Христо Стоичков шокира: От Левски ме доведоха в ЦСКА

7DNI CSKA22.10.201816230
Цска 70 години Стоичков Бербатов (10)

Официалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков излиза на пазара на 25 октомври /четвъртък/ в 1200 търговски точки в страната.

Освен в книжарниците в страната, книгата ще се разпространява в моловете и на специални щандове в хипермаркетите.

В 400 страници Кавалерът на „Златната топка“ разказва без маска и грим целия си живот като във всяка глава има случки, които стават известни за първи път. Това не е една захаросана история за Христо Стоичков, а откровен разказ за битките му в живота, страданията, грешките, гафовете. И разбира се, много весели моменти и въобще изненади. А всичко това е преразказано от спортния журналист Владимир Памуков, с когото Камата е съавтор на книгата, която издава „Софтпрес“.

До официалното представяне на „Христо Стоичков – Историята“ книгата в хотел „Маринела“ на 5 ноември /понеделник/ ще публикуваме части от изданието. Единственият българин сред 100-те най-велики във футбола ще се появи специално в този ден за тържеството с участие на известни личности от различни области и свои приятели. А днес например ви представяме първата неизвестна история от „Историята“ – как Левски доведе Христо Стоичков в ЦСКА.

Цитатът започва оттук:

„Впрочем тук идва моментът да ви призная една тайна. Нали и затова я пишем тази биография? Разсекретяваме досиетата „X”. През късната есен на 1984 година пристигнах в ЦСКА с любезното съдействие на вечния враг на армейците – футболен клуб „Левски-Спартак”! Звучи невероятно, но си е абсолютен факт – като този, че Слънцето изгрява от изток!

„Хеброс” игра срещу „сините” за Купата на Народна Република България в Харманли. Бяха много силни в този момент, но въпреки това не ни биха лесно. А след мача Сава Савов уреди гостите да вземат „едно от момчетата” в автобуса си до София – имало работа да върши там. И те не само приеха, но и бяха много любезни с мен. Дадоха ми дори вечеря – пакет суха храна като на всички от отбора. И, о-о-о, какво намигане на Съдбата. Бих казал и с двете очи! Настаниха ме на двойна седалка до Николай Илиев. Играч, с когото по-късно във времето никога не сме се харесвали. Нещо повече – само седем години по-късно стигнахме до открита. Конфронтация за това кой от нас двамата да е капитан на националния отбор.

Отсъствах от мач с Шотландия в Глазгоу през март 1991 година и тогава преди двубоя отборът му взе лентата, но… Но в името на някакъв измислен компромис избрали да я дадат не на мен, а на трето лице – на вратаря. Махнах небрежно с ръка при тази новина. Лентата не прави футболиста. А и в този период на моята кариера не само се бях изправил с лице пред най-големите мишени в световния футбол, но и се чувствах готов да ги сваля.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *