Бразилска звезда на ЦСКА отсече: Не мога да обещая на феновете, че ще спечелим титли

7DNI CSKA23.10.201816230
ЦСКА, тренировка, Латвия, Жеферсон, Енрике Рафаел

Футболистът на ЦСКА и бивш бразилски национал Жеферсон Телес даде пространно интервю.

В него роденият на 13 май 1994 година защитник говори за своя живот, кога и как е започнал да тренира футбол, какво обича да прави в свободното си време, както и откъде се познава със звезди като Неймар, Роберто Фирмино, Фабиньо и Алисон Бекер.

– В какво семейство си израснал?
– Аз съм роден в много скромно семейство. Баща ми и майка ми винаги са се борели да не ми липсва нищо. Тренирал съм на улицата с другите деца, но никога не съм гладувал. И с малкото, което сме имали, винаги баща ми е успявал да ни изхранва.

– Имаш ли братя и сестри?
– Имам брат на 17 години.

– Той играе ли футбол?
– Да, той тренира във Витория, откъдето аз дойдох в ЦСКА, но от миналата година вече не е част от отбора.

– Разкажи нещо за детството си.

– Бях в школата на един приятел на баща ми, когато започнах да тренирам. Нямахме условия да плащаме и той го направи безплатно за мен и моя братовчед. Тренирахме на кални терени, но това бе най-добрата школа за нас. Там след това отвориха нова школа и моите братовчеди ме извикаха да се преместя в нея. Аз веднага отидох и там се запознах с човека, който ме заведе впоследствие във Витория, където започнах да тренирам в голям клуб.

– С кого си в България сам или съпругата ти е също с теб?
– Не, не. Сам съм в София.

– Имаш ли някого до теб в момента?
– Имам син, но съм разделен с неговата майка и в момента нямам приятелка.

– Харесва ли ти живота в София?
– Да, много е спокоен животът тук за мен. Хубаво място за живеене е. Много по-различно от града, в който живея в Бразилия, защото там животът е много динамичен. Аз обаче винаги се приспособявам на местата, където отивам, а тук не е по-различно.

– Бързо ли се адаптира към живота в България?
– Аз съм човек, който не обича да излиза от дома си, предпочитам да стоя в нас. На студа съм се адаптирал, защото съм играл 7 години в Порто Алегре, а там е доста студеничко. Предпочитам да си стоя у дома, да гледам филми и да си говоря със семейството.

– Кое е хобито ти, филмите ли?
– Да, обичам много да гледам филми.

– Какво беше първото ти впечатление от България?
– На първо място ме впечатли, че е много спокойно тук. Аз идвам от много динамичен град, както вече казах. Това ми харесва най-много. Много добро място за живот.

– Сигурен ли си, че говориш за България? Имам предвид за местните не е никак спокойно…
– Там, къдетo живея, е спокойно (смее се).

– Допада ли ти българската кухня и имаш ли любимо ястие?
– Аз ям всякаква храна. Не ми е проблем храната, но тук ми липсва бразилският боб. Храната, която я има тук, я има и в Бразилия. Тук обичам да хапвам сьомга, но това го има и в Бразилия.

– Обичаш ли музиката и знаеш ли някоя българска песен?
– Много, много обичам музика. Вкъщи постоянно слушам, като се прибера от тренировка. По телевизора, като си включа тук, не разбирам нищо и затова предпочитам да слушам музика. Нямам любима българска песен, защото слушам само бразилски.

– Виждам, че имаш татуировки по себе си. Имаш ли някоя символична?
– Ако ми хареса само някои дизайн, тогава си правя. Татуирал съм си на сина ми името. Когато имам трудности, също си татуирам понякога, за да ми напомнят, че съм ги преминал. Това е общо взето.

– Носиш се доста модерно. Обичаш ли модата?
– Да, обичам да се обличам хубаво (смее се).

– Имате ли домашен любимец и как се казва?
– Тук не, но в Бразилия имам две кучета. Тук просто няма как да го оставя само животното, защото пътуваме постоянно. Казват се Чау Чау – породата е Ени, а померанът е Нина.

– Да минем на футбола. На колко години започна да се занимаваш с футбол?
– От 7-годишен започнах на улицата. Когато започваш от по-млад и по-рано, имаш физическите възможности да тренираш до вечерта. Във Витория започнах на 11.

– Това ли беше първият ти професионален отбор?
– Да, а след това 15-годишен преминах в Интернасионал (Порто Алегре).

– Тренирал ли си нещо друго преди футбола?
– В училищата винаги са искали да тренираме и други спортове, но винаги съм обичал само футбола.

– Гледаш ли някакъв друг спорт?
– Да, обичам много да гледам НБА и тенис.

– Кой е любимият ти отбор и баскетболист?
– Харесвам Голдън Стейт Уориърс и Стеф Къри, но също ЛеБрон Джеймс и Кевин Дюрант.

– Имаш ли футболен идол и кой е той?
– Баща ми винаги ми е бил идол. Заради това, което е направил за моето семейство. Иначе обичах много да гледам Клебер, а Марсело също е голям футболист.

– Спомена баща си. Той бил ли е футболист?
– Да, той е играл във ФК Бая. Преди казваха, че футболът не е бил за истински мъже, а за несериозни хора, престъпници. Него го извикаха да играе във Фламенго, но дядо ми не го пусна поради тази причина.

– Видях в “Инстаграм”, че футболистите на Ливърпул Алисон Бекер, Роберто Фирмино и Фабиньо те следват там… познавате се, разкажи нещо за всеки от тях.
– С Алисон съм играл в Интернасионал. С Фирмино в националния отбор и при 15-годишните. С Фабиньо също от националния отбор се познаваме. И до ден днешен поддържаме връзка.

– Имаш ли някакви интересни случи с тях?
– В националния отбор спим в отделни стаи всички, но ние имаме добра връзка с тях за кратко време. Иначе прекарвахме много време заедно на лагерите – на обяд, на кафе и на вечеря. Фирмино много обича витамини от авокадо и аз свикнах също да ги пия покрай него.

– Обичаш ли да играеш телевизионни игри? ФИФА?
– Не обичам много да играя ФИФА. Когато си купувам някоя видеоигра, много бързо ми омръзва и след това ги давам на моя брат.

– Познаваш се и си играл също и с един от най-добрите футболисти в света – Неймар. Разкажи какъв човек е той. Има ли го голямото самочувствие при него?
– Да, той е много добър футболист, разбира се. На Копа Америка бяхме заедно. Много по-различен е от това, което хора говорят. Много спокойно момче. Много помага на другите. Не че е мой сънародник, но за мен той е най-добрият футболист в света. Надявам се в неговата кариера наистина да стигне до това – да бъде най-добрият.

– Сам го спомена – бил си част от отбора на Бразилия за Копа Америка през 2015 година. Опиши как се почувства, когато разбра, че си повикан. Все пак в страна като твоята има изключително много класни футболисти.
– Тогава бях в много добра форма. Филипе Луис и Марсело също бяха там. Аз обаче не знаех, че Марсело се беше контузил. Играех в Копа Либертадорес и Карлос Дунга дойде да ме гледа, но това го нямаше като информация в медиите. Върнах се един ден от тренировка и си легнах да почина, когато ми звъннаха по телефона, за да ми честитят, и чак тогава разбрах какво се случва. Тъкмо бях заспал и това ми дойде изневиделица, но след това станах и видях новините. Това бе една сбъдната мечта.

– Спомена Дунга. Строг треньор ли е?
– Не, не. Той се държи много добре и спокойно с футболистите, но е по-строг към медиите. С нас обичаше да се шегува. Не е това, което изглежда в публичното пространство.

– Да минем на ЦСКА… Как се стигна до трансфера ти в България?
– Бях в отпуск, когато моят мениджър ми се обади. Каза ми, че има няколко оферти към мен и че има опция да играя в Европа. Беше много добро предложение, по-дълъг договор, който ми дава шанс за адаптация и така реших да дойда тук и със сигурност не съжалявам, тъй като това е правилният избор за мен.

– Кои бяха другите отбори, които ти предложиха оферти?
– Парана, Чапекоензе, а също така имах вариант да подновя своя договор с Витория, но аз предпочетох да дойда в Европа.

– Спомена Чапекоензе. Познаваше ли се с някого от футболистите, които загинаха преди две години в самолетна катастрофа?
– С Артур Мая играх в школата на Витория. Познавах много от тях. Дори съм живял заедно с Мая.

– Знаеше ли нещо за ЦСКА, преди да акостираш тук, или просто провери в интернет?
– Да, разбира се, всеки път, когато отиваш някъде, се интересуваш и четеш. Няма как да тръгна някъде без да проверя. Потърсих инфраструктурата на ЦСКА в интернет и видях, че е много голяма отбор, най-големият в България. Това нещо ме накара да дойда тук.

– Играл си във “вечното дерби” на България. Какво ще кажеш за атмосферата по време на мача, сравни феновете тук и тези в Бразилия.
– Аз съм много спокоен на терена и не съм от футболистите, които прегарят. Играл съм много такива дербита и в Бразилия. Това са мачове, в които всеки иска да играе, там се вижда кой е истински играч.

– Кой е най-близкият ти човек в съблекалнята на ЦСКА?
– Рафаел Енрике, защото се познавахме отпреди. С португалците също сме приятели, с Джеси, с Божи (б.р. – Божидар Чорбаджийски). Общо взето с всички. Не мога да кажа лошо за никого от моите колеги.

– Имаш ли познати в съперниците на ЦСКА – Левски и Лудогорец?
– Да, познавам Ривалдиньо от Левски и Рафаел Форстър от Лудогорец.

– Искаш ли да предадеш някакво послание на феновете на ЦСКА?
– Ще се боря много за ЦСКА. Не мога да обещая, че ще спечелим титли, защото не знаеш какво ти предстои в бъдеще. Но категорично ще се борим за титли, в това могат да са сигурни.

“БЛИЦ”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *