Али Соу – от Гамбия до “Армията”

7 Dni CSKA17.10.20183100
Септември (София) - ЦСКА, Али Соу

Нападателят Али Соу е първият герой в новата поредица на сайта на ЦСКА Beyond The Jersey (б.р. – от английски език – Отвъд фланелката). В нея се показват интересни истории, свързани с живота на футболистите на и извън терена.

Соу е роден в Гамбия и като дете от зори до здрач е играел футбол със своите приятели, въпреки че в онези времена е било трудно да се сдобият с футболна топка.

От игрите по африканските улици, през италианските терени до стъпването на “Българска армия” – това е вълнуващата история на едно момче, което сбъдва мечтите си.

ЗА ГАМБИЯ И ДЕТСТВОТО СИ
Идвам от Гамбия, роден съм там. Животът в моята страна не беше никак лесен. Но всичко беше наред, защото бяхме щастливи. Когато си дете, има малки неща, които те правят радостен – не става въпрос само за това да имаш храна и приятели. Обичахме да играем футбол…

Гамбия е хубава страна. Тя е безопасна за туризъм. Точно затова я наричаме Усмихнатия бряг – не знам дали сте чували, но ние й казваме точно така.

Когато бях малък, ставах рано сутрин и първото нещо, което правех, бе да изтичам до игрището. Не закусвах, не обичах да ям сутрин. Все още е така, защото свикнах по този начин. И отново, когато се будя, първото нещо, което правя, е да изтичам навън. По онова време не беше лесно да се сдобиеш с топка. За щастие – аз бях този с топката. Затова и се събуждах и отивах да викам всичките си приятели. Част от тях будех, а други вече ме чакаха готови за игра. Това беше работата ми сутрин – да ги събера и да отидем на игрището. Стояхме на него дълго. Не се прибирахме вкъщи, просто прекарвахме на него целия ден. Правехме го постоянно, но не беше скучно. Сега, като се замисля – изглежда скучно, но тогава я имахме тази страст. Когато станеше 8 часа вечерта, вече нямахме търпение да дойде следващият ден, за да се върнем на игрището и да играем отново. Много хора в Гамбия обичат футбола, но повечето от тях не разполагат с шанс да се докажат. Има много добри играчи, но… Не разполагаме със затревени терени, обикновено играем на пясък.

Детството ми не беше лесно. Имаше моменти, в които бях само с баща ми. Не знам дали знаете, но това да бъдеш отгледан само от баща е много по-различно. Това беше тежък период за мен. Но нещото, което ми помогна през всичките тези години, е това, че разполагах със страст – футбола! Всеки път, когато нещо не вървеше добре, излизах навън и се забавлявах, играейки футбол. Това избистряше ума ми, караше ме да се чувствам по-добре.

ЗА КИЕВО
Маурицио Констанци беше един от директорите по това време. Дойде в Гамбия, защото от клуба искаха да пробват няколко футболисти. Играх само 10 минути и Маурицио ми каза: “Хей, ти – ела, ела”. Попитах го какво става, а той отново ме повика. Тогава осъзнах, че съм избран. Той беше впечатлен от представянето ми. Тогава стартира кариерата ми, защото ме взе в Италия със себе си. Първият ми мач за мъжкия отбор на Киево беше срещу Торино. Това бе дебютът ми, всичко бе много красиво. Бях само на 18, знаех, че цяла Гамбия ще гледа този мач. Бях напът да напиша история и затова много се вълнувах през целия ден. И накрая се случи – станах първият гамбиец, който е играл в Серия А (б.р. – на12 май 2013 година).

След това се случи нещо обичайно за този спорт – контузих се. Мисля, че трябва да си изключителен късметлия да нямаш травми… За период от година не трябваше да се движа, да се натоварвам, да правя нещо. Бях доста зле – не можех дори да ходя. Правех го с помощта на патерици. Контузията беше най-трудното ми препятствие, което трябваше да преодолея в моя живот. Мисля, че точно то ме направи по-силен.

ЗА СКЕНДЕРБЕГ
Това беше магически сезон – спечелихме първенството, купата, грабнах “Златната обувка” за Голмайстор №1 на шампионата. Представянето ми беше успешно, но най-много се радвам, че успях да играя в Лига Европа и да вкарам първия си гол в турнира (б.р. – на 28 септември 2017 г. при 1:1 в домакинството на Йънг Бойс в групите на ЛЕ). Това са спомени, които никога няма да забравя.

Но сега искам да направя повече, ако е възможно. Имам вярата и желанието! Гладен съм за успехи, за това – да постигна повече!

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *