Не “кърваво”, а “позлатено” писмо до Гриша Ганчев взриви “червена” България

7DNI CSKA23.11.201875380
Представяне на книга, Гриша Ганчев

На 04.10.2015 година феновете на ЦСКА бяха разделени на две основни групи. Противостоящи си, несъгласни една с друга. И с новия установен ред. За пореден път разединението, а не унифицирането на гледните точки бе водещо и определящо при формирането на общественото мнение. Въпрос на самосъзнание, предполагам.

Какви обаче бяха фактите?

На “Армията” бе дадено обещание.

От една личност, често предизвикваща различни емоции у разнородните прослойки на социума ни. Но с безспорен, подчертан, доминантен и неоспорим принос за развитието на българския спорт.

До онзи момент никой, никога не бе оспорил стореното от Гриша Ганчев за спорта ни. То бе очевидно.

Искаш нова зала? Отивай в кулите на “Дианабад”!

Нямаш екипировка? Офисът на станция “Г.М. Димитров” знаеш къде е.

Нямаш пари за добавки, лагер, подготовка, изграждане на следващия голям шампион в борбата ни, а и не само? Отговорът на терзанията ти пак е същият.

Сякаш бяха свикнали всички да знаят къде е мястото, на което нещата се случват. В огромна част от случаите – напълно, подчертавам напълно безвъзмездно! Не в стила на Кръстника, за да си задължен до края на живота си. А защото знаеш, че отиваш при човек, който от сърце обича българския спорт и милее за него. Фразата не е клиширана. Не е изпразнена от съдържание, както е модерно да се казва в родния ефир напоследък. А е изцяло и напълно вярна.

Въпреки нивото, на което е, въпреки всичко, което притежава, един от най-мощните ни бизнесмени държи да приема важните си гости лично. Да разговаря с тях от първо лице. Не чрез представители, PR-и и посредници.

Докато тече разговорът често натиска очите си с палците и ги разтърква с всичка сила. Сенките под тях са показателни за личната ангажираност с всичко, случващо се в бизнес отношение.

“Много рядко някой идва тук, за да ми даде нещо. Обикновено пристига, за да поиска. Свикнал съм отдавна”, казва милиардерът, като след това излиза с цитат от Епиктет, което те оставя без способност за адекватен отговор.

Разликата, в случая с ЦСКА, бе основно в това, че става дума за футбол. Прословутият ни български футбол. Който често обединява, но много по-често разделя феновете в мнението и действията им.

И изведнъж стана така, че много хора се оказаха наясно с “истинския Ганчев”. Побързаха да предупредят аудиторията, че той не е плащач. Че ЦСКА ще страда. Че заедно с Юлиян Инджов “един лев няма да дадат за клуба”. Цитирам по памет, но със сигурност дословно.

Всичко, сторено до онзи момент, всички дарения и безвъзмездни инвестиции в българския спорт, бяха обезценени с лека ръка от “разбирачите”. Само на теория, разбира се, защото вложенията са факт и няма как да изчезнат като с махване на магическа пръчка.

Създаде се цял нов жанр във футболната ни народопсихология. Бизнесменът бе изобразяван по какъв ли не начин. Бе осмиван с транспаранти. Наложи му се да слуша какви ли не скандирания по свой адрес. Негативните коментари се редуваха един след друг, опитвайки се да заглушат положителните. Да им натиснат “Mute” бутона.

А трансферите, които бяха обещани, си се случиха. Бяха похарчени известни суми за нови попълнения, които обаче вече започват да се изплащат, в буквалния смисъл на думата, на клуба.

Може би с подчертано недоволство и известна доза непукизъм, но средствата за емблемата и активите на фалиралия футболен гигант също бяха погасени. От Ганчев и Инджов. Съвместно.

В тази връзка – защо беше необходима фразата с “изливането на парите в канала”?

Ами защото за никого не е приятно да види как толкова значителна сума изтича от джоба му, за да бъдат погасени чужди задължения. Чужди задължения, пак така леко да повторим, защото това често бива забравяно.

Селективната амнезия обхваща често “бунтарите”. Несъгласните и отричащите очевидното. Често срещано явление у нас. Нищо ново.

Ганчев не бил “плащач”…

“Паметник трябва да му вдигнат на Гришата, за всичко направено от него за българския спорт”*.

Фразата не е моя. Принадлежи на един от най-популярните управленци в новата история на вечния съперник на ЦСКА. На кого? Джентълменското споразумение в случая гласеше да не разкривам името му. Ще го спазя.

Интересно защо личност от подобен калибър може да признае очевидното, а такива от съвсем различна страта не желаят да го направят.

Ами ако сценарият се повтори за “сините”?

Ами ако на “Герена” натрупаните през годините задължения изведнъж бъдат забелязани?

Какво тогава? Кой ще бъде Архангелът за отбора от “Подуяне”? Кой ще хвърли в канала няколко десетки милиона в наша или чужда валута? Ей така, за “синята” чест и за да не падне в жертва историята на клуба.

Коя е тази “синя” личност? Има ли въобще друг човек в страната, готов да плати чуждите дългове, заради едната любов към спорта?

На “Виваком Арена Георги Аспарухов” да разлистят черните тефтери. Че имената в тях са много, но “плащачите” са кът…

Георги Петков / Топспорт

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *