо е забравено след изравнения червен рекорд за най-изразителна победа срещу Левски – 5:0, като 4 от попаденията са на Стоичков, при това само за 27 минути. Той завинаги си спечелва неприязънта на левскарите след гаврата, която си позволява в следващия (оказал се и последен за него) мач срещу сините на 7 април 1990 г. – излиза с номер 4 на гърба, за да напомни какво е сторил в миналото дерби.


IVP_2680-1280x1001.jpg

7DNI CSKA18.04.2018

Легендата Димитър Пенев говори пред медиите след вечното дерби.

“Нов театър ли откриваме?”, попита той и критикува съдийските отсъждания по време на мача.

Стратега коментира, че ЦСКА е допуснал грешки в защита.

“Жалко, че разваляме дербитата на този етап”, добави Пенев.


Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев, Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Александър Манов
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев, Димитър Пенев, Пламен Марков
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев, Димитър Пенев
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев, Пламен Марков
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев
Представяне книга - С ЦСКА в сърцето, Гриша Ганчев

7DNI CSKA17.04.2018

Благодетелят на ЦСКА Гриша Ганчев уважи представянето на автобиографията на Аспарух Никодимов “С ЦСКА в сърцето”.

Ганчев бе категоричен, че ЦСКА е “фанатично нещо”.

“Искам да поздравя всички гости на г-н Никодимов. Да им пожелая здраве. Виждам, че залата е пълна с армейци. Има и левскари. Пожелавам ти, бате Паро още 100 години да пишеш. Най-вече да си здрав. Бяхте художници на терена и ти, и Пената, сега сте писатели. Живот”, сподели Гриша Ганчев пред гостите на събитието.

“Здраве ви желая на всички големи легенди на ЦСКА. На 5-и май на “Васил Левски” цялата армейска общоност да се съберем. Големи награди сме приготвили. Да се почетат нашите велики спортисти, защото ЦСКА е велика сила. ЦСКА е начин на живот, ЦСКА е фанатично нещо”, добави Гриша Ганчев.


-Верея-28-1280x971.jpg

7 Dni CSKA15.04.2018

Капитанът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски, великият Димитър Пенев, олимпийски шампиони и легенди ще присъстват на пресконференцията за представянето на Фотоалбума “70 години ЦСКА” утре, понеделник, в 11 часа на стадион “Българска армия”.

Луксозното 360-странично издание е първото събрало с уникални фотоси, текстове и илюстрирани статистики най-великите мигове, личности и постижения в летописа на “червените” от София – както във футбола, така и в останалите близо 30 спорта.

Книгата ще влезе в продажба през следващата седмица.

Клубът е издавал такъв албум и за 35-годишнината си.


73.jpg

7 Dni CSKA14.04.2018

5 януари 1985 г. Теренът на “Народна армия” е покрит с обилен сняг, червените излизат за първата си тренировка след зимната пауза, а старши треньорът Манол Манолов-Симолията неочаквано обявява пред играчите: “Утре в ЦСКА идва една суперзвезда”. Думите му се оказват пророчески, защото наистина пристига бъдеща “Златна топка”.

На другия ден учудването в тима е голямо, когато капитанът на ЦСКА и националния тим Георги Димитров-Джеки, носителят на “Златната обувка” Георги Славков, екзекуторът на Ливърпул Стойчо Младенов, избираните за № 1 в България Георги Велинов и Радослав Здравков виждат непознато момче от третодивизионния Хеброс – Христо Стоичков, да влиза в съблекалнята на най-титулувания клуб в България.

Един от стълбовете в армейската отбрана по онова време Красимир Безински си спомня: “Заради лошото време Манолов премести тренировката в зала “Чавдар”. Там беше първият тест за Ицо. След загрявката започнахме игра на квадрати. Стоичков беше в една групичка с мен, Здравков и Младенов. В един момент Ради прокара топката между краката на Ицо, а веднага след това същото направи и Стойчо, който прихна да се смее. Новобранецът ядосано му извика: “Какво се смееш бе, тюфлек. Догодина ще ми носиш обувките!”.

Някога поетът Атанас Далчев твърдеше, че в България има много таланти, но малко характери. Прозрение, казано за литературата, то в пълна степен важи и за футбола. ЦСКА намира своя характер
Ицо прави официален дебют с червената фланелка на 26 януари 1985 г. в четвъртфинал за купата, когато армейците бият с 4:0 Чирпан като гости. Тогава носи № 15 и влиза в 78-ата минута на мястото на Стойчо Младенов. На 16 февруари, в реванша с чирпанлии, червените бият с 5:0, а Христо бележи и първи гол за ЦСКА. В 51-ата минута прави резултата 3:0, като засича с ефектно воле брилянтно центриране на Славков. След този мач прочита и първите ласкави отзиви за себе си в печата. “Сред домакините, без няколко титуляри от есенните мачове, се открои дебютантът Стоичков – много борбен, маневрен и работлив полузащитник, с добър поглед върху развитието на колективните действия”, пише “Работническо дело”.

И продължава: “Стоичков, запомнете това име!”. Една голяма звезда прави първите си уверени стъпки в клуб със звезда в емблемата си. Всъщност яркото му дарование найнапред е забелязано от други легендарни фигури на червените. Българският клубен треньор № 1 Аспарух Никодимов първи му предлага професионален договор през пролетта на 1984 г. Тогава Паро вече не е в ЦСКА, а е наставник на Дунав, негов помощник е бившият вратар на армейците Стоян Йорданов. Двамата гледат в Плевен демонстративни мачове на сборни формации от третото ниво на футбола ни. Бъдещият номер едно в Европа е в отбора, селектиран от Иван Колев, и в това има нещо символично, защото Ването е първият българин, намерил място в почетната десетка на анкетата на “Франс футбол”.

Стоичков е на крачка от картотека в Дунав, когато Паро напуска Русе заради противоречия с клубното ръководство, а тръгналият си с него Стоян Йорданов става треньор на вратарите на ЦСКА, където наставникът Манолов е решил да подмладява състава. На “Армията” вливането на свежа кръв се обсъжда на съвещание с началника на ЦСКА Георги Христов, шефа на футболния клуб Никола Миланов-Чопъра и треньорите. Йорданов ги запознава с преценката за Стоичков, която Никодимов и той са направили преди няколко месеца. Идеята за привличането на Ицо е одобрена от всички и бившият вратар спешно е пратен на секретна мисия в Харманли
за да склони младока да подпише. Прозорливостта и бързата
реакция на хората в червено впоследствие се оказват възнаградени стократно, но българският футбол е на път да загуби най-бляскавата си звезда още преди да е изгряла на световния небосклон след абсурдно наказание до живот заради още по-абсурден край на финал за купата с Левски на 19 юни 1985 г.

Червени и сини играят помежду си само един “мач на дружбата” (6:2 за ЦСКА на 2 май 1964 г.) и десетки двубои на взаимната неприязън, но за онзи сблъсък, след който и двата клуба са ликвидирани по партийно решение, и до днес се носят легенди. Тогава грозните сцени на терена са използвани за апаратни борби в коридорите на властта. Атмосферата преди сблъсъка е нагнетена и тягостна, във въздуха витае предчувствието за нещо страшно. Три седмици по-рано светът е потресен от трагедията на “Хейзел”, на чиито трибуни загиват 39 души по време на финала за КЕШ Ювентус – Ливърпул.

Противоборството между двата родни гранда пък е стигнало до кресчендо, след като Левски е в серия от 7 победи над вечния си съперник. В желанието си да спре черната поредица Манолов решава да хвърли в битката дори бледи юноши като Стоичков, жадни за слава, а мотивацията в червените редици е на максимум. В отсрещния лагер пък са се настанили високомерието и самодоволството. На терена започва касапница, подклаждана от грешни съдийски решения. В 73-ата минута десният бек на Левски Пламен Николов-Джоджо разкъсва до кръв прасеца на левия крак на Радослав Здравков и е изгонен. 5 минути по-късно синият халф Емил Спасов освирепява и стиска здраво за гушата своя пазач Костадин Янчев, в настъпилото меле се намесва и кибритлията Стоичков, а виделият се в чудо съдия Яшаров отстранява и тримата.

Преди това вратарят на сините Борислав Михайлов бурно оспорва дузпа за армейците, но арбитърът дори не му вдига жълт картон. Веднага след последния сигнал, дошъл при 2:1 за ЦСКА, Боби пробягва половината терен, за да блъсне силно съдията в гърдите. Напрежението ескалира в тунела на стадиона, където според помощника на Яшаров Димитър Шарлачки, Михайлов, Наско Сираков и други от сините играчи налагат арбитъра с юмруци.

Никой в онзи момент не може да предвиди мащаба на санкциите, при които изгарят и провокатори, и провокирани. Разиграва се подмолна и сложна игра на най-високо партийно и държавно ниво, в която е въвлечен дори неподвластният на запалянковски емоции Тодор Живков, и то в отсъствието от страната на военния министър Добри Джуров. Футболът става арена за разчистване на сметки в партийната йерархия
между левскаря Борис Велчев и цесекаря Милко Балев, срещу който върви и милиционерско “активно мероприятие”, целящо да внуши, че началникът на кабинета на Живков е в основата на суровите мерки. Логиката обаче издиша.

“Не съм предлагал да разтурят клубовете. Как ще предлагам да се разтури и този отбор, на който съм привърженик”, твърди самият Балев в едно от малкото си интервюта след години. В “играта на тронове” има и трети полюс – опонентът на Велчев и Балев, министър-председателят Гриша Филипов, чието протеже, страстният фен на пловдивския Ботев Иван Шпатов, е главен секретар на Министерския съвет и едновременно с това шеф на футболната федерация.

Свидетелства Шарлачки: “Когато се прибрахме в съдийската стая, със страшна сила при нас влетя Шпатов и каза: “От утре Левски и ЦСКА няма да има. Аз ги разформировам!” Такова е и решението на Секретариата на ЦК на БКП. От ситуацията има един-единствен печеливш – любимият на Шпатов Ботев Пд става служебен шампион и играе за КЕШ, а червените не са допуснати до участие в турнира за КНК.

Разбити са два клуба, но и десетки съдби. Една от най-емблематичните личности в историята на футбола ни Манол Манолов, чиито треньорски права са отнети, е задраскан дори от излизащите по онова време енциклопедии, отстрелян е и председателят на ФК ЦСКА Борис Станков. Изключеният завинаги от редовете на “физкултурното движение” според тогавашните скудоумни формулировки Христо Стоичков е пратен да бели картофи в старозагорско военно поделение. Отнета е купата на ЦСКА, спечелена в истинска битка на терена, а справедливостта е възстановена чак след десетоноемврийските събития.

Партийната репресия за уж създадения по партийна поръка клуб не познава граници. ЦСКА по нечия “гениална” приумица е превърнат във ФК Средец, скъсана е изконната му връзка с армията и е прогонен дори от клубния му стадион някога собственост на неговия предшественик, офицерския АС-23. Героите от епопеите с Нотингам и Ливърпул вече са качени на раздрънкан автобус “Чавдар” и пратени да тренират на игрището в крайния квартал “Красна поляна”, после напускат в посока чужбина един след друг – Пламен Марков, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Георги Димитров, Георги Славков, Ружди Керимов…

Публиката на ЦСКА обаче така и не предава отбора си, а от трибуните не ехти натрапеното име. “Пена, няма ли вече да идваш в Средец”, звъни по телефона старши треньорът на “новия клуб” Серги Йоцов на определения за негов помощник Димитър Пенев някъде през лятото на бурната 1985-а. “Аз такъв отбор не знам!”, отговаря му с типично шопския си хумор бъдещият Стратег. В края на 1985 г. Пената сам поема отбора и скоро започва новият ренесанс на клуба. С него на 22 декември 1985 г. червените стигат до първата си победа на “Герена” с 3:1, когато цяла България научава името на племенника му Любослав Пенев.

СНИМКАТА Е ПЪРВАТА НА ФК СРЕДЕЦ

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, ТЕМА СПОРТ


-Левски-16-1280x995.jpg

7 Dni CSKA11.04.2018

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев очаквано беше разочарован от загубата с 0:2 от Левски в първия полуфинален мач между двата тима за Купата на България. Легендата на „червените” призна, че „сините” са били очевидно по-силният тим на терена, а треньори и играчи на ЦСКА трябва да си извадят необходимите поуки, за да не повторят същото представяне и в реванша след 2 седмици (25-и април).

„Нашият отбор игра без желание. Това е учудващо за мене. Това е мач, който дълго време ще се помни и се знае”, коментира Пенев.

„Жалкото е, че те създадоха голови ситуации. Не знам дали нашите футболисти знаят, че има още един мач, но авансът на противника е доста солиден. Дано премислят и да си направят разборите. Трябва да има някаква разлика в следващия мач.”

„Знаете, че Левски и ЦСКА винаги са имали амбиции, като върнем годините назад. Левски бяха по-добрият отбор. Имаха положения, вкараха си и головете”, добави Пенев.


70-години-Цска-пресконференция-3-1280x792.jpg

7 Dni CSKA10.04.2018

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев говори пред “Тема Спорт” за предстоящото вечно дерби за купата и загубата от Лудогорец миналия петък (2:3).

“Загубата в Разград се дължи на индивидуални и дисциплинарни грешки на част от играчите. ЦСКА беше по-добрият отбор, но имаше доста неправилни решения на футболистите. Този мач спокойно си завършваше с наша победа или най-малкото равен, а накрая се разви злополучно. Сега ЦСКА трябва да реагира по най-добрия начин. Да забравят този двубой, да се чукнат с едно яйце по челата и да поправят белята срещу Левски. Съперникът ще е много разклатен. Но никакво отпускане – всеки ден на пръсти и да се набират на педалите. Да са здрави и единни. Ако футболистите на ЦСКА искат да ги помнят с добро, трябва да победят Левски. Просто друг избор нямат при тази ситуация”, каза Пенев.

“Според мен загубата в Разград се дължи най-вече на играчите, а не може да се търси вина в треньорите или ръководството. В случая футболистите не си свършиха работата. Не бяха единни на терена, липсваше им колективът. Разбирам извън игрището да са различни – един обича да пие бира, друг кока-кола, трети нещо друго. Но на терена трябва да има единомислие. А в Разград не се получи. Не се изпълниха добре задачите, имаше пропуски и в защита, в средата на терена видяхме много сбъркани пасове, на Каранга пък трябва да му се види статистиката – не знам дали и пет пъти се срещна с топката. Поведението при третия гол също е под всякаква критика. Просто е учудващо как добре си вървеше мачът за ЦСКА и накрая бе загубен. Два пъти повеждаш в резултата и падаш. Много рядко се е случвало това на ЦСКА. Негативен развой за нас, но това го има във футбола”, отбеляза още Пената.

“В дербито ЦСКА ще се справи и без наказаните, а и без Десподов, в случай че контузията, която получи в Разград, не му позволи да играе. Резервите са от №16 нататък, другите по всяко време могат да влязат. Сигурен съм, че заместниците ще се представят на ниво”, коментира още Пенев.

“За финал ще напомня на феновете да се готвят за юбилея, защото ще се получи голям празник. Действа се, от месеци са ясни нещата. Няма как друг отбор да празнува юбилея на ЦСКА. Не може разни там хора да си направят някакви фланелки, да пише ЦСКА на тях, да си вземат значки от някой битпазар и да се обясняват “Аз съм от ЦСКА”. Когато аз съм играл за този отбор, тези са били още в Ташкент, така че да не ми обясняват кой е ЦСКА”, завърши Пената.


70-години-Цска-пресконференция-6-1280x853.jpg

7DNI CSKA05.04.2018

Легендарният футболист и треньор на ЦСКА и България Димитър Пенев пожела успех на тима ни в предстоящите важни битки до края на сезона.

“Фланелката на ЦСКА много ми отиваше, когато правех първите си стъпки на “Армията” през 1964 година, защото бях 62 килограма. Старите колеги ми казаха, че трябва да напълнея, но на мен така ми беше по-лесно и по-леко да скачам и да пазя нашата врата”, разказа Стратега пред официалния сайт на “червените”.


70-години-Цска-пресконференция-3-1280x792.jpg

7DNI CSKA30.03.2018

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев беше част от днешната пресконференция на “армейския” клуб, на която беше разяснено как ще протекат събитията, свързани със 70-годишнината на столичния гранд.

Чичо Митко не изневери на традицията и зарадва журналистическата аудитория с порция лафове, които в следващите часове и дни, могат да придобият легендарен статут.

Ето какво каза той (без редакторска намеса):

“Първо, ако погледнем и поколение назад да върнем, ЦСКА е фигурирала в целия свет като клуб. Да не изброяваме колко от останалите спортни клубове – волейбол, гимнастика, където са олимпийци, където са световни, европейски… А колко треньори сме създали във всички тези спортове.

Но знаете, че №1 е футболът. Знаете Олимпиадата. Да не връщаме 56-а. Колко състезатели от нашия клуб са с медали от Олимпиадата, футболни. Имам предвид и първата Олимпиада, имам предвид и 68-ма година кои наши звезди, Жеков, Веселинов – Бог да го прости, са участвали. Вмъквам и от Левски защото знаете, че това са национални гарнитури.

Другото, което прави впечатление, е, че ръководството не прави подбор на тези звезди от различните спортове, а който е минал в казармата за един месец до клетвата да постави, той се чувства в клуба ЦСКА. И предполагам, че много от тези членове за един месец, когато са чакали и то с голяма амбиция да влязат в този клуб ЦСКА.

Какво мога да пожелая?! Пожелавам първо ръководството, всичко това, което се пише, то ще се и допълва, да бъде точно. Но най-важното за мен е един голям стимул от стотици или 50 хиляди фенове, които ще дойдат, един мач успешен нашият отбор да направи. Да даде една основа за едно добро самочувствие до края на първенството, а да не говорим за полуфиналите за Купата. Аз вярвам и трябва да мислим за победа.

Желая Ви приятна работа! Достатъчно материал ще имате за това ЦСКА 70 години”.