Скандална история! Журналисти-левскари се гаврят с капитана на ЦСКА

7 Dni CSKA20.12.201828090
ЦСКА - Ботев (Пловдив), сняг, стадион Българска армия

Темата „Футболист №1 на България” е много актуална в момента, тъй като днес е крайният срок журналистите да изпратят своите анкетни карти. По всичко личи, че до последно няма да е ясно кой ще бъде победителят.

В тази връзка ще разкрием за един доста любопитен и скандален случай отпреди 31 години. Защото, ако трябва да сме напълно откровени, не са един и два примерите, когато някой е бил ощетяван…

Става въпрос за 1987 година, когато „Футболист на България” става Николай Илиев. Защитникът на Левски беше безспорен талант – фин и същевременно борбен, със страхотен вкус към атаката. Неведнъж Ники отбелязваше голове със синята фланелка, играеше отлично на „втория етаж” с глава и в своето, и в противниковото наказателно поле.

Това обаче не е неговата година. Това е годината на Лъчезар Танев, който блести не само с екипа на ЦСКА, но и с този на националния отбор.

Лъчо е капитан на ЦСКА и води тима си към дубъл, спечелен напълно заслужено. „Армейците” стават шампиони и прегръщат Купата на България. Отпадат сензационно от Черноморец след дузпи и голяма драма в Бургас, но срещата се играе пред декември 1986-а и не влиза в графата „1987”.

Танев, въпреки че е офанзивен халф, а не типичен нападател, отбелязва цели 28 гола в първенството и става голмайстор на ЦСКА. Освен това записва множество асистенции – истински лидер на „червените”.

Играе силно в двата ключови мача срещу вечния съперник Левски – първо на финала за Купата, спечелен 2:1, а после и при успеха с 1:0 в решителната шампионатна битка за златните медали на 30 май.

През август пък пронизва „сините” при равенството 2:2 в мач от „А” група за новия сезон.

Танев заедно с Наско Сираков имат най-много голове (по 3) за националния тим в евроквалификациите, изиграни през календарната 1987 година. Първо наказва Ейре в изключително коварен и интригуващ двубой на Националния стадион „Васил Левски” на 1 април. Лъчо бележи от дузпа и носи победата ни с 2:1. На 30 април праща топката в мрежата и при гостуването ни в Люксембург, когато газим с 4:1.

За да се стигне до сражението с Белгия на 23 септември в София. Тогава Танев нанизва гол-шедьовър, какъвто рядко се вижда по родните терени. Той прави феноменални финтове, като преодолява няколко играчи на съперника, сред които легендарния Ерик Геретс. И след продължителен рейд с топка в крака в стил „Марадона” я праща зад гърба на слисания Жан-Мари Пфаф. 2:0, победа за България и огромни шансове да се класираме за Евро 88.

Само след три дни обаче Лъчо Танев получава сериозна контузия в мач за първенство срещу Локо (София). Рентгеновите снимки показват тежка фрактура и звездата на ЦСКА и България е аут за дълго време от игра.

Отсъствието му се отразява пагубно върху националния тим, който първо пада в Дъблин от Ейре с 0:2, а после губи нелепо в последните минути от Шотландия в София с 0:1 и изпуска класиране за европейските финали.

През цялата 1987 година Николай Илиев не блести с нищо (за разлика от други сезони, когато наистина е страхотен на терена). Печели утешителната Купа на Съветската армия с Левски, където се разписва на финала при 3:2 срещу Спартак (Плевен), но и в първенството, и в турнира за Купата на България остава само с калъфките.
Илиев не е на ниво и в Дъблин срещу Ейре, и в София срещу Шотландия с екипа на националния отбор.

Поради тази причина новината, че той е Футболист на България за 1987 година, е изключително сензационна.

Кои са причините Лъчо Танев да бъде така тотално ощетен? И защо Ники Илиев, а не примерно Наско Сираков, който е голмайстор на първенството с 36 гола и печели „Бронзовата обувка” на Европа, е избраният?

Реално би било Танев да е първи, а Сираков – втори…

Както днес, така и в онези години, победителят се определя от вот на спортните журналисти. Само че тогава техният брой е по-малък от настоящия. Участват редактори и репортери от всички медии, а с най-много квоти са представителите на вестниците „Народен Спорт”, „Старт”, „Работническо дело”, националната телевизия и националното радио. През 1987 година вестник „Футбол” не излиза (подновяването му след няколкогодишна пауза е в началото на 1988-а).

Под сурдинка се говори, че феновете на Левски сред журналистическото братство решават да направят така, че Лъчезар Танев да не спечели. Конкретна причина срещу него няма – Лъчо никога не е бил конфликтен, не е влизал в пререкания с медиите. Просто целта е №1 да не стане цесекар, а той отвсякъде е най-добрият с червената фланелка.

Въпросните журналисти, когато влизат в спор с колегите си, фенове на ЦСКА, вадят следния аргумент, който е безумен:

„Не поставихме Лъчезар Танев първи, тъй като в последните три месеца на 1987 година не игра заради тежката контузия”.

На контравъпросите, „Но 1987 година само от три месеца ли се състои?”, „Защо задрасквате титлата, купата и головете му в националния?” и „Защо без него националният ни тим се провали в решителните квалификации?”, отговори не последват…
Публична тайна е, че в този период „сините” привърженици преобладават в журналистическите среди и тяхната завера успява.

Защо обаче те предпочитат Ники Илиев пред Наско Сираков, който, както вече стана ясно, също е на високо ниво през 1988 година?

Обяснението е следното: „Ники е джентълмен, капитан на Левски. Наско, вярно, стана голмайстор на първенството и спечели „Бронзовата обувка” на Европа, но той си малко или много… хулиган. Преди две години (1985) беше изваден от футбола заради скандалите на финала с ЦСКА, а през тази се сби с Васил Симов и го наказаха за три мача. Плюс това с тези обеци и с поведението си разваля малко или много образа на младия спортист от социалистическия строй”.

Пак звучи нелепо, нали…

В крайна сметка крайното класиране за „Футболист на България през 1987 година” е следното:
1. Николай Илиев (Левски) 85 точки
2. Лъчезар Танев (ЦСКА) 72 точки
3. Наско Сираков (Левски) 12 точки
Новината е посрещната с възмущение от феновете на ЦСКА, които на първата тренировка на тима през януари 1988 година скандират името на своя капитан. Те му пожелават успешно възстановяване и по-бързо завръщане в игра.
Впоследствие нито Лъчо, нито Наско, никога не печелят ценната класация. Те обаче си остават легенди на българския футбол…

Румен Илиев, Блиц

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *