Гриша Ганчев избухна: Изсипахме 8 милиона в канала, а един отбор тръгва с 30 точки аванс

7 Dni CSKA21.10.201845980
ФК Рига - ЦСКА, Лига Европа, Гриша Ганчев

Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев говори ексклузивно за предаването “Код Спорт” по ТВ+. Той рядко дава интервюта, но не само затова думите му имат тежест. Винаги говори открито и непринудено, без да иска предварително въпроси или да поставя табу по определени теми. Близо десетилетие футболен клуб ЦСКА живееше в перманентна турболенция. Имаше дори периоди, когато реално липсваше пилот в самолета и логично се стигна до тежка катастрофа. След нея мнозина предричаха изчезване на гранда от футболната карта, но ето, че на 11 октомври червените фенове се израдваха мощно и спонтанно като за спечелена титла. И имаше защо. На този ден клубът от Борисовата градина плати 8 милиона лева, за да си върне своята емблема, а с нея и своята идентичност. ЦСКА не само оцеля, но явно иска да се завърне по-силен на голямата сцена. Гаранциите за тази мисия мнозина виждат в основния собственик на клуба, който от четвърт век има репутацията на най-сериозния меценат на българския спорт. В първата част от дългото му интервю Ганчев говори за ЦСКА и клубната емблема.

Здравейте, г-н Ганчев! Голям мач се оказа този с плащането на прословутите 8 милиона за емблемата. Вярно ли е, че в деня „Х“ на плащането сте били някъде далеч на Изток? При объркване на часова разлика или на полет можеше ли да стане гаф?
– Още преди три години, когато аз и Инджов се заехме с ЦСКА, беше ясно, че трябва да се плащат активи и пасиви на старото търговско дружество. Това е нормално. Всеки ден в света фалират фирми, образуват се нови и т.н. Друг е въпросът, че тук имаше някакви елементи на чест, морал и т.н. По принцип не съм привърженик да се хвърлят пари в канала. В крайна сметка излезе и там голяма измама. Синдичката е продала някакъв имот в старото търговско дружество, което въобще не съществува, то си има собственици. И най-лошото и парадоксално е, че съдът я подкрепя.

Плати се, за да се узакони измамата – това ли е моралът в крайна сметка със синдичката?
– Едни пият и се веселят, а балъците плащат накрая. Такъв е моралът на тези географски ширини. Оттук нататък вече трябва да се мисли за съвсем други неща.

Защо в последния момент се случи всичко, един вид “last minute”? Пари ли трябваше да се събират?
– Не е в последния момент. Просто се водеха много дълги дела. Доколкото съм запознат от нашите юристи, те са искали тази неправда по някакъв начин да я елиминират. Тя да го извади този имот от дружеството и ние да си платим с по-ниска цена в зависимост, колкото струва този имот. Но в крайна сметка съдът я подкрепи и купуваме нещо, което го няма в активите, но както и да е.

Какво се промени за вас лично като собственик на ЦСКА след края на сагата с емблемата?
– За мен нищо. Както знаете, ЦСКА има около 15-16 емблеми. И аз не знам сега коя сме купили, защото само един от предшествениците е заложил три в НАП. По времето на други предшественици и ръководители на ЦСКА, гледам емблеми с някакви лъвове, тигри и т.н. Най-старата емблема я показахме на юбилея за 70-годишнината. Дори я има в книгата, в която имате сериозен принос и една година се мъчихте да я направите.

Защо тогава в крайна сметка беше много важно за вас да купите емблемата?
– Аз дадох дума преди три години, още когато се събирахме на „Армията“ им го казах. Плюс това с Инджов си бяхме решили, че старото търговско дружество трябва да го купим с активите и с пасивите. Не го казвам сега. Казал съм го и пред други ваши колеги и т.н.

Тези 8 милиона лева ще променят ли нещо от плановете за реконструкция на стадиона?
– Мисля, че няма да променят, но все пак 8 милиона са си 8 милиона. Ние ги хвърлихме един вид в канала. С тези пари нищо полезно не може да се случи. Като изключим, че има един стар автобус, от който може би ще вземем 2-3 хиляди лева за скрап, малко скъсани чорапи и гащета. И това е.

Но стотици футболисти и други деятели ще вземат.
– Това е хубаво, да. Някой ги е лъгал навремето, а сега ние им платихме. Дори някои от тях не ги и познавам. Кога са играли? Пък смея да твърдя, че горе-долу съм запознат в последните двайсет и няколко години с футболистите в България.

Червената половина на България полудя от еуфория в социалните мрежи на 11 октомври следобед, но се говори че няколко дни по-рано тарторите на агитката са ви ядосали. Ако е така – защо?
– Те не могат да ме ядосат по простата причина, че са много малки да ме ядосат. Но самата философия на този клуб трябва да видим оттук нататък как ще продължава. Ако те си мислят, че могат да намерят по-кадърен човек, да заповядат. Ние сме ОК, “open” сме. Примерно да бие сто пъти Левски подред, да бие Септември с по 20:0 и от този род. Футболът е много жесток спорт. Носи радости, но носи и несгоди. Усещам тази психопатия в нашите Фейсбук герои – паднали сме, а сина ми много плаче. Хубаво, но какво да направим? Това е спорт. Барселона също пада, а за Реал (Мадрид) какво да кажем сега? Ами за великия Байерн (Мюнхен)? И нямам думи за Манчестър Юнайтед! Техните синове сигурно си късат ризите! Във футбола, ако не караш по правилата, те наказва жестоко, защото е много жесток спорт. Но аз мисля, че ние караме по правилата. Стратегията ни е правилна. Оттук нататък те трябва сами да изберат. Ако мислят, че има извънземен отбор в света, който може да побеждава нон-стоп, няма проблеми. Ако намерят точния човек и точните изпълнители, аз съм ОК.

Какви са целите на ЦСКА като инфраструктура на клуба? Говоря за базата, проект за нов стадион…
– Ние още не сме излезли на нулата. Инвестицията в Панчарево, която е над 4 млн. лв., е доникъде. Трябват ни още два тревни терена, един изкуствен, закрит. Отделно трябва да си направим общежитието за децата, защото академията ни е под всякаква критика. Също така се строи фитнес център на Панчарево. Но терените са малко, ние сме построили три терена. Когато дойдохме в ЦСКА, там имаше дървета големи колкото вас, по два метра. Сега горе-долу придоби някакъв що-годе нормален вид, но има много работа там. На първо време трябва да завършим Панчарево, за да може да си настаним академията и да почнем да си вадим наши собствени кадри. Знаете, че съм привърженик повече българи да играят, но трябва да им създадем условия. А ние условията засега ги нямаме. Пръснали сме ги из цяла София, плащаме безбожни наеми и т.н. А за стадиона според мен трябва пак да отидем на разговори с държавата. Не е нормално ЦСКА да плаща 96 хиляди лева наем на месец за двете руини там. Може би това е единственият клуб в света, който плаща за нещо, а насреща няма нищо. 96 хиляди лева всеки месец са наемите. Отделно 250 хиляди лева са данък сгради, такса смет и т.н. от ползвателя. Сегашният ЦСКА е ползвател. Като ги съберем тези числа, горе-долу отиват близо 1,5 млн. лева. Колко отбори в „А“ група имат бюджет 1,5 млн. лева? А това е само наемът на ЦСКА. Някак си не върви! Тук сме изгостирани отвсякъде, но ще видим. Поне министърът на спорта е сериозен човек и мисля, че ще се споразумеем. Дано се споразумеем, но да направим публично-частно партньорство, за да може като инвестираме там… Ние ще си тръгнем рано или късно, но който дойде след нас, поне да сме оставили нещо!

Остава и феновете да имат нерви, за да се бърза бавно. Явно твърде бързо се забрави каква беше ситуацията в ЦСКА.
– Сега им е много приятна ситуацията в клуба. Първо клубът няма никакви борчове. Второ всичко се изплаща на секундата и трето – от тази година започна да има и големи приходи. Знаете продажбата за много пари на Каранга, продажбата на Антон Недялков в Далас. Сега тези постъпления влизат. Отделно и нелошото представяне в УЕФА също донесе близо 1,5 млн. лева. Но мога да ви кажа и колко са техните приходи от билети – 500 хиляди лева на година криво-ляво. С тези 500 хиляди какво можем да направим? Освен да купим на Десподов два-три чифта нови футболни обувки.

Привържениците на Левски не приеха добре новината за емблемата. Знаете ли, че някои твърдят – държавата е платила емблемата като направила поръчка за коли за жандармерията от завода на Гриша Ганчев в Ловеч? Чухте ли този слух?
– Какво общо има един завод с някаква емблема? Да, като погледнеш реално те са две фирми, нали. Но едното е спортно дружество, а другото е завод за коли. Той не продава само на МВР, а на всеки, който иска да си купи евтина и качествена кола.

Може би не трябва да са били коли, а хеликоптери. Все пак тези коли струват пари.
– Вижте, аз Левски не ги мразя. Те са ми безразлични. За тях или добро, или нищо.

Говори се какво ли не – например, че Левски има таен собственик. Вие давате ли ухо на тези слухове?
– Не ме интересуват тези работи. За повече от двайсет години много комплексари минаха през футбола. Нагледал съм се на какви ли не нарциси. За съжаление се срещат и сега. Не мога да ги разбера откъде имат тази енергия да се показваш, да учиш хората. Един вид „в царството на слепите ти си с едно око“. Ама, те много самовлюбени, бе човек! Обичат се и някой път ме е страх да не се самоизнасилят на някой стадион. Трябва по-нормално, по-кротко. Трябва да се инвестира в спорта, защото в крайна сметка това е социален феномен. Колкото и малък и невзрачен да е останал, трябва по някакъв начин да се поддържа, ако имаш възможности естествено.

Казахте, че за Левски общо взето е като за умрелите хора…
– Не, не е така. Нито лошо…

Да, обаче имате двама приятели от „сините“ – Люпко Петрович и Наско Сираков.
– Да, много са ми близки.

Наско беше ли близо до пост в ЦСКА, както се говореше?
– Честно да ви кажа, бих му предложил пост. Насо е изключително ерудирана личност, знае си материята, отделно не е корумпиран, а и е работар. Чакам го Люпко да се върне от Руанда. Сега беше във ваканция и се виждахме. Може и на него да му предложим пост. Защо не? Кадърни хора. Какво значение има? Знаете, че най-големият мениджър отиде в Манчестър от Челси, какво лошо има в това?

Тук обстановката е малко по-различна.
– Да, географската ширина е малко по-така.

Кой и с какво трови атмосферата в българския футбол? Два пъти в годината казвате по нещо за 2-3 минути…
– Това е дълга тема. Ако вземем да говорим, няма да ни стигнат десет предавания „Код Спорт“. Като вземеш от маниаците, минеш през нарцисите, красавците, та стигнеш до гелосани и най-различни, и пъзелът се нарежда. Не може да отидеш и да пробиеш целия футболен съюз, да купиш всички съдии, да купиш комисии, да се гавриш… Защо? Защото си решил да похарчиш някакви пари ей така. Да си надградиш егото – защо е необходимо? Пробиваш играчи, отбори, треньори. Почва първенството – 30 точки аванс. Добре, какво удоволствие ще изпитам? Вие сте по-старички като мен и помните 1997-1998 г. И аз съм ги правил тези работи, и Сирака ги правеше в Левски. Та, опря мачът до един хикс да се решават титли и т.н. Какво морално удовлетворение да изпиташ от тази работа? Никакво! Нула! И се питам – за какво е необходимо, заслужава ли си повече да се мятат пари за едно нищо? Ще ви кажа друг пример. Много е комплицирана ситуацията, защото когато лятото търсехме да вземем треньор, звъняхме на пет-шест доста известни имена, от които две топ известни. Няма да ги крия – Свен-Горан Ериксон и Феликс Магат. Тук моите хора – дай опитен треньор, дай това-онова… Макар че аз не бях на това мнение. Обичам млади хора и исках да намерим млад треньор. И двамата казаха, че е интересно предложението. Тук не става въпрос за пари. Мислиха, мислиха по три дни, офертите явно ги задоволяваха, но казаха, че не могат да дойдат в това първенство. Защо? Какъв е проблемът? Казва – то първенството ви е наредено. Ние сме хора с авторитет и сме табели, не искаме да дойдем там. ОК, живи и здрави! Даже имам и свидетел на единия разговор – Красимир Балъков. Може да го попитате. Тогава ми стана ясно, че вече ни знаят по целия свят.

Откъм „добрата“ ни страна.
– Какво нещастно първенство има тук и че винаги се играе с белязани карти. Е, оттам натам за какво?

В какви отношения сте със собственика на Левски Спас Русев? Когато той ни гостува в „Код Спорт“ каза, че е настроен за феърплей във футбола.
– За него съм убеден, че играе по правилата.

Познавате ли се?
– Да, познаваме се. Преди 20 години даже му помогнах, когато се създаде една много голяма фирма. Отношенията ни бяха кристално чисти. Доведоха го едни приятели и тогава се запознахме. Помогнах му, след шест месеца всичко беше точно. Оттогава съм го виждал два пъти. Но като имаш предвид, че е левскар…

Бихте ли седнали някога президент до президент на даден мач?
– С кого да седна?

На Левски – ЦСКА със Спас Русев да седнете в ложата?
– Първо аз не съм президент. По принцип в последно време ги гледам мачовете по телевизията, защото малко ми идва “too much” тази лудница по стадионите. Но никога човек не може да каже „никога“!

Съжалявате ли за времето, когато бяхте член на Изпълкома на БФС?
– Ама, разбира се! Такова загубено време! Всички идеи, които се вкараха – за млади играчи, за това, за онова, всичко замина в канала. Лигите U15, U17, U19 са заслуга на Наско Сираков и с моята подкрепа, защото аз не разбирам от футбол, но съм го подкрепял. Помните по-рано при юношите какви първенства се играеха. Около Ловеч ритат с Габрово, Севлиево и Търново, в София си играят. Правят някаква купа – тюрлю гювеч и накрая едно нищо. А сега си има реални първенства, както в белите държави. U15 си играят първенство с изпадащи и влизащи отбори, също U17 и U19. Тогава взехме решение с големи напъни за дублиращите отбори. Отделно две години се борихме с Насо да почнат да играят до 21 години задължително в отборите. Изкара една година това нещо, дойдоха властимащите и го забърсаха. Защото те са измислили футбола! От тях излиза футболът! Те го знаят футбола наизуст! Лошото е за Боби Михайлов. Нито го обичам, нито го мразя. Но ще дойде време, ще си тръгне, някой ще се обърне назад – какво направи ти за този период? Той какво ще каже, горкият. Понякога ми е много мъчно за него, защото после го изклепаха. В началото той искаше да се върши работа. Възприемаше хубавите идеи и от Лъчо Танев… Всичко минава и заминава.

Откъде тръгна войната между ЦСКА и Лудогорец?
– Ние не воюваме с никого, те воюват с нас! Ние сме в окопа и драпаме. Сложили сме големите каски и това е. С кого да воюваме ние? Нито пари имам да плащаме на съдии, нито имам пари да плащам на Футболен съюз. И аз се чудя къде са тези органи. Тук разнищиха строителни, ресторантьорски, хотелски, не знам какви фирми. Абе, как не щат да ни дойдат на гости на нас във футбола, бе! Няма ги, не искат да дойдат!

Може би не ги каните правилно.
– Ами, ето, да заповядат във футбола прокурори, ДАНС-МАНС и да видят. Те чак по Европа го знаят някакъв Караманджуков, че се разнася с едни торби с пари напред-назад по съблекалните, а тук никой го не знае. Премиерът на Унгария дойде тук на мача, но на домакинската среща не отиде. Защо? За да не му отрежат главата съдиите.

В мача на България срещу Кипър от 14-те национали, които играха, сте били началник на 9 от тях в Литекс като повечето от тях са рожба на академията на бившия ви клуб.
– Така е.

Как приемате или по-точно как тълкувате този факт?
– Лошото е, че не са това качество, че да са във водещи европейски отбори. Качеството идва с конкуренция. Просто трябва да се обърне пирамидата по някакъв начин. Трябва да почнем да налагаме българи да играят. Не можем без чужденци, далеч съм от тази мисъл. Но ето – като няма българи, сме се принудили. В ЦСКА има 13-14 чужденци.

А има ли вариант да стигнете до крайност – само чужденци?
– Има го и този вариант, защо да го няма? Има вариант, след като школата ни не работи. В най-скоро време ще вземем мерки и ще се чуе. Дочувам, че има и корупция, което е немислимо да се случва. Ние трябва да произвеждаме играчи! Ще вземем специалисти от чужбина, както в Ловеч го бях направил. Идваха всяка година хора от Оксер и работеха. Същата работа ще стане и в ЦСКА. Но досега не ни остава време. Но не може да продължава по този начин. Ние трябва да вадим български играчи!

За колко време смятате, че може да направите академията на ЦСКА толкова продуктивна, както тази в Ловеч?
– Поне пет години оттук нататък. За година и половина-две да си довършим, каквото трябва с базите и вече да търсим високо спортно майсторство, а не да ги събираме на килограм. За какво са ни? Чак на мен ми се обаждат – туй детенце, онуй детенце… Ще направим три групи U15, U17, U19 по 20 човека, които според изискванията на шефа на школата и на треньорите, да са качество. Да разчитаме примерно един-двама да могат да влязат да играят в първия отбор. А другите, с които подпишем договори и тръгнат, спокойно да си играят във втората шестица на „А“ група, във водещите отбори в „Б“ група. Просто да създаваме играчи. Като се обърна по отборите и като погледна, има поне 150 мои играчи от нашата академия в Ловеч, които играят в „А“, „Б“ и „В“ група. В крайна сметка той заради това идва, да я изкара тази академия и после 10-12 години да има с какво да се прехранва.

Защо променихте стратегията си спрямо треньорите? Преди малко казахте, че обичате младите хора, а в Литекс залагахте предимно на табели.
– Работех, работех с какви ли не. Треньорството е малко като покера. Ако имаш късмет да ти върже… Аз имам доверие в младите хора. Гледайте какво става в Германия, в Англия – навсякъде млади треньори. Старите с разбиранията им от преди 20 години… Всяко ново начало е трудно. Единствено съжалявам за Христо Янев, че не можа психически да се окопа. В Нестор имам страшно голямо доверие. Сериозен, начетен човек, знае футбола. Направи някои грешки, тръгна да променя схеми в хода на сезона. Това е материалът, с който разполагаше, нямаше друг. Но мисля, че се е осъзнал. Всеотдаен, работен, учтив, говори пет-шест езика перфектно – какво да искаме от него? Все пак девет години е бил помощник в Бундеслигата. Ако и там не са го научили, къде да го научат, бе, братко?

Във вашето обръщение в юбилейната книга на ЦСКА казвате, че не винаги най-правилното да направиш правилно. В крайна сметка по верния път ли тръгна ЦСКА, след като имаше алтернатива – загробване с тези 38 милиона или прескачане юридически с дружествата?
– Старият футболен клуб просто не беше възможно да съществува. Това е пределно ясно на всички. Ще ви го кажа, както съм го казвал много пъти досега – когато са се сменяли ръководства и т.н. всеки взима по един печат в джоба и почва да праска анекси и да прави мръсно на този, който го е наследил. Тук не говорим за парите. Едно 15-20 години щяха да се мъкнат едни дела, едни чудесии нон-стоп. Ти чувал ли си за лицето Иван Боладо? Е, този е бил футболист в ЦСКА. Кога е бил – това е отделен въпрос. Аз не го помня, но бил играл 15 минути. В момента има дело, съдят новия клуб ЦСКА за 800 хиляди евро.

Най-скъпият играч.
– Нещо страхотно! Там е била една яма, корупционна дупка, която няма запушване. Другото нещо – как ще се оправиш с енергото, с НАП, с това, с онова? Ами, 4,5 млн. лева са още от 2005 г. оставени, чукат си едни лихви… Идва следващ, плаща нещо, отива, намира хора в НАП, те го разсрочват. Идва следващият, взима да плаща, но главницата си стои от 2005 г. Питам аз – когато се е продал ЦСКА на някакви индийци, защо тогава с парите не са погасени тези задължения към НАП? В крайна сметка воденичният камък на ЦСКА е бил НАП. А в международните институции е УЕФА. Там е мъртва хватка, няма отърване. Плюс това, от 1990 г. сте във футбола и знаете много добре, УЕФА и ФИФА защитават винаги правата на играчите, на агентите, на хората, които имат да получават пари. Ето, сега минете през синдик, дайте си претенциите пред него. Като ви одобри, ние платихме, взимайте си парите. В Испания това е нормална практика, да не говоря за Турция. Ето го Глазгоу Рейнджърс, ето ги и италианските клубове Фиорентина, Парма и т.н. И те минаха през тази работа. Единственото е, че ЦСКА пак постави световен рекорд. Всичките плащания за стари търговски дружества са от порядъка между 8 и 12%, а ние платихме 39% от стойността. Аз не мисля колко по-морално трябваше да се случи. Лошото е да не са се запътили някои други към тази работа, защото никой не знае те колко плащат. А да ви кажа за три години, откакто сме в ЦСКА, сме платили над 4,5 млн. лева данъци на НАП. Това са социални, здравни, данък на заплатите и т.н. Някои казват, че един новосъздаден голям гранд от няколко години и той плащал толкова. А пък чувам от други, че бюджетът му бил… Учил съм счетоводство, но явно не съм го доучил, защото не ми се връзват цифрите.

Защо се разделиха пътищата ви с друг едър бизнесмен – Васил Божков, с когото преди 3 години имахте намерение заедно да управлявате ЦСКА?
– Бяхме правили една среща. Г-н Божков не беше убеден дали трябва да се връща в спорта. Това беше цялата история. Но и аз го разбирам – толкова псувни и плюнки е отнесъл. Като гледам мен какво ме правят, представям си него! Свършва мачът и цяла нощ ми пишат. Откъде ми знаят телефона „мечки“, „тигри“, „зебри“ и не знам какви – всеки дава мнение. Този защо не игра? Чакай, бе, аз треньор ли съм? Не съм говорил с Инджов, но ако още малко ми се правят на паисийевци, мога да потърся спасение от рода на Бил Гейтс някой.

Защо спорта ни вече не е това, което беше?
– Ама, как да е? Смяната на обществено-икономическия строй от планово към пазарно стопанство – никой не беше подготвен за него. Не виждате ли, че икономиката грам не може да диша, горката? Кой е учил навремето пазарно стопанство? Никой. Това маркетинг, другите сложни думи отсега ги учат поколенията. След време ще ги прилагат, но въпросът е друг. Малките, които сега учат, те къде са го учили и къде са го практикували. Направи си труда да вземеш един счетоводител от Икономическия институт. Ами, той една година ще гледа тук като препариран. Трябва да го сложиш до някой опитен счетоводител, демек почваш наново да го учиш. Образованието ни е под всякаква критика! Отделно какво производство имаме в България, че да могат фирмите да голеят? Богатият човек е над нещата. Той иска да плати някъде, да се покаже. Ще ви дам пример с Адмира Вакер. Отиваме там, няма ги никакви, ложите им стоят. Сготвил им готвачът пържолите, чака ги, но те не отиват. Обаче са платили по 80-100 хиляди евро да помогнат на отбора. Това са местни малки и средни бизнесмени, които живеят в квартала на Адмира Вакер. За Копенхаген няма да казвам, защото това е държавен проект. Ако искаме да прекопираме тук тези модели, просто трябва икономиката да е на съвсем друго ниво. А и нещо друго – западните компании, които са инвестирали в България огромни средства, не ги интересува българският спорт. Единствено Лукойл поддържа баскетбол и волейбол. Да сте чули някоя от големите западни компании – търговските вериги, други разни обирджии, да кажат – дай за някоя детска школа да дадем 20 лева примерно, да им купим по един сладолед на децата? Няма, всичко се прибира, кашира и на Запад. Нормално е. Дошъл е тук, каквото може да изпомпи. Въпросът е, че и местните ентусиасти вече са на изчезване. Както казва един мой приятел бизнесмен – много хиени, а мършата е на приключване и няма какво да кълват.

Тогава как ще имаме нови феномени в спорта като Стефка Костадинова, Вальо Йорданов, Любо Ганев, Армен Назарян, Стоян Делчев, Таня Богомилова?
– Ами, тя вашата и моята е заминала, бе, братя и сестри! Поне си направихме кефа да ги гледаме. А и като гледам младото поколение, не е толкова ентусиазирано. Когато не са израснали с такива големи звезди, гледат там нещо във Фейсбук, Инстаграм… Никога няма да имаме! Ето сега евала на момиченцето, което спечели злато на олимпиадата в тройния скок. Ами, нашия Едмонд Назарян – бронзов медал. Чакаме го да порасне още две години, че да спаси борбата, както баща му правеше. Въпросът е, че атлетката ни, която взе медал в Рио, цяла година се готви в Холандия. Кубрат е останал последния мохикан на неолимпийски спорт и горе-долу нещо се говори за България и колкото и да го плюят – Гришо. Аз все си мисля, че в нашия съзнателен живот, друг като Григор Димитров няма да се роди. И до там опира нашият спорт. Трябва да се прави генерална стратегия за спорта, защото доктрина е много сложна дума, да тръгне и да се чакат плодовете след 10-12 години. Сега Красен е мераклия-министър, отдава му се, разбира ги нещата, навсякъде иска да помогне. Но примерно утре ще падне това правителство и ще сложат някой изкуствовед за министър на спорта, както имахме такива случаи, и пак отидохме в канала. Гледайте унгарците – 18 медала на олимпиадата в Рио. От тях 8-9 в плуване, джудо – световни спортове. Каква стратегия имат там? 3500 евро заплата на треньор. Орбан им е направил 14 стадиона. Бил диктатор, не знам какъв бил…Ето такъв диктатор искам аз! 14 чисто нови стадиона, 6 плувни басейна, две огромни зали – една в провинцията и една в Будапеща за борба, джудо, самбо и другите силови спортове, лекоатлетически писти и какво ли не! Ето това се казва доктрина в спорта! Нормално е да взимат медали.

Може би децата ни за подбор в спорта станахa по-малко.
– Демографският срив е катастрофален. 56 хиляди деца са се родили миналата година. Раздели на две момченца и момиченца, стават 28 хиляди. От тях извади 40% циганчета – 12 хиляди. И от 28 станаха 16 хиляди – от тях трябва да станат баскетболисти, волейболисти, борци, щангисти, футболисти, компютърни инженери, политици, адвокати, съдии, прокурори и т.н. От къде? Няма материал! Другото нещо – така наречените „домашни терористи“, както им викам аз. Майка му и баща му го водят за ръката на „Армията“. Абе, той е 85 кг пети клас, а те искат централен нападател да става…Викат, че е най-добрият и чак на мен ми звънят да ходя да го гледам. Казвам – хора, по-добре борец да стане, щангист…Не, футболист! Знаеш ли как обича футбола? Колко пари струва да платим? Кое да платите, бе, братче! Ето това е болната амбиция! Да не забравяме и общностите, които се изселиха от България. Всяка година между 52 и 56 хиляди млади, енергични хора, в разцвета на силите си, баш бачкатори, заминават. А тези, които избягаха по-рано, техните деца са там. Онзи ден си говорим с един приятел – защо не ги търсят от националните отбори? Буши като стана директор в Албания на Футболния съюз, отиде и ги изнамери всичките. Половината играят за Албания, половината за Швейцария. Да почнем да ги издирваме, да идват тук да играят в юношеските национални отбори, в младежките и да видим какво има. Дочух, че само едно-две момчета са извикали, а те са много. В Испания са 350 хиляди българи и продължават да изчезват. То се вижда и от продажбите. Нормално е да падат, защото всяка година един цял град си заминава. Хора, които могат да карат коли, да изкарват пари…

Как гледате днес на българските медии?
– За журналистиката като за Левски – или добро, или нищо.

Скоро не сте питали журналист с култовото „Ти къщичка за пиленца правил ли си?“. Помните ли го?
– Като гледам само вие останахте и тези, които четат новините.

Днес в България са времена, когато и богатите плачат. Защо се получава така?
– Да ти кажа честно, не съм плакал от погребението на моя брат Фачо, а и не мисля да плача. За какво да плача? Нагледах се на всякакви видове истории в моя живот, а той вече е много дълъг. И на предателства, и на приятелства, на всичко съм се нагледал. Абсолютно нищо не може да ме трогне.

Преди шест години казахте, че т.нар. „захарна афера“ срещу вас е измислица, но очаква ли се и съдът да го каже след като мина вече толкова много време?
– Ще стане ясно, да. Шест години си ходя винаги като ме повикат там, съдят ме, дела…Нормално е. Нека да се уверят хората. Минаха експертизи, видяха се какви са нещата. Съдът ще каже. В крайна сметка затова е съд.

Олигарх мръсна дума ли е в България?
– Много често журналистите спекулират с думата олигарх. Навремето като са ми преподавали в Икономическия, олигархия означаваше смесване на политическия, финансовия и индустриалния капитал. Като кажем това определение сега, дай да видим кои са олигарсите. В кого е индустриален, политически и финансов капитал? Имаме едни бизнесмени, включително и аз се слагам в това число, потънали в кредити, обслужват ги и пълнят гушите на банките. Това е нашата родна действителност или олигархия. За да си олигарх, трябва да имаш банка, пет-шест огромни предприятия и да си нещо като депутат или заместник-председател на политическа партия. Не че ги няма и такива, но пък чак в това голямо измерение…Смея да твърдя, че ги познавам горе-долу.

Навремето бяхте щастлив, когато събирахте от всички олимпийски спортове шампионите и медалистите да им дадете премии. Сега пак помагате на спорта, но „по договор“.
– А „по договор“, даваме им заплати всеки месец и отделно превеждаме на разни федерации пари.

Колко по-различно емоционално е?
– Това е работа на парче. Трябва да има стратегия. Взели от мен, като свърша парите, ще им кажа, че нямам повече, ще идат при друг… Закърпват се едни дупки. Или трябва стратегия, или нищо. Направо се чудя на Илиана Раева. По цял ден бръмчи и пак удържа фронта. Браво на нея! Знаете по-добре каква е ситуацията в борбата. Не са проблем парите, дори и кадрите вече не са проблем. Проблемът е, че няма материал с какво да работим. Това е цялата работа.

Петнайсетина години правехте голям футбол в малък град. Разбихте двуполюсния синьо-червен модел, отборът ви игра и в групи на Лига Европа, и в елиминации през пролетта. Как гледате сега на това време, когато сте начело на един от двата гранда на България?
– Беше много интересно време. Още хората не бяха избягали, градът беше малко по-голям. Имаше ентусиазъм.

Сещате ли се за онези години?
– Хубаво беше, да. Не мога да го отрека. Но нещата вече са в съвсем друга посока. Хората са се готвили години наред, защото са знаели, че ще ги има тези групови фази на евротурнирите и т.н. Примерно Копенхаген се обединяват два отбора 5-6 години преди да почнат груповите фази, държавата застава зад тях и казва, че трябва да се направи един отбор, който всяка година да бъде лицето на Дания. Тук вече УЕФА и ФИФА развъртяха големите пари. Виждаш какво става, няма слаби отбори. Всеки се бори да изкара кинтите. Един път ще ти мине номера да пробиеш играчи на другия отбор, за да влезеш някъде. Втори път ще ти мине номера да купиш съдия от Европа. Но старите хора са казали – един път стомна за вода, втори път и на третия ще се счупи. Аз не съм мегаломан да си представям такива розови сънища и да живея в тях, а и не съм мечтател като целия китайски народ. Но знам, че ако имаш що-годе добър отбор не е невъзможно донякъде да се промъкнеш. Има и голяма доза късмет. Някои от големите отбори подценяват турнира Лига Европа. Примерно немските тимове не ги интересува това състезание, за английските да не говорим. Но французи и испанци да не ти се падат. Те си признават всеки един турнир. Наистина е хубаво, но се разровете в статистиката – ЦСКА с четири мача играе полуфинал, а ти с четири мача не можеш да се докопаш до плейофа. При Левски е същата история – с три-четири мача – полуфинал. Евала на Платини, ако той е измислил Лига на нациите, защото ставаха едни безсмислени мачове на националните отбори. Пък и никой не ще да играе с нас, защото покупателна способност ли имаме, стадион ли имаме като хората, какво имаме? Нищо нямаме. Сега виж колко е интересно – като биеш, се качваш нагоре, има някакви минимални финансови стимули. Има си интрига. Ето Грузия вече се класира за по-горното ниво, а Полша с Левандовски отпадна в по-долното.

Пътувате много често до Китай. Ще изгрее ли от Изток и финансовото слънце за българската икономика?
– Много се надявам да се случат някои проекти с китайско участие. Премиерът на Китай беше тук и мисля, че се разбраха с нашето правителство. Ако се случат, според мен брутният вътрешен продукт на държавата рязко ще скочи и ще се създадат доста работни места. По мои груби сметки са около 10-15 хиляди. Дано да се случат, защото с политиците е малко като с футболните съдии – говори се с тях, ама никога не им вярваш.

 За финал спазваме традицията в „Код Спорт“ за по един личен въпрос към гостите ни. Вярно ли е, че напоследък разпускате през уикендите с физическа работа, заедно с вашите служители, във фермата ви в Бялка?
– Да, имам си ферма, коне, крави, бикове, овце и си бачкам. Даже като свърша с вас, имам една среща и отивам към Ловеч, защото тук вече въздухът не ми понася. Плуват много акули, а аз съм кротушка. Да не вземе да ме глътне някой.

Последно една прогноза. Когато ще излъчваме този епизод от „Код Спорт“, ще са завършили двубоят Лудогорец – Левски и боят на Кубрат Пулев с Хюи Фюри. Как ще завършат?
– Едното събитие задължително ще го гледам – Кубрат срещу Фюри, който не е британец, а ирландски циганин. Но има един филм за ирландските цигани – страшни боксьори са. А другото събитие мисля да го пропусна, защото не искам да си причинявам такава болка в почивен ден.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *