Железен Димитър Пенев разкри истината, ето защо ЦСКА е загубил от Левски с 2:7

7DNI CSKA17.11.201838690
Представяне фотоалбум 70 години ЦСКА, Димитър Пенев

17 ноември в историята на футбола се свързва със загубата на ЦСКА от Левски с 2:7.

По този повод Димитър Пенев каза няколко думи пред колегите от “24 часа”.

– Как успяхте да паднете толкова тежко от “Левски” през 1968 г.?

– Стечение на обстоятелствата. И до днес никой не споменава, че още в началото на мача Гунди влезе малко по-свирепо на вратаря ни Стоян Йорданов и го контузи. След това се оказа, че е имал комоцио. И нищо не си спомняше от 90 минути игра. В това състояние една топка направо си я метна в мрежата.

Тогава резерва му беше Станчо Бончев, защото Йордан Филипов бе с гипсирана ръка. И се оказа, че е дошъл на стадиона без екип. С цивилните дрехи под анцуга. Знаел, че няма как да играе. И предната вечер доста се забавлявал с две баскетболистки близначки. Те му бяха комшийки, до нас живееха. И като му казват да влиза, той отговаря, че не е готов.

За този мач нямахме лагер, защото преди два дни се бяхме върнали от чужбина от поредния турнир. Тогава беше така. Канят те, плащат ти, и Министерството на отбраната разполага с валута. А нас ни канеха от цяла Европа.

Събрахме се преди мача на “Армията” и тръгнахме към “Васил Левски”. Без лагер, без нищо. Поведохме 1:0, сигурно сме се успокоили. И дойде белята със Стоян. Той наистина не помнеше нищо от мача.

– Но тогава дори не се чува за смяна на треньора Стоян Орманджиев.

– Това да не е сега? Какво толкова стана? Ние влязохме в мача с 10 или 11 мача без загуба в първенството. Накрая завършихме на първо място със 7 точки преднина – по една за всеки гол. Взехме и купата. Сигурен съм, че ако питате някого от техния отбор тогава, ще си признае, че е по-добре така. Да ги бяхме били ние с много, но накрая те да са шампиони. Нали затова играем – за титли и купи. И треньорите не се сменяха като носни кърпи. Най-много ние, футболистите, да го отнесем.

– Нямаше ли някакво разследване от военните?

– Имаше. Дойде един генерал да ни разпитва. Всичко се въртеше около постъпката на Станчо Бончев. Накрая го върнаха в “Локо” (Пд). А не беше лош вратар, купонджия. Но при Стоян Йорданов и Йордан Филипов трудно се пробива. Те със счупени ръце пазеха, нямаше какво да ги уплаши.

– Много ли ви майтапеха левскарите?

– Е, полагаше им се. Но накрая пак ние триумфирахме. Сега се радват на таблото, ние на купата. Ние, на терена, си бяхме колеги. Няма как по друг начин. Все пак бяхме заедно в националния отбор. Бяхме от квартала. Понякога излизахме заедно, нямаше толкова заведения. После започнаха номерата. И винаги са били от началниците, онези, които са над нас. Сред футболистите не е имало вражда. Аз цял живот след това работих с Краси Борисов. Да не е имало проблем?

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *