Амбицията за 32-ата титла не трябва да пречи на разума

7DNI CSKA07.09.20178520
Славия - ЦСКА, фенове, Сектор Г

Червената общност има всички основания да вярва в шампионската звезда на своя любим отбор и да се надява на 32-ра титла. В същото време амбицията не трябва да пречи на разума, тъй като пред ЦСКА стои сива планина, оцветена в синьо и зелено. Впрочем, мислещите хора от по-добрата част на България ясно си дават сметка за какво става дума. Такива като верния армеец от родопския край Недко Тодоров, който тези дни ми написа, че най-големият противник на ЦСКА в битката за върха е БФС. По-точно не може да се каже…

Слугинските медии са впрегнали всичките си сили в обслужването на двата държавни клуба от Подуяне и Делиормана и по тази причина на бърза ръка заметоха под килима съдийските престъпления в полза на съдружниците с един спонсор. Досещате се какво имам предвид. Накратко – по време на мача Левски – Славия реферът Ивайло Стоянов се отчете пред Директивата като истински „отличник“ – несъществуваща дузпа и гол от засада за отбора на всички власти. Какво повече? Оставаше му само да хвърли топката в мрежата на „белите“. А още по-гадна бе реакцията на сините медийни измекяри, които в един глас заявиха, че арбитърът е повлиял само върху … половината от резултата?! По тази „логика“ обаче „Левски“ би трябвало да получи 1,5 т. вместо три…

Нещо подобно се случи и на 300 км на североизток, където друга послушна „свирка“ – Драгомир Драганов измисли дузпа в полза на „Лудогорец“ срещу „Пирин“ в самия край на първото полувреме, когато не се виждаше как „гелосаните“ ще пробият обраната на гостите. Представяте ли си какъв океан от вопли, сълзи и сополи щеше да ни залее, ако авантите бяха в полза на ЦСКА?! Бедна ни е фантазията! Сега обаче цари молитвена тишина и дори Венци Стефанов разбра, че няма смисъл да се блъска в сивата планина.

А какво остава за съдиите? Те може би не са лоши момчета, даже някои от тях като например Сватбата имат безспорни качества, но са принудени да се съобразяват със ситуацията и да си пазят белия хляб, подсладен с международни назначения и швейцарски франкове. Другите екстри са под масата, а жестоката зависимост от БФС и задкулисието ще извади наяве още не един и два рецидива анти-ЦСКА. Особено, когато му дойде времето към края на сезона…

Тук е моментът да си спомним за незабравимия Таско Тасков и неговата свирка по време на мача „Миньор“ – ЦСКА през пролетта на 2012-та, когато с всички средства, включително и чрез детското порно отново в Перник, се печеше първата титла на Разград. А сега внимание! Същият Таско наскоро бе назначен на работа във ФК „Еничар“?! Бинго! Преди две седмици написах коментар под заглавие „Всеки на своето място“, в който разсъждавах върху породата на персонажите, въртящи се около шепата изменници на червената кауза, платени от Делиормана и рекламирани от Подуяне. Ето го поредното потвърждение в лицето на „отличника“ от Перник, чиито дела няма скоро да бъдат забравени и ще се наредят в летописа на съдийските престъпления срещу 31-кратните шампиони редом със знакови фигури като Пармаков, Жежов, Гецов, Леков и т.н.

Нали разбирате защо душманите на ЦСКА продължават да помпат по всякакви начини пробития балон на отцепниците. В тях враговете виждат неосъществения си блян за гибелта на великия армейски отбор. Затварят очи и бягат от кошмарите си – купа от „В“ група, 35 000 на финала срещу „Монтана“, възстановен клуб в Парка на свободата със силен тим, школа, база и т.н. И най-важното – „Тройчо“ без гарнитура в рамките на месец! А колко щастливо и безметежно можеха да си живеят съдружниците с един спонсор, разделящи властта в БФС и разменящи титли и благини по споразумение между двамата приватизатори – Гелосания и Финия…

Да, ама на пътя им застана Гриша Ганчев, който за две години в условията на безкрайна война по всички фронтове върна ЦСКА на историческото му място. Измъкна им купата като направи показно от трета дивизия, спечели елитната юношеска група с 15 точки аванс пред „Левски“, осъществи качествена селекция независимо от финансовия геноцид, налаган чрез криминалните санкции на УЕФА, реанимира оазиса в Панчарево и методично се движи към върха. А душманите знаят с кого си имат работа, защото са му яли тоягата и точно по тази причина ще направят чудеса от подлости и гадости, за да го спрат.

Фалшивите свирки на споменатите Стоянов и Драганов са само увертюра към главното действие…

И за финал нещо изключително важно – червената общност, армейските футболисти, треньори и ръководители трябва да си забранят за този етап приказки за титлата. Защо ли? Ами, защото враговете не са глупави и ще провокират и преекспонират прекалена емоционална възбуда чрез своите медийни канали, която лесно ще се трансформира в напрежение и морална криза при най-малката засечка на ЦСКА в хода на сезона. За останалото грижа имат БФС и „свирките“. Надеждата ми е, че Гриша Ганчев знае как да измести планината, така както го стори срещу сините вицепремиери и цялата държава в края на миналия век…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *