Георги Атанасов с разтърсващи думи за “червената победа”, Гриша Ганчев, Дучето и “армейската общност”

7 Dni CSKA11.10.201848161
ЦСКА - Монтана, контрола, Панчарево, Гриша Ганчев, Георги Атанасов

От “Армията” платиха 8 милиона лева за активите на фалиралия ПФК ЦСКА АД. Сред публиката на гранда вече няма никакви съмнения относно автентичност и идентичност на елитния “червен” отбор. Очаква се и юридически от българската и европейска футболни централи – въпросът да бъде изгладен. Агенция ПИК потърси един от най-видните представители на “армейската” общност в страната – Георги Атанасов, за мнението му относно значимостта на въпросните събития.

Г-н, Атанасов, коментарът ви за горещата новина от “Армията” днес?
– В този изключително важен миг за “червената” общност, който увенчава битката, каузата за спасяването и възраждането на ЦСКА, която се води в условията на необявена война от 3 десетилетия насам. В този наистина драматичен и триумфален момент за цялата “армейска” общност – искам да започна с благодарности към тези не толкова много хора от медийната гилдия, които проявяваха през цялото време професионализъм, добронамереност, обективност и стремеж към истината.

Всички мислещи личности разбират за какво става дума, защото ЦСКА премина – не просто през война, а бе подложен на перманентна агресия, репресия. Дори има рима между понятията. За да стигне до този слънчев ден, в който окончателно се слага точка на всякакви нечистоплътни спекулации около история, автентичност, идентичност, емблеми, активи и т.н. Тук е моментът да подчертая, че за мен лично ЦСКА като социална, историческа, емоционална, родова, ценностна, морална величина и вечна стойност не зависи от емблема, графични знаци, активи, още по-малко от търговски регистрации.

Така, че ЦСКА си е ЦСКА, щом на гърдите на футболистите и на знамената на привържениците грее ярката шампионска звезда. Всичко друго е подробност – юридическа, икономическа, търговска, административна, организационна. Още веднъж подчертавам, че ЦСКА не зависи от нищо друго, освен от своето историческо величие и от своята несравнима публика.

Но сега е моментът да се каже, че г-н Гриша Ганчев извърши един наистина морален, човешки подвиг. Като изпълни желанието на “червената” общност да има отново емблемата и активите в своя дом. И по този начин Гриша Ганчев като личност се нареди редом до предците основатели на ЦСКА. Защото това, което той стори е равно на съзидателното усилие преди 7 десетилетия.

11 октомври 2018-а, ден който влиза със златни букви в историята на ЦСКА като един морален акт осигуряващ бъдещето на клуба?
– Разбира се, 11 октомври 2018 година се нарежда до свещени дати като 5 май 1948 г. – рождения ден на клуба. Като 9 септември същата година, когато е спечелена първата шампионска титла. Като 7 ноември 73-а година, когато бе елиминиран действащият европейски шампион Аякс. Като 17 март 1982-а, когато падна скалпът на още един действащ европейски шампион – Ливърпул. Като 1 октомври 1989 година, когато Христо Стоичков написа четворката на “сините” във Вечното дерби. като 24 май 2016-а, когато бе спечелена незабравимата Купа от “В” група и…

11 октомври ще бъде оттук-нататък особен ден, който ще фиксира и обезсмъртява моралната сила, приемственост, моралната кауза на ЦСКА защитена от Гриша Ганчев по най-добрия начин. Понякога великите дати не са свързани с велики спортни победи на терена, но са не по-малко важни триумфи на общественото поприще.

ЦСКА в момента, в който беше административно изхвърлен във “В” група се радваше на зрителски интерес може би по-голям дори от предходни шампионски сезони на “армейците”.

В момента клубът е въвлечен в битка за титлата с пълна сила, очаквате ли сред феновете на гранда да настъпи еуфория, която не е наблюдавана дори от дълги години насам?

– Разбира се, че очаквам. Отново ще продължа разсъжденията си в една посока, към която се насочих преди минути. А именно, че независимо от административните, формалните белези и обстоятелства ЦСКА си е ЦСКА. И във “В” група, и в елита, и в Европа, през всички перипетии. Каквото и да се случва ЦСКА е много повече от някаква конкретна търговска или икономическа величина, от някаква формалност.

ЦСКА е съдба, кауза и ценностна система на 10 поколения, на милиони българи, отново искам да кажа, че истинските “армейци” никога не са поставяли под въпрос своята любов и своята вярност, според това дали са платени активите, пасивите и т.н на клуба. Който е от ЦСКА -ще обича ЦСКА до сетния си миг, а и след смъртта си – и където и да се намира на тази земя и над нея.

Така, че аз очаквам просто тази статистическа грешка от няколкостотин или нека да са 1000 човека в цялата страна, ако могат да се съберат и толкова, които продължаваха да дрънкат на смешната струна – автентичност, идентичност и да се правят на по-католици от Папата, с подкрепа от душманите на ЦСКА, сега да не отивам и на там в този празничен миг.

Очаквам и тази статистическа грешка от няколкостотин човека, от мен нека да са и 1000 в цялата страна, да се завърнат на родното огнище при милионите “армейци”, които на 100 процента бяха зад ЦСКА във всичките тези тежки години след административното заточение във “В” група, които сега празнуват 11 октомври като второ морално раждане на отбора.

И веднага подчертавам, че очаквам и призовавам “червената” публика да се стече масово на стадионите в София и в страната. Така както осъществи 3-хилядния червен десант във Виена по време на реванша срещу Адмира Вакер в Лига Европа това лято, за да окаже не само морално признание и благодарност към стореното от Гриша Ганчев, но и да помогне със своите билети на клубът, който очевидно е принуден да извърши огромно финансово усилие, за да върне емблемата в нейния дом.

И даже отивам по-нататък. Бих призовал “червената” общност освен към масово посещение на мачовете в София, страната, чужбина в европейските турнири другото лято, дай Боже да е в Шампионска лига, призовавам “армейската общност” да организира чрез своите добре работещи фенски структури – да организира дарителска кампания за финансово подпомагане на клуба. В този момент, в който се изваждат милиони, за да се успокои и удовлетвори “червената” общност веднъж и завинаги.

Да се организира една дарителска кампания и съм сигурен, че тя много скоро ще надхвърли онзи милион и нещо, който беше събран преди няколко години по време на мероприятието на Александър Томов за набиране на акционери, което уви – завърши с провал, тъй като не бе добре обмислено и изхаби енергията на “червената” общност тогава. Но тя притежава достатъчно морални и всякакви сили, за да може да организира с любов и отговорност още една и още повече кампании за подпомагане на любимия клуб в неговата битка на толкова много фронтове.

Защото този фронт за активите на предишното търговско дружество е само част от театъра на военни действия, които се водят срещу ЦСКА. Какво ли не се случи последните години – то не бяха провокации по линия на еничарите, поддържани финансово от Делиормана и от други среди работещи срещу ЦСКА и Гриша Ганчев, то не бяха съдийски произволи, опити за убийство на червени футболисти на терена, подминавани тихомълком от съдийски слугинаж, то не бяха медийни провокации, то не бяха заговори в БФС. Какво ли не мина през главата на Гриша Ганчев и на цялата “червена” общност.

Само прехвърлете хрониката на събитията от пролетта на 2015-а година насам. Това са три години и нещо, които се равняват на 1 век нормален живот на един спокоен клуб, който не е подложен на постоянна агресия, репресия и война както е с ЦСКА.

За вас винаги този въпрос не е стоял на дневен ред – дилемата относно автентичността на “червения” клуб. Но може ли да се каже, че с днешното действие на ръководството на ЦСКА, чрез фирмата “Ред Енимълс” ЕООД, и изплащането на 8 милиона за активите на фалиралото ПФК ЦСКА АД, темата относно автентичността вече се затваря?
– На този въпрос, ще отговоря риторично. Случи ми се да разговарям с Димитър Ангелов-Дучето и с няколко други познати от “армейската” общност, които по една или друга причина бяха на различни от моите позиции за известно време.

И самият г-н Димитър Ангелов и няколко други бивши съмишленици, споделиха, че се завръщат на стадиона, когато емблемата се върне на своя роден, исторически дом.

Ето сега – емблемата, заедно с всичко останало, формално и материално вече е на “Армията”. Така, че очаквам всички тези хора, за които стана дума да загърбят грешките, от които никой не е застрахован в живота си, и без излишни приказки и коментари да се завърнат там, където им е мястото.

коментар

  • ivanboykliev

    12.10.2018 at 15:11

    Пълно игнориране на дучето и всички предатели до края на живота им,те нямат място на АРМИЯТА!

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *