Звезда на армейците е категоричен: Привилегия е да играеш за ЦСКА

7 Dni CSKA05.10.20183370
3c50f9f8290bcd02e59e3a47309b208a.image.700x470

Иван Крачев е израснал в школата на ЦСКА и отлично знае какво е да браниш свещената емблема. Вече на 28 години, диагоналът с поразяваща лява ръка е бил част от клуба и в трудни, и в много позитивни моменти. Преди старта на новия сезон той сподели своите очаквания за предстоящата битка в Суперлигата пред официалния сайт на клуба.

С какви амбиции започваш новия сезон в ЦСКА?
– Тръгнахме с пълни сили в подготовката, всичко върви по план. Контузиите са минимални, което е добре. Очакванията, естествено, са високи. Трябва да завършим на челно място.

Как се чувстваш ти лично?
– Добре, тренирам на 100 процента. Готов съм, треньорът Попов може да разчита изцяло на мен.

Ти си израснал в школата на ЦСКА, какво означава да започнеш пътя си тук?
– Това е велико чувство. Носиш една титла на гърдите си. Да тръгнеш от малък в клуба, после да получиш шанс да играеш при мъжете, това е невероятно. Натрупах голям опит около Ивайло Стефанов, Ники Иванов, Теодор Салпаров, Евгени Иванов-Пушката и още много други големи имена. Привилегия е да играеш за ЦСКА и да бъдеш истински цесекар, изграден от школата на клуба.

Предвид на проблемите с контузията на Венци Георгиев, готов ли си да бъдеш лидер на отбора?
– Да, готов съм. И психически, и физически. Мисля, че Попов може да разчита на мен. Трябва да ми гласува повече доверие и съм сигурен, че ще го оправдая.

Ти си левичар, дава ли това предимство?
– По-трудно е за съперника, защото левичарят е с “крива ръка”, неудобен състезател. Може да очакваш топката да отиде навсякъде. Определянето на блока за десничар е стандартно, докато при нас е различно. Ние затрудняваме доста повече съперника. В същото време пък на разпределителя ни не му е по-лесно. Защото той трябва да се нагоди към теб, а останалите четирима, които са на полето, са с дясна ръка. Така че е доста интересно цялото това нещо.

Миналата година излезе в чужбина, в А2 на Италия за няколко месеца. Как ти се стори?
– Знаете, че се прибрах след само два месеца, но не беше заради някакъв проблем, а защото жена ми бе бременна тогава и исках да се върна. Нивото в А2 е много високо от всяко естество. Имаме много да ги догонваме. Опитът за тези два месеца ми бе от голяма полза, видях неща, които ще мога да използвам занапред.

Имаше ли предложения това лято за други отбори сега?
– Имах няколко оферти, но ги отказах, защото жена ми вече роди и детето е много малко, на 4 месеца. Ако направя добър сезон, догодина мога да се опитам отново.

Изкара един сезон в Левски, защо се стигна до трансфера и съжаляваш ли, че отиде?
– Не, не съжалявам. Това бе плюс за мен, защото видях и там как се тренира. Владо Николов ми подаде ръка преди 3 години, защото предишния сезон не играх поради контузия. Състезател, който е почивал цяла година, е трудно да си намери отбор. Условията тогава бяха трудни, но той се съгласи да ме вземе и не съжалявам. Върнах си волейболния живот, защото не играх поради контузия една година. След това Попов разбра, че отново може да ми гласува доверие и се върнах у дома.

Беше ли ти странно да излезеш срещу ЦСКА с екипа на Левски?
– Много ми беше странно, признавам си. Бях в Левски, но не се чувствах като в отбора на Левски. Трудно е да се опише. Помня, че мачът с ЦСКА беше във „Васил Симов”, а цялата зала беше пълна с фенове на ЦСКА. Те крещяха и викаха, псуваха нас, а пееха за ЦСКА. Аз се чувствах така, все едно подкрепят мен. Много странно беше.

Какво би им казал сега?
– Ще разчитаме доста на тях тази година. Може да звучи клише, но те наистина са седмият ни играч на полето. Без тях трудно ще се справим, в който и да е мач. Когато имаш подкрепа от толкова силна агитка, даваш 120 процента от себе си. Всеки се надхвърля и ще бъдат ключов фактор за нас. Надявам се да бъдат във всеки един мач с нас, както е било и досега.

Бил си в ЦСКА и в тежки моменти, и в добро финансово положение. Как ти се струва сега клубът?
– Преди 5-6 години положението в ЦСКА наистина бе много тежко, но когато си на игрището това излиза от главата ти и даваш максимума. Няма значение дали си взел заплата или не, ние сме професионалисти и се хвърляш. Излизаш и играеш. Ние сме воини, играем за победа във всеки мач. Щом сме взели решение да сме в ЦСКА, всичко остава на заден план. Всеки от нас е имал предложение да отиде на друго място, но след като е останал, дава максимума. Сега, благодарение на нашия спонсор Мариан Колев, мисля че условията са ни много добри. Ние сме сред водещите клубове като бюджет и тежките години отминаха, вече са забравени.

Има ли по-задължаващо чувство на отговорност сега, след като финансово клубът е стабилен?
– Разбира се, че има, но ние сме ЦСКА, няма значение дали с пари или не. На хората е трудно да се обясни как може да стоиш 30 месеца без заплата, но това е отборът, това е професията ни. За мен всеки професионалист трябва да подхожда по същия начин. Разбира се, всички играем за пари, трябва да се издържаме, но когато си тръгнал от ЦСКА, клубът ти е дал всичко, за да стигнеш до ниво мъже, отвътре ти идва да му върнеш това обратно. Ти си като един войник – казват ти какво да правиш и ти го правиш.

Какви са реалните възможности на ЦСКА през новия сезон?
– Трудно е да кажа. Със сигурност всеки от отбора ще даде максимума от себе си, за да сме в тройката. Убеден съм, че ще го постигнем. Надявам се и да няма много контузии, макар те да са част от живота на професионалиста и да не бива да ни служат като оправдание.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *