ЦСКА пак е главен герой в предизвестен сценарий

7 Dni CSKA08.12.201823070
Цска Лудогорец 53

За да станеш шампион, трябва да побеждаваш и отборите в челото, не само тези в долната половина на таблицата. А ЦСКА вече в пети пореден двубой този сезон срещу тим от Топ 5 не успява да надиграе съперника – 0:1 и 1:1 с Лудогорец, 0:1 от Левски, 0:0 с Ботев Пд и 1:1 с Берое. Баланс срещу отборите в челото – три равенства и 2 загуби! С такива показатели трудно се става шампион. Заради тази негативна серия дългоочакваната детронация изглежда пак се отлага за неопределено бъдеще. Не е въпрос с повишена трудност дали е възможно чудото да се случи през пролетта особено при сегашната точкова разлика и при ритъма и методите, с които Лудогорец неизменно взима своето независимо срещу кой отбор играе. Но това не е новина. Все пак с неписаните закони на българския футбол трябва да се бори всеки, който дръзва да оспорва трона на хегемона. ЦСКА единствен го прави, но… изглежда още не е готов за голямата крачка. Новото в случая е, че решаващият мач за титлата май се изигра в началото на декември. Досега нейният макар и предизвестен притежател все пак я подпечатваше през пролетта, дали от кумова срама, дали поради продължаващи по-дълго европейски ангажименти. Но все пак илюзиите на претендентите бяха живи поне докато цъфнеха дръвчетата.

Тази година

мерките бяха взети навреме

за да не се допуска повторение на миналогодишната сага в Разград, в която домакините трепереха до последните 5 минути на дерби мача, който до 85-ата губеха с 1:2. Сега чинно изпълнените наряди на Чинков в Пловдив на 24 ноември и на националния стадион на 2 декември създадоха необходимия комфорт на хегемона. И така за друг от обичайните заподозрени – Николай Йорданов, остана по-лесната задача, за която той бе така нетърпелив в края на мача на “Българска армия”. Комично късото продължение на дербито обаче най-много да влезе под общия знаменател на “допуснатите неточности”, както бе квалифицирана гаврата на Волен Чинков в мача Славия – ЦСКА. Защото вече дузпите, засадите, спестените картони, прибързано свирения край в мачовете с участие на определени отбори не се смятат за особена новина, те са просто “неточности”.

При тази предопределеност, която безочливо се натрапва, е почти безсмислено да коментираме футболните достойнства на привидните конкуренти за титлата. И все пак в лагера на червените вероятно е останал един лош послевкус от факта, че те

не свършиха перфектно работата си

Впрочем нито един успех на “Армията” срещу прекия конкурент за всичките тези 7 години (от 28 ноември 2011 г.) е достатъчен аргумент за по-генерален размисъл. В нито един от всички шампионатни сблъсъци в Борисовата градина ЦСКА не надигра своя съперник. А те вече станаха 11! Не се видя и сега подобна готовност. Според Ел Маестро след изравнителния гол на терена е имало само един отбор, който е искал да спечели. Истината е, че точно в тези минути ЦСКА не просто пропусна да притисне съперника, а в голяма част от финалния период дори предостави инициативата на Лудогорец. Оценката на Люпко Петрович “добре, че не загубихме”, в общи линии изчерпва коментарите по темата. Да, Лудогорец не блестеше, но беше дошъл и постигна точно това, от което се нуждаеше. И някак не се видя да бъде застрашен в хода на мача.

И все пак

ЦСКА остава единственият отбор

който реално се опитва да догонва, да притеснява, да оспорва безоблачното настояще на хегемона. И трябва да отчетем факта, че го прави по собствен стил и с по-различен модел, който все пак дава шанс на българския футбол за някакво бъдеще. Шестима българи с червени екипи на терена е похвална цифра, но в същото време е притеснително, че чужденците не правят особена разлика в класата. От последната мащабна селекция с цели 7 полеви футболисти и един вратар в най-важния двубой за годината ЦСКА излезе с един-единствен титуляр от тях. И той беше сменен на почивката заради неубедителна игра. Това е повече от категоричен показател, че нещо в лятната селекция е било объркано. Повиши ли тя класата на ЦСКА?

Най-позитивната новина от мача на “Армията” бе представянето на 18-годишния Валентин Антов. Това младо момче определено се развива по план и е една от малкото мъждукащи светлинки във футболния ни мрак.

Стоян Генов, “Тема спорт”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *