От няколко дни най-коментираната тема на “Армията” е свързана с евентуално идване на Наско Сираков на директорски пост в клуба, феновете разпалено дискутират дали това трябва дa се случи, дали ще е за доброто на отбора, дали няма да донесе негативи и т.н. Разбира се, има една част, която твърдо против, други са 50 на 50, трети са склонни да приемат подобен ход, стига да е за доброто на клуба, а налице са и такива, които безусловно считат, че той ще свърши добра работа. Къде е истината, само времето би могло да покаже.

Има обаче един безспорен факт. ЦСКА се нуждае спешно от подобна фигура. От силна личност, която да контролира съблекалнята, да засили позициите на клуба в БФС, да има доказано успешен опит в управление ето на футболни отбори и да осъществява връзката между играчите и Гриша Ганчев. Няма две мнения, че такъв човек е необходим на “Армията”. Въпросът е какви са вариантите и кой да бъде избраният…

В настоящия момент ЦСКА има нужда от силна личност в спортно-технически план от калибъра на Наско Сираков. А в клуба, както и сред свободните бивши червени кадри, като че ли няма такава – Стойчо Стоилов, от една страна, няма характеристиките на такава фигура, а от друга – пътува твърде често в чужбина и е невъзможно да контролира изкъсо отбора. За спортен директор пък се води Пламен Марков, но той категорично няма качествата и най-вече характера, за да “държи” съблекалнята изкъсо. А и неговата роля в клуба е най-вече представителна.

Основният въпрос обаче е дали Сираков би имал същото влияние на “Армията”, каквото имаше и в Левски?! Това е възможно само ако, първо – той разполага със същите големи правомощия, второ – ако му се осигури спокойствие и получи същото доверие, каквото имаше на “Герена” преди 10 години и, трето, ако подходи с идентичен ентусиазъм, амбиция и професионализъм. А възрастта му сякаш е перфектна, защото, от една страна, има необходимия опит, а от друга – вече е достатъчно зрял и улегнал.

Какви са най-големите проблеми в ЦСКА? В организационно отношение очевидно няма такива. Всичко върви по план – плащанията са по часовник, работи се усилено по базите. Пробойните са в съблекалнята, а там климатът не е добър. Далеч не всичко е цветя и рози. За това говори най-малко разжалването на капитана Борис Галчев от страна на Гриша Ганчев.

Може би най-сериозният проблем в ЦСКА е, че съблекалнята е разделена на 3 групи. От една страна, са чужденците и най-вече португалското ядро от 5-има играчи. От друга страна, са футболисти, които гравитират около Борис Галчев – както такива от миналия сезон, така и някои, дошли през лятото. И накрая са останалите състезатели, които не са твърдо обособени в някакъв лагер, но като по-централна фигура се отличава Станислав Манолев.

Как се контролират 3 “полюса” в съблекалнята? С твърда ръка, разбира се. А такава няма. Треньорите Янев и Йорданеску бяха безпомощни. Стоилов също не може да удържи проблемите. И климатът не е такъв, какъвто трябва да бъде.

Нещо повече, вътрешноклубното наказание на Борис Галчев е наложено заради това, че ветеранът не е спомогнал за сработването, а тъкмо обратното – допринесъл е за разделението в съблекалнята. Гриша Ганчев заяви, че е провел разговори с него в тази насока, но това не е променило ситуацията. Двамата са се срещали три пъти. По време на разговорите финансовият благодетел на ЦСКА е искал от капитана да поработи върху адаптацията на новите попълнения и сплотяването на колектива, като му е подсказал и няколко начина, по които може да го направи. Галчев обаче не е сторил нищо в тази посока.

Именно липсата на единство в съблекалнята е голямата пробойна в армейския кораб, която трябва да се запуши. Но как? Окей, Галчев ще си тръгне. През зимата раздяла по всяка вероятност ще има и с други състезатели. Но това не решава проблемите в дългосрочен план. Нужна е твърда ръка…

ТЕМА СПОРТ