Така започна гнусното шоу през 2012-та: Николай Йорданов – екзекуторът на ЦСКА

7DNI CSKA05.12.201813110
Левски - ЦСКА, съдия, Николай Йорданов

Изключително точен коментар на колегата от Гонг Николай Александров, публикуван във вестник „Тема спорт“, отново е повече от актуален, след като за съдия на мача между ЦСКА и Лудогорец бе определен Николай Йорданов. Преди него друг любимец на статуквото Волен Чинков се постара разликата между първия и втория в класирането да стане 6 точки. Чинков първо не даде две чисти дузпи за Локомотив в Пловдив срещу Лудогорец, а след това 5 (ПЕТ!!!) пъти си затвори очите за наказателен удар за ЦСКА срещу Славия. Коментарът на Александров от 2012 г. е свързан със скандалните отсъждания на Йорданов във Вечното дерби срещу Левски (1:0 за „сините).

Тогава в 48-ата минута Христо Йовов изпуска топката поне половин метър в аут, но няма сигнал от съдията. Йовов стреля и вратарят Мболи спасява. Секунди след това пада и голът за Левски. В 66-ата минута Мюлдер хваща с едната ръка Карачанаков в наказателното поле, след което нападателят на ЦСКА пада, но Николай Йорданов не дава дузпа. Реферът не показва жълт картон на Карачанаков за симулация. Шефът на съдиите Костадин Костадинов признава, че съдията е сгрешил, като не е показал картон на Карачанаков за симулация. Две минути по-късно вратарят на Левски настъпва с десния си крак десния глезен на Жуниор Мораес, вижда се контакт между двамата, но Николай Йорданов не дава втора дузпа за ЦСКА. В същата ситуация арбитърът показва жълт картон на Мораес за симулация, а само преди 2 минути при идентично положение не санкционира Антон Карачанаков. Бразилецът обаче има 8 картона от началото на сезона и при девети ще пропусне 2 мача. В 72-ата минута Калво фаулира грубо Иван Бандаловски, но отново не последва сигнал за нарушение.

Ето и коментара на Ники Александров, озаглавен „Николай Йорданов – екзекуторът на ЦСКА“:
Да, на мен като човек, изкарващ прехраната си с футболни анализи и коментари, също ми се говори и пи??е най-вече за футбол. Нивото на родния футбол продължава да пада, хайде да не изпадаме в идиотски сравнения как Левски – ЦСКА бил на по-добро ниво от Барса – Реал или от Ман Сити – Ман Юнайтед. Нивото ни е ужасяващо и ако не бе Николай Йорданов, след няколко години няма??е изобщо да се сещаме за това дерби. Сега то поне остана с нещо в историята. Това вече е „мачът, в който Йорданов показно екзекутира ЦСКА”! ?? това е толкова категорично, колкото смяната на деня с нощта.
Да, дупките по пътищата вече са уморително досадни. Проблемът с кучетата сякаш?? е вечен, аз лично го помня от дете, когато в столицата властваха соцкметовете. Нашите национали са 96-и в света, пред тях са Кабо Верде, Конго, Уганда и Оман. Преди месец стана ясно, че сме сред 10-те най-нещастни нации в цял свят! Заедно с Бурунди, Коморските острови и ЦАР. Онзи ден пък „Фрийдъм хаус” ни запрати още по-назад в оценката си за свободата на словото. България бе изпреварена от Намибия и Бенин. Е как да говорим само за чист футбол? Защо и как нещо в България трябва да бъде неподправено, да бъде нормално, още повече пък футболното ни първенство. Невъзможно е, натрупването предимно в една посока вече не само бие на очи, направо хванахме някакъв местен футболен конюнктивит. Каква свобода на словото, след като половината медии симпатизират на едните, другата половина на другите, а напоследък съществува и някаква битка за лобиране за третите. Ако кацне извънземен футболен фен, как ще му разкажем какво точно се случва, след като всеки мери със собствен аршин? А специално в изминалото дерби главният рефер показа категорично пристрастие и трябва да се водиш единствено и само от идеята да се правиш на интересен, на по-различен, за да твърдиш обратното. Да твърдиш, че съдията не е видял добре как малко преди гола топката е не само с целия си обем, а почти с обема на сатурновия кръг извън пределите на терена. Може би слънцето му е блестяло? Не, не върви, тогава то бе зад гърба му. Или пък да твърдиш на инат, че играчът на Левски не хваща за дясното рамо Карачанаков в средата на второто полувреме? Вече го споменах в един друг коментар, но тъй като много си го харесах като сравнение, ще го повторя пак. В тази ситуация Йорданов се намираше зад централната линия на терена, вероятно поради факта, че за кратко е отскочил до езерото “Ариана” за разхладителна напитка. Ами как да прецени адекватно, просто това е изключително удобно извинение. „Бях далеч, не съм видял добре” – ето така може да отговори, ако случайно го попита някой съдийски шеф. А ще твърди ли някой, освен отново напук на очевадното, че Жуниор Мораес е симулирал минутки след това? И най-любимото ми – това с жълтите картони за симулиране. Как бе избран бразилецът, а македончето бе пренебрегнато? Без да иска, случайно? Нека се държим като възрастни хора, не като деца. За едно такова дерби, за един мач, който можеше да приключи интригата в шампионата, тези неща са твърде много като натрупване. Една цяла грамада се натрупа.

Коце Костадинов пък побърза да се отчете пред обществеността с твърдението си, че няма никакви дузпи за ЦСКА. Опита и да излъже, че жалба не била подавана. Същевременно обаче разкритикува колегата си Йорданов. Можел и по-добре да се справи с мача. Е, то ако е отсъдил перфектно тези две ситуации, защо пък да не се е справил? Това ми звучи малко като „Супер бърза кола, ама малко е бавна” или като „Страхотна мацка, ама малко е грозничка”. А самият главен герой просто изби не само рибата, а и крокодилите в Нил с убийствения си довод: „Тошко Янчев ми се поклони след мача”! Ай, този религиозно-робовладелчески подход на изразяване на мнение вече ми дойде в повече. Стига вече метафори и сравнения – да си дойдем на думата, сиреч на фактите. Да върнем малко и близката история. Не онзи прословут автогол на Легендата. А няколко други момента, в които как все така вятърът духа еднопосочно. През същия месец април, както се случи този път, но през 2003 година се играе поредното вечно дерби. ЦСКА е пълновластен господар на терена, пропуск след пропуск се редят пред синята врата, но в последната минута известният единствено с този си гол и с нищо друго Мануел Мендоса вкарва за победата на Левски. Това всичко добре, случва се. Но развитието на двубоя можеше да има и съвсем друг ход, ако не бе отменен кристално чист и редовен гол на Емил Гъргоров-Бадема. Тук направо си става дума за истински гол, не за дузпа, картон или нещо от този сорт. Няколко години по-късно, през 2006-а, в началото на второто полувреме на синьо-червения сблъсък Боримиров нахлу в наказателното поле на ЦСКА, Сашо Тунчев само протегна крак и нищо повече, но това бе достатъчно за Христо Ристосков да свири една от най-измислените дузпи в историята. За да издребнеем още повече, нека припомним, че същият Боримиров даде на съдията поводи да бъде изгонен поне пет пъти, но завърши мача със скромен жълт картон и нищо повече. Преди две години за пореден път Левски получи съдийска подкрепа, след като видимо дори за пристрастните в синьо Гара Дембеле блъсна в гръб Джузепе Акуаро при отнемането на топката и реализира своя победен гол. И забележете, че тези ей така набързо взети примери от последните години са все в мачове, където крайният изход е бил решен благодарение на един-единствен гол. Ако срещата е завършила 5:2 или 4:0, да се плаче за някаква спорна ситуация е неприлично, но тук става въпрос за изключително влияещи на резултата съдийски решения.

И още нещо в добавка. Докато пиша тези редове, хвърлям по едно око на случващото се в междинния кръг в Примера. Дузпите в Испания се раздават като изстудени канички сангрия. В сряда вечер две за Барса, една за Реал. Ами като има – дават се естествено, това е най-логичното мислене. В България четири кръга преди края на настоящия шампионат са дадени дузпи срещу 14 тима. Или по-лесно обяснимо – едва срещу два отбора до този момент дузпи не са отсъдени. Кои са тези два тима ли? Ах, че хубав въпрос. Мдаа, нека погледнем. Единият е Левски. Кой ли пък ще е другият? По някаква любопитна случайност това е Лудогорец. Остава да видим дали до края на първенството ще се намери някой да се престраши да отсъди дузпа срещу тези два отбора. Разбира се, с уговорката, ако ги има, не само за спорта. И ако не свири Николай Йорданов. Макар че не знам, той ще свири ли до края, няма ли да свири? Ако се е справил чудесно, по думите на Коце Костадинов, значи трябва да очакваме наряд за него за още дерби мачове. Ако го няма в нарядите, значи нещо не се е справил както трябва. Изобщо защо продължават да ни правят на луди? Защо трябва нещата да се случват по този начин? Елементарни въпроси, от тези, които предизвикват от страна на хората в БФС само едно помахване с ръка и леко подсмихване. Така, както вероятно е реагирал и Ники Йорданов на два пъти миналата неделя. Какво толкова, както се оказа, не е за първи път. Фактите си говорят, а боговете на тенденциозността си мълчат. Или в случая – не свирят! Или, по-точно, свирят, но не по правилата, а по повелята. Дали има такава?! Ами гледайте още веднъж последните два мача, които е ръководил Николай Йорданов на ЦСКА, срещу Сливен и срещу Левски, и ще разберете. В тези два двубоя станахме свидетели на показна екзекуция на армейците от един очевидно преднамерен арбитър. Както се казва, фактите са свещени, а тълкуванията – свободни…

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *