Опитите на Кукловода да спре червения марш към титлата стават все по-гротесктни

7DNI CSKA25.09.201725170
Черно море - ЦСКА, играчи, фенове

Десет кръга след началото на сезона можем да кажем, че ЦСКА най-после се изкачи до етажа, на който се намира Лудогорец.

За последно нивото на двата отбора бе толкова изравнено чак в първия сезон, в който отборът от Разград се появи в А група. Тогава зелените впечатлиха с бързия си стил на игра, но армейците разполагаха с Мораес, който разпиляваше противниковите защити точно както сега това прави Каранга. През онзи сезон титлата се реши в последния кръг на стадиона в Разград, а подобна развръзка с битка до последния мач изглежда все по-вероятна през настоящия. Червените направиха лъвски скок в развитието си и вече наистина стоят равностойно на хегемона.

Налице са четири основни компонента, които липсваха на ЦСКА през изминалите 5 години, за да бъде на нивото на Лудогорец – обиграност, изявени лидери, възползване от статичните положения и вариативност в състава. Във всички тези елементи ЦСКА демонстрира сериозно израстване и навакса изоставането от основния конкурент за титлата.

Да изброим кои и точно колко са силните фигури в състава на ЦСКА в момента изглежда задача с повишена трудност. Червените разполагат с поне трима-четирима, а може би и петима лидери,

Бодуров, Манолев и Каранга са играчите, които разсейват съмненията дали армейците са готови да спрат шестгодишната хегемония и вдъхват увереност, че моментът на събарянето на зелената крепост е дошъл. Но ЦСКА има и Чорбаджийски, който въпреки все още недодяланата си на моменти игра без съмнение е един от вдъхновителите на армейците. ЦСКА разполага и с двама португалски диригенти в сянка – Пинто успешно ръководи връзката отбрана – нападение, а Тиаго влезе неочаквано бързо в ролята на застрашения от изчезване вид в съвременния футбол – плеймейкърът, който дава класа и стил в нападение с извеждащи подавания, елегантни докосвания и страхотни центрирания.

Три гола от статични положения в един мач? Това беше немислимо допреди няколко месеца. В последните няколко години ЦСКА бележеше по толкова за цял полусезон. При това два от головете срещу Дунав успешно могат да служат за видеоуроци в
треньорските школи.

Движението на Каранга за първия гол и доставянето на топката на ъгъла на малкото наказателно поле няма как да е плод на случайност. Това е нещо отработвано многократно. При директния гол на Тиаго от пряк свободен удар пък Каранга беше част от стената на съперника, а в мига, в който се отмести от нея, точно оттам профуча като снаряд изпратената от португалеца топка. Това са тренирани неща и напредъкът е очевиден.

В началото на сезона най-големите притеснения за ЦСКА бяха от късата скамейка. Титулярният състав през месец юли изглеждаше избистрен и просто не се виждаше достатъчно качество извън него. Работата на щаба оттогава досега даде резултат и в момента червените могат по-спокойно да посрещат евентуална необходимост от ротация. Може би само на вратарския пост и на върха на атаката Черниаускас и Каранга са без алтернативи. В мача срещу Несебър Китанов отново допусна грешка в типично свой стил и се наложи Малинов да избива от голлинията. А и Черниаускас има заслуга за поредицата от сухи мрежи, като само срещу Дунав той извади три голови удара. В мача за купата Кубемба наниза хеттрик, но все още представянето му е далеч от класата и приноса за отбора, които има голмайсторът Каранга. И все пак той може да бъде опция за някои мачове. Белчев успя да създаде конкуренция на много други постове – на пейката е Десподов, който често се включва експлозивно и за кратко време на терена е способен да изработи или отбележи гол, в отбрана Барт носи спокойствие и класа, по крилата изборът е най-голям… С двама или трима нови през зимната пауза ЦСКА наистина ще изглежда завършен. А и когато имаш добре работещ механизъм, можеш само да сменяш чарковете, без това да води до спиране.

Срещу Несебър ЦСКА игра с двама титуляри (Чорбаджийски и Малинов), а в хода на мача се появиха още двама (Бодуров и Пинто). И въпреки това отборът запази стила си на игра. Да, Несебър не може да е мерило за класата на „втория“ отбор на червените, но се видя как изглеждаше Левски с подобна формация срещу съперник от същото ниво.

ЦСКА печели симпатии с това, че расте и се развива независимо от обстоятелствата в които е поставен. Медийната кампания и натиск от определени институции очевидно се разбиха в червената стена, изградена от единството на ръководство, отбор и фенове. И сега е ред на изпитаната схема на съдийски геноцид, гарниран с финансово стимулиране на съперника. Куфарчетата винаги са на мястото си, но засега няма кой да ги отвори. Съдиите също станаха постоянен фактор, но ЦСКА ги преодолява и тях. Не дават чисти дузпи, отменят редовни голове, но армейците пак се справят и показват на Кукловода, че тази година червената вълна е много мощна. А пошлите схеми, с които се опитват да спрат марша на ЦСКА към титлата, са ясни вече и на децата.

Още отекват скандалните отсъждания на рефера Стефан Апостолов във Варна, когато бригадата му записа на сметката си неотсъдена дузпа за червените и отменен редовен гол. Пионките се сменят, играта обаче остава същата. И срещу Дунав „честта“ да покрие норматива срещу ЦСКА се падна на друга съдийска група – неотсъдена кристална дузпа със спестен втори жълт картон и нов отменен гол. И все пак ЦСКА засега излиза невредим от тези ритуални обезглавявания.

Което е знак, че червените са способни да побеждават не 11 стимулирани от чужди куфарчета играчи, а цели 14 нахъсани да ги спрат противника.Тези примери обаче трябва да отекват гръмко във футболната ни общественост и да се помнят, защото рано или късно схемата може да сработи.

ЦСКА няма нужда от чужда подкрепа в похода си да върне футбола на хората. Отборът печели въпреки кампанията срещу него, прави го със стил и класа, по вълнуващ за феновете начин. Неслучайно червените са домакини навсякъде в страната – в Стара Загора и Варна беше така, сега същото предстои и във Велико Търново. Тази лудост сред червените фенове започва много да напомня на пътя на ЦСКА към Купата на България отпреди две години. Това е същият поход на онеправданите, които въпреки системата са готови да я победят.

“ТЕМА СПОРТ”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *