На “Армията” берат плодовете на правилните си ходове

7 Dni CSKA21.09.201724943
Черно море - ЦСКА, Фернандо Каранга

Вече и за най-предубедените е ясно, че ЦСКА се намира в една от най-високите си точки като клуб и отбор за последните 10-15, че и повече години. Това, което публиката вижда на терена, е извадено от клеймото случайност и временност. Дори на този фон са много смешни приказките за някакъв син възход и лесно могат да се открият разликите в двата подхода.
Футболът е проста игра и нещата не се случват с гениални временни прозрения. За да постигнеш

добра игра
и отлични
резултати

се иска първоначален план и стратегия и всекидневно изпълнение на задачите. Нещо такова направи преди много години Станимир Стоилов на „Герена“. И след това браха реални плодове, а не както сега да се окаже – гнили ябълки. Защото магически палки няма и който очаква ей-така отведнъж да се промени всичко чудодейно, е глупак. Без значение дали е конституционен съдия, кмет на София или обикновен доносник.

Какво обаче стана в ЦСКА не за една или две седмици, а вече за почти цяла календарна година. От уволнението на Йорданеску и спешното назначаване на Белчев. Голямата промяна в завършен вид се видя онзи ден в Несебър. Преди точно година ЦСКА игра с Локомотив София в „Надежда“ и загуби безславно, като отпадна за купата. Сега с резервите много стабилно и без всякаква опасност от лош резултат червените взеха своето с лекота край морето. И дори втората им формация демонстрира абсолютно същия правилен футбол като първата.

Отивам обаче на едно по-генерално ниво. Три са основните критерии за футболен възход и в тях не фигурира болно въображение. На първо място трябва да са получени достатъчно безспорни доказателства, че гледаме добър отбор. Добрият отбор демонстрира на терена ясни игрови идеи. В случая с ЦСКА пълен контрол върху инициативата, дълго, но не безцелно боравене с топката. Тук само правя отметката, че вече е надмината гросмайсторската граница от 500 паса на мач и ЦСКА не отстъпва по този компонент на Лудогорец, напротив – вече го превъзхожда. Важно е обаче и как е поставен отборът по линии. Червените имат много силна, почти непробиваема защита, двама вече почти безалтернативни опорни халфове и четири силни фигури в нападение. Най-силната от които безспорно е централният им нападател Каранга, за когото ще отделя специален пасаж. Има обаче и поле за развитие и подобрение на вратарския пост и при единия от бековете, който определено може да вдигне още нивото, ако се научи да центрира и подава топката точно. Така че има и резерви. Като особено внимание трябва да се обърне на вратарския пост, на който ЦСКА изостава чувствително от Лудогорец.

Но отбор без фигури рано или късно ще достигне пълния си лимит и развитието му ще спре. При сегашния ЦСКА

това няма
да се случи

защото вече може да се говори за изявени лидери и звезди на отбора. Споменатият Каранга е най-добрият централен нападател от много време насам. Замирисва на ренесанс по едни стари отминали времена, когато червената деветка бележеше по 30 гола на сезон. Преди време прогнозирах 25 за Каранга, сега ги вдигам с още 5. А може да станат и 10. Но Каранга не е само голова машина, той е много умен футболист. Лаиците го нарекоха алчен консуматор, но в последния мач с Черно море той покри огромен периметър и раздаде пасове по учебник. Каранга има не едно и две достойнства. Непобедим е при плътно персонално пазене. Гъвкав и жилав той винаги може да си намери позиция, от която да стреля. Силен с глава, мощен и напорист. И достатъчно техничен. Като прибавим и движението му без топка, поне на този етап трудно могат да му се открият съществени недостатъци. И още нещо – прави убийствено ефективна преса и във всеки мач поне по два пъти успява да отнеме топката от защитата на съперника.

ЦСКА получи, и то безплатно, двойно богатство в лицето на опитните Бодуров и Манолев. Особено вторият, при когото се набива на очи холандската школовка. Откакто бе поставен в нападение и вече не му се налага да държи линията в защита, Манолев е в стихията си. И може да бъде като учебник за съотборниците си. Особено за Антон Недялков, който може много да учи от професор Манолев, що се отнася до последно подаване и позициониране в атака. Ще щрихирам една забележителна ситуация от мача с Черно море, при която Каранга остро от тъча по земя подаде към Манолев – това бе истинско пиршество на духа. Това се нарича смяна на местата, а приказките за разни обърнати крила са само нелепи теории. Ей така трябва да се научат да играят някои други отбори с големи претенции за възход.

Каранга, Манолев и Бодуров са звездите на този отбор, но към тази роля може да посегнат и Кристиан Малинов и Чорбаджийски. Тяхното развитие също е впечатляващо.

В резултат на
всички тези
видими
подобрения

се случва и най-важното. Хората винаги оценяват хубавото и искат да го видят с очите си. ЦСКА както другия гранд има свой тесен електорат. Тази публика ще е на стадиона дори при най-слаб отбор и резултати. Те са така наречените верни. Но когато замирише на красив футбол, на стадиона се появяват и истинските ценители, които няма да си губят времето с грозно зрелище. Прави впечатление, че ценителите и разбирачите вече следват червения клуб не само на домашната арена, но и навън. Около 3 хиляди души бяха на “Тича” не само за да подкрепят ЦСКА, но и да видят на живо играта на отбора. Това не са хора само „за борбите“, сред тях има много отишли за насладата. И това е сериозен атестат, че нещо много сериозно се е постигнало само за 10 месеца в ЦСКА. Всяка публика обича победите, но стадион се пълни само с качествен футбол и играчи, които трябва да се видят. Това някак им се получи на ЦСКА.

Малко хора, особено такива от футболните среди, разбират, че на първо място трябва да се изгради отбор с ясна и константна физиономия. У нас на мода е лафът „мач за мач“. Така отбор не се прави, ЦСКА вече не играе мач за мач, а за да реализира натрупания потенциал. И всяка следваща стъпка им се отблагодарява подобаващо. И все пак едно предубеждение. В България много лесно се разрушава постигнатото. Достатъчно е едно неправилно движение. В техния случай да махнат треньора. Преди 10 години в „Подуяне” махнаха правилния човек и оттогава бял ден не са видели. Иначе при плавен и правилен подход със Стамен Белчев начело пред ЦСКА се открива далечен хоризонт на благоденствие.

“Тема спорт”

3 коментара

  • Кр. Кръстев

    21.09.2017 at 17:12

    Браво! Страхотен анализ!

    Reply

    • Bonka Tzokova

      22.09.2017 at 15:56

      Доколкото си спомням, коментарът е на Жаклин Михайлов, който често пише в “Тема спорт”. Независимо, че е левскар по душа, Жаклин пише изключително безпристрастни коментари, независимо дали касаят ЦСКА, Левски и т.н. Наистина, коментарът му е много точен и не, защото допада на феновете на клуба, а защото всичко, което пише, е вярно. За разлика от коментарите на “големите” цесекари, като например Майкъла, които се правят на големи разбирачи и в следващия момент ти забиват нож в гърба.

      Reply

  • МС

    23.09.2017 at 10:07

    Така трябва да се правят анализи! ОБЕКТИВНО! БРАВО!

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *