1985 ГОДИНА: Партията затрива ЦСКА и Христо Стоичков, Пената ги възкресява

7 Dni CSKA14.04.201810080
73

5 януари 1985 г. Теренът на “Народна армия” е покрит с обилен сняг, червените излизат за първата си тренировка след зимната пауза, а старши треньорът Манол Манолов-Симолията неочаквано обявява пред играчите: “Утре в ЦСКА идва една суперзвезда”. Думите му се оказват пророчески, защото наистина пристига бъдеща “Златна топка”.

На другия ден учудването в тима е голямо, когато капитанът на ЦСКА и националния тим Георги Димитров-Джеки, носителят на “Златната обувка” Георги Славков, екзекуторът на Ливърпул Стойчо Младенов, избираните за № 1 в България Георги Велинов и Радослав Здравков виждат непознато момче от третодивизионния Хеброс – Христо Стоичков, да влиза в съблекалнята на най-титулувания клуб в България.

Един от стълбовете в армейската отбрана по онова време Красимир Безински си спомня: “Заради лошото време Манолов премести тренировката в зала “Чавдар”. Там беше първият тест за Ицо. След загрявката започнахме игра на квадрати. Стоичков беше в една групичка с мен, Здравков и Младенов. В един момент Ради прокара топката между краката на Ицо, а веднага след това същото направи и Стойчо, който прихна да се смее. Новобранецът ядосано му извика: “Какво се смееш бе, тюфлек. Догодина ще ми носиш обувките!”.

Някога поетът Атанас Далчев твърдеше, че в България има много таланти, но малко характери. Прозрение, казано за литературата, то в пълна степен важи и за футбола. ЦСКА намира своя характер
Ицо прави официален дебют с червената фланелка на 26 януари 1985 г. в четвъртфинал за купата, когато армейците бият с 4:0 Чирпан като гости. Тогава носи № 15 и влиза в 78-ата минута на мястото на Стойчо Младенов. На 16 февруари, в реванша с чирпанлии, червените бият с 5:0, а Христо бележи и първи гол за ЦСКА. В 51-ата минута прави резултата 3:0, като засича с ефектно воле брилянтно центриране на Славков. След този мач прочита и първите ласкави отзиви за себе си в печата. “Сред домакините, без няколко титуляри от есенните мачове, се открои дебютантът Стоичков – много борбен, маневрен и работлив полузащитник, с добър поглед върху развитието на колективните действия”, пише “Работническо дело”.

И продължава: “Стоичков, запомнете това име!”. Една голяма звезда прави първите си уверени стъпки в клуб със звезда в емблемата си. Всъщност яркото му дарование найнапред е забелязано от други легендарни фигури на червените. Българският клубен треньор № 1 Аспарух Никодимов първи му предлага професионален договор през пролетта на 1984 г. Тогава Паро вече не е в ЦСКА, а е наставник на Дунав, негов помощник е бившият вратар на армейците Стоян Йорданов. Двамата гледат в Плевен демонстративни мачове на сборни формации от третото ниво на футбола ни. Бъдещият номер едно в Европа е в отбора, селектиран от Иван Колев, и в това има нещо символично, защото Ването е първият българин, намерил място в почетната десетка на анкетата на “Франс футбол”.

Стоичков е на крачка от картотека в Дунав, когато Паро напуска Русе заради противоречия с клубното ръководство, а тръгналият си с него Стоян Йорданов става треньор на вратарите на ЦСКА, където наставникът Манолов е решил да подмладява състава. На “Армията” вливането на свежа кръв се обсъжда на съвещание с началника на ЦСКА Георги Христов, шефа на футболния клуб Никола Миланов-Чопъра и треньорите. Йорданов ги запознава с преценката за Стоичков, която Никодимов и той са направили преди няколко месеца. Идеята за привличането на Ицо е одобрена от всички и бившият вратар спешно е пратен на секретна мисия в Харманли
за да склони младока да подпише. Прозорливостта и бързата
реакция на хората в червено впоследствие се оказват възнаградени стократно, но българският футбол е на път да загуби най-бляскавата си звезда още преди да е изгряла на световния небосклон след абсурдно наказание до живот заради още по-абсурден край на финал за купата с Левски на 19 юни 1985 г.

Червени и сини играят помежду си само един “мач на дружбата” (6:2 за ЦСКА на 2 май 1964 г.) и десетки двубои на взаимната неприязън, но за онзи сблъсък, след който и двата клуба са ликвидирани по партийно решение, и до днес се носят легенди. Тогава грозните сцени на терена са използвани за апаратни борби в коридорите на властта. Атмосферата преди сблъсъка е нагнетена и тягостна, във въздуха витае предчувствието за нещо страшно. Три седмици по-рано светът е потресен от трагедията на “Хейзел”, на чиито трибуни загиват 39 души по време на финала за КЕШ Ювентус – Ливърпул.

Противоборството между двата родни гранда пък е стигнало до кресчендо, след като Левски е в серия от 7 победи над вечния си съперник. В желанието си да спре черната поредица Манолов решава да хвърли в битката дори бледи юноши като Стоичков, жадни за слава, а мотивацията в червените редици е на максимум. В отсрещния лагер пък са се настанили високомерието и самодоволството. На терена започва касапница, подклаждана от грешни съдийски решения. В 73-ата минута десният бек на Левски Пламен Николов-Джоджо разкъсва до кръв прасеца на левия крак на Радослав Здравков и е изгонен. 5 минути по-късно синият халф Емил Спасов освирепява и стиска здраво за гушата своя пазач Костадин Янчев, в настъпилото меле се намесва и кибритлията Стоичков, а виделият се в чудо съдия Яшаров отстранява и тримата.

Преди това вратарят на сините Борислав Михайлов бурно оспорва дузпа за армейците, но арбитърът дори не му вдига жълт картон. Веднага след последния сигнал, дошъл при 2:1 за ЦСКА, Боби пробягва половината терен, за да блъсне силно съдията в гърдите. Напрежението ескалира в тунела на стадиона, където според помощника на Яшаров Димитър Шарлачки, Михайлов, Наско Сираков и други от сините играчи налагат арбитъра с юмруци.

Никой в онзи момент не може да предвиди мащаба на санкциите, при които изгарят и провокатори, и провокирани. Разиграва се подмолна и сложна игра на най-високо партийно и държавно ниво, в която е въвлечен дори неподвластният на запалянковски емоции Тодор Живков, и то в отсъствието от страната на военния министър Добри Джуров. Футболът става арена за разчистване на сметки в партийната йерархия
между левскаря Борис Велчев и цесекаря Милко Балев, срещу който върви и милиционерско “активно мероприятие”, целящо да внуши, че началникът на кабинета на Живков е в основата на суровите мерки. Логиката обаче издиша.

“Не съм предлагал да разтурят клубовете. Как ще предлагам да се разтури и този отбор, на който съм привърженик”, твърди самият Балев в едно от малкото си интервюта след години. В “играта на тронове” има и трети полюс – опонентът на Велчев и Балев, министър-председателят Гриша Филипов, чието протеже, страстният фен на пловдивския Ботев Иван Шпатов, е главен секретар на Министерския съвет и едновременно с това шеф на футболната федерация.

Свидетелства Шарлачки: “Когато се прибрахме в съдийската стая, със страшна сила при нас влетя Шпатов и каза: “От утре Левски и ЦСКА няма да има. Аз ги разформировам!” Такова е и решението на Секретариата на ЦК на БКП. От ситуацията има един-единствен печеливш – любимият на Шпатов Ботев Пд става служебен шампион и играе за КЕШ, а червените не са допуснати до участие в турнира за КНК.

Разбити са два клуба, но и десетки съдби. Една от най-емблематичните личности в историята на футбола ни Манол Манолов, чиито треньорски права са отнети, е задраскан дори от излизащите по онова време енциклопедии, отстрелян е и председателят на ФК ЦСКА Борис Станков. Изключеният завинаги от редовете на “физкултурното движение” според тогавашните скудоумни формулировки Христо Стоичков е пратен да бели картофи в старозагорско военно поделение. Отнета е купата на ЦСКА, спечелена в истинска битка на терена, а справедливостта е възстановена чак след десетоноемврийските събития.

Партийната репресия за уж създадения по партийна поръка клуб не познава граници. ЦСКА по нечия “гениална” приумица е превърнат във ФК Средец, скъсана е изконната му връзка с армията и е прогонен дори от клубния му стадион някога собственост на неговия предшественик, офицерския АС-23. Героите от епопеите с Нотингам и Ливърпул вече са качени на раздрънкан автобус “Чавдар” и пратени да тренират на игрището в крайния квартал “Красна поляна”, после напускат в посока чужбина един след друг – Пламен Марков, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Георги Димитров, Георги Славков, Ружди Керимов…

Публиката на ЦСКА обаче така и не предава отбора си, а от трибуните не ехти натрапеното име. “Пена, няма ли вече да идваш в Средец”, звъни по телефона старши треньорът на “новия клуб” Серги Йоцов на определения за негов помощник Димитър Пенев някъде през лятото на бурната 1985-а. “Аз такъв отбор не знам!”, отговаря му с типично шопския си хумор бъдещият Стратег. В края на 1985 г. Пената сам поема отбора и скоро започва новият ренесанс на клуба. С него на 22 декември 1985 г. червените стигат до първата си победа на “Герена” с 3:1, когато цяла България научава името на племенника му Любослав Пенев.

СНИМКАТА Е ПЪРВАТА НА ФК СРЕДЕЦ

ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ, ТЕМА СПОРТ