Дюлгеров проговори за раздялата с ЦСКА, отношенията си с Ел Маестро и как е узнал за голям проблем

7 Dni CSKA28.12.201825430
Лудогорец - ЦСКА, Александър Дюлгеров

Защитникът Александър Дюлгеров се раздели с ЦСКА след два сезона и половина на „Армията“. 28-годишният бранител не получаваше шанс от Нестор Ел Маестро (записа само 37 минути в първенството и 60 в Лига Европа този сезон) и логично реши да потърси късмета си в друг клуб. Бившият играч на Пирин (Благоевград) вече е футболист на Септември (София), като се надява да помогне на столичния тим във важната мисия – да остане в Първа лига.

Къде те откриваме и подписа ли със Септември?
– С приятелката ми и други познати почиваме в Боровец. Да, разбрах се със Септември и подписах. Те бяха много настоятелни. Предпочетох да продължа в Септември и да помогна на отбора да не изпадне от Първа лига. Имах и други предложения, с мениджъра ми решихме кое е най-правилното.

Защо се раздели с ЦСКА?
– Случаят беше малко деликатен. Знаете, че дори не попадах в групата за мачовете в последните месеци. Най-добрият вариант беше да си тръгна. Получаваше се така, че само тренирам, а аз искам да играя.

Едва ли обаче считаш за загубено време престоя на „Армията“? Изигра близо 50 мача за ЦСКА.
– С преминаването от Пирин в ЦСКА – в един от най-големите ни клубове, направих голяма крачка напред. Бях много щастлив. До втората година играех по-често, стигнах дори до националния отбор. Това беше още една сбъдната мечта. През април обаче се появи голям проблем. Бях получих контузия, като никой не разбра в началото какво е точно. Оказа се, че имам счупен пръст на крака. Загубих титулярното място, възстановяването ми се проточи.

Наистина ли не разбра в началото, че имаш счупен пръст?
– Да, първоначално не се знаеше какво точно е. Защото имах и друг проблем с крака. Изчакахме известно време, след това минах ядрено-магнитен резонанс, от който се разбра, че имам счупване. А аз така си тренирах. И се оказа, че съм направил голямата грешка да тренирам. Болеше ме доста, но стисках зъби. Това обаче само влоши нещата. Счупеното не можеше да се калцира, докато продължавах тренировки. В крайна сметка загубих половината сезон заради този проблем. След това дойде Нестор Ел Маестро и не играех.

Разговаря ли с него, за да го попиташ дали ще получаваш шанс?
– Коментирали сме, да. Още щом дойде, говорихме. Каза ми, че ще преценява дали ще ме използва. Тренирах си, давах всичко от себе си, но не попадах в групата. И тази зима реших, че е по-добре да отида в отбор, в който ще получавам шанс. Смятам, че ще помогна на Септември, а и Септември ще помогне на мен. Наистина те бяха най-настоятелни. Отборът се нуждае от подсилване. С моето привличане, както и на още няколко момчета, вярвам, че ще спасим отбора от изпадане. Освен това ще играем 1/4-финал за Купата срещу Струмска слава (Радомир). Имаме реален шанс да продължим, защо не и до финал да стигнем.

Кои мигове от престоя в ЦСКА ще запомниш?
– Абсолютно всички моменти – както хубави, така и лоши. Повечето бяха хубави – победите над Левски и Лудогорец, най-вече радостта с феновете след тях. Тази емоция определено ще ми липсва. Горд съм от факта, че участвах в двете победи на ЦСКА над Лудогорец миналата година – 2:1 в Разград за първенството и 2:1 след продължения за Купата. Не ги бяхме побеждавали от доста време.

Сърдиш ли се на треньорския щаб на ЦСКА?
– Не, няма защо да се сърдя, така са преценили. Във футбола понякога има разочарование, но се примиряваш. Не зависи само от теб. Чист съм пред съвестта си, давах всичко от себе си за ЦСКА. Дори и когато не попадах в групата, пак тренирах на максимум и се борих за място.

Какво е да имаш гадже известна певица – Михаела Маринова? Как се запознахте?
– Така се получи просто. Запознахме се съвсем случайно – чрез общи приятели. В началото общувахме чисто приятелски, но нещата прераснаха в нещо повече. Получи се просто. Взаимната ни подкрепа е огромна и е много важна. Приятелката ми е много сериозна, тя си гони нейните задачи и кариерата, аз моите. Подкрепяме се. И при нея е сложно – постоянно е нанякъде по участия, но това й е професията.

Как успя да я свалиш?
– Нещата си станаха от само себе си, въпреки че в началото нямахме намерения да ставаме гаджета. Истината е, че я свалих много трудно. Дърпаше се в началото.

На кой футболист се възхищаваше като малък?
– На един от най-големите – Христо Стоичков. Имам и книгата му, както и тази на Димитър Бербатов. Двама страхотни футболисти. И никога няма да забравя как Стоичков ме поздрави в съблекалнята след дебюта ми за ЦСКА. Победихме с 5:1 Нефтохимик на „Армията“, а той влезе при нас след мача. Това беше голямо вълнение.

Любимият ти клуб зад граница?
– Фен съм на Барса и Меси. Все още обаче не съм посетил „Камп Ноу“, но и тази моя мечта ще се сбъдне.

Пламен Славов, Блиц

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *