ЦСКА – железен отзад, слаб в атака! Червените не успяха да направят крачка напред

7 Dni CSKA27.12.20188190
Славия - ЦСКА, Мауридес

ЦСКА изпраща есенен полусезон, след който остава на 6 точки от върха. Армейците са единственият претендент на Лудогорец за титлата, доколкото обаче това може да е някакво успокоение за тях. Началото криеше доста неизвестни, след това дойде ентусиазмът, в един момент настъпи отрезвяването, а в края отборът се установи стабилно на второто място. Което, трябва да се признае, е и напълно закономерно с оглед представянето. ЦСКА не успя да направи решителна крачка напред спрямо миналата година по това време. А именно това се очакваше да се случи.

Стартът на шампионата бе чакан с голямо вълнение. А погледите към себе си прикова новият треньор Нестор Ел Маестро. Само на 35 години, роденият в Белград странник, притежаващ необикновено битие, здраво хвана юздите. Демонстрира високо самочувствие и показа, че няма да изневерява на веруюто си, което вече му бе донесло титлата в Словакия – бе сложил край на 45-годишното чакане на Спартак Търнава за шампионски трофей. Как щеше да играе ЦСКА под негово ръководство? На първата си пресконференция той обяви, че

любимият му резултат е 1:0

и единственото, което има значение за него, е победата. Това трябваше да накара феновете да осъзнаят, че в играта няма да има фойерверки и атракции, а всичко ще е подчинено на колектива и трупането на точки. Акцентирано бе най-вече на представянето в дефанзивен план, където ЦСКА наистина стоеше солидно. Бодуров бе на познатото си високо ниво, а Чорбаджийски демонстрира сериозно израстване, значително намали грешките си и заигра с по-голямо самочувствие. Но в средата на терена и атака нещата не изглеждаха позитивни.

Лятната селекция мина под знака – кой ще замени звездата Фернандо Каранга, който бе продаден в Китай. Новите бяха внушителна бройка – Данте Стипица, Стивън Перейра, Борис Секулич, Жанио Бикел, Жоржиньо, Мауридес, Али Соу и Евандро. Последните трима трябваше да осигурят головете, които бележеше Каранга. Стартът на Мауридес бе много силен, а играта му с глава – впечатляваща. Но след това се озова в дупка, от която не успя да излезе дълго време. Соу загатна, че в него има нещо, а Евандро остана пълна енигма. Заради многото чужденци извън ЕС той често бе извън групата и нито веднъж не започна като титуляр в първенството. Ел Маестро предпочиташе да залага на поръстовите Мауридес и Соу в предни позиции, вероятно защото ЦСКА твърде много разчиташе на центрирания.

Значително повече се очакваше от Секулич, който стартира сезона като титуляр, но в хода на есента бе изместен от Манолев. Истината е, че Секулич не показа достатъчно аргументи, които да го превърнат в основна фигура в състава и може да бъде определен като разочарование. Като цяло новите попълнения не добавиха качество в отбора, а по-скоро създадоха конкуренция.

Контузиите на ключови играчи като Жеферсон и крилото Енрике изиграха роля и попречиха на отбора да е по-убедителен.

Първото, с което трябваше да свикнат запалянковците, бе далеч по-директният стил на отбора. Тактиката с трайно задържане на топката и много пасове в подстъпите на наказателното поле бе хвърлена в кошчето. Вместо това се търсеше мълниеносен преход от защита в атака, понякога това ставаше с изритани топки от защитата към централния нападател Мауридес или някое от крилата. За такъв начин на игра се изисква и доста агресия в средата на терена. Повечето състезатели бързо се настроиха към изискванията на Ел Маестро. Но имаше и такива, които се загубиха. Затова и почти цяла есен на „Армията“ бе „прожектиран филмът“

„Тиаго тук, Тиаго – там”

Португалецът, който финишира миналата кампания като най-добрия подавач у нас, в доста двубои бе пълен фигурант на терена. Когато постановката на игра на отбора няма нужда от типичен плеймейкър, той сякаш стана излишен, губеше се. А в ролята му на халф топката често го прескачаше, без да има възможност да играе с нея. Често бе пращан на фланга, макар че не притежава необходимата острота и бързина за този пост. Като ляво крило португалецът най-често пробваше да влиза към центъра и да шутира, но това също не му спореше. Така червените сякаш загубиха креативността си от миналия сезон. Ел Маестро обаче остана непреклонен и не промени възгледите си. Това го доказва и статистиката – червените са категорично с най-добрата защита у нас. Не така обаче стоят нещата с нападението. ЦСКА не вкарваше много, а и като цяло не създаваше достатъчно положения, особено в мачовете с отборите от Топ 6. В атаката блестеше Кирил Десподов – той бе голямата движеща сила в предни позиции – пробиваше, асистираше, бележеше и определено повиши драстично цената си. С изявите си прикова погледите на доста чуждестранни клубове и няма да е изненада, ако бъде осъществен негов трансфер.

Нестор сякаш бе роб на клишето – „Шампион се става с победи над по-малките“. ЦСКА нямаше проблеми срещу тимовете от средата или долната половина на таблицата. Макар и без да блести,

взимаше своето срещу тях

Но за сметка на това циклеше здраво срещу съперниците от челото – армейците сякаш не бяха на себе си при пораженията с по 0:1 от Лудогорец и Левски. Именно това наля вода в мелницата на критиците на Ел Маестро, който обаче не допусна напрежението да го огъне и не позволи тимът да изпадне в посериозна криза. А най-накрая взе и успех над тим от Топ 5 – в последния есенен кръг победи Ботев Пловдив на „Армията“. На своя стадион червените всяваха страх – така и не допуснаха поражение не само през есента, но и през цялата календарна година.

Ел Маестро, освен че стабилизира отбраната, съумя постепенно да наложи в състава 18-годишния Валентин Антов. Младокът, който е ползван като дефанзивен халф, получи доста шансове и показа, че на него може да се разчита.

ЦСКА зимува на 6 точки от върха – разлика, която у нас е почти невъзможна за наваксване. Но 2019 година ще даде началото на нови червени надежди. На първо време предстои селекция, а след това много работа. До Ел Маестро вече има човек, който е способен по всяко време да бръкне в цилиндъра и да извади заек – европейския клубен шампион Люпко Петрович. Така Нестор ще може да се допитва не само до 10 лета по-младия си брат Никон, а и до човек, врял и кипял във футбола.

Виктор Гецов, „Тема спорт“

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *